ludotokrise

Извади си нещо от тук, може да ти е полезно.-> Изяде ли мишката книжката-Есе В днешно време дори шестгодишните деца с лекота се справят с падащите менюта на компютъра.Несъмнено компютърът е символ на прогреса на човешката мисъл, но цената, която плащаме за това е твърде висока. В световната икономика, тъй наречената мишка на компютъра е от жизнено важно значение, защото обществото до такава степен се е пристрастило към Интернет,че вече го използва и като основно средство за общуване. Общуване, в което има само хиляди символи, които се появяват на екрана вместо думи. В тях, обаче, няма нито емоция, нито нравственост, нито красота. Само милиони страници пълни с информация. Мишката вече е изяла книжката, защото малцина са тези, които все още четат книги.Интернет, обаче, не може да замести класическите произведения А децата се нуждаят от тях, за своето развитие. Факт е, че компютърът прави хората агресивни и интровертни, не виждащи красотата около себе си. Те се пренасят в някакъв нереален свят, който дори не им принадлежи, а е на родените от тяхното въображение герои. Ако продължава така, може би прогресът ще унищожи всичко човешко в хората. Ние сме тези, които трябва да поработят върху себе си, а родителите да възпитават децата си да не се пристрастяват към компютъра, да не се превръщат в роботи, водени от толкова малко нещо каквато е компютърната мишка. Компютърът несъмнено е удобство, но не трябва да обвзема цялото ни ежедневие. Необходимо е отвреме навреме да поглеждаме и към околния свят.И рано или късно ще забележим колко красив е той!В интерес на истината, мишката отдавна е изяла книжката.Като гледаме колко малко хора на нашата възраст четат книги, които не са им за задължителен прочит(и оттук започват проблемите с правописа, бедния речник и т.н.,както е всеизвестно, а в същото време по цял ден висят на компютрите си, чудейки се на коя игричка да поиграят или в кой форум да влязат. Светът е изправен пред може би най-големия проблем потенциална заплаха за човечеството.Капанът на новия век,нечовешки бързо навлезе в ежедневието ни най-динамичният, най-удобният и може би най-ефикасен начин за събиране, разпространение и достъп до информация.Интернет,най-точното име, с които може да се назове е“Добър Дявол”.Винаги на твое разположение – услужливо ти доставя необходимата информация, услужливо те изкушава с възможностите си за запознанства – chat, icq, множество messenger-и и сайтове под мотото “Срещни любовта”.Услужливо те затваря в капана на cyber пространството, стиска те здраво в лапите си и те кара да забравиш реалният живот навън. Услужливо изтрива от мислите ти истинските ти приятели – онези от плът и кръв. Заместват ги самотници, които познаваш само като имена и душевности и които също като теб са се оплели в паяжините на мрежата до степен “зависими”.А сега с цялата си наглост “услужливият приятел” посяга и над Книгата!Онази с хартиените страници, между които са заложени музата и ентусиазма на толкова гении, поети, белетристи, драматурзи.Нима това богатство заслужава да попива прахта на библиотеките, потънало в забвение?! А колко по-удобно и щадящо зрението е да я четеш в хартиеният й вариант. Да я прелистваш страница по страница, да заспиваш с нея в ръце. Интернет революцията е само една от революциите, които ни е подготвило бъдещето. След години може би Интернет ще заеме сегашното мястото на книгата и постепенно ще бъде заменен от нещо ново, което сега дори не можем да си представим.Но нека бъдем реалисти, а не фантасти и живеем сега. Мишката изяде книжката Книжката е вълшебство.Страница по страница,ред по ред,тя разказва за нови светове.Разкрива тайни.Води ме по нови пътеки.Тя разказва чудесата на живота.Книжката говори,а езикът й е жив,обаятелен и красив.Книжката ме учи да познавам себе си и другите хора.Чрез нея намирам отговорите на много гатанки,изречели се пред мен.Държа я в ръцете си , а тя ме кара да почувствам света. Българският народ в своята мъдрост благоговей пред книгата и я нарича прозорец към света.Дълъг е пътя на книгата:някой майстор е направил хартията;друг пък работил по кориците й.Четката на художника е пресъздала чудни багри.А един писател е подредил мозайката от думи.И аз читателят,също съм творец-чета и преосмислям,обогатявам се,представям си и си мечтая.Книгата идва от древни времена.Тя е един от вечните спътници на човека Но човечеството живее вече в 21-ви век.Наричат този век “Векът на новите,бързи технологии”.В живота на много хора се появи нов приятел-компютърът.Животът е задъхан,динамичен.Бързината е решаваща.Чувствата са на заден план.Всеки гони план,бизнес-проекти,сделки,кратки срокове. Компютърът заема важно място в делника почти на всеки.Грабваш мишката в ръце,”кликваш” и информацията е твоя.Бързо,лесно и удобно.Привикваш към съкращения и безумни съчетания от цифри и други технически символи…Всичко е знаци…Техника.Нови разработки.Скоростни технологии.”Мишката ти дава достъп до света на другите.Няма жив контакт,но възможностите са неограничени във времето и пространството. Така мишката изяжда книжката. А може би не е така… Ще изяде ли мишката книгата? (есе) Светът е изправен пред може би най-големия проблем потенциална заплаха за човечеството.Или пред един бавно сбъдващ се кошмар.Масовото заместване на човека с машините. По-точно с Негово Величество Компютърът. Услужливо тoй затваря в капана на cyber пространството, стиска те здраво в лапите си и те кара да забравиш реалният живот навън. А сега с цялата си наглост “услужливият приятел” посяга и над Книгата!Онази с хартиените страници, между които са заложени музата и ентусиазма на толкова гении, поети, белетристи, драматурзи.Нима това богатство заслужава да попива прахта на библиотеките, потънало в забвение?! Още от самия си замисъл компютърът бил оформен като симбиоза между книжното слово и технологичния прогрес. Така че такива, бих си позволил думата, спекулации като въпроса ще изяде ли мишката книжката са крайно пресилени. Тези които мислят, че мишката изяжда книжката, навярно не си дават сметка конструкторите на въпросната мишка, предварително колко книжки са “изяли”, за да я създадат. Така че всичко е в баланс и никой няма да изяжда никого. “Всичко под небесата” са казали китайците. Всяко нещо го огрява слънцето рано или късно, така че нито книжките, нито компютрите ще останат за постоянно в сянка.Въпросът се свежда до това кога, къде и какво ще ти трябва. И книгите и мишката са удобства, които обаче се различават по своята същност. А в сегашния свят всичко е от значение, затова невежеството по какъвто и да е въпрос е лукс, който не можем да си позволим. И какво по-скоростно спасение от няколкото кликвания с мишката, разкриващи ни животоподдържащия поток от информация, към който всички сме развили остра зависимост. В този случай мишката се явява като по-голямо удобство. Ала в цялото това бързане да не изостане от съвремеността, човек се измаря. Тогава започваме да бленуваме как на края на работния ден ще се уединим в любимото ни кътче и ще предадем изморените ни съзнания на алтернативния свят, съществуващ в книгите. И ето как мишката и книжката, две същностно различни удобства, се допълват - първата, като ни помага в реалния свят, а втората - в сетивния свят на душата. Друго също напълно излишно опасение е страхът, че мишката ще измести книжката като доминиращо средство за разкриване на литературното творчество. Книгите ни въздействат по гореописания начин със самото си съдържание, затова носителят е без значение. Който наистина иска да разбере, да усети това съдържание би трябвало да е безразличен дали то ще бъде представено печатно върху книга или събрано във файл на компютъра. Но все пак, глупаво и неестествено е да четеш Сервантес или Шекспир от компютъра. Това е оправдано само когато набавянето на въпросната литература е невъзможно по друг начин. Например в световната мрежа има множество сайтове, където млади и независими автори публикуват наистина стойностни неща, достъпни само и единствено по този начин.Така отново мишката и книжката се допълват. А Интернет революцията е само една от революциите, които ни е подготвило бъдещето. След години може би Интернет ще заеме сегашното мястото на книгата и постепенно ще бъде заменен от нещо ново, което сега дори не можем да си представим.Но нека бъдем реалисти, а не фантасти и живеем сега.И дишаме спокойно – гибел за книгата не се очертава.Не и утре, още не!