— Боли ли? — попита тя състрадателно.
— Ужасно — ухили й се Дрю, за да опровергае собственото си твърдение. — Но можеш да го целунеш, за да оздравее.
Ейми му отвърна с палава усмивка:
— Мога да ти цапна един за симетрия.
— Хм, къде ли съм чувал вече това?
Погледът, който хвърли към Уорън, казваше точни къде го е чувал, но на Уорън въобще не му беше забавно. Преди обаче да се сбият отново, Ейми отбеля за:
— Надявам се, че сте измислили подходящо обяснение за пред сестра си. Сега не е най-подходящото време за нея да се тревожи за братята си.
— Няма страшно, сладурче. Джорджи е свикнала нашите драскотини и синини. Вероятно дори няма да забележи. Но за всеки случай — обърна се той към Уорън, който още не беше последвал братята си в сало на — какво ще кажеш да сме паднали по едни и същи стълби?
— Обвини този, когото трябва, Дрю. Джорджи не очаква нещо добро от мен.