dreamfighter

Ако случайно на някого му притрябва есе на тема "Образът на Ахил в първа песен" може да използва някое от тези две : В Първа песен на великото Омирово произведение „Илиада” се разказва за свадата между Ахил, най-великият войн сред ахейците, и Агамемнон, техният цар. Агамемнон отпъжда от стана си жреца Хриз, който е дошъл да моли да му върнат дъщерята Хризеида, пленница на вожда на аргейците. Опечаленият баща моли бог Аполон, да накаже ахейците и Феб им изпраща гибелен мор. Уплашен за войската, Ахил свиква събрание. На него жрецът Калхас обяснява защо е гневен Аполон. Агамемнон се съгласява да върне Хризеида, но иска да му дадат Ахиловата пленница Бризеида. Ахил се обижда и обявява, че се оттегля от боя. Именно тук е завръзката в „Илиада” - Ахил е гневен, а основният проблем в произведението е да бъде преодолян този гняв. Образът на Ахил е най-сложният в „Илиада”. Това е така, защото и характерът на героя е изключително сложен и противоречив. В Първа песен Ахил се разкрива както като войн и вожд, така и като човек. Той е изключително темпераментен, гневлив, избухлив, човек на крайностите. На моменти емоционалните изблици на Ахил могат да създадат впечатление, че е прекалено импулсивен и в този смисъл дори безотговорен. Всъщност в образа на Ахил Омир въплъщава идеала на своето време за човешката личност. Той изгражда образа на героя по законите на калокагатията, надарявайки го с нравствени добродетели и физически качества, които могат да будят само възхищение. Ахил е изключително силен физически, той е блестящ войн и вожд, загрижен за войската. Като всички древногръцки герои мирмидонецът е човек на честта и достойнството. В същото време Ахил е представен като ранима личност с чувствителна душа, която съвсем по човешки може да изпитва болка, мъка… Така в Първа песен виждаме Ахил като човек на полюсните прояви - като суров войн и като син, който търси закрила от своята майка. В началото на Първа песен читателят вижда загрижеността на Ахил за войската. Героят свиква съвет на ахейците. На него иска да узнае защо са гневни боговете. Така Еакидът показва не само желанието си да се сдобие със собствена слава, но и да помогне на Агамемнон, царят на данайците. Героят изказва своето мнение, но желае да чуе и чуждото. Това показва волята на героя не да бъде изпълнен неговия съвет, а да се вземе най-доброто решение. Когато Ахил иска да чуе мнението на вещ жрец, става Калхас. Той моли Еакида за закрила. Пелидът се съгласява и обявява, че е готов да брани Калхас с цената на живота си. С това Ахил показва възхищението си от жреца. Пелидът предлага едно законно решение - Агамемнон да върне Хризеида, но да получи по-голяма награда, когато Троя падне, но Царят му отказва и Пелидът е обзет от ярост . Когато Агамемнон го обижда, неговата чест е поругана. Еакидът обявява, че не иска повече да сбира имот и богатство за другиго. Ахил иска да бъде зачитан и открито протестира, когато е обиден. Освен това той смята, че има правото да бъде зачитан. Героят казва, че именно той печели битките, което му дава право на повече плячка. Агамемнон го наскърбява още повече с отговора си, в който твърди, че е по-силен войн: …колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее равен на мен да се смята и да ми излиза насреща. Ахил има високо мнение за себе си. От време на време дори изглежда самонадеян. Така е, когато казва, че в боя му ръцете му печелят битки, но взема малка плячка. Героят сам казва за себе си: Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят моите силни ръце… От тези думи личи, че Ахил се смята за най-великия сред ахейците. Това показва високото му самочувствие, което му помага да преодолее всякакъв страх, който чувства. Авторът също не скрива възхищението си от героя. То проличава в епитетите, които използва, за да възхвали Ахил. Омир често нарича най-великия сред ахейците ”бързоног”, ”божествен”, и „богоравен”. Сравнявайки Ахил с божество, аедът показва силата на Пелида. Останалите Омирови герои също са респектирани от Еакида. Дори когато спори с него, Агамемнон го нарича „богоподобни Ахиле” и признава, че е „толкова храбър”. Царят признава качествата на Ахил и дори по време на свадата не смее да го обиди. Ахил вярва, че боговете отмъщават за греховете на смъртните и смята, че безсмъртните ще погубят Агамемнон. Според героя всички ахейци ще жалят за него. Той иска да накаже Агамемнон по два начина: първо, Атридът ще търпи поражения и така няма да успее да върне Елена на брат си, което ще опетни престижа на фамилията, и второ, ахейците ще смятат правнука на Тантал за виновник за бедите им. Пелидът добавя, че когато нещастията се струпат върху Агамемнон, внукът на Пелопс горчиво ще съжалява. Така Ахил наказва царя на ахейците. Той заявява, че не е склонен да преклони глава пред никого. За него това е унизително. Според героя никой няма право да му нарежда какво да прави. От Първа песен на ”Илиада” читателят разбира, че Ахил смята за най-важно не общественото положение, а храбростта. Той се смята за по-велик войн от Агамемнон и е прав, защото единственото, което мъдрият Нестор може да каже за Атрида, е че се радва на най-голяма почит. След като корабът на ахейците отпътува за Хриза, Агамемнон праща двамата си глашатаи да вземат Бризеида тогава Ахил обяснява им, че те не са виновни за неговите мъки и че царят е този, който ги е причинил. Ахил е противоречива личност. Героят знае, че е велик вожд и войн. В същото време той изпитва чувства, които са присъщи на всички хора. Когато Агамемнон решава да му отнеме плячката, Ахил е обзет от ярост, чувства се слаб. За това разбираме от думите: В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно, две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо… Ахил е ядосан и наскърбен. Обидата, която му е нанесъл Агамемнон го довежда до плач. Еакидът започва горещо да моли майка си за помощ. Когато се чувства слаб, героят търси закрила от боговете. Винаги щом Пелидът се нуждае от помощ, той се обръща към безсмъртните, защото вижда в тях същества, които бдят над него. В Първа песен се запознаваме с героя Ахил, който играе най-важната роля в развитието на действието в ”Илиада”. Той е надарен с физически качества, които го отличават сред останалите хора и има нравствени добродетели, които го извисяват над войните пред Троя. Пелидът съзнава своето превъзходство и иска да бъде почитан. Той държи на справедливостта и вярва в божието възмездие. Героят въплъщава идеалите на епохата, но и той като всеки смъртен, не е чужд на проблемите на обикновения човек. Ахил е типичен епически герой, който носи всички черти на героическия епос. В неговия образ Омир въплъщава своя идеал за воин и човек.Ахил е сложен образ, един от най-задълбочените в психологическо отношение образи в античната литература. 1.Ахил е митологичен герой – син на морската богиня Тетида и земния цар Пелей.Лишен е от божествено безсмъртие, но е най-велик между земните герои. Съзнава силата и величието си. Те са му дар от боговете. Героят съчетава тази свръхчовешка сила с човешка слабост, затова е сложен образ.Съдбата му е предопределена – да участва в Троянската война, да загине млад, но постигнал завидна слава. Покровителстват го най-могъщите богини на Олимп – Хера и Атина Палада. 2. Героят е жертвоготовен. Майка му Тетида го предупреждава, че ако отиде в бой ще загине. Без колебание той избира славната смърт пред безславно дълголетие. 3. Ахил олицетворява идеала на древните гърци за епически герой-воин и човек. Той съчетава в едно физическа сила, мощ, храброст и наред с тях душевно благородство и нравственост. А/ физическа сила – подробно описание на външния вид на героя в ”Илиада” няма. Омир изгражда портретната характеристика на воина с помощта на постоянни епитети: Ахил е ”божествен”, ”богоравен”, ”исполински”, ”превъзходен”, ”бързоног”. Представата за героя се допълва от един детайл – ”руси коси”. Това е достатъчно, за да се утвърди идеята за изключителна красота и физическа сила и да се индивидуализира героят. Ахил е ненадминат по блясък във великолепните доспехи, изковани от бог Хефест. Б/Ахил живее на границата между земния и божествения свят. Боговете бдят над него, помагат му в битките( с подкрепата на Атина побеждава Хектор). Въпреки че е галеник на боговете героят притежава силно развито чувство за нравственост. Той се включва във войната, за да изпълни дадената дума пред бащата на хубавата Елена. Ахил е воин в истинския смисъл на думата – не таи омраза към троянците, а ги възприема и уважава като достоен враг. 4. Характерът на героя е представен от Омир като напълно изграден, завършен, с утвърдени качества, а не в развитие. Ахил е честолюбив. Именно чувството за войнска чест става причина за неговия справедлив гняв от постъпката на Агамемнон. Ахил се явява защитник на реда на късното родово общество, който защитава равенството при разпределението на благата. Според него те трябва да се дават в съответствие с воинските заслуги. Гневът на Ахил не е обикновеният гняв на земен човек, а на свръхчовек, от който зависи хода на войната. Героят е преди всичко воин и за него участието в битките е въпрос на чест. От неговата смелост и сила зависи съдбата и живота на ахейските войници. Ахил се отдава на чувството за накърнено достойнство и дава воля на гнева си – взема крайното решение да се оттегли от битката. Това се оказва пагубно за войските, защото ахейците се чувстват силни, когато Ахил е начело на боя. 5. Основна цел в живота на епическия герой е славата – за себеси и за рода си(”да не срамиш рода на баща си”). 6. Омир показва героя в различни състояния – ту увлечен в битките, силен, могъщ,обзет от разрушителна стихия, жесток (изпълва с трупове реката Ксант), ту нежен и слаб (към Бризеида), ту плаче ( пред майка си).Човешко отношение Ахил проявава и към страдащите родители на Хектор и връща тялота му. (Отношението на Омир към героя). Омир се възхищава от величието на Ахил, който е ненадминат герой в един свят на войни и битки Надявам се да съм ви помогнал.