1001 broccoli

Те в Китай може и история на ком партията да изучават. https://osis.bg/?p=5117

Личи си. Ама много си личи

Симулация на какво? Симулация сама по себе си, без нещо, което да е симулирано, е понятие без смисъл. Отделно, че симулацията винаги е съзнателно създадена. Природата не прави симулации. Примерно отражението върху водната повърхност не е симулация на отразения обект, а именно отражение. А колкото до парадоксите, за мен те са привидни, а не действителни. Те могат да са породени от невярна, недостатъчна или недоразбрана информация, но винаги могат да бъдат разрешени. Много често това е въпрос преди всичко на желание. Именно такъв е случаят с тази тема. Тя няма за цел разрешаването им, а напротив - да ги представи като невъзможни за обяснение.

Какво "трябва" и ще е от полза за учениците следва да се доуточни. Аз (а предполагам и другите тук), не съм запознат с някакъв съществуващ конспект по един евентуален учебен предмет свързан с религията/религиите. На практика няма какво конкретно да обсъждаме. Иначе аз лично с радост бих вкарал и други религиозни представи, освен местните, да обърна внимание на общото и различията, но без да налагам предпочитания. Да. И не свеждам религията до догмата. Догмата винаги идва после, като тя произтича не от религията, а от властта. Тя е опит дадена идеология или религия да се наложи като закон. Но всъщност с догмата се налагат само определени удобни аспекти на дадената идеология/религия. ... Ти помисли обаче, защо свеждаш религията до догмата

Описваш и себе си. Това цитираното си го написал вече над 100 пъти. Ето това е напиране да покажеш нещо. И каква опасност описваш само. Въх, глупациге ще вземат да си доставят ползата и после край - светът ще свъпши. Или пък има нещо друго, някаква собствена полза в това, да търсиш до степен на вманиченост слабости и грешки при другите.

Как реши това, като не знаеш какво точно ще обхваща един такъв предмет? Виждам, че отваряш вече трета-четвърта тема с която демонстрираш своята неприязън към религиите. Но това показва предубеденост. Религия се е изучавала и преди, и не виждам това да е оказало особено влияние върху религиозниге предпочитания в обществото ни. А когато съдържанието е оформено във вид: "според християнството .... (еди какво си)", няма никакво нарушаване на принципите на светското образование, нито предполага насилствено задължаване някой да вярва в нещо. Но ги всъщност искаш християните просто да ги няма, или ако ги има да се скрият някъде дълбоко под земята и да не се показват пред погледа ти.

Може и така да е. Но търпимостта не означава да си съгласен с нечии възгледи, а с правото му да се придържа към тях, дори и ако е пълен глупак. Всъщност, когато някой започне да обръща прекалено внимание на чуждата глупост и грешки (реални или само предполагаеми), то с това демонстрира собснвеното си невежество и комплекси.

Основният проблем в будизма за мен е допускането на възможността човек да се роди като животно (и не само) и обратно. Разбира се този будистки възглед може да се разглежда и не буквално, но самите будисти в голямата си част го възприемат така. В бусизма душата е заменена от сканди и това е за да се направи разграничаване от индуизма и да се постави по-различен акцент в учението. Иначе за толерантността и търпимостта към другите религии и последователите им, тя навсякъде е ниска. Да не забравяме и атеистите, защото те като цяло съвсем не са изключение. В крайна сметка всичко опира до конкретния човек.

Доколкото моралът и доброто са това, което свързваме с духовността, с човечността, с израстването над егоизма, те наистина произлизат от Бог. Те са, които задължително съпътстват тази посока на промяна, който наричаме духовно развитие. А това че представата за Бог, за духовност, за правилно и др. се променят с мястото и времето, си е съвсем нормално. Не е възможно, нито удачно в една религия да се обхванат всички аспекти на духовността, нито е в човешките възможности да ги обхванат, разберат и приложат. Отделно е налице и свеждане на това, което не се разбира и не се харесва, до удобното, познатото и лесното., А то води до изопачаване във времето. От чисто-егоистична и материалистична гледна точка моралът не е най-удачната линия на поведение. Моралността няма обяснение извън духовността, извън осъзнаването на единството на всичко съществуващо именно в Духа, т.е. в Бог. Състраданието, добронамереността, съпричастността, загрижеността за другите и т.н. са все качества свързани с това осъзнаване.

Колко точно "изцяло" изкуствено? Животът е основан на точно-определени принципи и дори между човешката клетка и едноклетъчното са налице аналогии. Ако тези модели не се спазят, едва ли ще се получи нещо. А той ии и сега просто копира естествения. Не е нещо ново.

Че животните "имат" душа, може да се види както от нашия, така и от др. езици. На санскрит думата за душа е "джива", а оттам в българският език е преминала в думи като "жив" и "животно". Английското "animal" пък произлиза от латинското "anima", което също означава "душа". Така че и животното, и човекът "имат" душа. А още по-точно са душа, която се въплъщава в (има) човешка/животинска форма/тяло.

Някой ще ги пита ли? Можеш да си развинаш всякакви теории, но темата е за прераждате, а това означава смяна на ролите (в съчетание с целесъобразност). Т.е в някои случаи ще имаш повече власт, докато в други - не. Човек трябва да е разумен и силен и в двете позиции.

Е, ако са родени, а не преродени, по-малко ли ще са? Или по-умни? Не. Поне ако хората са горе-долу фиксирана бройка (някои източници посочват 50 млрд.) и се прераждат, с времето повечето ще започнат да живеят все по-адекватно спрямо реалността.

Всяко живо същество се преражда, като по този начин осъществява развитието си. В началото това става несъзнателно, а после все повече и повече осъзнато. Животните, разбира се, нямат тази степен на осъзнатост като хората, те са водени от инстинкти и могат да изпитват само груби емоции. Мога да предположа, че доколкото животните не разбират последствията от действията си, те не са отговорни за тях. За разлика от хората, тежкият живот на животното е по-скоро за да осигури на душата му съответната опитност и да провокира развитие на определени черти и качества, а не поради лоша карма. Това го има и при хората, но с разликата, че притежавайки разум, ние можем съзнателно да ускорим или забавим развитието си, причинявайки си много излишни страдания във втория случай.

Какво не са изопачили хората, та едно християнство ли няма? Така е с всяка друга религия, научни възгледи, политически идеи... Всеки преувеличава страните, които му допадат и омаловажава и пренебрегва слабостите в поддържаното от него. Темата е за християнството, просто защото авторът й не харесва християнството и държи да покаже неговата неадекватност и неистиност. Но на мястото на християнството можеше да е всичко друго. И не че в него няма противоречия. От една страна, обаче, се осъзнава, че видът в който е достигнало до нас, особено в частта си като религиозна догма, то е променяно с годините, примесило се е с други вярвания и митове, а в същото време "защо не било изцяло историческа истина". Или пък "как така съвършения Бог бил допуснал еди какво си". Кое е исторически факт, кое е мит, кое е буквално казано и кое символично, какво точно е допуснал Бог и т.н. обаче всеки сам трябва да открие за себе си. Иначе интерпретации и версии всякакви. Да се разграничават изцяло вярата и логиката е също така крайност, както и напълно да се приравняват. Вярата си е вяра, а логиката - логика, но в изграждането на човешките представи участват и двете. Ние тук в крайна сметка разглеждаме именно различни представи.