Terissa

Мечта отвъд долините Не се страхувам от смъртта на любовта тревогата и мъката и злобата узнах. Останаха ми стиснатите зъби, лъжите да разчупя не успях... Живях години,чаках невъзможното бях много добър и много повече лош дъщеря си обичам,като живота-възторжено. Мечтая,за син,когото заричам: да се роди,като слънце нажежено! Твърде рано охладих сърцето си, всеки ден губих много приятели! Казах много лъжи,за да стигна до истината. В стремеж към невъзможното изгубих равновесието си... Избрах планините за бягство от хората, понеже ги обичам идеални... Заместих най-човешкото,с първичната природа. Защото мразя посредствеността. Ограбих сърцата на най-близките ми те отвърнаха със страхотни мъки. Избягах от приятелите си- само най-добрите ме настигнаха и спасиха. Чуках на десетки врати, някои от тях ме изведоха зад границата на човешкото съжаление и високо над хорската омраза. Опознах себе си и затворих пътищата към сърцето си. Искам да открия низките тайни на хората, за да приютя бягството на унизените. Трябва ми твърдост, за да държа челото си изправено. Трябва ми топлина, за да сгрея ръцете на обречените. Трябват ми пропасти,за да хвърля в тях късовете камък в сърцето си. Трябват ми пещери,за да затворя завинаги бездушните каменни приказки, които човешките думи,капка по капка са трупали. ИСКАМ ДА СЕ ПРЕРОДЯ В БЛЯСКАВ ЛЕДЕН ВРЪХ!ЗАВИНАГИ! Людмил Янков