press_presi

хей на вс! моля Ви за малко помощт- есе на темата "Никой друг не може да почуства собствената ми болка" за утре е аз написах половината но... не се получава Благодаря предтварително намерих само от първата тема и то това: Състраданието е едно от малкото неща,отличаващи ни от животните.То е чувство,което ни кара да се смилим над някого,да му помогнем или да го убием.Състраданието,спред мен,е присъщо на много малка част от хората.То може би е генетично заложено в нас,но повечето сме го заключили някъде дълбоко в себе си и постоянно го подтискаме.Понякога състраданието е усещане за слабост и безпомощност. Когато на улицата видим просяк,ние го подминаваме сякаш той е нищожество,а не отделен индивид.Поглеждаме го с презрение и си отминаваме,забравяйки за него.Много са малко хората,които биха се спрели и биха му дали не само милостиня,ами и разменили няколко думи с него.Хората са се научили,че живота е суров,а състраданието слабост,на която не бива да се поддават.Колко са хората,които правят дарения за болни,недъгави или сираци?!Може да се каже,че се броят на пръсти.Това е много жалко.Жалко е,защото почти всички хора са се вглъбили в себе си и не искат изобщо да погледнат човека до тях.Това се дължи,от една страна,на забързаното им ежедневие,от друга-на незаинтересоваността им към съдбата на другите,към нежеланието да видят чуждите страдания и болки.Някой може би ще си каже: "Състрадание-к'во е т'ва?!Пак няк'ъв тъпизъм..."Според мен то е едно важно качество,което освен,че е много рядко срещано е и много ценно. Понякога от състрадание и обич ти можеш да убиеш някого.Ако видиш как някой,когото обичаш,е на смъртно легло и единственият начин е да го убиеш.Ако всеки ден гледаш неговите страдания,мъките му,болестта,която от ден на ден все повече и повече го убива,очите му пълни с болка и зов за помощ...Тогава от състрадание единствено би си помислил да убиеш този човек.Дълго време сърцето ти ще те спира,съвестта ще те преследва,но накрая състраданието ще надделее... Ето защо то е нещото,което ни кара да се чувстваме живи и потребни някому.Дали ще е бедния просяк или инвалида,който сме превели на отсрещната страна на светофара,този човек ни е безкрайно благодарен.Може би ще запомни добрата ни постъпка и след време ще си каже:"Е,може би не всички хора са безсърдечни и студени.Все пак се намират състрадателни и добри хора."И това ще ни направи щастливи.Малко струва да направиш добро и да го откриеш около себе си.Трудното е да се решиш да не бъдеш коравосърдечен и егоистичен. И така...състраданието в нашия живот играе огромна роля,но сякаш е на изчезване... съжалявам друго не намерих дано това малко ти помогне