Аз предлагам темата "Най-добрият учител-животът", като темата да е написана в контраст с мисълта "Книги за учителя" ... Хайде творците
Ето и моето есе..
Най-добрият учител - животът
Още от древността се знае, че не всичко, което се научава се съдържа в книгите. Книгите - научната и особено художествената литература могат да научат човек на наистина много неща, но само на теория. Истинският учител всъщност е животът - ситуациите, в които човек попада всеки ден. Книги не могат просто да заместят линия опит. Само в живота можеш да усетиш истински какво се случв с теб - той ще те научи как да прлагаш тази теория, която си научил от книгите, правилно.
Книги, книги, книги.... И пак - книги! Защо родители те ми непрестанно ме карат да чета тези, изпълнени с безсмислени думи, книги? Е... най-после имам отговор на този въпрос - те искат да науча колкото се може повече за живота. Те го правят, не защото мислят, че книгите са по-добър учител от житейския опит, а защото като дете, никои няма достатъчно голям опит, не е живял достатъчно, за да има откъде да се учи. Същото става и при математиката - колкото и да съзерцаваш формулите, дкато не ги срещнеш в задача, те остават неясни за теб.
Има и още нещо. Отправям го до всички хора, които мислят, че книгите добре заместват живота - дали като прочете стотици книги, един човек задължително ще успее в живота ?!?!? Не естествено! Този човек ще може да ми каже кой е написал трагедията "Ромео и Жулиета", но дали ще се научи от книгите да пилотира самолет или да служи в армията?! Искам да кажа, че в книгите не пише например какво ще бъде психическото напрежение, когато пилотираш самолет пълен с хора, чиито живот зависи от теб.
Съгласен съм с хората, които казват, че човек, който не е чел книги е с много бедна култура - да, така е. Но ако има достатъчно житейски опит, тази липса навелики писатели в ума му въобще няма да се забележи. Но все пак ние, хората, сме голеи касметлии, защото можем да се учим и от книгите, и от живота!