MAGSSY

Хора ще ми помогнете ли? Много е спешно!!! Трябва ми есе за: Празникът на училището като повод за лична самооценка. Само ми помогнете и аз съм на ваши услуги! Руско-турската освободителна война л През 1875 Източният въпрос навлиза в поредната криза,която започва с въстанието в Босна и Херциговина против месната и централна администрационна власт.Есента на същата година българите организират въстание-Старозагорско въстание 1875. Липсата на достатъчно време за подготовка,слабата организация и недостатъчното оръжие и средства са причина за неуспеха на въстанието.То има само няколко локални прояви,една от най-ярките е тази в Стара Загора водена от Стефан Стамболов.Въстанието от 1875 налага мнението,че за да има едно такова действие успех то трябва да е масово и добре организирано,не трябва да е обвързано изцяло с външни прояви,фактори и сили,а трябва да бъде проведено в подходящо за него време и условия. В българското общество на лице са обективни предпоставки за успешното организиране на едно такова масово въстание.Преди всичко по-голяма част от българското общество е заинтересувано от промяна,тъй като то проявява интерес към новостите и новите идеи на Западна Европа,но не може да се докосне до тях заради изостаналостта и консерватизма на Османската империя. Противоречията между централната и местната власт благоприятстват едно такова движение. В хода на Източната криза 1875-1878 участници в нея са:балканските народи,Османската империя и Великите сили,като всяка една от страните преследва своите си интереси.Балканските народи се стремят към освобождение,държавно утвърждаване или териториално разширение.Великите сили се стремят да извлекат облаги от кризата или чрез запазване целостта на Турция-Англия, или чрез нейното разрушаване-Русия.Австро-Унгария следва своите си интереси. Наред с положителните промени, които предизвиква Априлското въстание,като всяко едно исторически събитие то има и отрицателни страни.Неуспехът ме дава съдбоносна насока на събитията свързани със българския национален въпрос. Априлските кланета се отразяват на психиката на народа драматично. Априлското въстание е потушено с невиждана и нечувана преди това жестокост.Убити са около 30 000 души, 80 селища изчезват.Турското правителство разорява едни от най-преуспяващите градове по-това време като по този начин се опитва да лиши българите от водачи и да ги усмири за години напред.В потушаването на въстанието участва както редовна така и нередовна турска армия и башибозуци. Сведения за Руско-Турската война черпим от наши и чужди извори.С най-голяма достоверност са: сб."Българско опълчение” под редакцията на М.Михов; сб. “Освобождение на България от турско иго”; записки на граф Игнатиев; ”Международни актове и договори”; документи от Цариградската конференция. Автори ,посветили трудовете си на този период:В.Вълков “Българско опълчение”; Г.Генов “Източния въпрос”; К.Косен “Бисмарк,Източния въпрос и българския въпрос”; Хр.Христов “Освобождението на България и политиката на западните държави 1877-1878”; А.Пантев “Българският въпрос и Великобритания”1876-1878”; Ат.Бендерев “История на българското опълчение и освобождението на българия 1877-1878” След потушаване на Априлското въстание освободителното движение изпада в тежиа морална и политическа криза. Но бързо изострящите се противоречия между Великите сили и сръбско-турската война,международната подкрепа на българската кауза и дипломатическата дейност в Цариград накарали българските водачи да се заемат отново с политическа дейност. Много от оцелелите се завръщат в Румъния и още през юни-юли 1876 закипяла политическа дейност.Активност проявяват и московските славянски дружества и “Добродетелна дружина”. Отново се очертават две течения - революционни и консервативно, но в революцио- нното вече доминират умеренолибералните настоения.С оглед предстояцата военна акция славянските комитети си поставят за цел да обединят двете течения.Юли 1876 те изпращат в Букурещ Вл.Йонин с цел да ги обедини в една организация.Този път “старите“ са тези които се противопоставят на руските искания.Но въпреки разногласиата и противоречията на 10/22 юни 1876 на общо събрание са свикани всички благотворителни комитети.Учредява се нова организация БЦБО. Начело, като почетен председател застава Вл.Йонин, председател-К.Цанков, секретар-П. Енчев . Макар че към него се прикрипят някои от крайните революционери като Стамболов то си остава буржоазнолиберална организация подчинена на руските желания.Против БЦБО се обявяват старите като създават”Човеколюбиво общество”. През ноември БЦБО приема своята програма,коята предвижда “да се възобнови от България,Тракия и Македония българска държава,гдето главният и преобладаващ елемент е българския”.Според програмата страната ще се управлява самостоятелно и независимо с конституция,изработена от народно събрание.Тя ще гарантира всички граждански и политически права на всички,които живеят в територията й.За да се осъществи тази идея се предвижда външна окопация,при която ще се състави и привременно правителство.Става ясно,че като пробължител на буржоазно- либералното течение БЦБО се отказва от самостоятелни действия и отново възприема пилитическите комбинации като средство за решаването на българския въпрос.Поради упадъка в революционното движение и кризата в българското общество господстващи са консервативните идеи.Решаваща роля за формирането на новата политика изиграва външната международна обстановка и подготвяната от Русия война. Дейността на БЦБО следва избраната от славянските комитети политика и по тяхно внушение започва да набира доброволци за участие в сръбско-турската война.Активна роля играе ген Ив.Кишенев с помощта, на които са събрани 2500 доброволци,които са включени като 3 отряда в руската девизия.След създаването на този отряд се наблюдават и по-радикални идеи в БЦБО.Изработен е план, според които в България трябва да навлезе 10 000 отряд от сръбско,който пък трябва да е подкрепен от друг отряд от Южна Русия. Политиката на БЦБО е изцяло подчинена на Русия.През есента на 1876 то изпраща мемоар изцало съобразен с нея.В него са предложени няколко програми за решаване на българският въпрос като всички от тях се основават на националният принцип. Сведенията за зверското потушаване на въстанието разтърсват хуманистите и демократите из цяла Европа.Кошмарът на кървавото варварство достига до Европа чрез публикациите на Джон Макгахан и Едвин Пиър в “Дейли нюз”.В периода 1876-1877 в 200 европейски вестника са отпечатани близо 3000 статии в подкрепа на българите.За кървавата драма свидетелстват американски,френски,немски,руски посланници и мисионери.Постепенно Европа се убеждава,че трябва да се сложи край на тези зверства.Движения в подкрепа на българите се провеждат във Франция.В тях участват В.Юг,Емил Жирарден,Жан Петрик и Жан дьо Вестин. В.Юго пише:”Настанал е моментът да се надигне глас срещу тия зверства. Целият свят се е възмутил и възнегодувал. Има моменти,когато човешката съвест взима думата и заповядва да я слушат.Трябва да се тури край на империите,които убиват.” В Англия,въпреки че правителството на Дизраели защитава Турция, се провеждат много митинги и протести. Особено активни са движенията в Ирландия, която също по това време се бори за свободата си. Начело на движението застана Уилям Гладстон, лидер да опозиционната партия. Отговор идва и от Италия.Джузепе Гарибалди изпраща телеграма, за да окуражи българския народ и да изкаже съжалението си,че не може да участва в тази борба. Априлските събития имат отзвук и в Германия,Австро-Унгария,особено астивни са е чехите.Поетесата Елишка Красногорска и поетът Светополук Чех заклеймяват варварството в стиховете си. Към протестите се присъединява и Константин иричек и цялата румънска интелигенция. Естествено тези събития оказват влияние на руското общество.Под ръководството на славянофилските комитети се организира голямо движение. В него участват Л.Н.Толстой, Достоевски, Тургенев, Полонски, Менделеев. Под тяхно внушение започват да се събират средства. В акцията участва и Одеското общество. Широката подкрепа на европейското общество кара евро. дипломация отново да обърне поглед към Източния въпрос.Правителството на Дизраели наредило да бъде проведена анкета из българските земи.В комисията участват:Уолтър Беринг,Юджин Скайлер ,Макгахан и княз Церетелев.Така създадената комисия обиколила по-главните центрове на въстанието и установиле последиците от потушаването му.Рапортите, дописките и докладите, особено на Макгахан и Жан дьо Вестин не оставили никакво съмнение,че Европа не може да продължи да си затваря очите пред това, което се случва в Ориента. Интересът към Източния въпрос си изостря още повече,когато на 30 юни 1876 избухва войната от една страна Сърбия и Черна Гора,а от друга Турция. Третата причина е превратът,който се извършва на 30 май 1876 от младата турска партия начело с Мидхат паша.Абдул Азис е свален,а на неговото място застава Мурад V. Целта на правителството с този преврат е да докаже на европейската общественост,че в Турция се извършват реформи. В това време българските първенци изпращат свои делегати до европейските дворове със меморандум от 2/14 август 1876.Сред тях да и Драган Цанков и М.Балабанов. Започава нова бурна дипломатическа акция от страна на Русия.Срахувайки се от изолирани действия,тя търси подкрепата на Австро-Унгария.На 26 юни 1876 в Райхщад се състои среща между Александър ІІ и Франц Йосиф.Руското правитессво формулира своята теза за създаване на славянска автономна област на Балканите.На нея обаче се противопоставят и Австро-Унгария и Англия. Под натиска на английското общество правителстово изисква от Турските управници да накажат виновниците за погрома.Въпреки това руското правителство не се отказва от военни действия.На 8 октомври 1876 на конференция в Лондон граф Шувалов предлага нов план, според който Австро-Унгария да вземе Босна и Херциговина, Русия-България,а съюзнически флот да навлезе в Босфора, но и той е отхвърлен. След тези проучвания,евр.дипломация насочва вниманието си към сръбско-турската война,но и след нейният края обстановката остана мобилизирана.Започва да надделява мнението за организиране на конференция.Едновременно с това Русия обявява частична мобилизация.На 4 ноември1876 Англия приема да участва в конференцията. Така се стига до Цариградската конференция,която се провежда в края на 1876 и началото на 1877.В предварителната подготовка,руският делегат Игнатиев лансира нов проек за решаване Източния въпрос,според който България трябва да образува автономна провинция,в която да се включват Дунавска България,Тракия,Македония без Варна,Одрин и Воден. Този проект отново е отхвърлен от Австро-Унгария и Англия.Според тях бунтовническите райони трябва да получан административна автономия,а другите да запазят стария си статут.Те настояват България да бъде разделена на 2 автономни области,като Беломорска и Одринска Тракия не се отделят.Русия приема този проект и на 11/23 1876 била открита онференцията.Тя одобрила предварително изготвения проект.Според него България се рязделяла на две области”Източна с център Търново и Западна с център София.Източната включва:Русе, Търново, Добруджа до устието на Дунав, Варна, Сливен, Пловдив и част от Одринският вилает. Западната-София, Видин, Ниш, Скопие, Битоля,част от Серският санджак, Стрмската, Велешката и Касторийската кааза.Предвиждало се създаване на международна комисия,която да следи заизпълнението на взетите решения. Осведомена за противоречията между Великите сили Турция,още първия ден на конференцията обявява,че султанът дарява конституция,която определя статута на бълг. земи.В началото на 1877 Високата порта свиква Великия диван,който отказва да приеме и изпълни решенияте взени на Цариградската конференция,въпреки предупрежденията на Солсбъри за рискъукойто правителството поема. След провала на Цариградската конференция става ясно,че проблемът може да бъде решен единствено и само чрез военни действия. Руската дипломация се заема за осигори благоприятна международна обстановка в случай на война.В началото на 1877 тя сключва конвенция с Австро-Унгария,която в случай на война трябва да запази неутралитет.С оглед предстоящата война ген.Игнатиев предприема обиколка в Англия,Франция,Германия,Италия,целта на която е Великите сили да се съгласят Русия да наложи със сила решенията от Цариградската конференция т.е. западните страни да пазят неутралитет. В резултат на руската дипломация март 1877 са провежда нова конференция н Лондон – 19/31 март.Подписани са няколко протокола и 3 декларации, в които се настоява да бъдат проведени реформите предписани от Цариградската конференция Въпреки декларациите и протоколите отново изпъкват противоречията между Великите сили. След Лондонската конференция Русия започва усилена подготовка за война.На 10/22 април 1877 княз Горкачов съобщава на всибси руски представители в чужбина,че Русия е принудена да обяви война на Турция,за да запази честта и достойнството на Европа.С царски манифест на 12/24 април 1877 на руската армия е заповядано да премине границата. Формирани били две армии-Дунавска под командването на Н.Николаевич 185000 и Кавказка-100 000. Във войната по-късно се включват Румънска-60 000; Черна гора -30 000 и на края на войната Сърбия-56 000.Турция се противопоставя с половин милионна войска,въоражена с най-модерно оръжие като по-голямата част от тази войска се намира на Балканите. На Кавказкия фронт боевете започват още през април,докато на Дунавския –едва два месеца след обявяването на войната.На отряда на генерал А.Цимерман е възложена задачата да заблуди противника като навлиза в Северна България,през това време руските главни части приминават реката при Свищов на 15/27 юни 1877 и освобождават града.Следва разделение на армията на 3 отряда с конкретни задачи.Предният командван от генерал Гурко-12 000 трябва да напредне бързо към централните старопланински проходи.Западният-генерал Криденер-35 000 се насочва към Никопо.Източния-Ал.Александрович-70 000-трябва да блокира турските части в Северна България ,заемайки фронт около 120 км. Освобождението на Търново е на 25 юни/8 юли отрядът на Гурко преминава през Хаиинкьойската пътека,превзема подбалканските селища и атакува от юг Шипченския проход и връх “Св. Никола”,подпомогнат от други руски части от север. С падането на Шипка задачата на отряда е изпълнена ,но Гурко настоявапред главнокомандващия княз Николай Николаевич да напреднат още.С освобождаването на Стара Загора, отрядът се озовава в Тракия.Бързите успехи на руснаците карат турското командване да прехвърли военните си сили от западните Балкани към централните планински проходи.На 19/31 юли двете войскови части се срещат пред Стара Загора.Тази битка става бойното кръщение на Българското опълчение.Началникът му ген.Столетов е впечатлен от смелостта и храбростта на българите,които успяват да съхранят бойното си знаме,подарено им от жителите на град Самара.Но пред напора на четирикратно по-големите сили ,българите и русите отстъпват.Стара Загора и околните селища са опустошени.Предният отряд е разформирован ,а отбраната на старопланинскте проходи е възложена на ген .Радецки.Той трябва да задържи турците на юг от Балкана,но не успява да предвиди къде ще е главният им удар.На 9/21 август пред Шипка се изправя 27 000 турска армия срещу 5000 защитници на прохода.Започва едно от най-тежките сражения.Успешната отбрана на прохода от 9/21 до 13/25 август проваля турските планове за съединение на частите на Сюлейман паша с блокираните в Северна България турски сили.Принос за този успех има Българското опълчение и местното население. На 3-4/15-16 юли 1877 Западния отряд превзема Никопол.След 4 дни части от отряда атакуват за пръв път Плевен,но са отбити от войските на Осман паша.Втората атака 18/30 юли е изключително кръвопролитна,но неуспешна.През август е трети щурм с превъзходство на руско-румънските сили,но и той не носи победа.Градът пада на 28 ноември/10 декември,когато тактиката и действията са ръководени от ген.Тотлебен.Тази победа е важна,защото фактически означава,че Русия печели войната. Подозирайки,че едно пролетно турско настъпление може да донесе изненади,руското командване предприема няколко рисковани операции-преминаване на старопланинските проходи през зимата. При тежки зимни условия отрядът на Гурко преминава с бой през високите западнопланинските пътеки и на 23 декември 1877/4 януари 1878 освобождава Со фия. По това време действа и отряда на ген . Карцов в Троянския проход.В края на 1877 отрядът на ген. Радецки превзема и последната укрепена позиция на турите Шипка-Шейново.Следва мощно настъпление по всички фронтове през януари 1878.След превземането на Пловдив и Одрин турското поражение става неизбежно.На 19/31 януари е подписано примирие слагащо край на военните действия и начало на сложни дипломатически ходове. По време на войната продължава и българското националноосвободштилно движение,но под нови форми.Една от най-значителните прояви е подвигът на Българското Опълчение.Решението за неговото създаване е взето още през есента на 1876,но към осъществяването му се пристъпва едва март-април 1877.Първоначално то има само охранителна функция,но след боевете при Стара Загора и Шипченският проход,които се явяват като неговото бойно кръщение, на него започва да се гледа като на редовна военна сила.То е ръководено от генерал Столетов.Жителите на Самара му подаряват и известното Самарско знаме. Друга форма на въоръжено българско участие са многобройните чети и доброволни дружени,действащи съгласуванос руското командване както втила на турците,така и в предни позиции.Рускети командири признават ползата от четите и отрядите на Панайот Хитов,Ильо воевода,Симо Соколов,Капитан Петко войводй,Христо Иванов-Големия,Цеко Петков и др. Масово е участието на българите във формиращите се въоръжени стражи в освободените земи.Особено полезна за успиха на Русия е дейността на българските разузнавачи,осигуряващи ценни сведения за броя и разположението на турските войски. В хода на войната е решен и аграрният поблем в полза на българите,защото е разрушена старата аграрна система. През 1877-1878 се разраства движението за национално освобождение.То обхваща Южна Тракия, Македония и Родопите.Представителите на българската църква и община в Македония се обръщат с молба към руското командване ,да им помогне в освободителните борби. Така в хода на войната се осъществява могъщо национално-освободително движение,което заедно с руските войски донася победата. След падането на Плевен и разгрома на турската войска при Шейново Турция поисква примирие.То е подписано в Одрин на 19/31 януари 1878.Според примирието границите на княжество България са според Цариградската конференция. През следващите месеци Русия полага много усилия да подпише предварителен мирен договор с Турция, независимо от дадените обещания преди това на Австро-Унгария и Англия,като си дава вид,че нехае за навлезлите кораби в Мраморно море..Успява да принуди турското правитество да приеме прелиминален мир който е подписан в Сан Стефано 3 март 1878.Според този договор българия се утвърждава като автономно трубутарно княжество с християнско правителство и народна войска. В територията й се включва Южна Добруджа,Северна Тракия,Дунавска България, цяла Македония и излаз на Бяло море.Санстефанският договор предвижда двегодишна руска окопация и въвеждане на ново държавно управление под контрола на специален императорски комисар .Освен териториално разширение договорът предоставя и пълна независимост на Сърбия,Черна гора и Румъния Положителното значение на предварителния договор зо окончателно отхвърлане деспотизма на Турция би било неоспоримо,ако той имаше възможността да бъде потвърден на предстоящата конференция.Но той се оказва в нарушение на поетите ангажименти към Виена и Лондон от Русия,както и на Парижкия договор от 1856 и поставя Русия в лошо дипломатически положение.Излазът на Бяло море и връщането на цяла Македония пораждан недоволство у английската и австро-унгарската дипломация. Заплашена от политичека изолация и невъзможност да се противопостави на Великите сили Русия се принуждава да приеме още преди конгреса ревизията на Санстефанският договор.На 18/30 май се подписва тайно англо-руско споразумение,уреждащо главните противоречия между двете страни на основата на коренна ревизия на Санстефанския договор.Според него България е васално княжество и обхваща земите между Дунав и Стара планина.Южна България се устройва като автономна обраст под пряката власт на суртана,всички други земи остават под турска власт. Свикания на 1/13 юни Берлински конгрес санкционира англо-руското споразумение, внасяйки някои корекции. Според договора подписан на 1/13 юни автономно Княжество България обхващаземите между Дунав и Стара планина със Софийския санджак.Между Балкана и Родопите се устройва административно автономна област-Източна Румелия.Беломорска и Одринска тракия,както и Македония остават в границите на Османската империя. Берлинският договор е поредният акт на Великите сили,господстващи през ХХ век,които попречва на Балканите да баде създадена една голяма държава,защото по този начин ще бъде ликвидирано тяхното влияние.За тях е по-угодно да съществуват малки,постоянно враждуващи държави,за да могат те да упражняват влиянието си върху тях. Неговите постановления не са съобразени с националните,исторически и етнически принципи и права на балканските народи,и предопределя бъдещото им развитие на Балканите. Така отшумели и последните събития свързани с Българското възраждане. Освобождението на България,резултат от Руско-Турската война,възстановило,макар и в ограничен периметър българската държава.За освободените земите Руско-Турската война изитрава ролята на социален преврат.Открива се възможност България да се развива по пътя на капитализма. Изходът от Източната криза не съответства на постиженията на Българското възраждане нито в икономическата,нито в политическата или култулната област.Поради вече посочени причини Българското възраждане не успява да завърши естествено и нормално чрез една победоносна революция.Затова и България не успява да уреди праблема си в съответствие с историческите потребности на българското общество.Тя била разделена,подвласна на съседните й държави.Това накърнило започналото стопанско развитие,разкъсало формиращата се стопанска общност,превръща България в икономически слаба,без възможност за прогрес държава.От друга страна е разпокъсана и току-що формиралата се нация,бил спрян процесът на нейното консолидиране. Решението на българският въпрос не отговаря на достиженията през Възраждането. Вместо създаването на една демократична република,България се оформила като васално княжество.Но това решение има и политико-психологични последствия. Буржоазната вихрушка,която застанала начело на държавата,била обезличена морално и политически.Тя станала проводник на чужди идеи и политики.Пова предопределило и постоянната борба между “фили” и “фоби” в новата история. Така в салоните на Берлинската общност през 1878 Великите сили обезличили резултата от едно велико събитие.По-нататъшната съдба на България ще покаже дали тя ще съумее да запази своето име,да събере земите си,за да осигури на народа си стопански и духовен напредък,без да накърнява историческите права на другите балкански народи.