Това е една от любимите ми книги , не се съмнявам, че ще я познаете.
Главният я спря и, поставил ръце над лактите й, я задържа неподвижна.
- Имам подарък за теб, моя лейди.
Главната обърна глава. Гавния й подаваше малка кадифена кесия. Тя я прие предпазливо.
- Отвори я. Не се страхувай - прошепна той в ухото й.
Главната изпълни желанието му и бръкна в кадифената торбичка. Оттам извади гривна, необикновено красива гривна, точно копие на онази, която Главния носеше на ръката си. На меката светлина на свещите златото хвърляше отблясъци, а характерните очи на вълка, изобразен върху нея - два мънички смарагда - искряха примамливо. Беше прелестна. С върховете на пръстите си Главната очерта главата на звяра. Като я разгледа по-внимателно, забеляза разликата между тази и неговата гривна - нейната не беше просто като лента, а бе предвидена да се заключва.
- Протегни ръката си - каза той с нисък, властен глас, който все пак прозвуча с особена нежност.
Главната се подчини. Усети как той я постави върху китката й и щракна закопчалата. Тя се вторачи в ръката си, сякаш беше някакво чуждо тяло, а не част от нея. Главния все още я държеше. Той придърпа дланта й към устните си и я обсипа с целувки, преди да я пусне и да залитне назад върху леглото. Падна в него и се предаде на съня. Главната не можеше да го остави да лежи така, затова повдигна натежалото му тяло и го постави правилно върху кревата. Свали меките ботуши ог ярешка кожа, захвърли ги на пода и седна до него. Ръката й се зарея към скулите му и смело ги погали. Пръстите й се спуснаха надолу към устните, докоснаха ги, за да ги запомни. После тя се наведе, докосна с устни неговите и нежно го целуна. Езикът й очерта трапчинката върху брадичката му. Тя отметна встрани леко разгърдената му риза, а очите й жадно погълнаха разгалената под пръстите й плът. Хвана едната му ръка, задържа я между длани те си и я притисна върху корема си - двете гривни проблясваха една до друга.
- Нашето дете - прошепна Главната. - Твоето семе покълна, Главен. То ще бъде принц и воин, няма съмнение, и нашата кръв ще се смеси в него. Ще бъде отгледан с любов и достойнство. Имай ми доверие, Главен, господарю мой. Тоята рожба няма да бъде лишена от нищо. Имаш честната дума на Главната. Главната легна, обгърнала Главния с ръце, положила главата му върху гърдите си. Устните й помилваха гъстата черна коса. През стиснатите й клепки се процедиха сълзи.
- Сбогом, gra - прошепна тя, като употреби ирландската дума за „любим".
PS: историческа е