Премини към съдържанието

Shiniasu

Потребител
  • Публикации

    3297
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

905 Невероятна репутация

7 Последователи

Всичко за Shiniasu

  • Титла
    kaldata пристрастен
  • Рожден ден 12.09.1975

Последни посетители

7402 прегледа на профила
  1. Как е в пряка зависимост? Той подвластен ли е на въпросните три характеристики? Ако е подвластен, следователно е част от илюзията. ... Направих аналогия с думите. Думите са отражение на представите - не са самите представи, но ги изразяват по някакъв начин. Ти не можеш да добиеш представа за това, което мисля, освен чрез думите ми. Те са отражение на мислите ми. В този смисъл са илюзорни - не защото вече не съществуват, все пак веригата от поседствия, които пораждат си е налице; не и защото се променят, - а просто защото има само взаимозависимост между двете, но не и тъждественост. Всичко в света, всяка форма е отблясък от нещо друго. Има моментно съществуване, а разглеждано във времето се променя. Но ако нещо е илюзия, то е илюзия защото човек не го разбира, а не защото то се променя. От друга гледна точка възможностите са там, където може да има промяна. Много по-гадна ми изглежда възможността някога да изляза от света на взаимозависимото и променливо съществуване. Според някои определения животът е промяна.
  2. Прави ли ти впечатление как с горното си правиш оценка на Нагарджуна като "успешен". Да оставим настрана, че не си в позицията да поставяш такава оценка, но и самите критерии за успешност, чии са? Не са ли твоите собствени? Освен това поставяш "цел", която също е твоя собствена и я пренасяш върху Нагарджуна - "излизане от илюзията за реалност на егото". Това да имаш своя цел и да я следваш е ок за мен, но трябва да можеш да заявиш идеята като "твоя". Поставям "твоя" в кавички, защото имаш пълното право да я наречеш така, доколкото си я разбрал и следваш. Иначе е ясно, че за принадлежност не може да се говори. В случая ти поставяш Нагарджуна на мястото на себе си. Един вид се криеш зад него. Заявяваш целта като негова, примесваш я с неговата успешност (пак повтарям според твоите критерии, защото разбиранията на Нагарджуна вероятно не съвпадат съвсем с твоите). Когато казваш, че нещо е илюзия, трябва да можеш да си обясниш механизма на тази илюзия. Иначе всеки може да каже всичко. Думите също са илюзия по отношение на това, което се опитват да представят.
  3. Зависи какво точно определение ще се даде на "съзнание". Също и по отношение на определения като "жив" или "чустващо същество" (последното в контекста на будизма примерно). Ясна граница между съзнателността и несъзнателността няма как да се постави. Винаги може да се намери междинно състояние, поне според мен. Освен това понеже не мисля, че изобщо е възможно възникване от нищото, то и животът и съзнанието следва да са изначално налични навсякъде в една или друга степен. Според някои схващания съзнанието и формата са взаимозависими и взаимно се обуславят. Т.е. където има форма, там е налично и съответстващо съзнание, като самата форма съществува като израз на съзнанието. Разбира се тук не се имат предвид изкуствените форми създадени от хората. В последните е налична висока организираност, но тя е подчинена на съвсем други цели - тези, които самите хора са заложили. От написаното пък може да се изведе някакво разграничение между естествено и изкуствено. Когато сравняваме съзнанията на хората и животните, то може би последните и особено по-нисшите видове ни изглеждат несъзнателни поради голямата разлика. Ние възприемаме този обем информация, който те преработват като твърде ограничен и незначителен. Но по същият начин и нашето съзнание ще изглежда такова от гледна точка на едно съзнание привикнало към възприемането и асимилирането на повече информация от нас. Да, ние имаме аналитично мислене, което кучетата нямат; можем да планираме действията си предвиждайки резултата и т.н. В същото време ние изобщо не можем да си имаме представа за това, което би било във възможностите ни да осъзнаем примерно след милион години. Дори и най-бегла представа. Последното е трудно да си го представим и разберем, просто защото не можем да си представим непознатото - усещането, че то не съществува е твърде силно. Също така логическото извеждане или свидетелствата на други изглеждат недостатъчни, когато не са подплатени от опита. ... И аз засега ще спра дотук.
  4. Точно си фантазираш. И то много. Ти си този с претенциите и самочуствието. Просто е очевидно от цитираното горе и от това: Че и обвинения. Значи "не си разбрал", "елементарен", даже и виновен. Защо? Защото не подкрепя твоето мнение, че заразата не представлява реална опасност. Ама иначе будист. И то какъв будист само - тезата си я повтори като мантра вече 1000 пъти тук в темата. То такова филмиране - няма накъде повече. А ако грешиш, готов ли си да поемеш отговорност за думите си? Май не.
  5. В уикито ги дават "малко" повече. https://en.wikipedia.org/wiki/Buddhism_by_country По-скоро си мисля обаче, че могат да се търси някакво влияние на особеностите на културата и държавното управление, отколкото на религиозната принадлежност.
  6. Аз пък имам чувството, че в момента никой не знае какво точно (трябва да) прави. Никой не е наясно с това, което ще последва. Да, пак "ще сме прекарани" накрая - най-вероятно. Който умее да прекарва другите и има властта за това, почти сигурно ще намери начин да извлече полза от всяка ситуация. Снощи и аз реагирах доста емоционално (вътрешно, външно не си пролича), когато съобщиха, че носенето на маски на обществени места става задължително за всички. Първоначалната ми мисъл беше: защо по дяволите ми ограничават свободата и разни други формулировки в този дух. Но след като се опитах да погледна по-малко емоционално на идеята, осъзнах, че не тя ограничава свободата ми. Все още не нося маска, но имам "в джоба си" и не ми пука, когато стане задължително да я нося. Ползата е съмнителна, вярата ми в добронамереността на правителството е ниска, а оценката за действията им - крайно отрицателна... Ясно е, че при такова отношение от моя страна е много лесно да се реагира с отрицание, с нежелание и т.н. Но всъщност отношението е това, което заробва. Аз и в затвора ще съм по-свободен от тях. Това последното сигурно за мнозина ще прозвучи странно. ... В крайна сметка предполагам, че най-добре би било всеки сам да реши какво би могъл да направи в тази ситуация за себе си и за другите, и разбира се да не си пречим един на друг.
  7. Както и всеки друг враг, първо е необходимо да го идентифицираш. След това да го опознаеш, преди да можеш да го победиш. По отношение на корона-вируса, някои хора още не са преминали първия етап. Да, историята с Дон Кихот и вятърните мелници е поучителна, обаче... Точно това е най-важното - да можем да различим истинския враг от илюзорния. Някои отхвърлят вируса като реален враг, мислят го за илюзия, а приемат, че някой ги лъже и преувеличава и това е действителен противник. Значи отново имаме противник. Не може без противник - ако не е истински, ще е илюзорен. А различаването - всеки сам трябва да се научи на това. Думите "дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо" са добре известни. В тях са засегнати и трите аспекта - познаване на врага; това, да не се страхуваш от него; да не го подценяваш, като го приемаш като нещо далечно и нямащо отношение към теб.
  8. Хората няма да се променят заради теб. Така че констатациите ти са малко ненужни. Остави всеки да си бъде какъвто е. Остави всеки да се прави на какъвто си иска. Защото много от тази "генгста" мода е само цирк, показност, маска за пред другите... Очевидно не искаш да си част от всичко това. Ами недей. Обаче започнеш ли с претенциите към другите, ти вече се дистанцираш от тях. По написаното виждам, че наблягаш на това, че си различен по отношение на някои възгледи, вероятно и ценности... Търси общото и в същото време остави на всеки свободата да е различен в каквото иска. Не позволявай различията да са определящи. Всичко написано от мен са общи приказки, но и ти отваряйки темата имам чувството, че премълчаваш всякаква конкретика и пишеш общи приказки, колкото да освободиш напрежението.
  9. Дали първоначалната фаза на любопитство, засилен интерес и коментари сред обществото към темата "корона вирус" не отминава? Дори и жертвите в Италия и Испания, не се ли приемат вече повече като статистика, която хората (тук в България) привикнаха да чуват всеки ден по телевизията? А където е имало порвоначално страх, дали на негово място сега не се забелязва апатия? Дори ще бъда по-провокативен: след като бяхме наплашени, принудени да платим и тепърва да плащаме висока цена, дали няма да се появи разочарование, че нищо от "обещаното" и от това срещу което плащаме превантивно, не се случва? Проблемът от чисто психологична гледна точка е, че ние не виждаме резултата от действията си в момента. Да, с рестрикциите може и да се предотвратява много по-лош сценарий, но тъй като той не се случва на нас директно, ние само го предполагаме като вероятност, оценяваме го като вероятност и съответно цената, която заплащаме, заплащаме като за срещу вероятност. А очакваното не се случва. Което, разбира се е добре, но и оставаме с усещането, че сме заплатили за нищо. Истината е, че когато хората гледат (или по-скоро чуват) по телевизията как умират хора, не само от болести, но и от войни или природни бедствия, или самолетни катастрофи, приемат всичко като прекалено далечно от себе си, като на кино. Всеки, който не се е сблъскал директно с един проблем го оценява така. Или да не съм краен: почти всеки. В някои отношения говорещите за корона вируса вече заприличват на грамофони. Но пък сега това е актуалната тема и не може да се мълчи по нея.
  10. При положение, че всяко събитие приемаме, оценяваме, анализираме чрез психиката си, то е ясно, че помощта на психолозите може да е голяма. Главно като се предложат различни погледи върху ситуацията, които е възможно да се пропуснат. Също като се обърне внимание на грешки и пропуски в оценката и разбирането за една ситуация. ... Това ми идва на първо време. Психолозите сигурно ще могат да допълнят и други неща. Моята психология е само на едно по-ограничено ниво, 3-4 дисциплини, свързани с определена професия (която така или иначе не практикувам). Политиците... Политиците са израз на определени нагласи сред обществото. Спомена се бунт, но всяка промяна изисква достатъчно хора и достатъчно силно да желаят тази промяна. Засега оставам с впечатлението, че всеки се стреми да запази старото положение на нещата и не се търси нещо кой знае колко повече. Всеки опит за съществена промяна така или иначе ще предизвика сериозно противодействие.
  11. По отношение на помощта, моята позиция е, че в общия случай всеки сам трябва да има правото да решава дали да му се помогне и кой да му помогне. Което означава, че желаещите да помогнат следва да се съобразяват с това. Когато обаче има ситуация в която индивидуалният избор може да засегне и други хора и изборът му бива ограничен (карантината примерно), това вече не е помощ, а рестрикция. Колкото до психологическата помощ. То така или иначе психологическо въздействие върху хората се оказва - от медии, от политици, от роднини и т.н. Така че една правилно насочена кампания включваща психолози би могла да се окаже полезна. Разбирасе винаги съществува рискът организаторите да използват кампанията и за други свои цели.
  12. Лесни са за фалшифициране, а без да остават при полицаите после няма как да се установи измамата. А и нелегално работещите ще си имат проблеми.
  13. Хм, преди малко в другата тема за корона вируса видях следната графика: Позволих си да я прехвърля и тук, защото много ясно се вижда как се използва умишлено ефектът на първото впечатление. Дори и в последствие на разглеждащият графиката да му направи впечатление, че графиката е представена подвеждащо от гледна точка на абсолютния ръст на официално-заразените от корона вирус, то първоначалното впечатление така или иначе вече ще си е оставило своя отпечатък. Освен това самото очакване на "добрата новина", което да разсее страха, да даде повече надежда, спомага за това човек да остане с погрешно впечатление след подобни графики. п.п. Днес явно имам повече време и желание да пиша във форума, така че ще обърна внимание и на това, че прекаленото успокоение, особено ако се случи 2-3 дни да няма сериозно увеличение на заразените, може да доведе до заблудата, че пикът е преминал и да станем твърде невнимателни. Все пак ние сме малка държава с немного заразени и данните за отделните дни може да са подвеждащи.
  14. Толкова ли е трудно да погледнеш скалата отляво (ординатната ос) и да видиш, че числата не са равномерно разпределени. Това компрометира цялата графика. Аз занапред бих си помисли сериозна когато ми се наложи да ползвам същият източник за информация, защото таблицата очевидно е представена манипулативно и с определена цел.
  15. Да, извънредно положение, което налага извънредни мерки. Ще се види обаче кои от мерките ще останат и след извънредното положение. Такава една промяна ще мине леко. Хората ще въздъхнат с облекчение, че рестрикциите са вдигнати и няма да им направи особено впечатление, ако някоя остане. Възможно е това да е една от причините покрай нужните да се вземат и ненужни мерки. Истерията с пазаруването е добра възможност да се изкупи една част от наличните стоки в магазините, много от които и без това се изхвърлят всеки ден поради огромното свръхпроизводство. Тук не визирам България. В същото време част от потребителите ще задлъжнеят и ще станат по-зависими от помощи и кредити. За икономиките е важно свръхпотреблението да се запази. Защото никой от тези изкупуващи безразсъдно стоки от магазините няма реална опасност да умре от глад, но поведението му като купувач трябва да продължи да бъде стимулирано. А всъщност опасността е на потребителят временно да му се наложи да се лиши от някои екстри. Но подчертавам - екстри. Ама американците и европейците са достатъчно разглезени за да приемат тежко това психически. Плашещо е най-вече чувството на несигурност, а хората се чувстват несигурни от всяка промяна. А тя промяната е неизбежна и без корона вируса. На всички е ясно, че това подобие на икономика в световен мащаб ще рухне скоро. Сега може би силните търсят начин и ще използват ситуацията за да запазят властта си - политическа и икономическа. Но май и те са притеснени и не знаят доколко ще успеят. Да не забравяме, че те от своя страна са привикнали към своя начин на живот дотолкова, че трудно ще понесат промяната му. Всеки си има своите зависимости на които е роб.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...