Shiniasu

Потребител
  • Публикации

    1343
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

389 Супер репутация

5 Последователи

Всичко за Shiniasu

  • Титла
    kaldata маниак

Последни посетители

5495 прегледа на профила
  1. Твоето също е краен възглед. Почакай да мине Шабатът. На мен пък за разлика от теб, опитите ти за разговор в темата ми харасват. Ама ми свършиха пуканките
  2. Ами разсъждавам си в опитите си да разбера донякъде света в който живея.
  3. Не можеш да разсъждаваш по отношение на Брахман по този начин. Себеприродата е определение, някакво разграничение на същност и проявление, докато Брахман е отвъд подобно разграничаване. Ако същността на дървото е различна от дървото, то това няма ли да бъдат два различни феномена? Ако са тъждествени, защо тогава правим разграничение между дървото и същността на дървото? Какво е същността на дървото, ако не опит то да се охарактеризира то по начин отличаващ го от останалите явления? Това е нужно на различаващото съзнание. Брахман е отвъд всякакви разграничения. Няма дърво, няма същност. Но можем ли да твърдим, че нищо не съществува? Нали самото съзнание е следствие и обусловено. Значи нещо съществува извън сънанието, но то не може да бъде осъзнато.
  4. 1. Великият мъдрец казва, че началото не е известно. Жизненият процес е без начало и край. Няма нито начало, нито край. 3. Ако раждането беше първо, а тлеенето и смъртта го следваха, то раждането би било без тлеене и смърт и така би се родил безсмъртен. 4. Ако раждането следва, а тлеенето и смъртта са първи, последните биха били без причина. Как може да има тлеене и смърт на някой, който не е роден? Изследване на началото и края от Нагарджуна. Зависи какво разбираш под "етернализъм" и "нихилизъм". Ако нещо се ражда, но не умира ли е етернализъм? Не, етернализъм е ако нещо нито се ражда, нито умира. Но и това не се отнася до феномените, защото те се раждат и умират. 7. Не е видимо начало на следствие и причина, на характеризирано и характеристика, на чувство и чувстващ или на плодовете. 8. Не е видимо начало на целия жизнен процес и на всички съществуващи. - пак от там. Ако нещо може да се разглежда като вечно, то това е "целият жизнен процес" и "всичко съществуващо", но разглеждано като единно цяло отвъд всякакви наименования и разграничения. В цитираното от Нагарджуна имаме само допускане на възможността, че целият жизнен процес няма начало, тъй като няма как да сме абсолютно сигурни, доколкото съзнанието е обусловено и част от същия този жизнен процес.
  5. Атман е отвъд формите и неименованията. Ако лишим един обект - дървото от всичко, което го отличава от наблюдаващия, то реално къде ще е разликата меду двете? Феномените нямат своя собствена независима същност. Те са ограничено проявление на Атман/Брахман. Това е нещо като да придадеш временно на неназовимото и безформеното име и форма. То не е такова, но за нуждите на съзнанието формите и наименованията са необходими. Няма дървета, няма наблюдаващи - има само Брахман. Будизмът просто обръща гледната точка. Във феномените няма как да има някаква вечна и неизменна същност, след като самите феномени са ограничени и зависими.
  6. Има ли разлика между двамата? Кой дава Тора на Мойсей, откъдето са извлечени всички заповеди - Адонай, Йехова или някой друг? Все пак в Изход 3:14 (което по една странна случайност отговаря на пи), горящото къпиново храстче не се представя като Адонай, нито като Йехова.
  7. Трябва ли да става по-просто? Простото върви ръка за ръка със сложното. Чел съм текстове в които с много проблеми съм успявал да разбера едно от десет изречения. Всъщност вчера попаднах на един такъв. Но ако съм научил нещо от математиката, то е, че решавайки само елементарни задачи, човек никога няма да се научи да решава тези с повишена трудност. Може да си направиш аналогия със спорта - там е същото, както сам написа по-рано. Контролът е необходимо условие за правилно провеждане на всяка медитация, концентрация, релаксация и т.н. Разбира се пълнотата на контрола нараства с практиката. Нали не си мислиш, че един Буда може да има случайни мисли, дори само една случайна мисъл в съзнанието си? За мен подобен контрол е изключително далечна перспектива и не се стремя към него към настоящия момент. Твърде далеч съм от това за да ми е текуща цел. Мислите се успокояват едва когато вниманието не е фокусирано върху нищо странично. А за това е нужен контрол. При теб може да се получава лесно, но при някой друг може да е сериозен проблем. При мен целта на медитацията не е самата медитация, нито я възприемам като упражнение. Но това не твърдя, че е правилно. Разбира се, защото не съм очаквал подобна провокация. И защото аз поне не виждам смисъл в нея. Значи съм станал жертва на очакванията си.
  8. Въпросът ти показва, че не си разбрал написаното. Дори и косвено не твърдя, че човек започва да медитира за да си създава проблеми. В случая не е толкова важно да разбереш какво съм написал. Може би е по-важно да си отговориш на въпроса, защо изтълкува написаното от мен погрешно?
  9. Толкова въпроси свързани с медитацията. Но отговорите не са нужни за да практикуваш. Очакванията относно опасностите не са причината да не практикуваш. Причина е единствено нежеланието. Същите проблеми, които можеш да предизвикаш медитирайки, можеш да предизвикаш и с аналитично разсъждение върху даден проблем. Това причина ли е да не разсъждаваш логически? Но ние дотолкова сме свикнали с мисълта, че не обръщаме внимание на проблемите, които създава. Нещо повече - затихването й се правръща в проблем. Както сам написа за някои няма нищо по-плашещо от тишината. А тя съдържа всички звуци, думи и мисли в себе си. Тя е същите тези звуци, думи и мисли, но лишени от всички характеристики отличаващи ги едни от други. За някои особено с преобладаваща въздушна природа (примерно Близнаци) е толкова трудно да съберат мислите си, да се концентрират в една посока, да задържат вниманието си в тази посока, че медитацията се явява мъчение. Защото медитацията е преди всичко контрол над вниманието и мисълта. Неовладяната мисъл няма да утихне. Неовладяната мисъл няма да успее да види сама себе си, нито да излезе извън обичайните си модели на функциониране, за да може да открие нови пътища за разрешаване на стоящите пред човека проблеми и въпроси. Ако повтаряме едни и същи заучени фрази, как ще достигнем до ново разбиране?
  10. Мария Магдалена. В Матей 28 гл. си пише всичко. Щом думите на Исус са достатъчно основание да се сложи охрана на гробницата, за да не би учениците на Христос да откраднат тялото му, за да "докажат", че пророчеството му ще се сбъдне, защо да не е достатъчно основание и за Мария Магдалена да провери след третия ден там ли е тялото му или не. Да. Светът е създаден преди малко повече от 5700 години, а еврейският бог е сложил вкаменелостите от животни в земята за да му е по-интересно.
  11. Медитацията може да изкара всякакви скрити модели и предразположения на повърхността. Дали е по-добре те да са на повърхността или дълбоко зарити в подсъзнанието - предполагам, че зависи от случая.
  12. Това не решава проблема. Ако го няма съзнанието, което да гледа записа, какво точно е записано на лентата? Това не означава, че няма нищо записано, но то не може да бъде определено. Едва след осъзнаването на записа ние можем да определим съдържанието му. За това, което е записано на лентата, преди да видим записа, можем да кажем че е движение, последователност от причини и следствия, но това също са определения. Въпреки че първото е възможно най-обобщаващото определение, което може да се даде. Тук може да възникне въпросът: защо е толкова важно ние да видим записа за да установим съдържанието му? Защо то не е определено преди това. Да, но ако аз видя нож, едно куче примерно ще го определи като парче метал - в най-добрия случая, или пък като нещо твърдо и остро. но в никакъв случай няма да го осъзнае така, както аз. Някой с по-развити сетива и/или съзнание може да види нещо повече. Примерно докосвайки се до ножа, да види събития случили се в близост до него. Някой може да види неща, които дори не можем да си представим...
  13. Самият Исус не е "изгубен". Тук можем да си зададем въпроса: какво се разбира под "изгубен"? Един добър и праведен човек, който не вярва в Бог, изгубен ли е или не? Има една притча за добрият самарянин. Има една притча и за изгубената овца.
  14. В оригинал е "Шабат", което не е задължително да е събота. Но не виждам какво значение има точният ден. Реално никой не празнува смъртта на Христос, а възкресението му. Не че още два почивни дни (сряда и четвъртък) към тези, които се празнуват официално, ще ми дойдат в тежест, но това едва ли ще се случи. Може би денят има значение и от чисто астрологическа гледна точка, но астрологията пък не е нещо, с което църквата и юдаизмът официално си служат.
  15. Както виждаш и при така избраното време на експониране Земята е прекалено ярка. Ако това време се удължи още така, че да се виждат и звездите, то Земята би изглеждала като едно нереално голямо ярко петно нямащо нищо общо с действителността. Ние виждаме звездите през нощта, защото Слънцето не е налично, т.е. ние сме в сянка, а атмосферата разсейва голяма част от отразените от Луната лъчи. В открития космос Слънцето е винаги налично и няма атмосфера, която да разсее отразените от Луната и Земята лъчи. Или там осветеността е далеч по-голяма.
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.