teosedem

Честита Коледа! Нека е светла, красива и изпълнена с много вяра и надежда за всички! Благодаря ви за подкрепата, за човещината и разбирането! Горното писмо, на Албена, мисля че всеки човек трябва да го прочете, и то неведнъж, и частица от него да остане в сърцето му.

И аз да ви благодаря за подкрепата! Горното клипче създадохме в подкрепа на цялата ни инициативата, "Усмихни се с мен! За да има утре и за нас!" Идеята и надеждата ни е, обществото, всички ние да погледнем по нов и различен начин на децата с увреждания, с усмивка, а не съжаление, с вяра в тяхните способности, с вяра в тяхното утре. Те трябва да имат бъдеще, защото са умни и чувствителни деца, като всички останали.

Plamen, аз малко се бях объркала с темите, та ще ме извиниш за онова съобщение. Блогът (по-надолу в линка) създадохме след като излезе филмът на Кейт Блюет за Могилино. В него сме публикували и разказите на майки на деца с увреждания. Исках да събера разказите им, за да ги внеса до държавните институции, до министрите, за да чуят истината от родителите. Това, в което ни убеждават и ни говорят политиците, просто няма нищо общо с истината, че има психолози и соц. работници в родилните, че се провежда политика за превенция по изоставянето на децата в институции. http://mogilino.wordpress.com/%d0%bb%d0%b5...80%d0%b5%d0%b6/ Историите са само няколко, защото за една майка да се върне, да си спомни пак всичко това, е равносилно да изживее отново този Ад. Затова не настовах и не ги притеснявах на всяка цена да разкажат и да пишат, не можех да искам това от тях. Последният път, когато внесохме предложенията си до министерствата, на 21.11. т.г., разпечатах тези истории и ги сложих в пликовете, заедно с писмото ни и предложенията. Защото тази истина трябва да се знае, не бива да се мълчи за нея. И друго...... Спомнете си филма за Могилино, на Кейт Блюет, на нас трябва да дойде някой отвън да ни навре в очите истината, за да я видим, тогава изведнъж всички ще скочим и ще кажем "О, какъв Ужас". Но, когато някой тук я казва, Истината, както смятам, че ние сме я казали в петицията ни, някак ни е трудно да я видим и проумеем, или пък да я признаем на глас. Ако дойде Кейт Блюет и направи филм за родителите на деца с увреждания, за тяхното всекидневие, трудности и живот, за всичко, то той може би ще е по-страшен от филма за Могилино. Имаше един текст в петицията, който изтрихме, в него се казваше, че много родители и деца с увреждания живеят в пъти по-зле от децата с увреждания по домовете. Но поне имат любовта и индивидуалната грижа на родителите си, което е най-важното за едно дете. Но трябва ли тези родители да бъдат наказвани от дъжавата за смелостта им да се борят за децата си, за това, че въпреки държавата и цялото ни общество, ако щете, отглеждат децата си и искат най-доброто за тях. Че не са ги изоставили в някоя институция, където никога няма да бъдат целувани от мама и татко, където никой няма да ги погали и прегърне.........и т.н...., не искам да продължавам да пиша за цялото това безумие.