rolandbs

Шандор Петьофи ЛУДИЯТ Защо вий, хора, ме безпокоите? Махнете се! Аз бързам! Бързам! Страшно съм зает! Плета камшик от слънчеви лъчи - да шибам гневно този подъл свят! Да вие той, а аз да се присмея, тъй както нявга той ми се присмя. Ха-ха-ха-ха! ... В живота е така. Един скърби, а друг му се присмива. Но идва смърт и казва кратко: "Млък!" И аз умрях веднъж. То бе отдавна. Във чашата ми сипаха отрова не други, а... приятели добри... Що мислите, че сториха злодеите, за да прикрият своята вина? Аз паднах мъртъв, ням и вцепенен, а те над мен притворно заридаха. Как исках аз да скоча изведнъж, да им отхапя носовете! Но не! - си рекох. Нека им седят, да имат носове, та да миришат, когато гния, да се задушат. Ха-ха-ха-ха! ... А знаете ли где трупа ми скриха? Във Африка пустинна! Но една хиена ме подуши и изрови - хиена беше моят благодетел... Поиска тя бедрото ми да схруска, но аз й дадох моето сърце - отровена от него, тя умря... Ха-ха-ха-ха! ... Човекът е такъв - на добротата със зло отплaща, а разправят, бил той земен корен на прекрасен цвят, разцъфнал горе в небесата. Не вярвайте! Измама е това! Човекът сам е цвят, но коренът му в Ада черен никне. Това научих от един мъдрец. Но той бе луд. Умря от глад, горкият! Глупец бе той. Да бе обрал света... Ха-ха-ха-ха! ... Но... стига съм се кискал като луд! Би трябвало да плача и да оплача този мръсен свят. И Бог в небето стене, че създал такива подли хора на земята. Но капка полза няма от сълзите му. Те падат тук, на грешната планета, а хората потъпкват ги с крака и ги превръщат - на какво? - на кал! Ха-ха-ха-ха! ... А знаете ли на човешка реч какво е песента на пъдпъдъка? Тя означава: бягай от жени! Жените тъй изсмукват нас - мъжете - както моретата - реките. И ясно е защо - да ги погълнат. А женското животно е красиво!!! Красиво, но коварно като яд, която в чаша златна устните ни мами. Аз пих от теб, измамлива Любов! И капчица от тебе по е сладка от пълно със нектар и мед море, но капчица от теб е по-опасна от пълно със отровна жад море. А... виждали ли сте - морето вие, когато ураганът го люлей и сее в него като сeме смърт! Видели ли сте ураганът - като селяк със вила от светкавици в ръка? Ха-ха-ха-ха! ... Узрее ли плодът - и пада от дървото. И ти - Земя - узря. Пропадай! Сгромоли се! Не падаш ли? До утре ще те чакам - и тогаз аз сам ще те пробия до средата и сам ще те натъпча със барут, и сам ще те подпаля - да се пръснеш на прах във тези небеса! Ха-ха-ха-ха! ...