Тьрся превод на поемата " Лудия" от Шандор Петьофи

Тьрся превод на поемата " Лудият" от Шандор Петьофи

Лудият

Тсс... Мирно!... Тихо!...

Махнете се!

Аз бързам... твърде съм занят:

от ярки слънчеви лъчи

аз бич ще оплета ­

да бия тоя свят

и на плачът му с смях ще отговоря,

и той на мене смейше се така...

Ха-ха-ха-ха!

Плачът, смехът ­ на туй стои светът,

а дойде смърт ­ и всичко стихва тоз час.

Аз също бях умрял...

Поднесоха ми яд

в същата оная чаша,

с която чукаха се с мене!

И що, убийци? Що? Решихте

да скрийте дирите?... И дека?

В земята с мойто тяло... И без срам,

лъжци, плакахте ми над гроба!

Насмалко що се не дигнах

за носовете да докопча вас.

Но се оставих...

Хай, нека им се радват, рекох,

в калта да имат със какво да ровят,

да мислят, че аз гния в черната земя...

Ха-ха-ха-ха!

А де е гробът? В Африка далечна!...

Но пак имал съм чест:

хиена ме из ямата изрови.

О, тоя звяр е моят първи благодетел;

но аз безбожно го излъгах:

ръката ми той искаше да лапне,

а аз сърцето си подставих...

Горкият, в миг отровен там умря.

Ха-ха-ха-ха!

Така се хората разплащат:

за всякое добро със зло!

А хората какво са? Казват,

че уж биле творение чудесно

на оня, що царува в светлото небе...

А ази казвам, че са чада

на злото във кромешний ад.

Туй казваше и философ един.

Той също като мене бе глупец,

защото нямаше трохица хляб.

Глупец, глупец! Не би той гладувал,

да знайше да краде и да убива, да!

Ха-ха-ха-ха!

Чудете ми се, че се смея,

а то отдавна трябваше да плача...

Омразен свят, облян в сълзи!...

И Господ сам под облаците плаче:

ядосва се, че тоя свят създал.

Но полза има ли от тез свети сълзи?

Нечистата земя ще ги приеме,

а грешниците ще ги тъпчат с крак,

дордето станат кал и те сега!...

Ха-ха-ха-ха!

Ей, млад войниче, Давор-Небо,

теб слънцето ти служи за медал,

а облаците ­ твойте дрипави са дрехи...

Ех, славен изглед на героите в оставка.

Да, после раните и тежките лишенья,

нали? Награда превъзходна:

на другите медал... Затуй пък лъска тя.

Ха-ха-ха-ха!

А разумяхте ли що значи,

кога запее препилецът?... Тихо...

Той пей, заклина...

жените да напуснем,

жените ­ стръв опасна.

На техний зов ний тичаме, като луди...

Така едно море потоците събира

и ги изяда, и назад не пуща...

Жени, жени! Лукавички създанья,

прекрасни, смъртоносни дяволици!

Отрова най-ужасна в нашия живот

в най-драгоценний вложена съсъд...

Любов, любов!

Как жадно, страстно се упивах с теб!

В едничка твоя капка

реки от мед изпивах,

едничка твоя капка

бе океан отрова.

А виждали ли сте вие

бурно море как бесней, лудува?

Как талазите реват,

как ужасна гибел носят?

А виждали ли сте буря,

тоя ужас, бич световен,

нейната игра във мрака?

Гръмове, трескавици

тътняли ли са над вас?

Вам познат ли е страха?

Ха-ха-ха-ха!

Едвам узрей плодът,

и гледаш – пада...

И ти, и ти, земя, узря,

хай падай, сгърмоли се!

Не мога да те чакам повече...

До утре давам срок...

Не дойде ли пък края на света,

то нищо няма да пожаля:

земята аз ще провъртя

до огнената ґ среда,

барут ще сипя

и ще запаля:

тогава нека фръкне на възбог!...

И аз ще да бъда отмъстен така!

Ха-ха-ха-ха!

Превод: Иван Вазов

Много благодаря ! Емили Дикинсон – За прерия ти трябват детелина и пчели ЗА прерия ти трябват детелина и пчели Детелина и пчели, И си я измисли! Желанието само ще стигне Ако пчела не се вдигне Оригинал: TO make a prairie it takes a clover and one bee,— One clover, and a bee, And revery. The revery alone will do If bees are few.

Шандор Петьофи - "Сто образа"

Сто образа приема любовта ми

и виждам те различен всеки път :

ту остров си и страстите ми бурно

разлюшкани около теб шумят ,

ту ставаш изведнъж за мене чуден ,

величествен и недостъпен храм

и преклонена с душата си обвивам

стените негови като бръшлян .

Понякога си пътник - любовта ми

като разбойник втурва се към теб ,

а после като просяк аз те спирам ,

ръка протегнала за парченце хляб .

Карпати ставаш ти , аз - облак свъсен ,

и мълния от мен към теб лети ,

или си розов храст и песента ми

като на славей песента звънти.

Сто образа приема любовта ми ,

но не отслабва и не спира тя .

Ако утихне някога , спомни си ,

4е е дълбока тихата вода ........

Шандор Петьофи ЛУДИЯТ Защо вий, хора, ме безпокоите? Махнете се! Аз бързам! Бързам! Страшно съм зает! Плета камшик от слънчеви лъчи - да шибам гневно този подъл свят! Да вие той, а аз да се присмея, тъй както нявга той ми се присмя. Ха-ха-ха-ха! ... В живота е така. Един скърби, а друг му се присмива. Но идва смърт и казва кратко: "Млък!" И аз умрях веднъж. То бе отдавна. Във чашата ми сипаха отрова не други, а... приятели добри... Що мислите, че сториха злодеите, за да прикрият своята вина? Аз паднах мъртъв, ням и вцепенен, а те над мен притворно заридаха. Как исках аз да скоча изведнъж, да им отхапя носовете! Но не! - си рекох. Нека им седят, да имат носове, та да миришат, когато гния, да се задушат. Ха-ха-ха-ха! ... А знаете ли где трупа ми скриха? Във Африка пустинна! Но една хиена ме подуши и изрови - хиена беше моят благодетел... Поиска тя бедрото ми да схруска, но аз й дадох моето сърце - отровена от него, тя умря... Ха-ха-ха-ха! ... Човекът е такъв - на добротата със зло отплaща, а разправят, бил той земен корен на прекрасен цвят, разцъфнал горе в небесата. Не вярвайте! Измама е това! Човекът сам е цвят, но коренът му в Ада черен никне. Това научих от един мъдрец. Но той бе луд. Умря от глад, горкият! Глупец бе той. Да бе обрал света... Ха-ха-ха-ха! ... Но... стига съм се кискал като луд! Би трябвало да плача и да оплача този мръсен свят. И Бог в небето стене, че създал такива подли хора на земята. Но капка полза няма от сълзите му. Те падат тук, на грешната планета, а хората потъпкват ги с крака и ги превръщат - на какво? - на кал! Ха-ха-ха-ха! ... А знаете ли на човешка реч какво е песента на пъдпъдъка? Тя означава: бягай от жени! Жените тъй изсмукват нас - мъжете - както моретата - реките. И ясно е защо - да ги погълнат. А женското животно е красиво!!! Красиво, но коварно като яд, която в чаша златна устните ни мами. Аз пих от теб, измамлива Любов! И капчица от тебе по е сладка от пълно със нектар и мед море, но капчица от теб е по-опасна от пълно със отровна жад море. А... виждали ли сте - морето вие, когато ураганът го люлей и сее в него като сeме смърт! Видели ли сте ураганът - като селяк със вила от светкавици в ръка? Ха-ха-ха-ха! ... Узрее ли плодът - и пада от дървото. И ти - Земя - узря. Пропадай! Сгромоли се! Не падаш ли? До утре ще те чакам - и тогаз аз сам ще те пробия до средата и сам ще те натъпча със барут, и сам ще те подпаля - да се пръснеш на прах във тези небеса! Ха-ха-ха-ха! ...

„Две неща ми трябват на земята - те са любовта и свободата. Жертвал бих живота безвъзвратно за любов, любовта да дам за свободата съм готов.” /Шандор Петьофи/ Петьофи е уникален!

Този Майстор на Перото ПОХИТИ СЕТИВАТА МИ!

lea_ester, благодаря ти, че изтупа праха от тази тема!

Шандор Петьофи

Обичам те мила

обичам те,

обичам снагата ти-тънката,

обичам косите ти-черните,

обичам челото ти-бялото,

обичам очите ти-тъмните.

Обичам лицето ти пламнало

и устните сладко разтворени,

ръцете ти тръпно отпуснати

и тяхното нежно докосване.

Обичам душата ти,литнала

с високия порив на чувствата,

които вълнуват сърцето ти.

Обичам те пролетно-весела

и есенно-тъжна, обичам те,

тъй както обичам сълзите ти,

обичам и твоята усмивка.

Обичам доброто сияние

на твоите постъпки и помисли,

и слънчевите затъмнения

на твоите грешки обичам.

Обичам те, мила

обичам те,

обичам те както единствено

и само човекът обича.

Без теб всичко тук би помръкнало

за мен, ако не и за другите.

Чрез теб, в мойте мисли изправена,

аз вече се взирам наоколо.

За мен ти си чувство от чувството,

изпълнило сън и безсъница,

ти влизаш задъхано в пулса ми

и в моите стихотворения.

Аз бих се отказал от славата

единствено заради тебе,

защото за мен е желание,

каквото си ти пожелала;

мечта е за мен и старание,

каквото си ти помечтала.

Повярвай, нищожни са жертвите,

и малките, пък и големите,

когато на теб са обречени,

когато за теб са направени.

Ценя в теб дори и прищевките,

повярвай, любима,усетя ли,

че нещо ти липсва-нищожното

за мен се превръща в значително.

Обичам те, мила,

обичам те,

обичам те-никъде, никога

и никой не е тъй обичал!

Така те обичам, че вярвай ми-

за мен тази страст ще е гибелна:

превзет съм, изпълнен съм целият

единствено с теб. А и в бъдеще

аз теб ще обичам-обичам ли,

за теб ще живея-живея ли.

Мъж, син и баща ще ти бъда аз,

ще бъда твой брат и избраник твой,

а ти-сбрала всичко у себе си,

за мен ще си всичко-любимата,

сестрата, съпругата, майката...

Обичам те, мила,

обичам те,

душата ми-твоя е-цялата,

сърцето ми-твое е-цялото,

очите ми-твои са-целите,

обичам те с луда любов!

И ако похвала за чувствата

е някога нужна за някого,

то тази похвала единствено

и само от теб е заслужена,

защото без теб, мила, никога

от никого, мила,и никъде

не бих се научил, че има

такава голяма любов!