sheetinhand

Душата на Твореца~* Докоснеш ли Душата на твореца Тя в миг припламва нежна Уплашена след туй се скрива ~&*~ Стоиш пред нея често ти безмълвен... Незнаещ и неможещ да приемеш, че в днешното тъй меркантилно време Душа от странна сплав пред тебе има~* ~&*~ Не разбираш ти Душата на твореца... и може би не бива Защото нейният тъй крехък Дух Е Дух в безкрайност~* Една дъждовна деликатност Една мъглявина Приютила Лунна чувственост ЕДНА ДЪГА ПРЕД ТЕБЕ ИМА ЖИВА~* ~&*~ Докоснеш ли Душата на твореца Тя в миг припламва нежна... След туй уплашено се скрива. Отива нейде Където в облаците... НОТИ НА ЛЮБОВ ВСЕЛЕНСКА ИМА~* ОБИЧА ТВОЯТА ДУША Душата на твореца При все, че го запращаш често ТИ В ада свой на свойта страшна зима... Мълчи и плаче с теб Защото знае, че изгубен си кристал На дъното на Океана В един живот, където две истини В една събрани има ~&*~ ТОЙ ТУКА Е ЗА ТЕБЕ... Подарък носи ти Един спомен за живот, който нявга имал си ~&*~ 10 януари 2012 г Душата на Твореца~* Л~ Е

http://vbox7.com/play:588fdb5a49 ~&*~ НОКТЮРНО Просто така~* Затворена между стените пак набързо пиша и пръстите ми тичат нежно~ танцуват по клавишите Последвала зова на своята мечта... А зад прозореца ми Времето пак със любопитство в страниците на монитора наднича... Каква ли ще е днес рисунката ми на листа~* - Душата ми жадува да те гали и облича... Очите ми са като твоите- кафе Скръбта ти виждам аз на моята прилича... ( прошепна Времето без устни Нарисува по ръцете ми тез свои мисли) - Нали знаеш, че тук където съм От твойте приказки... тук вече има~* И в тази бяла зима с топлината на очите ти се сливам~* Ангелогласна моя Струна в Ангелската лира... Аз за тебе вече идвам ( прошепна Времето без устни Нарисува по ръцете ми тез свои мисли) - Приказките дето ги разказваш Все за мене ли разказваш ги, Любима... със тях орисано е Утрото и всяка Нощ предричаш ти, Царкиньо... Идвам аз за теб Не мога да живея тъй далечен И все в тез Небета да се взирам Да търся твоя поглед нежен И ако той от мъка е премрежен Сърцето ми да плаче с тебе Ооо, Ангелогласна моя! Аз за тебе вече идвам... Когато пуснах те на чуждата земя Помислих си, че силно птиче пее ти в гръдта Но ти не си за този свят,Любима и аз отново ще те прибера При мен да си И при мастилницита с тюркоазено мастило~* Последвала зова на своята мечта... ( прошепна Времето без устни Нарисува по ръцете ми тез свои мисли) 5 януари 2012 г само нежни длани~* Л-Е http://vbox7.com/play:e90c143138 http://vbox7.com/play:e90c143138

Изхвърли ме от своя трон Небето И прати ме на тъжната Земя… И за да не ми е днес студено Перце от птица Феникс Постави в моята ръка~* Кротичко стоя на Пътя И гледам в тихата трева, Която има цвят на търсещо зелено И аромат на викаща емоция в лила~* В ръцете си отново днес забождам Алени цветя… Които търпеливо и с желание отглеждам За да можеш Ти~* В един по- сетен час За себе си градина да засееш Откъснал ги от моята ръка~* Изхвърли ме от своя трон Небето И прати ме на тъжната Земя И за да не ми е днес студено Огънче вместо сърце остави ми в гръдта~* Но от неопитност запалих Един незагасим пожар голям И стана много огън~ Едно огромно Слънце Днес изгря Родено от гръдта на мъдрото Небе И няколко забодени в човешка длан цветя~* Кротичко стоя на Пътя И гледам в тихата трева… Перцето нежно със Любов скрибуца Рисува чувствата ти на листа~* С едната си ръка от алените макове откъснах Закичих с цвете твоята коса И после със усмивка аз от теб си тръгнах Пресякла други Пътища И Друг човешки свят~* ~&*~Алени цветя... 31 декември 2011 г Л-Е http://www.vbox7.com/play:588fdb5a49

Този Майстор на Перото ПОХИТИ СЕТИВАТА МИ!

http://www.youtube.com/watch?v=Ele36V1_ECU&NR=1 ТИ-мой бял Гълъб! .. за Любовта като най- висшата награда за предела на нашите морални ценности.. Липсва ми ДОКОСВАНЕТО.. Блъскам се ту тук- ту там с Надежда, че ще СРЕЩНА Нещо наподобяващо Любов.. Лутам се из лабиринтите на ЖИВОТА си СЪДБА и търся НЕГО.. - част, от който съм била.. Сам човек, за себе си изстива... ................ Щастието се измерва чрез Потребността на Другия да желае присъствието ни... ............... На един мъж му е нужна една жена, за да се почувства пълен с живот, цялостен в съществуването си... И на една жена и е нужен един мъж, за да чувства Сигурността на Деня си... Любовта е Отговорност спрямо чувствата на Другия... особено в моментите, когато го няма... И емоциите ни са като стара, съблечена кожа без предишните чувства..., не виждаме ли очите на Любимия/та... .................. Колко пъти попитахме Душата си, какво иска Тя...?! Искаме Обич, а се страхуваме да го изкажем на глас... и отчаяно се въртим в един омагЬосан кръг отричащи моногамността на чувствата... .................. Това е виртуалност... Да... НО! Хората стоящи зад клавишите са Реални и нямат потребност от още лъжи... Бидейки ТУК..., ние се опитваме да излъжем Самотата, но себе си не можем... Търсим специално отношение, защото именно то е нещото, което съхранява Контакта във Времето... Трябва просто да осъзнаем, че отношенията м/ у хората не са форма на Театър... И всеки от нас ТРЯБВА да застане на правилното място за Него самия... Само докосването до другите ни показва кои сме ние... Наистина не трябва да казваш на някого ''ОБИЧАМ ТЕ'' , ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят! Много вода не може да угаси Любовта, която извира от недрата на сърцето! ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА!.. И ТОВА Е ОТГОВОРА НА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ.. към ЖЕНАТА: Човек трябва да чака, не да търси, а да чака.. Пробуждането винаги идва.. Какво означава да чакаш... Да чакаш означава да ВЯРВАШ... ВЯРВАШ означава да ОБИЧАШ. ОБИЧАШ значи- ЛЮБОВ. Първо трябва да сме ОТГОВОРНИ към ЛЮБОВТА, после към СЪВЪРШЕНАТА си душа. На трето място КЪМ СЕБЕ СИ- ТАКА СЕ КАЗВА. ПЪРВО ЛЮБОВТА. За да продължи да съществува една любовна връзка, тя трябва да бъде по-включваща; а не по-отхвърляща. Колкото по- сходен е емоционалният поглед върху живота, толкова по-възможен е контакта между личностите... Идеалите са лъчевата пътечка в живота, която определя същността на АЗа ни... Дори бидейки утопия, те ни дърпат нагоре, към съвършенството... Идеалът е само ЕДИН... Идеалът е ЛЮБОВ! Животът ни е немислим без ЛЮБОВТА... Мъжете, особено Умните обичат да ги слушат! към МЪЖА: Минало, което боли и настояще,което наранява няма нужда да бъде обсъждано... Хармонизирай отношенията си... Няма невъзможни мечти! Пожелай си една задължаващо умна жена... Привидностите на чувствата са не по- малко ЖИВИ и РЕАЛНИ от привидностите, които ежедневието предлага... Животът винаги те изненадва! Най- страшното от всички чувства е това на умрялата Надежда... Живееш си сам, мислиш си, че си щастлив и доволен... И изведнъж... Тя е другата ти половина... Тя е всичко онова, което не си... Без Нея не си цял... И вече не искаш да ставаш половин човек... към ТЕБ: Разстоянието от мен до теб е точно толкова, колкото от теб до мен... Нужна е двупосочност в стремежите ни един към друг... Нека направим този процес по- съзнателен, имаме предоставено време и пространство. Нека обърнем внимание на нашите нужди и ценности. ОБЩУВАЙ от СЪРЦЕ! ЛЮБОВТА Е НАЙ-ВИСШАТА НАГРАДА ЗА ПРЕДЕЛА НА НАШИТЕ МОРАЛНИ ЦЕННОСТИ!