zori15

Напълно вярно, ти си

Не, наполовина вярно

Нещо лесно: Светла омраза

ти не си за мен

измама

правилно ти си

Главният беше разпънал сгъваем стол до леглото й и седеше с ръце, подпрени на коленете. Той не сваляше очи от нея. Дишането й беше толкова слабо и неравномерно, че само леко раздвижваше завивките над гърдите. Това го плашеше. Не знаеше дали трябва да се безпокои, че тя не показва признаци на идване в съзнание или да се радва проспива най-лошото. Клепачите й потрепваха от на време, сякаш сънуваше лош сън. И оставаше далече все така неподвижно, безшумно, отпуснато. Той стана от стола, отпъждайки мисълта за смърт. Постави мазолестата си ръка на челото й и си каза, че определено е по-студена от последния път, когато я проверил. Кога си беше тръгнал докторът? Не 6еше забелязал, нито се интересуваше. Единственото, което сега имаше значение, беше да запази живота на Главната. В единия ъгъл на стаята забеляза купчина окървавени чаршафи, които беше сменил след операцията. От гледката му стана зле. Това беше кръвта на Главната. Той ги събра, пренесе ги през тъмната къща и ги изхвърли през задната врата. Щеше да ги изпере по-късно. Като се облече и сложи шапката си, той отиде конюшнята да обърне внимание на пренебрегнатия кон. — Хей, момче, да не мислиш, че съм те забрави Главния го освободи от тежкото седло, разтри го грижливо и му даде заслужена порция овес. Тук, в тишината на конюшнята, под тъжните звуци на дъжда, мисълта за тежестта на положението връхлетя Главния като огромна вълна. Той я беше видял на хоризонта да се приближава заплашително, но не искаше гледа. Сега тя го изпълни. Главната можеше да умре. Той впи пръсти в тялото на коня и опря главата си върху него. — Не, не — простена той — тя не може да умре. Не както Брата. Не както татко. Тежки сълзи се затъркаляха по бузите му. Загубата на Главната би го съсипала, не защото я беше обичал като дете, нито защото беше дъщеря на най-скъпите му приятели. Той не искаше да я загуби, защото тогава би помръкнала светлината на живота му

джейк

Ще пробвам със Сватбен хазарт на Кейт Лоугън

заложницата

предателката?

налучквам Бегъката Хедър Греъм

да тя е вие сте

НЕ!!!!!!!! прочети цитата по-внимателно

Хаде де какво ви става? Книгата е от поредица.

— Направете път, хора! Път за господаря на Хоукстоун и свитата му! Път! Впечатляващо шествие от въоръжени до зъби мъже начело с великолепно знаме придружаваше величествен рицар върху грамаден боен кон. Мъжете напредваха, без да бързат. Райън също трябваше да се отдръпне настрана. Направи го с гордото спокойствие на човек, съзнаващ собствената си стойност, и с това събуди вниманието на водача. За момент погледът на водещия рицар улови изпитателно неговия и Главния едва не извика. Под красиво извити руси вежди го погледнаха светли, пронизващи очи. Очи с цвета на морето на самотен плаж, очи с дълбочината на шлифован смарагд, чиято светлина проникна в душата му. Очите на Главната! — В името на бога, не можете ли да отстраните жребеца си от стоката ми, уважаеми рицарю? Може да замърси платовете ми! Възбуденият търговец, кръгъл като бъчва и шумен като палячо, върна Главния в действителността. Той стегна юздата на коня си, защото не желаеше да си има ядове, и реши да се възползва от случая и да поразпита търговеца. — Бихте ли ми казали кой е рицарят, който мина преди малко? — О, господине, вие явно сте чужд тук! Всички го познават. Това беше сеньорът на Хоукстоун! Един от най-приближените съветници на краля и най-смелият рицар на кралството. Рейнал де Камбремер, бивш норманин с голямо влияние. — Благодаря!

не е тя

хайде със сигурност сте го чели, исторически роман е

— Още през лятото не можах да напусна острова, на който живееш ти — отговори Главния с толкова овладяна сила, че думите му можеха да съдържат само абсолютната истина. — Мислех, че съм защитен срещу всяка глупава слабост, срещу всяко безполезно чувство и всяко детинско желание. Ти ми показа, че съм бил глупак — продължи той, пристъпвайки бавно към нея. — Безсърдечен безумец, който отрича топлината на слънцето. Лиших се от съня, за да заприличам на онзи образ, който ти бе създала за мен в сърцето си. Да напълня твоите фантазии с живот — това ми създаде илюзията, че съм близо до теб и няма да те разочаровам още веднъж. Главната усети нежното докосване на ръцете му върху раменете си, милувката на дъха му, който накара тънките косъмчета на тила й да настръхнат. Понечи да каже нещо, но не беше способна да произнесе нито звук. — Ти заслужаваш да станеш кралица на Англия. Готов съм да отстъпя и да те освободя, ако го желаеш — продължи с мека настойчивост той. — Но ако в сърцето ти е останала поне малко от прекрасната любов, която някога изпитваше към мен, тогава ми позволи да захраня тази скъпоценна искра с жалките си чувства и да ги събудя за нов живот. Господи, откъде намираше тези думи, способни да възпламенят сърцето й? Ами ако и сега надеждите й се окажеха напразни? Ако той беше преместил уменията си от бойното поле към дипломатическите битки? Главната се обърна към него също така рязко, както преди му бе обърнала гръб. Отвори плуващите си в сълзи очи колкото можеше по-широко и се напрегна да открие в сините дълбини отговорите на всички тези въпроси. Главния прочете мислите й. — Не знам в какво да се закълна, че говоря искрено — зашепна той с онзи магически глас, който беше нов за него. — Онова, което притежавам, е съвсем ново и не мога да го оценя, пък и е само земно благо. Вярата ми не е особено силна, а честта ми е твърде опетнена, за да бъде важна. Мога да покажа само любовта си. — Любовта си? Нали твърдеше, че не можеш да обичаш? — Главната едва събра сили да произнесе тези думи. — Ти ме научи.

среднощен бродник

да ти си

Исторически роман сигурна съм че ще я познаете веднага Тя се обърна и го погледна, запомняйки завинаги бронзовият цвят на кожата му, целуната от слънцето, начина, по който черната му коса прилепваше момчешки на тила му, сивите му очи с неповторимия си сребрист блясък. Тогава Лошият я настани в двуколката, докато полицаите се качваха при тях. И на двамата не им харесваше това, което правеха, но бяха се клели да пазят закона. Със застинало в строги линии лице, Главния наблюдаваше как Главната излиза от полезрението му и от живота му. Да й позволи да си отиде беше най-трудното нещо, което някога беше направил. Ужасно го болеше. Като знаеше, че е завинаги, това почти го убиваше. Вече нищо нямаше да бъде съшото. Как можеше да стои така и да позволи Главната да му жъде отнета? Вдигна глава, отвори уста и издаде дрезгав вик, който отприщваше цялата му мъка, задето не можеше да помогне на Главната когато тя се нуждаеше толкова много от него. Не, за бога, избухна той, размахвайки юмрук, за да подчертае думите си. Никой нямаше да му отнеме Главната.

Ан Стюарт Принцът на меча

правилно тя е

Локомотивът просъска и изпрухтя. Земята потръпна под нозете й, сякаш някакво огромно животно се пробуждаше в недрата й. Но дори и през този страшен грохот на нея й се счу, че Главният й казва: - Аз те обичам.Аз все още те обичам. И тогава тя се втренчи в лицето му. В слабата светлина на утрото почти не повярва на тргедията в очите му. Сякаш беше отражение на болката, пронизала я цяла. - Сбогом, главния. Вагоните потрепераха. Главната вдигна ръка за прощален поздрав. Главният повдигна глава. Раменете му се изправиха, горди и силни. Сълза се отрони от очите му и потече по бузата. После още една. Главният плачеше. Главната застина като вкаменена. Макар да бе ставала свидетел на всякакви чувства, които прекосяваха лицето му, тя никога не го беше виждала да плаче.А сега видя такова неподправено отчаяние, такава уязвимост, че се почувства, сякаш нечия ръка бе разкъсала гърдите й и бе изтръгнала сърцето й... - Главния! - Гърлото й се стегна. Той изглеждаше толкова смазан.. Наистина ли тя притежаваше властта да го разтърси до такава степен