Премини към съдържанието

Shiniasu

Потребител
  • Публикации

    1552
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

480 Супер репутация

5 Последователи

Всичко за Shiniasu

  • Титла
    kaldata маниак
  • Рожден ден 12.09.1975

Последни посетители

6241 прегледа на профила
  1. Разсъжденията ти се безсмислени докато не дефинираш какво разбираш под това нещо да е "живо". Аз мога да опитам да дам някаква дефиниция, но пък следва моментът с приемането от останалите участници в дискусията. Примерно - една структура е жива, ако 1. Тя се движи. 2. Това движение е породено от вътрешни за структурата причини. Извън структурата, каквато и да е тя, не можем да имаме нито съществуване, нито развитие, нито взаимодействие, нито каквото и да било друго, включително освобождение, просветление и каквото там друго може да се сетим. Състоянието на отсъствие на организираност е хаос, тоест отрицание на всичко познато и познаваемо. С това не казвам, че хаосът не съществува, но и не мисля, че това е състоянието към което будистите, хиндуистите или представителите на която и да е друга религия се стремят.
  2. Будизъм /за любопитните/

    Конфигурацията е теоретично понятие, без значение за каква конфигурация става въпрос. Тя се основава на определени правила и принципи. Тези правила и принципи не са зависими от условията, а описват условията и тяхното взаимодействие. Конфигурацията на фотона е просто едно описание на силите които си взаимодействат при изграждането му. Така че, кое от кое е зависимо? Нали си наясно, че това твърдение те поставя в позицията да отричаш всякакъв вид освобождение от самсара? Забележи, че аз самият не твърдя, че е възможно независимо съществуване. Животът за мен е действие и взаимодействие, което предполага взаимозависимост и правила определящи тази взаимозависимост.
  3. Будизъм /за любопитните/

    Не съм аз този, който постави формата на съществуване на фотона - като частица или вълна в зависимост от конфигурацията му. А сега твърдите, че конфигурацията на фотона е зависима от фотона. В крайна сметка, кое от кое е зависимо?
  4. Да, но ти действаш и създаваш следствия - във всеки един момент. Т.е. твориш проявления на себе си - по-добри или по-лоши, повече или по-малко изкривени и несъвършени. Затова че си тварен и нетварен едновременно , както и всички останали хора. А дали е възможно да бъдеш само нетварната част от себе си, без да бъдеш тварната е отделна тема, която не ща да засягам в момента.
  5. Будизъм /за любопитните/

    В подчертаното от мен, говориш за конфигурация на фотона, която би трябвало да съществува независимо от съществуването или несъществуването на фотона. Така че чисто логически, отхвърляйки възможността на фотона за независимо съществуване, ти просто прехвърляш тази възможност върху нещо друго - в случая конфигурацията. В случая правилния според мен подход е, без да желая да го натрапвам на никого, да не се отрича независимото съществуване, но и да не се конкретизира и съотнася към конкретни обекти. Всичко, което е назовано е обусловено, ограничено и неистинско
  6. Будизъм /за любопитните/

    Ще остана аз да светя... и да нарушавам пустотата със светлината си. (Къв съм гад само)
  7. Юдеизъм /за любопитни/

    Не мога да се сдържа да не задам въпроса: ако някой е от потомството на Каин по бащина линия, а майка му е еврейка, той прокълнат ли е от Адонай или не? Предполагам, че "не", но ще ми е интересно ако някой запознат отговори.
  8. За смисъла на живота...

    Допускането, че животът има смисъл, предполага някой да е създал живота, т.е. да е едно ниво над него. Ако допуснем, че животът не е сътворен и в същото време допуснем съществуването на неживи неща - например приемем, че атомите на водорода не са живи, - то трябва да отнесем въпроса със смисъла на живота към търсене на смисъла на съществуването. Но тук пак трябва да излезем извън съществуващото - да преминем една идея отвъд него (или преди него, ако някой предпочита така). Аз извършвайки действия мога да влагам смисъл в тях и никой друг освен мен не може да влага смисъл в действията ми. Може само да предполага какъв смисъл съм вложил аз в тях. И единствено ако приемем, че животът (но не този по принцип, а индивидуалният живот) е низ от действия, предприети от живеещия с някаква свобода на избор, то можем да говорим за смисъл. Но този последния смисъл всеки си го определя сам.
  9. Всяко действие с което сме привикнали, е свързано със сформирането на определени невронни връзки в мозъка. Писането с лява ръка или друго действие с нея не е изключение. Промяната в случая задължително е свързана със сериозни проблеми и не е препоръчителна освен ако не е неизбежна (примерно при ампутация). Но по принцип промяна е възможна чрез затвърждаване на нов модел и изгаждане на нови връзки в мозъка. Ако не беше възможно в един момент хората щяхме да заприличаме на безволеви машини, неспособни да противоустоят на нито един навик.
  10. Учителят Петър Дънов

    А дали думите на Айнщайн не са във връзка със спасяването на българските евреи, за което Дънов посредством Лулчев има огромна роля?
  11. За смисъла на живота...

    Потенциалът във всичко е един и същ. Прасенцето в кочината има същият неограничен потенциал като човека. Разбира се прасенцето няма как да реализира това, което може да реализира човек в настоящето. Но в бъдещи епохи прасенцето ще стане човек, а човекът нещо повече. Проявлението винаги е ограничено. То си има своя материална страна и форма. Разгръщането на потенциала става постепенно, последователно, по определени правила, а не произволно. Всеки сам твори себе си и нищо не се дава даром. Това че всеки притежава някакъв неограничен потенциал не отменя необходимостта всеки да положи сериозни усилия за да прояви този потенциал в действителност. И даже не да прояви, а да проявява във все по-голяма и по-голяма степен. Тук е разликата примерно между моите възгледи и тези примерно на много будисти, които приемат възможността за постигане на някакво крайно състояние на просветление. За мен развитието (по-скоро разгръщането) на скритите възможности няма край.
  12. За смисъла на живота...

    Точно, и в този смисъл обективна истина е невъзможна, защото без субект не може да имаме нито обективност, нито истинност. Това, което приемаме за обективна истина, всъщност е именно някакъв вид обща договореност или споразумение между субектите по отношение на начина по който възприемат света около тях. От тук можем да си направим извода, че критериите за обективна истина подлежат на промяна и на развитие заедно с промяната в съзнанието и разбиранията на разглеждащите ги субекти. Имменно защото въпросните същества ще са преминали през съответния етап на развитие и ще са го преодолели, няма да свеждат живота до съществуване. Такива такива същетсва биха ценили живота както в растението, така и в амебата или в човека по един и същ начин, защото ще разбират, че това са просто етапи от един и същ процес. Растението примерно от определена гледна точка може просто да съществува, но това е временно, докато не се развие до състояние в което да може да чувства (то и сега може в някаква степен де), желае, мисли, разбира и може би още други неща, които и ние хората не можем да си представим.
  13. За смисъла на живота...

    Ще започна отзад-напред. Вероятно на тази планета ще са наясно, че те самите вече са преминали през нашето относително ниско ниво на развитие, за да достигнат до състоянието в което са. И аз като се разхождам по брега и наблюдавам примерно три лебеда, които от месец не правят нищо друго освен по цял ден да плуват в плитчината в близост до брега, с глава във водата и да си търсят храна, не виждам смисъл в подобен живот. Но за тях това е съществуването, което отговаря на моментното им състояние на съзнанието. За тях това има смисъл. И да, вероятно не осмислят действията си, а по-скоро ги вършат инстинктивно Зависи за какви срокове говорим. Потенциалът, който можем да проявим в даден точно определен живот си е съвсем ограничен, както от нас самите, така и от фактори свързани със средата в която живеем и др. Когато казвам, че потенциалът ни е неограничен, това е по отношение на безкрайността на бъдещето и дългата поредица от бъдещи превъплъщения, през които всички ще преминем. Сега тези, които не са привърженици на подобна възможност за множество превъплъщения, няма да приемат подобен аргумент, но ти, доколкото имам спомен, не си от тях.
  14. За смисъла на живота...

    Мога да се опитам да се обоснова логически, но ще навляза в прекалени (според мнозина абстракции). Потенциалът като цяло е нещо все още непроявено, но с възможност някога да се прояви. Това "някога" може да е както след две или три години, така и след един милиард или повече. Проявеното винаги е ограничено. Ще предложа една проста игра, за да стане идеята може би по-ясна. Нека всеки да напише едно число. Този, който напише най-голямото число печели. Числа като "безкрайност" разбира се не са позволени, защото те не изразяват някаква определена стойност така, както и думи като "безграничност" не могат да изразят някаква реално измерима област. Това число, което можем да назовем, ще бъде винаги крайно и ограничено, а безкрайното и неограниченото ще си остане неназовано и само потенциално възможно. Ние използваме някаква дума като "неограничено", която всъщност отрича крайността, която всичко проявено притежава, но това по никакъв начин не прави проявеното безкрайно. Дори и за вселената в нейната цялост казват, че е крайна, но и че се разширява. А за това, което е отвъд тези граници, тези, на които за поне съм приел да вярвам (защото има неща, които няма как да знам) казват, че са неорганизирана и хаотична материя (каквото и да означава това). Животът е достатъчно разнообразен за да може всеки да може да открие за себе си нещо интересно, смислено и значимо. А и с времето да открива все нови и нови неща така, както ние от позицията на човешкото съзнание ще бъдем заинтересувани от неща, които на едно куче примерно не биха направили никакво впечатление и които то изобщо не би могло да осмисли. Животът не е нещо, което да можем да обхванем за да му придаваме смисъл в неговата цялост. Ние можем да търсим смисъл в нещата от живота, в това което правим (т.е. как го живеем), в това с което го изпълваме...
  15. За смисъла на живота...

    Да, но индивидуалността ни отделя само привидно от това универсално съзнание. Може би тя просто определя една част от същото това универсално съзнание, което сме в състояние да разберем и да използваме като свое. Чувството, че нещо е наше, също е илюзия. Всичко използваме временно и от начина по който го използваме определяме бъдещето си, развитието или регреса си, това което ще можем да използваме в бъдеще, как ще можем да го използваме и т.н. Щом съм ги цитирал, заночи съм открил някаква истина в тях. Това дали ти или някой друг от четящите ще открие същото - не знам. Вероятно не. Но пък всеки ще намери нещо за себе си. А може би причината да не ти се слушат "приказки" е, че там нещата не се поставят директни. Там четящият е този, който трябва да ги интерпретира, да извлече сам поуките от тях, да разграничи истинното от фантазното... Приказките от край време са средство с което децата се възпитават и учат, като не им си дават готови отговори, а им се предоставя възможността те сами да достигнат до тях. А "големите" предпочитат да си разменят готови отговори и реално нищо не си казват.
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.