bibibibibi

Ето, музата ме връхлетя, днеска сготвих боб чорба! Тя ухаеше прекрасно, но да се яде- опасно. Ех, ще вечерям без каприз пакости с ориз!

Скука ме налегна пак, правя всичко без мерак. Бързо, хора, помогнете! Нова пакост измислете!

Самодивска писен Забравена песен се носи по синьото нощно поле, тя леко ухае на росен и вее на прилеп криле. Тя шепне за дива омая, за песен на смел чародей, тя в спомен вълшебен витае и в своето ехо живей. Тя слуша далечният бухал, зловещо предсказал беда, тя вижда низ клонища сухи светяла зелена звезда. Полюшва тя светлата ива, приглася на бряста сурав, тя води към плен самодива, към повик на земна любов. Тя гледа два извора модри и наниз от мъжки сълзи, тя плаче до брачния одър деогън сърцата смрази. Тя нежно се ниже из бряста, над ивата спуска криле, оплаква жених и невястя, заровени в пусто поле. Теодор Траянов Никога няма да спра да се дивя на образите пресъздавани от сомволистите. Носят ми прекрасно настроение.

ОТНОВО ДА ГО ВИДЯ Габриела Мистрал Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев И никога ли, никога ли вече във нощите пълни с потрепващи звезди, ни в чистите зори, ни в жертвените вечери не ще го видя? Край никоя ли бледа и утъпкана пътека, опасла полето, край никой ли студен ромонещ извор, от луната посребрен? Под сплетените плитки на гората, де вечерта ме свари, както го зовях, ни в пещерата, екнала от моя вик? О! Не! Но да го видя, дето и да бъде, в водите тихи на небето, в кипнал луд въртоп, под мирната луна или във мъдър страх. И с него да съм винаги през всяка пролет, през всяка зима, със мъчителна примка, пристегнала окървавената му шия!

Малка птица Н. Фурнаджиев Странен, мрачен блясък иде от фенерите, ний вървим смълчани в хладната мъгла, чуствам ти сърцето плахо, разтреперано, като малка птица с трепетни крила. Като малка птица сгушено във клоните, сред зелени, пролетни листа пърха то и чака, слуша плахо ромона веселата песен слуша на дъжда. Бурята ще дойде, ще проблесне мълния и за миг ще грейне мрачното небе, и за миг в очите, с светлина изпълнени, пролетната млада сила ще расте. Миг единствен, ведър, чезнат в теб годините, в тебе пее млада, свежа вечността- залюлей ни лудо, издигни ни в сините небеса, високо, дето пей смъртта. ЕЕЕЕЕ, много хубав стих, нали?