Реших да пусна тази тема,за тези, които се интересуват от източните религии и философии. Това е една от най-разпространените религии в Китай,ако изобщо може да се нарече религия.По-скоро учението на Лао Дзъ е житейска философия,в него липсва конкретен бог, а той е заменен с нещо много по-просто и по-висше. Предлагам ви избрани от мен цитати от книгата на Лао Дзъ - "Дао Дъ Дзин" , която е основата на даоизма. По-късно ще публикувам и някои много интересни коментари върху даоизма, от книгата на Ошо - "Дао - трите съкровища" , която много достъпно и ясно тълкува и обяснява идеите на Лао Дзъ.

Дао Дъ Дзин

Дао, което може да се назове,

не е постоянно Дао.

Име, което може да се именува,

не е постоянно име.

Безименното

е начало на Небето и Земята.

Притежаващото име

е майка на всички неща.

Ето защо,

който няма страсти,

вижда безпределното;

който има страсти,

вижда пределното.

Когато хората узнаха

красотата на красивото,

разбраха грозното.

Когато хората узнаха

добротата на доброто

разбраха злото.

Ето защо

битието и небитието

взаимно се пораждат;

трудното и лесното

взаимно се създават,

дългото и късото

взаимно се сравняват;

високото и ниското

взаимно се склоняват;

гласните и съгласните

взаимно хармонират;

предишното и следващото

взаимно се редуват.

Ето защо мъдрецът

чрез бездействието действува,

чрез безмълвието учи;

нещата се създават

той не подменя тяхното начало;

създава, но не обсебва,

действува, но не е самонадеян;

завършва с успех, но не се хвали.

Именно защото не търси признание,

то не може да му се отнеме.

Който взема препълнен /съд/,

по-добре е да не го взема.

Който преостря върха,

не може да го запази дълго.

Пълна зала със злато и яспис,

никой не може да опази.

Който се гордее с богатство и почести,

сее семето на своето падение.

Завършиш ли своето дело, /колкото и да е велико/,

оттегли се.

Това е закон

на естественото Дао.

Да раждаш и да отглеждаш,

Да създаваш, но да не присвояваш,

Да действуваш, без да бъдеш самонадеян,

Да управляваш, но да не подчиняваш -

Това се нарича най-дълбоко Дъ.

Ще доведа пустотата /на сърцето/ докрай.

Ще запазя пълно спокойствие.

Нещата се развиват.

Аз виждам техния кръговъртеж.

Всички неща разцъфтяват

и се връщат към своето начало.

Възвръщането към началото

се нарича спокойствие.

Спокойствието

се нарича възвръщане към живота.

Възвръщането към живота

се нарича постоянно.

Знанието на постоянното

се нарича просветеност.

Който не знае постоянното,

постъпва безразсъдно -

неблагополучно.

Който знае постоянното,

е всеобхватен.

Всеобхватният

е справедлив.

Справедливият

става господар.

Господарят

следва Небето.

Небето

следва Дао.

Дао е вечно

/за такъв господар/

до края на живота

няма опасност.

Който се е повдигнал на пръсти,

не може дълго да стои.

Който прави големи крачки,

не може дълго да върви.

Който се уповава само на своите очи

недовижда.

Който се самопредставя,

не блести.

Който се хвали,

не се прославя.

Който напада,

няма успех.

Който се гордее,

не може да е старши.

Въз основа на Дао,

това се нарича остатък от ядене,

ненужно поведение.

Всички се отвращават от него

Който познава хората,

е просветен.

Който познава себе си,

е мъдър.

Който побеждава другите,

е силен.

Който побеждава себе си,

е могъщ.

Който знае достатъчно,

е богат.

Който действува упорито,

е волеви.

Който не се самопогубва,

е дълговечен.

Който умре,

но не го забравят,

е безсмъртен.

Няма по-голямо нещастие

от незнанието на мяра.

Няма по-голямо престъпление

от стремежа за богатство.

Ето защо,

Който умее да бъде доволен,

винаги е удовлетворен.

Действувай чрез бездействието.

Извършвай неизвършеното.

Вкусвай невкусеното.

Голямото е съставено от дребното.

Много се получава от малко.

На ненавистта отговаряй с Дъ.

Преодолявай трудното,

докато е лесно.

Осъществявай голямото,

докато е дребно.

В света трудното дело

започва с лесното,

а голямото - с малкото.

Ето защо мъдрецът

никога не започна велико дело

затова извършва велики дела.

Който лесно обещава,

не заслужава доверие.

Ето защо за мъдреца

всичко изглежда трудно,

затова няма трудности.

Онова, което е спокойно,

лесно се държи.

Онова, което още няма признак,

лесно се планира.

Онова, което е хрускаво,

лесно се разтапя.

Онова, което е ситно,

лесно се разсейва.

Действието започва с онова,

което още не е.

Редът се въвежда,

докато още няма смут.

Голямото дърво

израства от малкото.

Десетоетажната кула

започва от първата тухла.

Изминаването на хилядите Ли

започва от първата стъпка.

Който действува,

няма успех.

Който държи,

губи.

Ето защо

мъдрецът не действува,

затова няма поражение,

не държи,

затова не губи.

Който бърза в работата си

се проваля до самия си успех.

Който е внимателен

в края на работата си,

както в началото й-

успява.

Ето защо мъдрецът

желае нежеланието,

не цени трудно придобитите неща,

учи онова,

което още не се е научило,

върви по онзи път,

по който са минали другите,

поддържа естествеността на нещата

и не се осмелява да действува.

Правдивите думи

не са красиви.

Красивите думи

не са правдиви

Добрият

не е красноречив

Красноречивият

не е добър.

Знаещият

не е всезнаещ.

Всезнаещият не е знаещ.

Ето една интересна история за Лао Дзъ и неговия съвременник Конфуций:

Разказва се, че Конфуций отишъл да види Лаодзъ. Лао Дзъ бил старец, Конфуций бил по-млад. Лаодзъ бил почти неизвестен, Конфуций го знаели навсякъде. Царете и императорите често го викали в своите дворци; мъдрите често идвали при него за съветите му. В онези дни той бил най-мъдрият човек в Китай. Ала постепенно той трябва да е почувствал, че неговата мъдрост е полезна за другите, но самият той не е щастлив, не е постигнал нищо. Превърнал се в експерт, вероятно полезен за останалите, но не и за самия себе си.

Затова тайно започнал да търси човек, който да помогне на самия него. Обикновените мъдреци не можели да му помогнат, защото самите те идвали при него за съвет. Прочутите учени не можели да му помогнат; обикновено те идвали, за да питат него за своите проблеми. Все пак трябвало да съществува някъде някой - животът е необозрим. Започнал да търси.

Изпратил своите ученици да търсят човек, който може да му помогне и те се върнали с вестта, че има такъв човек - никой не знаел неговото име - бил известен като стареца. Лаодзъ означава "стар човек". Това не било неговото име. Никой не знаел името му. Бил толкова неизвестен, че никой не знаел кога е роден, никой не знаел кои са родителите му - кой е баща му или коя е майка му. Бил на деветдесет години, но само някои много редки, изключителни хора го били срещали, хора, които имали други очи, други виждания, за да могат да го разберат. Той бил само за най-необикновените - толкова обикновен човек, но за най-необикновените умове.

Чувайки новината, че един човек, известен като Стареца, съществува, Конфуций заминал да го види. Когато го срещнал, Конфуций почувствал, че пред него е човек със забележително разбиране, със забележителна интелектуална цялостност, с голяма проницателност, гений. Чувствал, че има нещо, но не можел да го разбере. Нещо мистериозно, неуловимо; този мъж не бил обикновен, макар че изглеждал съвсем обикновено. Имало нещо скрито; той носел съкровище.

Конфуций попитал:

- Какво ще кажеш за нравствеността? Какво ще кажеш за формирането на добрия характер? - понеже той бил моралист и считал, че ако се култивира добър характер, това е най-висшето постижение.

Лаодзъ се засмял гръмко и казал:

- Само ако си безнравствен, възниква проблемът за нравствеността. И ако не притежаваш никакъв характер, само тогава мислиш за характера. Човекът с характер е забравил напълно факта, че съществува нещо подобно на характер. Човекът с морал не знае какво означава думата "морал". Затова не ставай глупак! И не се опитвай да култивираш. Просто бъди естествен.

А той притежавал такава огромна енергия, че Конфуций започнал да трепери. Не можел да го издържи. Избягал. Уплашил се - така, както човек се плаши, когато е на ръба на пропаст. Когато се върнал при своите ученици, които го чакали отвън под едно дърво, те не могли да повярват на очите си. Техният учител посещавал императори, най-великите императори, и никога не го били виждали неспокоен и нервен. А сега треперел, целият бил облян в студена пот. Не могли да повярват на очите си - какво се е случило? Какво направил този човек Лаодзъ на техния учител? Попитали го, а той казал:

- Почакайте малко. Нека се съвзема. Този човек е опасен.

На своите ученици той казал следното за Лаодзъ:

- Слушал съм за големи животни, като слоновете, и знам как ходят. Слушал съм за скритите в морските дълбини огромни животни, и знам как плуват. Слушал съм за огромните птици, които прелитат хиляди километри, и знам как летят. Но този човек е дракон. Никой не знае как върви. Никой не знае как живее. Никой не знае как лети. Никога не се приближавайте до него - той е като пропаст. Той е като смъртта.

Дао, за което може да се говори не е абсолютното дао.

Най-много може да е относително.

Например, можем да кажем нещо на слепеца за свет¬лината, знаейки добре, че е невъзможно да му съобщим каквото и да е, защото той не притежава опит за нея. Но все пак нещо може да се каже - може да се изработят теории за нея. Дори и слепецът може да се превърне в специалист в теориите за светлината; може да стане специалист в цялата наука за светлината - няма никакъв проблем - но няма да разбере какво представлява светлината. Ще разбере от как¬во се състои светлината. Ще разбере физиката и химията на светлината, ще разбере поезията на светлината, но няма да разбере фактичността на светлината, какво е светлината. Преживяването на светлината няма да може да разбере. За¬това всичко, което се каже на слепеца за светлината, е относително: то е нещо относно светлината, но не е самата светлина. Светлината не може да се съобщи.

Може да се каже нещо за Бога, но Бог не може да се изкаже; може да се каже нещо за любовта, но любовта не може да се изкаже; това "нещо" остава относително. То е относително за слушателя, за неговото разбиране, за инте¬лектуалното му схващане, за образованието му, за желание¬то му да разбере. То зависи от и се отнася до Учителя: до начина му на изразяване, до средствата му за общуване. Но остава относително - относително спрямо много неща - и никога не може да се превърне в абсолютно преживяване. Това е първата причина, поради която истината не може да се изрази.

Втората причина, поради която истината не може да бъде изразена е, че тя е преживяване. Нито едно преживя¬ване не може да бъде предадено... да оставим истината. Ако никога не си познал любовта и ако някой ти каже нещо за любовта, ще чуеш думите, но ще пропуснеш значението. Думата е в речника. Дори и да не можеш да разбереш, ще погледнеш в речника и ще узнаеш какво означава тя. Но значението е в теб. Значението е резултат от опита, прежи¬вяването. Ако си обичал някого, тогава знаеш значението на думата "любов". Буквалното значение е в речника, в ези¬ка, в граматиката. Но изживяното значение, изпитаното, екзистенциално значение, е в теб. Ако си го преживял, ако познаваш изживяването, думата "любов" незабавно преста¬ва да е празна дума; тя съдържа нещо. Ако аз ти кажа нещо, то ще е празно, освен ако не внесеш в него своя опит, свое¬то преживяване. Когато в него се появи твоето преживява¬не, то става смислено; в противен случай си остава празна дума - думи, думи, думи.

Как може да се изрази истината, след като не си я преживял? Дори в обикновения живот не може да се изрази непреживяното. Ще има само думи. Обвивката, носителят, ще достига до теб, но съдържанието ще се загуби. Към теб ще пътува празна дума; ще я чуеш и ще си мислиш, че я разбираш, защото знаеш нейното буквално значение, но ще се заблудиш. Истинското, автентично значение, възниква от екзистенциалното преживяване. Трябва да го познаеш, ня¬ма друг начин. Няма преки пътища. Истината не може да бъде предадена. Не можеш да я откраднеш, не можеш да я вземеш на заем, не можеш да я купиш, не момееш да я заг¬рабиш, не можеш да я изпросиш - няма такъв начин. Ако я нямаш, не можеш да я имаш. Какво може да се направи в такъв случай?

Единственият начин - и аз поставям ударението вър¬ху това - единственият начин е да живееш с някой, който е достигнал до нейното преживяване. Само да бъдеш с някой, който е успял да я преживее и на теб ще ти бъде предадено нещо мистериозно... не чрез думи - това е скок от енергия. Също както пламъкът от горящата лампа може да се преда¬де на незапалената лампа - приближаваш запалената лампа до незапалената и пламъкът прескача - същото нещо става между Учителя и ученика: предаване, което надхвърля пи¬санията - предаване на енергия, а не на послания, предаване на живот, а не на думи.

Дао, за което може да се говори не е абсолютното дао.

Запомни това условие. Сега да видим сутрите: Когато всички хора на земята познаят

красотата като красота,

възниква (познанието) за грозотата.

Когато всички хора на земята познаят

доброто като добро,

възниква (познанието) за злото.

Лаодзъ е абсолютният анархист. Той казва: в момента, в който започнеш да мислиш за реда, възниква безредието. В момента, в който помислиш за Бог, дяволът вече присъс¬тва тук - защото мисленето е възможно единствено като противоположности; може да се мисли единствено за двойнствеността. Мисленето притежава дълбоко присъща дуалистинност, то е шизофренично, то е явление на раздвое¬ние. Затова толкова се настоява върху постигането на със¬тоянието на немислене - защото само тогава ще бъдеш един. Иначе ще бъдеш разполовен, разделен, раздвоен, ши-зофреничен.

На Запад шизофренията постепенно се е превърнала в нещо обичайно, защото всички западни религии, дълбоко по своята същност, са шизофренични; те разделят. Казват, че Бог е добър. Къде тогава да се постави цялото зло? Бог просто е добър и не може да бъде лош, а в живота има тол¬кова зло - къде да се постави това зло? Затова се създава дяволът. В момента, в който създадеш бога, незабавно сът¬воряваш и дявола. Трябва да ти кажа - Лаодзъ никога не е говорил за Бога, никога. Нито веднъж не е използвал дума¬та "бог", защото щом веднъж използваш думата "бог", не¬забавно през същата врата влиза и дяволът. Отвори вратата - през нея влизат и двамата заедно. Мисленето винаги е в противоположности.

Остави дуализма. Остави шизофреничното отношение. Бъди обикновен. А когато си обикновен, не знаеш кой си ти - красив или грозен.

Това е една суфи история:

Един Учител пристигнал със своите ученици в няка¬къв хан, където решил да прекара нощта. Ханджията му ка¬зал, че има две жени, едната красива, а другата грозна.

- Ала въпросът е, - казал ханджията - че обичам грозната, а мразя красивата.

Учителят попитал:

- Какъв е проблемът? Каква е причината за това? Човекът казал:

- Красивата прекалено много съзнава своята красота; това я прави грозна...- Когато обръщаш прекалено голямо внимание на красотата, вероятно ще станеш грозен...- а другата прекалено много осъзнава своята грозота. Това я прави красива.

Тази, която била красива, непрекъснато мислила, че е красива - и тя станала високомерна, твърде горда. Как мо¬жеш да си красив, когато си високомерен? Високомерието е грозно. Тя станала прекалено егоистична. А срещал ли си някога его, което да е красиво. Как може егото да бъде кра¬сиво? Другата, която била грозна и съзнавала своята грозо¬та, станала смирена, а смирението притежава своя красота. Смирението, без никаква гордост, без никакво его, поражда красота.

Та човекът казал:

- Много съм озадачен. Обичам грозната, а мразя кра¬сивата. Моля те да решиш тази загадка. Къде е проблемът? Защо става така?

Учителят извикал всички свои ученици и казал:

- И вие елате, защото това наистина е нещо, което трябва да се разбере.

И казал точно това, което казва Лаодзъ. На своите ученици той казал:

- Не се възгордявайте заради това, че знаете. Ако зна¬ете, че знаете, вие сте невежи. Ако знаете, че не знаете, сте мъдри. Един абсолютно обикновен човек не знае дори това, дали знае или не знае. Той живее, изцяло не осъзнавайки себе си.

И сега, искам да продължа още малко тази история. Тя свършва тук. Както я разказват суфите, тя свършва тук, но аз бих искал да и придам един по-дълбок обрат. Искам да ти кажа, че след посещението на този Учител, аз също посетих този хан, след много години, разбира се. И чове¬кът, ханджията, дойде при мен и каза:

- Има една загадка. Веднъж ме посети един суфи учи¬тел, аз му изложих проблема и той го разреши. Но след то¬ва всичко се обърна. Грозната жена се възгордя заради сво¬ето смирение, и сега не я обичам. Не само тялото й е гроз¬но, сега самото й същество погрозня. А красивата, знаейки, че съзнанието за нейната красота унищожи красотата й, от¬страни това съзнание. Сега обичам нея. Не само тялото й е красиво и самото й същество стана красиво.

Та той ме попита: .

- Кажи ми сега в какво се състои проблемът? Но аз му казах:

- Моля те, запази тишина. Ако ти кажа нещо, тогава историята отново ще се обърне. Замълчи!

Самосъзнанието е болестта; фактически, да не осъзна¬ваш себе си, означава да постигнеш. Тъкмо това означава просветлението: да нямаш съзнание за себе си. Но в дуализма между едното и другото, между полюсите на дилема¬та, как можеш да не осъзнаваш себе си?

Ти винаги правиш избор: избираш да бъдеш красив и грозотата се превръща в твоя сянка; избираш да си религи¬озен и нерелигиозността се превръща в твоя сянка; избираш да си светец и грехът се превръща в твоя сянка. Прави из¬бор - и ще изпаднеш в разделение, защото самият избор разделя живота. Недей да избираш, не прави избор, нека животът се носи. Понякога прилича на Бог, понякога при¬лича на дявол - и двамата са красиви. Недей да избираш. Не се опитвай да бъдеш светец; в противен случай твоята святост няма да е истинска святост - гордостта, която се съ¬държа в нея, ще направи всичко грозно. Затова казвам, че много пъти грешниците са постигали божественото, а свет¬ците не са успявали. Защото грешниците винаги са смире¬ни; мислейки себе си за грешници, не могат да предявяват претенции.

Действа, но не присвоява;

Довежда до край, но не претендира за заслуги.

Тъй като не претендира за заслуги.

Затова заслугите не могат да му се отнемат

Това е абсурдната логика на Лаодзъ. Той е абсолютно логичен, но притежава собствена логика. Казва:

Тъй като не претендира за заслуги,

'Затова заслугите не могат да му се отнемат

Ако претендираш, претенцията може да бъде отхвър¬лена; ако не претендираш, как може претенцията - която изобщо не е била поставена - да бъде отхвърлена? Ако се опитваш да бъдеш някой в света, може да се докаже, че си никой. Ще .бъде доказано, защото всеки се опитва да е някой, и всеки е конкурент в тази претенция. Но ако не пре¬тендираш, оставаш никой - как може това да бъде опровер¬гано? Когато си никой, се превръщаш в някой и никой не може да го обори и никой не може да се състезава с това.

Ако се опиташ да победиш, ще загубиш, попитай Александър, Наполеон й Хитлер: ако се опиташ да си побе¬дител, ще загубиш. Лаодзъ казва: не се опитвай да побеж¬даваш, тогава никой не може да ти нанесе поражение. Мно¬го тънка логика, логиката на самия живот: недей да претен¬дираш и твоята претенция е абсолютно удовлетворена; не се опитвай да побеждаваш и победата ти е пълна; не се опитвай, просто бъди и всичко, което търсиш, ще дойде при теб от само себе си, доброволно.

Човек, който не се стремил към нищо, който не се е опитвал по някакъв начин да постига успех, който не се е борил да осъществи някаква своя амбиция, внезапно откри¬ва, че е удовлетворен изцяло - самият живот идва при него, за да сподели своите тайни, за да сподели своите богатства. Защото човекът, който остава без претенции, се превръща в пустотата; в тази пустота животът непрекъснато излива споите тайни н богатства.

Животът не търпи вакуума. Ако се превърнеш в пус¬тота, всичко ще се излее в теб от само себе си. Опитвайки се, ще претърпиш провал; ако не се опитваш, успехът е га¬рантиран. Не казвам, че ако искаш да постигнеш успех, не трябва да се опитваш - не, не твърдя това. Той не е резул¬тат, той е следствие. И трябва да разбереш разликата между резултат и следствие. Когато слушаш Лаодзъ или мен, раз¬бира се схващаш логиката, че ако се опиташ да постигнеш победа, ще претърпиш поражение, защото съществуват ми¬лиони конкуренти. Как можеш да успееш в този конкури¬ращ се свят? Никой никога не успява. Всеки търпи поражение. И всеки търпи абсолютно поражение, няма изключе¬ния. А Лаодзъ твърди, че ако не се опитваш да успееш, ще успееш. Умът ти се изпълва с алчност и казва: "Правилно! Значи това е пътят на успеха. Няма да претендирам, няма да бъда амбициозен, така че моите амбиции да могат да бъдат удовлетворени. Това е стремеж към резултат. Останал си същият - изобщо не си разбрал Лаодзъ.

Лаодзъ твърди, че ако наистина си без претенции, без да се стремиш към някакво уважение, слава, име, успех, ам¬биция, тогава като следствие се появява успехът, появява се победата. Цялото съществуване се излива в твоята пустота; ти си осъществен. Това е следствие, не е резултат. Резулта¬тът е когато го желаеш; следствието е, когато дори не мис¬лиш за него, няма желание, няма мислене за него. То става като част от вътрешния закон на съществуването. Този за¬кон се нарича дао.

като не претендира за заслуги,

Затова заслугите не могат да му се отнемат.

Разбери Лаодзъ. И разбери вътрешната си алчност. Защото алчността може да каже... Всеки ден се случва, поч¬ти всеки ден - хората идват при мен и аз им казвам медити¬рай, но не се стреми към резултата. Те казват: Ако не се спрем и м към резултатите, ще настъпят ли те? Казвам им: да, ще настъпят, но вие не се стремете към тях. И така, те казват о'кей. След няколко дена идват и казват: Чакахме, а досега нищо не се случи.

Изпускаш същността. Не можеш да чакаш. Можеш да чакаш за резултата; не можеш да чакаш за следствието. Следствието няма отношение към теб или към твоето чака¬ме То е част от най-вътрешния закон. Настъпва по свои собствени закономерности. Не е необходимо дори да ча¬ка «и, защото дори в очакването - желанието. А ако е налице желанието, следствието никога няма да настъпи. Недей да желаеш и то ще се случи. Недей да искаш и то ти е дадено. Исус казва: Искай и ще ти бъде дадено. Почукай и вратата ще ти бъде отворена. Лаодзъ казва: Не искай и ще ти бъде дадено. Не чукай и вратата вече е отворена - само поглед¬ни!

А аз ти казвам: Лаодзъ е достигнал до най-големите дълбини, никой не е достигал по-дълбоко. Лаодзъ е най-великият ключ. Ако го разбираш, той е шперцът; можеш да отключиш всички брави, които съществуват, в живота и съществуването. Опитай се да го разбереш. И за теб ще е по-лесно, ако не се стремиш към никакви резултати като последица от разбирането. Просто се наслаждавай на раз¬бирането. Просто се наслаждавай на факта, че си на пъте¬шествие с този старец. Този старец е прекрасен - не спрямо грозотата; този старец е мъдър - не спрямо глупостта; този старец; е просветлен - не спрямо непросветлението или непросветлений човек. Старецът е тотален. Ти съществуваш в него, а също и Буда. Той е и двамата. И ако можеш да го разбереш, не остава нищо друго за разбиране. Можеш да забравиш за Махавира, Буда, Кришна - Лаодзъ сам по себе си е достатъчен. Той е шперцът.

ВЕКОВЕ НА ПОГРЕШНО възпитание напълно са объркали ума ти относно просветлението. Самата дума изг¬лежда неземна, от другия свят; самата дума изглежда като нещо, което е след смъртта или за онези, които вече са мъртви. Това е абсолютно погрешно.

Ако искаш да си щастлив, не съществува друг начин, освен просветлението. Ако искаш да си обикновен, никой никога не е бил обикновен без просветление Ако искаш да обичаш и да бъдеш обичан, това е невъзможно без просвет¬ление. Така че трябва да разбереш моето понятие за просветление. То означава просто да си обикновен, здрав, осъз¬нат, цялостен н тотален.

Всеки ум се стреми към някаква изключителност. То¬ва представлява егото: винаги опитващо се да бъде някой специален, винаги страхуващо се да бъде никой, винаги страхуващо се от празнотата, винаги стремящо се да запъл¬ни вътрешната пустота с каквото и да е. Всяко човешко съ¬щество се стреми към необикновеността - а това поражда страданието. То е невъзможно. Да си никой, е твоята при¬рода, небитието е веществото, от което си направен. Както и да се опитваш, никога няма да успееш; дори Александър е претърпял неуспех. Не можеш да бъдеш някой, защото това с невъзможно в природата на нещата. Можеш да бъдеш са¬мо никой Но в това да бъдеш никой, няма нищо лошо: всъщност, в момента, в който приемеш своята ничийност, незабавно във всички посоки от теб започва да се носи блаженството - защото нещастието изчезва Нещастието е сянка на егото, сянката на амбициозния ум. Нещастието означава, че правиш нещо невъзможно и понеже търпиш не¬успех по отношение на него. ти си нещастен Правиш нещо неестествено, опитваш се да го правиш и се проваляш, затова се чувстваш разочарован, нещастен.

Адът не е нищо друго освен крайният резултат на невьзможното, неестествено усилие. Раят не е нищо друго освен това да бъдеш естествен.

Ти си никой. Роден си като никой, без име, без форма. Ще умреш като никой. Името и формата са само на повър¬хността; дълбоко отвътре си като безбрежно пространство. И това е красиво, защото ако си някой, ще бъдеш ограни¬чен. Добре е, че Бог не разрешава на никой да е някой; ако ти си някой, ще си краен, ограничен, ще си едно затворено същество. Не, Бог няма да позволи това. Той ти дава свободата да си никой - безкраен, неограничен. Но ти не си готов. За мен, просветлението е изцяло свързано с този фе¬номен: да разбереш, да схванеш, да приемеш факта, че чо¬век е никой. Незабавно ще престанеш да се опитваш да правиш невъзможното. Изведнъж ще престанеш да се из¬дърпваш нагоре за косите. Разбираш колко е абсурдно - и спираш. И смехът залива цялото ти същество. Изведнъж си спокоен и събран. Самото усилие да желаеш да си някой, ти сьздава проблеми.

Когато се опитваш да си някой, не можеш да обичаш. Амбициозният ум не може да обича. Това е невъзможно, защото най-напред той трябва да удовлетвори амбицията см Трябва да принесе в жертва всичко заради нея. Ще про¬дължи да жертва своята любов. Погледни амбициозните хора - ако се стремят към пари, все отлагат любовта. Утре, когато са натрупали пари, тогава ще се влюбят; точно сега това е невъзможно, изобщо не е практично; точно сега те п», могат да си го позволят. Любовта е релаксация, а те се стремят да постигнат нещо - някаква цел. Може би това са пари, може би е власт, престиж, политическо положение. Как могат да обичат сега? Не могат да са тук п сега - а лю¬бовта е феномен на тук и сега. Любовта съществува единст¬вено в настоящето, амбициите съществуват само в бъдеще-го: любовта и амбициите никога не се срещат.

Ти не можеш да обичаш. А ако не можеш да обичаш, как можеш да бъдеш обичан от някой друг? Любовта е дъл¬боко общуване между две същества, които са готови да бъдат заедно - в този момент, не утре; които са готови да бъ¬дат тотално в този момент и да забравят цялото минало и бъдеще. Любовта е да забравиш за миналото и бъдещето и ла си спомниш за настоящия момент, за този пулсиращ мо¬мент, за този жив момент. Любовта е истината на момента.

Амбициозният ум никога не е тук, той винаги е на път! Как можеш да обичаш някой, който непрекъснато ти¬ча Той непрекъснато е на състезание, непрекъснато е в конкуренция; той няма време. Или си мисли, че някога в бъдещето, когато целта е постигната, когато е добил власт¬та, към която се е стремил, богатствата, които е желал, то¬гава ще се отпусне и ще обича. Това няма да стане, защото целта никога няма да бъде постигната.

Амбицията никога няма да бъде удовлетворена. Не е в нейната природа да бъде удовлетворена. Ако удовлетвориш силна амбиция, от нея незабавно израстват хиляда други ам¬биции. Амбицията никога не спира. Ако я последваш, ако я разбереш, тя може да спре точно на момента. Но ако я зах¬ранваш с енергия, как можеш да обичаш? Затова хората са толкова нещастни, опитвайки се да бъдат някой - нещаст¬ни, защото не получават любов, нещастни, защото не могат да обичат.

Любовта е екстаз: екстаз на не-ум, екстаз на настоя¬щето, екстаз на състояние лишено от амбиции, екстаз на празнотата. Където има влюбени, там няма никой: същест¬вува единствено любовта. Когато се срещнат двама влюбе¬ни, те не са двама. Отвън погледнато, на теб може да ти из¬глеждат като двама, но вътрешно е абсолютно различно: те не са двама. В момента, в който се срещнат, двойнствеността изчезва, съществува и се носи единствено любовта. Как е възможно това, ако вътре в себе си ти не си празнота, нищо, така че да не съществува бариера между теб и твоя любим? Ако ти си някой и твоят любим или възлюбена съ¬що е някой, тогава не се срещат двама души, а четирима: двамата истински, които са никой и стоят отзад и двама, които са някои - фалшиво его, които преплитат ръце, мил-в;п се, правят жестовете на любовта. Да ги гледаш е цял театър: пълна нелепост! Когато се срещнат влюбени, няма никой, а двама, които са никой, не могат да бъдат двама. Как може две празноти да бъдат две? Нищото не притежава разграничителна линия -- нищото е безбрежно. Две празно¬ти образуват една. Двама, които са някой, остават двама.

Затова любовта се превръща в нещо толкова грозно -любовта, която ти наричаш любов, не която аз наричам любов Твоята любов е нещо грозно, най-грозното нещо. Трябва да е такава. Би могла да бъде най-прекрасното нещо на света, но е станала най-грозното: влюбените непрекъсна¬то се борят, карат се, правят се нещастни един друг. Сартр казва: "Другият е ад." Той казва нещо относно твоята любов. Когато си сам, се чувстваш релаксиран, когато си с любимия, се появява напрежение. Не можеш да живееш сам, защото най-дълбокото в теб, което е никой, копнее... то жадува, гладува. Затова не можеш да останеш сам. Тряб¬ва да се раздвижиш. - стремиш се към компания, но в мо¬мента, в който си заедно с някой, то се превръща в нещас¬тие Всички отношения пораждат нещастие и нищо друго. Ако не си просветлен, любовта се превръща просто в конф¬ликт, в кавга. Човек постепенно привиква към това. Това означава, че постепенно той става безчувствен, нечувствителен. Затова светът изглежда така мъртъв, така застоял. Тон вони. Всички отношения са блатясали, погрозняли

Ако наистина искаш да обичаш и да бъдеш обичан... това е невъзможно точно сега за теб такъв, какъвто си; ти трябва да изчезнеш. Трябва да си заминеш - така че да ос¬тане чистото нищо, да остане едно свежо нищо. Само тога¬ва цветът на любовта може да разцъфти. Семената са тук, но егото е като скала, и семената не могат да покълнат.

А ти казваш, че искаш да си обикновен. И искаш да имаш приятели? - и искаш да се радваш.

Всичко това се отнася до просветлението! Но ако отидеш при проповедниците и свещениците, при организираните религии и църквите, тяхното просветление е друго. Те са против любовта; те са против обикновеността; те са против приятелството; те са против радостта; те са против всичко онова, към което твоята природа естествено се стреми. Те са най-великите отровители.

WhiteHart чест и почитания. Виждам че и ти си чел от същото място, от където е моята история. Аз нарочно не дадох източника, за да не се измества дискусията по посока на автора или книгата. Мисля си следните неща:

1. Редно е като пишеш чужди неща да ги цитираш. Както и да е, ама поне да беше махнал гадните тирета, че да се чете по-добре.

2. Не смяташ ли, че темата ще е по-интересна ако споделиш личен опит, мисли, знания. Цитатите са хубаво нещо, но си губят смисъла ако са в количеството в което ги даваш, защото хем казват нещо, хем не са пълни - по добре е в такъв случай да сложиш един линк към трите тома за Дао и който има интерес да чете.

Темата е интересна и има какво да се каже по нея. Примерно, че има доста китайски бойни изкуства, които са развити върху принципите на Лао Дзъ. Или пък за вярването на даоистите, че човек може да постигне Безсмъртие. За техните практики и алхимия и т.н.

С най-добри чувства.

Да,безспорно си прав,че темата е много обширна и е най-добре да се прочетат и трите тома,но целта ми беше по-сбито и накратко да предам същината,защото не всеки ще седне да чете такъв обем...А за личен опит, какво да кажа...Аз още се запознавам с тази материя,така че не съм натрупал още някакъв опит. Но всичко с времето си.

Ами да раздвижим темата с малко сексуална алхимия, какво ще кажеш, а?

Ние българите, като че ли под влияние на западното мислене, сме позагубили присъщия ни прагматизъм. На една наша сграда пише нещо много хубаво: "Съединението прави силата". И толкова - стои си само надписа. Ако бяхме практични, както са били древните даоси, ние щяхме да вземе тази максима и да я разнищим йота по йота. Щяхме да видим какво е приложението й във всяка една сфера на битието - като се почне от метафизичната страна и се стигне до готвене, строителство, правене на любов. Един принцип, който е приложим навсякъде. Колко практично.

Основен принцип в Дао е хармонията между двете изначални сили Ин и Ян. Те имат много проявления, като например двойките - светло-тъмно, мъжко-женско, пълно-празно, прилив-отлив, слънце-луна и т.н.

Даосите вярват, че човек притежава специална енергия, която идва с него при раждането и се връщз при своя първоизточник след смъртта. Тази енергия те наричат "чи" или "ци". На принципа на Ин и Ян който се следва от човешката енергия е изградена и традиционна китайска медицина - акопресура, акопунктура, гимнастика. Човек постига здраве и хармония когато успее да уравновеси двете състояния на Чи - Ин(студена енергия) и Ян(гореща енергия). Дао разглежда мъжът и жената като проявление на същия принцип за Ин и Ян. Мъжът е Ян - по настъпателен, горещ, активен, груб, а жената е Ин - по спокойна, уравновесена, студена(не като чувства и поведение, а като характеристика на енергията Ин), съблазняваща, нежна.

При любовния акт тези качества на Ин и Ян определят и поведението на партньорите. Мъжът се възбужда по-бързо, неговата Ян енергия кипва по бързо, и съответно по-бързо преминава към Ин т.е. успокоява се (което не е толкова добре за дамите). От своя страна на жената й трябва повече време за да задвижи и събуди своята Ян енергия, което принуждава кавалерите да учат подробности като любовната игра. Но всеки мъж знае, че вложи ли малко усилия и накара ли една жена да се разгорещи, то резултата е многократно по-голям на вложените усилия.

Китайците са развили любовния акт до изкуство в което човек може да се развива и духовно. Даоистите вярват че има 2 пътя за развитие - единият е самостоятелен, когато човек практикува сам и се подлага на въздържание, а другия с партньор, където двамата взаимно развиват своята енергия. Така мъжът получава студена Ин енергия от жените (ясно защо все им е студено), която да уравновеси неговата гореща Ян енергия и обратно. Този процес е придружен с работа с енергийните меридиани в човешкото тяло (които се използват при акопунктурата).

Въобще, както казах, всичко при даоистите е свързано - медицина, изкуство, война(бой), любов. Едни универсални принципи за всичко.

Ще оставя WhiteHart да ви разкаже за една от най-пазените тайни - култивирането на мъжката и женската полови енергии или как китайският император е можел да задоволява всичките си 1000 жени без да си увреди здравето .

Редактирано 26 юли 200619 г. от kayovas (преглед на промените)

Eто и малко себтенций:

1. Човек се ражда за да постигне дълбокото. Дао е дълбоката основа.

2. Чрез тишината на Дао човек навлиза в собствената си Вечност.

3. Спасението е потапяне в Абсолюта.

4. Когато не работиш с пустота, ти правиш много усилия и се изхабяваш. Когато работиш с пустота, ти се съхраняваш и съграждаш.

5. Дао е съкровището, което трябва да се търси. Извън Дао дсяко съкровище е извор на тревоги.

6. Силата на Дао е в неговата неизреченост.

7. Дао е зад пределите на размишленията.

8. Когато познаеш себе си, Дао става твой път и от твоето сърце започва да извира Древната Светлина.

9. Светът е хубав за онези, които нямат собствени очи, а очите на Дао. Очите на Дао са безпределни.

10. Дао създава блага, но не забогатява, защото е вечно. Ако вечното забогатява, то не е съвършено.

11. Непроявеното е вечният корен, неизменният извор на живота.

12. Дао действа, но не се появява.

13. Когато проникнеш в Дао, ставаш едно с тайната.

14. С Дао се разговаря в мистично мълчание. В това мълчание всичко се постига.

15. Пътят е това, което постепенно изяснява Дао.

16. Всеки, който иска да се приближи до съвършената Мъдрост, трябва да се обърне към своето Дао.

17. В Дао всеки е дълбок според своята същност.

18. Дао е 12 милиарда вида дълбочина и след тази мярка започва неговата необятна безпределност.

19. Когато Дао е в човека, тогава тялото на човека се превръща в свещен космос и тогава Вечността се пренася в човека.

20. Вечността и Мъдростта са много близки. Те са свързани от Дао в един общ път.

21. Твоето отношение към Дао е твоят път.

22. Дао е обозначение на Истината и на естествения път на живота.

23. Всеки, който посвети живота си на Истината, постига Дао.

24. Който няма желания, се одухотворява от Дао.

25. Дао дава на човека нещо повече от себепознание.

26. Светът е възникнал от Прадиханието, което е единно с всичко.

27. Който търси Дао, търси безпределност. Безпределност е името на пътя.

28. Дао вечно се възвръща към самото себе си. Възвръщането е нов разцвет на жизнената сила.

29. Пустотата е безпределната цел на мистичното съзнание. Тази пустота е мистичната утроба на световете и всичко е родено от нея. Тя е началото на всеки завършек.

30. Само пустото сърце обичасвоя път и само пустото сърце може да го извърви.

Темата тръгна на цитати и афоризми, в което няма лошо, но Дао е преди всичко 99% практика и 1% теория. Без теорията не може да се направи нищо, тя е много важна, но подведени от западната философия, ние сме свикнали да свързваме мъдростта с размишлението и философстването. Докато даоистите предпочитат всичко което някой някога е открил и предал на теория, да го изпитат на собствен гръб и преоткрият наново за себе си. Достигането на Дао и вървенето по Пътя не са метафори и красиви приказки. Зад тях стои постоянна и упорита практика.

Говорихме вече за Чи (Ци) - енергията, която пронизва цялата Вселена, включително и човека. Всеки Даоист за да достигне мъдрост и Безсмъртие (това ще го разясня после), е принуден да опознае, развие и контролира своята вътрешна енергия.

Започва се от статична медитация. Теорията е изключително проста. Енергията на човека има склонност да се концентрира в няколко основни центъра по човешкото тяло. Първият и най важен това е енергийният център, намиращ се в областта на корема. Класиката казва, че се намира на 3 пръста под пъпа и навътре в човешкото тяло т.е. между пъпа и бъбреците. Заема се удобна поза с изправен гръб и прибрана брадичка и се концентрирате в описаната област. Даосите са открили, че енергията има свойството да следва "мисълта". Сигурен признак за правилна концентрация е затоплянето в областта на корема.

Така последователно човек следва една след друга точките намиращи се по продължение на гръбнака и отпред по линията разделяща тялото на 2 симетрични половини.Най основните точки, с които се започва са в областта на пъпа, на гениталиите, отзад между бъбреците, между плешките (височина на сърцето), основата на черепа, върхът на главата, средата на челото (в началото между веждите - хипофиза), отпред на шията (щитовидна жлеза), между гърдите (тимус), слънчев сплит, и стигаме отново до пъпа. Единственото място което отваря тази верига е устната кухина, затова езикът служи като прекъсвач - по време на медитация, той трябва да е допрян до небцето.

По този начин се затваря Малката небесна орбита. Наречена е така, защото когато човек активира съзнателно енергията в тези центрове, той се приближава до небето. Това разбира се е "метафора". Даоистите са говорели с много метафори, като една от причините е, че учението се е предавало само от учител на един или двама ученици. Времената са били такива, хората са поддържали секретност.

Та в системата на Дао има три нива - Земя (буквално, защото човек е част от Земята и може да черпи от нейната енергия, и преносно - като начално ниво), Човек (буквално - разполагаме единствено със своята енергия, която да развиваме, преносно - средно ниво, когато човек е развил своята енергия), Небе (буквално - другата енергия е тази на Вселената като цяло; човек може да обедини и хармонизира Ин енергията на земята с Ян енергията на Небето, метафорично - Последна стъпка, когато човек постига Безсмъртие и се слива със Вселената.)

Въпреки че досега говорих за прагматизъм и липса на мистика, то зная как звучат горните думи. Все пак това разделение е дошло от древността и е запазено като традиция. Но да се върнем на Малката орбита. В китайската медицина Малката орбита (която представлява както описахме свързани енергийни центрове във формата на елипса, очертаваща торса) е съставена от 2 енергийни меридиана.

След развиването на Малката Орбита, следва развиване на Голямата Небесна орбита, Която включва и крайниците на човешкото тяло (може да се види на картинката)

Развиването на Енергията в съответните енергийни центрове и свързването им в енергиен канал, може да бъде придружено от следният метод:

Вътрешна усмивка - много прост за практикуване метод. Заключава се в това човек да се концентрира върху своите вътрешни органи с чувството на благодарност и нежност. Този метод носи вътрешно успокоение и премахване на стреса. Даосите са открили, че нашите органи натрупват енергия и когато тази енергия е от негативни емоции това води до заболявания. Вътрешната усмивка ефективен метод да си възвърнем равновесието и да предотвратим появата на болести.

Съвместното развитие за което споменах по-горе е чисто и просто обединяване на 2 орбити:

Преди да се започне този вид практика, двамата партньори трябва да са работили с енергията и нейното насочване по енергийните меридиани самостоятелно. Задължително условие е да са добре запознати и да практикуват методите за култивиране на съответно мъжката и женска полова енергия. В противен случай ще извършват сексуален акт, който могат да практикуват и без гореспоменатите методи.

Практиката на Дао е интересна и многостранна. Същите принципи за работа и укрепване на тялото, комбинирани с бойни техники са в основата и на много китайски бойни стилове с Даоиски произход. както не веднъж отбелязах - един и същ принцип - множество приложения.

Редактирано 29 юли 200619 г. от kayovas (преглед на промените)

За тези,които се интересуват от даоизма,съм избрал няколко древни даоистки текстове от Джуан Дзъ - най-известният ученик на Лао Дзъ. Текстовете са от неговия сборник съчинения "Нан Хуа Дзин", и са издадени у нас в книгата "Следващите учения на Лао Дзъ. Даоистки езотерични текстове",която горещо препоръчвам на всички.

Да предположим,че с теб сме започнали спор и ти си ме победил,а аз не съм успял да ти отговоря – значи ли това,че ти в действителност си прав,а аз греша? А ако аз съм те победил и ти не си могъл да ми отговориш – значи ли това,че именно аз съм прав,а ти грешиш? Непременно ли някой от нас трябва да бъде прав,а другият да греши? Или можем и двамата да бъдем прави,или и двамата да грешим? А след като самите ние не можем да решим кой от нас е прав и кой – не, то другите хора също няма да съумеят да го направят. Тогава кой ще отсъди? Ако дойде някой,който да се съгласи с теб,то как ще разреши спора ни? А ако и третият е съгласен с мен, то и той няма да съумее да отсъди. Най-накрая,ако извикаме някой,който да не е нито на моето,нито на твоето мнение,той още по-малко ще ни помогне да установим истината.А ако дойде човек,койтода се съгласи и с мен,и с теб,то отново няма да се доберем до истината.Излиза,че нито аз,нито ти,нито който и да било друг,можем да установим обща за всички ни истина.Тогава на кого да се надяваме? Противоречивите съждения за нещата се поддържат едни други,а ако престанат да се поддържат,трябва да ги приведем в равновесие на Небесния кантар.Нека да следваме водния поток на живота и да изчерпаме до края земния си срок! Но какво значи “да ги приведем в равновесие на небесния кантар”? Ще отговоря: “истинното” е също така и “неистинно”, “правилното” – “неправилно”. Ако истината в действителност се явява истина,то тя се отличава от неистинното и тук няма за какво да се спори.Ако правилното в действителност се явява правилно,то то се отличава от неправилното и тук също няма за какво да спорим.Да забравим за годините си,да забравим за задълженията си,да достигнем безпределното и ще пребиваваме в него безкрай.

Хората на природата се характеризират с постоянство:

Те тъкат – и се обличат.

Обработват земята – и се хранят.

Това се нарича “да бъдеш единен в свойствата на живота”.

Те всички са заедно и нямат корист,името на всичко това е Небесна свобода.

Във времената,когато свойствата на живота не са били накърнявани,походката на хората е била уверена, а погледът – непреклонен.Тогава в планините все още не е имало пътеки,а в езерата – лодки и мостове.Всички същества живеели заедно и човешките поселища се прилепяли едно да друго.Животните и птиците се събирали на стада и ята,дърветата и тревите израствали в цял ръст.Затова всеки е можел да сложи повод на някое животно или птица и да излезе с него на разходка,както и да огъне някое дърво и да погледне гнездото на врана или синигер.В онези времена хората живеели заедно с птиците и животните,като потомци на един род.Откъде са можели да знаят кой е благороден човек,и кой – низък!

Единни са всички в незнанието,

Не отстъпват от силата.

Подобни са и в нежеланието,

Прости и безвкусни.

В простото и безвкусното се таи човешката природа. След това дошли “прославените мъдреци” и хората започнали да смятат за човечност умението да куцаш и следователно за дълг – умението да стоиш на пръсти.Светът се объркал. Разпуснатостта станала високоценена музика,суетността се превърнала в тържествен ритуал.Тогава и започнал смутът в света.Ако не бъде нарязано цялостното дърво на живота,откъде ще се вземе жертвения съд?Ако не бъде разтрошен белият опал на Духа,откъде ще се вземе държавният печат?Ако Пътят(Дао) и жизнените свойства(Дъ) не бъдат отхвърлени,кой ще възлюби човечността и дълга?Ако не сме презрели естеството си,на кого ще бъдат нужни ритуалите и музиката?Ако не са размесени петте цвята,кой ще започне да прави украшения и накити?Ако не са объркани петте ноти,кой ще поиска да настройва музикални инструменти?Да разрушаваш цялостно дърво,за да изготвиш отделен предмет – това е прегрешението на занаятчията.Да унищожиш Пътя и неговите свойства,за да насадиш човечност и дълг – това е прегрешението на “прославените мъдреци”. По времето на царуването на рода Хестой,хората живеели в къщите си и не знаели с какво се занимават,отправяли се на път,без да знаят къде отиват.Натъпквали си устата и се радвали на живота.Потривали си стомаха и се разхождали за свое удоволствие.Такива били природните им наклонности.А после дошли "прославените мъдреци”,които се прегъвали и кланяли по правилата на ритуала и музиката,и в желанието си да установят правилните форми на всички неща,заставяли хората да се стремят към човечност и дълг,за да се всели покой в сърцата им.Тогава хората започнали да ходят на пръсти пред “знаещите мъже” и да си съперничат за собствена изгода и вече било невъзможно да се сложи край на всичко това. Такова е злото,което са извършили “прославените мъдреци”.

Джуан Дзъ ловеше риба в реката Пушуй,а управникът Чу изпратил двама сановници при него с послание,в което се казвало: “Желая да възложа на вас бремето на държавните дела.” Джуан Дзъ,без да изпуска въдицата от ръцете си,дори не обърнал глава,а само отвърнал:

- Чух,че в Чу има свещена костенурка,която е умряла преди 3 хиляди години.Управникът я завил в най-фина коприна,сложил я в сандък и поставил сандъка в храма на предците си.Според вас какво би предпочела костенурката – да бъде мъртва и да се покланят пред костите и,или да бъде жива,дори да и се налага да влачи опашката си в калта?

И двамата сановници отговорили:

- Разбира се,че би предпочела да е жива,дори да и се налага да влачи опашката си в калта.

- Тогава си вървете! – възкликнал Джуан Дзъ – И аз ще влача опашката си в калта!

Джуан Дзъ и Хуей Дзъ се разхождали по моста над река Хао. Джуан Дзъ казал “Колко весело си играят рибките във водата!Това е радостта на рибите!”

- Та ти не си риба, - рекъл Хуей Дзъ – тогава откъде знаеш в какво се състои радостта на рибите?

- Ти не си аз – отговорил Джуан Дзъ – тогава откъде знаеш,че аз не знам в какво се състои радостта на рибите?

- Аз,разбира се,не съм ти, и не мога да знам това,което ти знаеш. Но и ти не си риба и затова не можеш за знаеш в какво се състои радостта на рибите – възразил Хуей Дзъ.

Тогава Джуан Дзъ казал: “Дай да се върнем от началото.Ти ме попита “Откъде знаеш в какво се състои радостта на рибите?” Следователно ти си знаел,че аз знам и затова си ме попитал.А аз узнах това,разхождайки се по моста над река Хао.

Жената на Джуан Дзъ починала и Хуей Дзъ дошъл,за да я оплаква.Джуан Дзъ седял клекнал и пеел песен,удряйки по някакъв съд. Хуей Дзъ казал:”Да не оплакваш покойната,която е живяла с теб до старостта си и е отгледала децата ти – това е прекалено.Но да пееш песни,удряйки по някакъв съд – това не мога да го повярвам!”

- Не си прав. – отвърнал Джуан Дзъ.- Когато тя умря,можех ли отначалото да не се натъжа?Скърбейки,се замислих за това каква е била в началото,когато още не е била родена.И не само не е била родена,но не е била и тяло.И не само не е била тяло,но не е била дори Дихание.Разбрах,че е била разпръсната в Пустотата на безбрежния хаос. Хаосът се е трансформирал – и тя станала Дихание. Диханието се трансформирало – и тя се превърнала в тяло. Тялото се трансформирало – и тя се родила.Сега се извърши

извърши ново превращение и тя умря.Всичко това се редува като четирите годишни сезона.Човекът е погребан в бездната на превръщенията,като в покоите на огромна къща.Да плачеш и да нареждаш над него – това означава да не разбираш съдбата.Затова и престанах да плача.

Джуан Дзъ лежал на смъртно легло и учениците му се готвели да му организират пищно погребение. Джуан Дзъ казал “Небето и Земята ще ми бъдат вътрешен и външен ковчег,слънцето и луната – чифт дискове от нефрит,звездите – диаманти,а цялата съвкупност от неща – посмъртни дарове.Какво може да бъде добавено към това?”

- Но,Учителю,боим се да не ви изядат враните и лешоядите – отговорили учениците.

Джуан Дзъ казал “На земята ще ме изядат враните и лешоядите,а под земята ще стана храна на мравките и червеите.От едните ще вземете,за да дадете на другите.Защо да отдаваме такова предпочитание на мравките и червеите?

Онези,които в древността съхранявали живота си,не са се стараели да украсят знанието си с доказателства и да обемат целия свят чрез знанията си или да достигнат първородната Сила на нещата.Те се задоволявали със съдбата си и се наслаждавали на природата си.Какво друго са могли да направят? Нали Пътят не е в малките дела,а Силата на живота – в ограничените знания. Ограничените знания погубват Силата на живота,малките дела погубват Пътя. Затова казват “Бъди прям – това е всичко.”Успех се нарича щастието да осъзнаваш себе си като цял и невредим.

Според древните успехът не е бил в това да притежаваш колесница и шапка на знатен велможа,а в невъзможността да добавиш каквото и да било към своето щастие.Сега вече за успех се счита притежанието на колесница и шапка на знатен велможа.Но шапката и колесницата не са ни дарени от природата и съдбата ни.Това,което ни се дава по случайност,се задържа у нас само известно време и ние нито можем да го привлечем,нито да го задържим завинаги.Затова не разпалвай в себе си страстта за шапки и каляски,не изменяй на себе си заради придобивката или загубата.Винаги и навсякъде бъди щастлив и не позволявай на житейските вълнения да те завладеят.Днес ние тъгуваме,когато временните ни придобивки ни напускат.Видно е,че не умеем да ценим даже собственото си щастие.Затова казват,че “Тези,които заради вещите се отричат от себе си и пренебрегват природата си заради изгодата на света,следва да бъдат наречени хора,които обръщат всичко с краката нагоре.”

Практиката на Дао е интересна и многостранна. Същите принципи за работа и укрепване на тялото, комбинирани с бойни техники са в основата и на много китайски бойни стилове с Даоиски произход. както не веднъж отбелязах - един и същ принцип - множество приложения.

Това е същността на еди истински здрав човек и духовно усъвършенстващ се дух,индивид или както си щете го наречете,а всичко друго е философстване.Кому ли е нужно то???

Редактирано 4 май 200719 г. от ONIDAR (преглед на промените)

радвам се че се интересувате от източна мъдрост, но по - добре не тълкувайте.. особенно "Канон за пътя и силата"

самите източни слова, са така написани, че целта е да се вниква в тях, а не да се тълкуват.. когато тълкуваш променяш думите, когато промениш думите, променяш смисъла, когато промениш смисъла губиш значението..

Редактирано 15 август 200718 г. от altoas (преглед на промените)

Вероятно всички тук знаят, че Лао Дзъ означава "стария учител". Смята се, че Конфуций му е бил най-добрия ученик.

Това, което повечето от вас може би не знаят, е че той е живял (ако въобще е живял като личност) в една източна провинция в Китай, която е била хуно-българска. Оттук и някои историци-окултисти го смятат за българин, но разбира се, може само да се догажда.

Там той е бил архивник - нещо като главен библиотекар.

Дао означава и път и добродетел и още много неща. Май най-често на български се превежда като "път към добродетел".

Практическите техники и упражнения нямат нищо общо със същността на Дао.

Вероятно всички тук знаят, че Лао Дзъ означава "стария учител". Смята се, че Конфуций му е бил най-добрия ученик.

Точно това не се смята Имали са диаметрално противоположни възгледи

Баш като Платон и Аристотел - най-явното противопоставяне в ранната философия.

И все пак, не са били баш диаметрално противостоящи възгледите им, но Конфуций е по-прагматичен. Това не променя фактическите им взаимоотношения, които както са уж фактически, така се градят на базата на легенди...

Във всеки случай, всеки е свободен да "смята" каквото си иска. Може за някой това наистина да има голямо значение за вървене по пътя.

Вероятно всички тук знаят, че Лао Дзъ означава "стария учител".

Аз пък съм чел, че името му означава "Старото дете". Според легендата майка му го носила в утробата си 60 години и той се родил вече побелял.

Аз пък съм чел, че името му означава "Старото дете". Според легендата майка му го носила в утробата си 60 години и той се родил вече побелял.

И разбира се, ако има истина тук, то тя е езотерична и облечена в символи.

Ето примерно тълкувание: Числото шест показва условен номер на шестата космическа област, а свързването с майчината утроба, ще рече, че той е бил жител на чистото астрално поле (в шестата космическа област), вече освободен от земния астрал на диалектиката и разбира се, няма как да не се ражда побелял - първо - мъдър, второ - чист, които са атрибути на това първоначално божествено поле. Будистите наричат подобни личности бодхисатви, други окултисти говорят за Шамбала, а Дънов примерно - за Бяло братство, Новия завет за еклезия, или общност на светците - едно и също. И ако Лао Дзъ е бил индивидуализиран образ, то той е бил от тях.

...примерно тълкувание, не ми се влиза в теологични спорове...

Някой има ли желание да поговорим за "ву-вей", или осакатения му превод - действие чрез бездействие? Едно от най-значимите конкретни насочвания към личността на Лао Дзъ.

Концепцията за ву-вей съдържа идеята за действие, което не противоречи на естествените порядки в природата.

Сигурен ли си в това?

Разбира се, сигурен си, че така мислиш...

Мен пък по-дълбоко ми се вижда. По-скоро идеята за недействие на Аза, неговото затихване до пълен покой и по този начин, освобождаване на пространство за реализиране на един по-висш надчовешки принцип в нас.

Ех този Лао Дзъ и неговите противоположности...

Интересна тема. Венци, защо не ни разкажеш...?

Какво да разкажа, не съм Стар Учител, нито най-близкия му ученик Вен Цу (да бе, сериозно). Обсъждаме и бистрим - кой каквото. "Дао дъ дзин" (Тао те кинг) е от най-многомерните творби, а "ву-вей" навлиза като термин и в по-късните израстъци на източната философия, обаче като всичко останало в диалектиката - губи тежестта и яснотата си.

А едни виждат противоположности, други единство... Но докато само виждаме...

Какво да разкажа, не съм Стар Учител, нито най-близкия му ученик Вен Цу (да бе, сериозно). Обсъждаме и бистрим - кой каквото. "Дао дъ дзин" (Тао те кинг) е от най-многомерните творби, а "ву-вей" навлиза като термин и в по-късните израстъци на източната философия, обаче като всичко останало в диалектиката - губи тежестта и яснотата си.

А едни виждат противоположности, други единство... Но докато само виждаме...

Трябваше да сложа думата противоположности в кавички.

Я по-добре да си мълчим,в съответствие с първото изречение от Дао Дъ Дзин...

Хубавото на една многопластова творба като горната е това,че всеки я разбира в зависимост от степента си на развитие.С всеки следващ прочит можеш да откриеш нови неща и значения.Но някой да се опитва да обяснява нещо на някой друг си е губене на време. Нека всеки сам стигне до своята си истина.

Я по-добре да си мълчим,в съответствие с първото изречение от Дао Дъ Дзин...

Хубавото на една многопластова творба като горната е това,че всеки я разбира в зависимост от степента си на развитие.С всеки следващ прочит можеш да откриеш нови неща и значения.Но някой да се опитва да обяснява нещо на някой друг си е губене на време. Нека всеки сам стигне до своята си истина.

Разбира се че е така, но някои се нуждаем/нуждаят от посока. Други - от поле за изява. Трети искат споделяне. Някои нищо не искаме или само искаме да не искаме

Hart, нека знаещите говорят, ние незнаещите мълчим