Deeply

Съгласен съм! :-) Ето нещо, което не е тълкуване! * Нещо, което задължително се случва по такъв начин, че ти се струва невъзможно да го обясниш на когото и да е. Защото се случва вътре в теб, а там други свидетели няма. Нужно е първо сам да го обясниш на себе си. ...естествено ако не се откажеш... ...толкова синьо небе... Без нито едно облаче по него... Небесно синьо, кристално синьо, безкрайно синьо... Може би свободно синьо... Необятно! Ако свободата имаше лице, то едва ли би било по различно от това небе... но... Само небето ли? То ли е единственото, което е способно да роди въображението ти за да изградиш образ на свобода? Възможно ли е да е толкова просто, празно, пусто, а в същото време да чувстваш свободата, взирайки се в тази синя пустош? Нима всичко това е просто твоето въображение? Не-е-е-е... Ето го небето! Виждаш го! Глупаво е да го наречеш зрителна измама! Толкова е красиво, широко, безкрайно... Очите ти не стигат да го обгърнеш. Поглеждаш го и като че ли нещо в теб се отваря, сякаш нещо забравено от теб отново заживява... Красотата...? Успяваш ли да я видиш? Да! Може би точно тя... Ако нямаш очи да я видиш защо въобще живеш? ...и какво всъщност е красотата? Виждаш ли я или я чувстваш, сега, тук в това пусто небе? Зрение ли ти е нужно за да се срещнеш с нея или чувство? Или и двете? Виждаш, чувстваш, и...? Май и това не е достатъчно? Нещо липсва! Не е ли именно въображението това, което липсва? Какво всъщност е въображението? Да си въобразиш, че виждаш това небе ли? Не! Няма нужда да си го въобразяваш! Небето съществува без да се нуждае нито от твоето въображение, нито пък му е нужно чието и да е одобрение или разрешение за това! А ти? Къде виждаш и чувстваш красота в тази синя празнота? Невидима красота! Нима е възможно? Там е пусто, а ти сякаш се изпълваш! Само за няколко секунди... Поглеждаш... и нещо се събужда в теб! Отваря се! ...и си готов да го последваш! Какво се отваря? Питал ли си се някога? Замислял ли си се? Нима не разбираш? Би се появил проблем ако се замислиш. Защото ако само за малко спреш да мислиш, ти ще си последвал сърцето си. Точно то се е отворило... и ти сякаш за първи път се “срещаш” със света! Коя е причината да се случва всичко това с теб в този миг? Започваш ли да се досещаш? Сърцето... Да! То те води и ти се влюбваш в това което виждаш, защото е неизбежно. Защото това се случва винаги, когато сърцата са отворени! Те сами търсят красотата и винаги безпогрешно я откриват, дори тогава, когато не можеш да я видиш с очите си на пръв поглед. Просто така са устроени – сърца... Влюбват се и обичат... Умът ти не може да замести това чувство. Той би могъл само да се опита да си го обясни. За него този вид чувства са просто думи. Свободата е точно такова чувство, а дума в която липсва чувство е просто дума предназначена да ти служи за нещо и не е нужно ти да служиш на нея! Защото е прекрасно да се чувстваш свободен, а не да се мислиш за такъв или да говориш за свобода. Защото най-хубаво от всичко е да си влюбен, да обичаш света, в който живееш, а това е възможно само ако твоите чувства са такива. Ами въображението? То в случая ти служи за да се вгледаш в невидимото, стойностното... Точно въображението ти помага да “видиш” невидимото, да го почувстваш. Чрез него и чрез мечтите си – естествено ако ги последваш ти откриваш своето призвание. Тогава всичко което ти харесва някак си само започва да идва при теб и ти развиваш уменията, които са ти присърце, намираш своят “път”. Въображението ти служи и в обратната посока - за да сравниш, да видиш грозното, страшното, опасното, но защо сега тях ги няма? Сега е толкова красиво, необятно, леко, светло! Не чувстваш ли свободата? Сякаш е във въздуха... Думите не стигат! Като че ли са недостатъчни и прекалено бедни за да изразиш това чувство. Прекрасно е! Нима това е моето въображение? Къде съм? - Тук съм! Винаги съм бил тук и ще бъда! Искам да съм тук, харесва ми да съм тук! ...не защото съм обещал на себе си или на някого... Тук съм защото ми е хубаво! ...и съм навсякъде... И в тревичките, надигнали се да погледнат слънцето, и в прашният път, който е пред мен сякаш за да ми извести че може да ме отведе както към познатото, така и към неизвестността, и в кората на това дърво пред мен. Колко приятно ухае... Толкова много живот има навсякъде! На където да се обърна и го виждам, сякаш се сливам с него. Едно и също нещо сме! Живота в мен, около мен, в кората на това изпълнено с живот дърво. Ръцете ми сами се протягат и плъзвам дланите си по нея. Искам да усетя всяка една грапавина, жива е, ухае но живот! Вдъхвам от аромата й, навлизам още по-навътре – отвъд аромата. Тръгвам по стеблото, изкачвам се в короната, затичвам се към безброй листа, а те зашумяват от появилият се лек ветрец и шепнат, говорят... Наслаждават се, играят с вятъра - лек, прохладен, грижовен... Сякаш ме подканва, сякаш ме вика... ...радост... ...трепет... ...подсказват ми – ще тръгна с него! Прегъщам го и се понасям... невероятна лекота! Отвежда ме нагоре... и дочувам звук, мелодия, музика... Да! ... музика! Лека, мека, блага... Игрива и свободна, волна като небето... и ми е невъзможно да открия нито един погрешен тон в нея – също като Земята, която се върти и прекрасно знае къде отива, а само луд човек би предположил, че нещо не е наред, че не е на мястото си... Или пък, че има грешка в изчисленията... Ха-ха! Просто се усмихвам на тази болна мисъл и не е нужно да я гоня от главата си, защото тези звуци сякаш ме прегръщат и неизвестно как превръщат болното в здраво, кривото в право, мъката в радост. Невероятна музика! Имам чувството, че досега точно тя ми е липсвала, защото по някакъв странен начин запълва празното пространство между мен и всичко, което виждам! Вятъра я довява до мен – не знам от къде идва? Сякаш произлиза от въздуха тук и като че ли се слива с него... и не само с него... Слива се и с мен, защото усещам всяка частица от себе си как заиграва, изпълва се и с радост и с мъка. И много, много благодарност и любов. Никоя друга музика не прилича на тази от Балканите... земите, в които се родих. Изпълнена е с радост и мъка едновременно – също като мен сега. Мъка, че бях забравил кой съм, радост, че съм отново тук! Най-после... ЗАВЪРНАХ СЕ! Според мен трябва да се научим да различаваме истинското от онова, което прилича на истина, но се оказва че е само логика, която никога и никого не е извела на "ПЪТЯ". a_one_history.doc

Нека да спра вниманието ти на една малка "екранизация"... Аз това правя. Харасва ми! Надявам се да ти хареса и на теб... Разбра го доста по-късно... Може би година, след като се запита какво е това “да знаеш”. Всъщност го разбра когато съвсем недвусмислено се срещна с липсата му или по-точно му стана ясно какво означава да “не знаеш”. “Знам”! Интересна дума! И не просто дума, а глагол! ...изразяваше или най-малкото предполагаше действие, но точно тук се явяваше някакво несъответствие, някаква неяснота... “Знам” е дума, която изразява, че притежаваш информация, но както “знам”, така и “притежавам” са глаголи, които предполагат извършване на действие. Къде тук беше действието? - Какво правиш? - Притежавам! Спокойно можеш да се скъсаш от действие! Момчето отдавна смяташе, че този свят е обърнат с дупето нагоре. Убеден беше, че не се лъже! “Знам” би трябвало да означава неподлежащо на съмнение действие, а действие нямаше. Къде беше действието? В притежанието или в информацията? Приличаше му на принудително умъртвен глагол... Нещо тук съвсем не беше така, както е нужно да бъде! Какво е възможно да знае човек? Нещо, което е видял или чул, нещо с което се е срещнал по един или друг начин, нещо, до което се е докоснал и то по един или друг начин е останало някъде в него, но всичко това би трябвало да има някакво друго име. Друга дума би трябвало да бъде използвана за това, което се е случило, може би глаголът “било”. Но точно този глагол “знам” е в сегашно време! Изразява случващо се в момента действие. Нима въпросното притежание на информация означава “спомням си”? Спомням си какво? Не! Не би трябвало да е така! Това прилича на омагьосан кръг, в който думата “луд” би могла да се превърне в глагол. Спомням си е друг глагол. Там извършеното е в паметта, която “живее” в минало време, а “знам” се намира в сегашно време. Би трябвало да изразява действие, случващо се в самият момент. Чул, видял, прочел, помирисал... Да! Глаголи, действия, извършващи се процеси... Тези са в минало време. Умни глави са разделили глаголите на сегашно, минало и бъдеще времена, но как на практика “знам” ще се нареди сред тях СЕГА, в самият момент ако ти самият си извършителят във въпросното действие, за да бъде глагол? Тук тотално става въпрос за нещо съвсем друго! Усеща се! Долавя се просто! Та на кого не се е случвало? Някой започва да те убеждава в нещо, а на теб ти става все по-ясно, че това, което ти говори съвсем не е така. Сякаш нещо вътре в теб ти казва – търси, търси, търси! Естествено не чуваш тези думи, но усещаш как нещо те тласка, нещо те води! ...и разбираш, че посоката е правилна! Сега случая е точно такъв, с малката незначителна подробност, че оспорваш с векове утвърденото мислене на човечеството. Дали проблемът не се крие в самото мислене? Дали винаги мисълта е водела хората или ако се взреш по внимателно ще откриеш, че не е съвсем така, както всички си мислят? Дали мислещите няма да те помислят за луд? Би ли те спряло това? Нима ще се откажеш защото си сам срещу всички? ...или ще продържиш, защото смяташ, че истината би била по-ценна? И за кого би била ценна? За теб ли? Усмихваш се само като си го помислиш... Защото истината не е само твоя! Тя е за всички! Не е ли това причина да продължиш? Струва ми се ДА! Нека започнем отначало-о-о-о... ЗНАМ! Какво знам? Нищо не знам! “Аз знам, че нищо не знам”. Това не беше ли го казал Сократ? Тоя пич май не го е казал случайно! Тук е нужно да душиш като ловжийска хрътка. Какви са разновидностите на този глагол? ЗНАМ, ЗНАЯ, ПОЗНАВАМ... “Познавам” не е ли друг, съвсем различен глагол? Знам нещо или познавам нещо? Знам в случая говори за знание без съмнение в него, докато познавам подсказва за нещо по-повърхностно. В първият случай става дума за нещо цялостно, неподлежащо на съмнение, завършено, а втория сякаш говори само за повърхността, за обвивката на въпросното нещо, което познаваш. Зная, познавам... ...или... Или? Ами да! ЗНАНИЕ, ПОЗНАНИЕ... Това сякаш е доста познато! Пак опряхме до Библията май? Дървото на познанието, забраненият плод, заради който са ни изгонили, защото сме вкусили от него. Щом сме вкусили, то би трябвало да си го предъвкваме и до сега. Би трябвало да си ходим по земята с този “плод” в ръце, защото в крайна сметка той е единственото, което ни е останало. Нали заради него са ни изгонили? Това би трябвало да е така, но има и нещо друго, което също “би трябвало” да е вярно. Би трябвало да сме се простили със ЗНАНИЕТО, би трябвало да сме го изгубили, като дарба, като възможност, като нещо желано, което винаги ни липсва. И какво все пак е “знанието”? Какво ни липсва? Това, че не знаем нещо ли? Ни най-малко! Дори точно обратното! Доказано е, че хората, които знаят по-малко живеят по-щастливо от останалите. А човек живее щастливо тогава, когато почти нищо не му липсва или по точно казано, когато не иска и да знае какво му липсва. Хубаво му е, добре му е! Не “знанието” го прави щастлив. Не иска и да знае какво знаят другите. А когато си щастлив сравнаваш това с Рая. ...и точно тук нещо съвсем не е наред! Разделили сме се със “знанието”, а всички древни описания сочат, че него го е имало точно в същият този Рай. НЕ СТАВА ЛИ ВЪПРОС ЗА НЕЩО СЪВСЕМ ДРУГО ТУК? Казват Бог... Казват Вселенски или космически разум... Казват сила, от която зависи всичко... Какво ли не казват! Но всички, които не са отхвърлили по един или друг начин “понятието” Бог са на едно и също мнение. БОГ Е ЛЮБОВ! ...и ето още един глагол без никакво действие в него, но същевременно безкрайно ясен – глаголът “е”. Има ли нещо по-ясно от това, когато нещо “е”? Подлежи ли на съмнение? А има ли нещо по-неясно от думите “Бог” и “любов”? Също не! Всеки ги знае, но никой не е в състояние да ги обясни. Защо? Възможно ли е “знание” и “любов” ДА СА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО? Как никой не е забелязал това до сега? Нали е казано, че човек е създаден по Божи образ и подобие? Нали също така е казано, че сме се простили с “идеята” да бъдем Богове, защото сме вкусили от дървото на познанието? Вкусили сме от плодовете за познаване на добро и зло, а в същото време сме се простили със знанието. Нима е възможно? Да! Но само ако знание означава любов! Има логика, но не само логика, а нещо много, много повече. Ако се “сетиш” какво е любов, непременно ще го “видиш”! Нужно е просто да откриеш, че нито любовта, нито въпросното знание са логика. Възможно ли е тези две думи да означават едно и също нещо? Не е ли това поредната илюзия, поредната празна, не водеща до никъде философия? Не бихме го разбрали, докато не го срещнем на практика? Всичко е теория, докато не ти се случи. Превръща се в практика едва когато го изживееш. Бог е любов, нали? Надали ще срещнеш някой, който да се похвали, че се е срещал с Бог, но доста хора могат да кажат, че са се срещали с любовта. Как я срещаш конкретно на практика? Усещаш я, нали? Просто разбираш, че си се влюбил! Знаеш, че е така! Отиваш ли да питаш някого: - Извинявай за въпроса, но аз влюбен ли съм? ...или пък влюбена? И през ум не ти минава да го направиш... Защото ЗНАЕШ! Защото всеки прекрасно без каквото и да е съмнение ЗНАЕ, че това се е случило с него, че въпросната невидима “теория” се е превърнала в неуспорим за самия него факт. Защото дори и дума да не сте си казали, нещо се е променило някъде във вас. Чувството... Точно този вид чувство... Не е ли това най-святото във нас? Момента, в който усетиш, че я искаш без да си даваш излишни обяснения защо... Някъде в себе си ЗНАЕШ, че това, което чувстваш е много по-важно, по-значимо, по-истинско и от въпроса “защо”, и от всичко друго, за което би могъл да се сетиш. Защото това го иска сърцето ти, а обясненията на ума ти започват да изглеждат дори смешни ако въобще решиш да се замислиш, защото в този момент е меко казано тъпичко да мислиш. Нима не разбираш, че “обичам” не означава “мисля”? Усещаш ли разликата? Друго е ... ...и всичко останало някак си спира да те интересува... Защото изцяло си се обърнал към жената, която желаеш! Всичко в теб напълно се е отворило към нея... както и се е затворило за всичко друго... Сякаш светът се е събрал на едно място, наречето ТЯ! Нима това не е свято? Та има ли нещо по-свято, по-човешко от момента, в който тя прегърне твоите чувства? Успяваш ли да различиш жадна за любов жена от жена прегърнала чувствата ти? Разликата е от небето до земята! Първата е развълнувана от това, че ти и даваш нещо от себе си, а втората е забравила за себе си също като теб. Забравила е, защото е прегърнала всичко, което си ти. Тогава усещаш, че чувствата и сякаш достигат до всяка твоя клетка и не само, че не искаш, а и не можеш да запазиш каквото и да е в тайна от нея. Това се случва защото е спряла е да следи мисълта ти, доверила ти се е! Вече се е вгледала в сърцето ти и ти е отговорила със своето. Прегърнала те е и за нея не е толкова важно това, което си мислиш, защото ти си спрял да мислиш. Спрял си да мислиш, защото ТЯ самата е станала за теб нещо много по-важно от мисълта ти... и го е разбрала... Точно по тази причина ти си станал най-важното нещо за нея! Точно толкова важен, колкото и тя е за теб! Всичко това не е никакъв мисловен процес. И двамата вече не мислите! Спокойно можете да затворите очи за да “виждате”... Всъщност едва ли ще има нещо, което да не “виждате”, защото всеки ще знае още в същият миг дори и за най-малката промяна в каквото и да е у другият. За първи път най-често се случва в леглото, защото там спираме да мислим и се отдаваме на чувствата си. “Застанем” ли открито един срещу друг и чудото се случва! Вече сме в една съвсем различна реалност! Чувствата... Да! Точно те са моста към чудото! Святото чудо, на което всеки един от нас е способен! А успеем ли и след леглото да останем открити и отворени един към друг, светът за нас се променя! ...и тогава просто следваш всичко, което чувстваш... Това винаги ще те отведе точно там, където е нужно да бъдеш. Не спираш да мислиш, но това вече е на втори план, защото си спрял да се мъчиш да отгатваш, да предполагаш. Най-после ти ЗНАЕШ! Любовта ти те води! Не знаеш и не искаш да знаеш всичко. Знаеш само това, което ти е нужно да знаеш в самият момент. Знаеш това, към което си насочил вниманието си и обичайки ти узнаваш всичко за него, за нея, за... Това е начинът! Ти вече “виждаш”!

За съжаление тук и не само тук май всички знаят точно това, което казваш (Лао Дзъ означава "стария учител". Смята се, че Конфуций му е бил най-добрия ученик). Разликата с това, което знам аз е: Лао Дзъ означава Стария Младенец. Нормално е да попитате защо. Заради начина на живот, заради вътрешната (душевна) чистота, заради начина на мислене и т. н. Косата му е била бяла, независимо възрастта лицето му е било с детско изражение следствие на вътрешната чистота, начина на живот - щастлив, независимо от всичко, което се случва около него. Да останеш неприкосновен и верен на себе си, а не на това, което ти се е случило - там е ключа на палатката! Пример: О хаос!Няма на света ред Всички ликуват като на пиршество или на пролетен празник Единствен аз съм тих и незабележим Като неродено дете О! Аз плувам! Къде да се спра? Всички оцакват нещо, само аз нямам нужда от нищо Само аз приличам на глупак О! Колко е пусто! Всички са пълни със светлина, единственно аз съм като сляп Всички са любопитни, само аз съм безразличен Плувам в житейското море и не знам къде да спра Всички блестят от способности, единствен аз съм като глупак нищожен Ако това не ви е достатъчно да влезете в "плевнята" - не мога да ви помогна... Но да продължа: Най-голяма глупост от всичко е да се смята, че Конфуций е ученик на Лао Дзъ. Конфуций е бил "мъдрец" на царска служба при императора и в следствие на това е направил школа и е имал ученици. Да се учиш на мъдрост няма нищо общо със стремежа ти да бъдеш възможно най-близко до властта - погледнете това от този ъгъл и всичко тутакси ще ви се изясни. А сега да видим кой е Лао Дзъ? Свързано е Китайската стена или по точно малко преди построяването и. В покрайнините на Китай поговорката "Бог високо, цар далеко" работи с пълна сила, следсвие на появяващо се банди от самопровъзгласили се пълководци, които в следствие на глад започват да нападат съседите си - много по умно и логично, отколкото да нападат свои и да дразнят императора. Българите не чакали много и бързо се заели да разплачат майките на всички пълководци, пък защо да не разплачат и на императора майка му. Като се има предвид, че на територията на днешна България 10 000-на българска конница с лекота е обръщала в бяг 50 000-на византийска редовна армия, то представете си, че там в Китай какво е станало е станало. За радост обаче китайският император не е бил толкова глупав и е започнал преговори с нашите. Първо им предложил мир. Второ им припомнил численността на Китай, както и че независимо колко добри войни са, то ако вдигне всичките си войски, българите са обречени, което е била и самата истина. Трето - помолил ги е за помощ! Тук е най-интересната част! Каква помощ? Българите да научат Китай на държавно управление!!! ПЪРВАТА ДЪРЖАВА В СВЕТА Е БЪЛГАРСКА! Нека това добре да се знае! До тогава всичко е било само царства и империи, управлявани от писменни и устни заповеди на краля и императора. Та китайският император е поискал една свита от 20-тина души, която да ги научи и да им помогне за държавният тип управление. Един от хората тръгнали със свитата е Лао Дзъ! След като вече имате тази информация, вижте как всичко ще си дойде на мястото. Когато Конфуций чул за Лао Дзъ, той не отишъл да го види, защото бил част от институцията, от държавната власт. Очаквал Лао Дзъ да дойде да го види и да му отдаде своите почести. ... но нищо такова не се случило. Всичко което правел Лао Дзъ (непоносим за Конфуций чужденец) било приемано от народа в Китай като нещо необичайно, фрапиращо но подлежащо на всенародно възхищение и почит. Всички говорели само за него и Конфуций се принудил сам да отиде при Лао Дзъ и най-после да го види. Какво са си говорили никой не знае, но по време на разговора Лао Дзъ буквално припадал от смях, та чак започнал да прави кълбета по земята пред изумения поглед на Кунг Цю (истинското име на Конфуций). След като се върнал при учениците си кунг и м казал: - Не ходете при него! Той е луд! С течение на времето и възрастта Конфуций се станал почитател на Лао Дзъ, но никога явен почитател, както и никога не се отказал от поста си в двореца. Днес всички закони работещи във всеки един съд по света са построени върху конфуцианството, затова и света е тръгнал за към майка си задника... А Лао Дзъ? Какво е станало с него? Ами на една преклонна възраст той е напуснал Китай поради упадъка на морала и нравите... Направо да не повярваш!!! Все едно днес Стефан Цанев да напусне България, защото българите не четат много книги! Ако това се случи днес първо ще звучи смешно, второ Стефан Цанев ще бъде публично оплют по всевъзможни медии и начини. Но тогава, в онези времена нещата не са стоели по този начин и е имало други по-остри неща от медиите, така че ако Лао Дзъ беше китаец, то главата му много бързо щеше да падне и то не заради това, че си отива, а заради причината, поради която си отива! Какви ли още "ценни информации" би могла да ни предостави писаната от всички победители наша човешка история?!?! И ако днес тук сред нас имаше един виетнамец от онези, които преди 25 години по договор ги бяха докарали да работят в България и прочетеше това, сигурно щеше да каже "ЖИФ ТАСАК"! За съжаление тук и не само тук май всички знаят точно това, което казваш (Лао Дзъ означава "стария учител". Смята се, че Конфуций му е бил най-добрия ученик). Разликата с това, което знам аз е: Лао Дзъ означава Стария Младенец. Нормално е да попитате защо. Заради начина на живот, заради вътрешната (душевна) чистота, заради начина на мислене и т. н. Косата му е била бяла, независимо възрастта лицето му е било с детско изражение следствие на вътрешната чистота, начина на живот - щастлив, независимо от всичко, което се случва около него. Да останеш неприкосновен и верен на себе си, а не на това, което ти се е случило - там е ключа на палатката! Пример: О хаос!Няма на света ред Всички ликуват като на пиршество или на пролетен празник Единствен аз съм тих и незабележим Като неродено дете О! Аз плувам! Къде да се спра? Всички оцакват нещо, само аз нямам нужда от нищо Само аз приличам на глупак О! Колко е пусто! Всички са пълни със светлина, единственно аз съм като сляп Всички са любопитни, само аз съм безразличен Плувам в житейското море и не знам къде да спра Всички блестят от способности, единствен аз съм като глупак нищожен Ако това не ви е достатъчно да влезете в "плевнята" - не мога да ви помогна... Но да продължа: Най-голяма глупост от всичко е да се смята, че Конфуций е ученик на Лао Дзъ. Конфуций е бил "мъдрец" на царска служба при императора и в следствие на това е направил школа и е имал ученици. Да се учиш на мъдрост няма нищо общо със стремежа ти да бъдеш възможно най-близко до властта - погледнете това от този ъгъл и всичко тутакси ще ви се изясни. А сега да видим кой е Лао Дзъ? Свързано е Китайската стена или по точно малко преди построяването и. В покрайнините на Китай поговорката "Бог високо, цар далеко" работи с пълна сила, следсвие на появяващо се банди от самопровъзгласили се пълководци, които в следствие на глад започват да нападат съседите си - много по умно и логично, отколкото да нападат свои и да дразнят императора. Българите не чакали много и бързо се заели да разплачат майките на всички пълководци, пък защо да не разплачат и на императора майка му. Като се има предвид, че на територията на днешна България 10 000-на българска конница с лекота е обръщала в бяг 50 000-на византийска редовна армия, то представете си, че там в Китай какво е станало е станало. За радост обаче китайският император не е бил толкова глупав и е започнал преговори с нашите. Първо им предложил мир. Второ им припомнил численността на Китай, както и че независимо колко добри войни са, то ако вдигне всичките си войски, българите са обречени, което е била и самата истина. Трето - помолил ги е за помощ! Тук е най-интересната част! Каква помощ? Българите да научат Китай на държавно управление!!! ПЪРВАТА ДЪРЖАВА В СВЕТА Е БЪЛГАРСКА! Нека това добре да се знае! До тогава всичко е било само царства и империи, управлявани от писменни и устни заповеди на краля и императора. Та китайският император е поискал една свита от 20-тина души, която да ги научи и да им помогне за държавният тип управление. Един от хората тръгнали със свитата е Лао Дзъ! След като вече имате тази информация, вижте как всичко ще си дойде на мястото. Когато Конфуций чул за Лао Дзъ, той не отишъл да го види, защото бил част от институцията, от държавната власт. Очаквал Лао Дзъ да дойде да го види и да му отдаде своите почести. ... но нищо такова не се случило. Всичко което правел Лао Дзъ (непоносим за Конфуций чужденец) било приемано от народа в Китай като нещо необичайно, фрапиращо но подлежащо на всенародно възхищение и почит. Всички говорели само за него и Конфуций се принудил сам да отиде при Лао Дзъ и най-после да го види. Какво са си говорили никой не знае, но по време на разговора Лао Дзъ буквално припадал от смях, та чак започнал да прави кълбета по земята пред изумения поглед на Кунг Цю (истинското име на Конфуций). След като се върнал при учениците си кунг и м казал: - Не ходете при него! Той е луд! С течение на времето и възрастта Конфуций се станал почитател на Лао Дзъ, но никога явен почитател, както и никога не се отказал от поста си в двореца. Днес всички закони работещи във всеки един съд по света са построени върху конфуцианството, затова и света е тръгнал за към майка си задника... А Лао Дзъ? Какво е станало с него? Ами на една преклонна възраст той е напуснал Китай поради упадъка на морала и нравите... Направо да не повярваш!!! Все едно днес Стефан Цанев да напусне България, защото българите не четат много книги! Ако това се случи днес първо ще звучи смешно, второ Стефан Цанев ще бъде публично оплют по всевъзможни медии и начини. Но тогава, в онези времена нещата не са стоели по този начин и е имало други по-остри неща от медиите, така че ако Лао Дзъ беше китаец, то главата му много бързо щеше да падне и то не заради това, че си отива, а заради причината, поради която си отива! Какви ли още "ценни информации" би могла да ни предостави писаната от всички победители наша човешка история?!?! И ако днес тук сред нас имаше един виетнамец от онези, които преди 25 години по договор ги бяха докарали да работят в България и прочетеше това, сигурно щеше да каже "ЖИФ ТАСАК"!

Защо ли се изразява толкова сложно Лао Дзъ? Не може ли направо да каже нещата такива, каквито са? СПОРЕД МЕН - НЕ! Защото всичко, което чета тук в този форум е равно на действие, някакво действие, нещо което се случва, нещо, до което умът трябва да достигне и са извърши действието, от което да се светнеш за какво става дума... Дао Де Дзин не е философия, както я наричат може би за удобство и може би за по-спокоен сън болшинството заблудени. Тук нещата са по-скоро построени върху поговорката ПОКАЗВАМ ТИ ПЛЕВНЯТА, ТИ САМ НАМЕРИ ВРАТАТА! Умът се простира до там, че да обиколи плевнята и да открие вратата. Отвори ли я той вече няма думата... ТАМ Е БЕЗДЕЙСТКВИЕТО! УМЪТ НЕ Е СПОСОБЕН НА БЕЗДЕЙСТВИЕ! ...и ако имаш смелостта да продължиш нататък, ще разбереш, че умът ти е само инструмент (най-важният), но ти не си ум. ТИ СИ ЧОВЕК! Ще успееш ли да си "спомниш"? Защото съм почти сигурен, че ще се срещна с ум, който или не знае, че съществува врата на плевнята, или стои пред нея, "защото не знае или не смее да я отвори" и само може да предполага какво има в плевнята, или пък още по-лошо - да си представя как Лао Дзъ се преобръща в гроба. ИСТИНАТА! Там е спасението! ИСТИНАТА НЕ СТАВА ПО-МАЛКО ИСТИНА ОТ ТОВА, ЧЕ НЕ СИ ДОСТИГНАЛ ДО НЕЯ!