geri_113

Мале, трябва да си я припомня скоро време. Като видя "Сълзи от злато" първото което се сещам са тръните и студената вода...

"Мрак преди зората" - Лори Макбейн??

"Съвършен герой" - Саманта Джеймс?

Точно тя е . Ти си на ред.

Реших да пусна още един цитат, за да не спира играта http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif. — Кейт. — Робърт се бе откъснал от тълпата и решително я дърпаше. — Ще се видим по-късно, Деирдре — каза той на Деирдре. — Сега трябва да свършим една работа. Водеше я към църквата, осъзна тя объркано. — Защо отиваме там? — Защото, както казах, трябва да свършим нещо — Робърт хвана ръката й и я поведе нагоре по дългото стълбище. — Бях предупредил свещеника да е тук, когато пристигнем. — Свещеника? Защо ще… — Кейт млъкна, внезапно разбрала значението на думите му. — Искаш да се венчаеш с мен? — Ние вече сме венчани. Просто искам още мъничко да заздравя обвързването ни. — Това няма просто мъничко да го заздрави. Една венчавка в църквата ще го направи необратимо. — То си бе необратимо още от мига, в който те зърнах за първи път, просната в калта. — Но това е различно. Робърт отметна глава и се разсмя. — Ще родиш моето дете, опълчи се срещу английската кралица, а сега се плашиш да кажеш няколко думи пред олтара? — Струва ми се безразсъдно. Смехът му секна. — А на мен пък ми се струва безразсъдно да рискувам отново да те загубя. Алек каза, че съм бил пълен глупак да не се оженя за теб пред Бога и нямам намерение да повторя тази грешка. — Но това означава, че няма да можеш да се откажеш от мен, ако се наложи. — Нито пък ти от мен — рече той. — Така че, ако промениш решението си и решиш, че Крейда не ти е достатъчна, ще ти се наложи да ме вземеш със себе си. Тя преглътна. — Доста тежко бреме ще си. — Ще се опитам да го направя по-леко. — Робърт протегна ръка. — Ще се омъжиш ли за мен, Кейт?

Какво като Главния се е върнал? Присъствието му нямаше да промени нищо. Тя ще се върне в крепостта и ще изчака с достойнство той да дойде при нея. Защо й трябва да тича при него като кученце, зажадняло за обич? Тя осъзна, че върви бавно през криволичещите улички, които водеха към кея, блъскана от тълпите, затичали се да посрещнат кораба, привличана безпомощно сякаш от магнит. Той се бе върнал при нея. Не, не при нея, а при Името на местността . Тя не бе важна за него по никакъв друг начин освен физически. Някой, чието тяло носи удоволствие и облекчение на нагона му. Тази мисъл би трябвало да потисне радостното въодушевление, което се надигаше у нея. Но не го потисна. Не я бе грижа за нищо. Ще го види. Той бе тук. Тя беше тук. Главния не очакваше да я види на кея. На тръгване тя му бе толкова сърдита, че последният му спомен за нея бе запечатал пламнали очи и още по-парещи думи. И все пак, ето я там, в дъното на тълпата, а вятърът развява кафявата й наметка около тъничкото й тяло. От исторически роман е.

"Никол" - Джуд Деверо

Точно така тя е на Кони Мейсън. Ти си на ред.

Ето и новата загатка от исторически роман: — Главен! Беше го изгубила от поглед. Точно тогава Боец и другият кон, когото Главния водеше, се отскубнаха, профучаха покрай нея и изхвръкнаха навън. Главната не ги последва. С мрачна решителност продължи напред, всяка стъпка беше по-трудна от предишната, всяка глътка въздух беше все по-наситена със задушлив дим. Тогава го видя, паднал на земята, с крак, притиснат от рухналата греда. Той отчаяно се мъчеше да се освободи. — По дяволите, Главна, излизай веднага — изстена той, когато я видя да се навежда над него. — Да не искаш и двамата да умрем? — Не искам никой от нас да умира, Главен — изхълца тя, изтривайки сълзите от очите си. — Можеш ли да си измъкнеш крака от ботуша? — Какво, по дяволите, мислиш, че се опитвам да направя? — Дай да ти помогна. Тя хвана глезена му и го задърпа. Но напразно. Гредата гореше и пламъкът се приближаваше към крака на Главния. Огънят беше навсякъде около тях, ясно беше, че и двамата няма да могат да се измъкнат живи, ако в следващите минути някой не направеше нещо. — Главна, няма смисъл. Остави ме, скъпа, спасявай се. Имаш много неща, за които да живееш. — Няма — опъна се тя. — Дай пак да опитаме. Изведнъж полите на роклята й пламнаха и Главния загаси пламъка с юмруци. — Какво, по дяволите, ще те накара да излезеш! Боже господи, дива котка такава, обичам те! Чу ли? Обичам те! Не искам да те видя как умираш.

"Дива кръв" - Ребека Брандуейн

"Интриги" - Хедър Греъм?

Време е за жокерче...

Точно така . Ти си на ред.

Ето го и цитата (от историчеки роман): Главната се събуди със странното чувство, че някой я наблюдава и тъй като не разбираше къде се намира, усети, че я обзема паника. Пламъчето на една лоена свещ потапяше малкото помещение около нея в нежна златиста светлина; тя чувстваше топлината на огъня върху бузите си. Огромни, груби дъски се преплитаха в непознати шарки над главата й, твърде ниски и твърде тъмни, за да приличат на тавана в нейната спалня. Под бодливата завивка тя усещаше неприятна влага върху кожата си и когато попипа с ръка, веднага се досети: беше ризата й, единствената дреха, която Името на Главния й беше оставил, след като съблече роклята и фустите й. Изведнъж тя си спомни всичко, стаи дъх, изправи се и затърси оня мерзавец, впила поглед в тъмнината. Той беше много по-близо, отколкото тя предполагаше, и това я обезпокои. Главния седеше насреща, облегнал широкия си гръб на една подпора и отпуснал небрежно едната си ръка върху коляното. Погедът му беше вперен в нея и проблясна като дълбока, бърза вода при вида на полуголата й фигура. Наметалото се беше смъкнало надолу и беглият й поглед в тази посока потвърди опасенията й: цялата беше изложена на показ. Кожата й блестеше на светлината на огъня, а меките розови възвишения на гърдите й напираха под тънката материя. Уплашена. тя затаи дъх и вдигна нагоре вълнената дреха. - Откога сте тук и ме гледате как спя? – поиска да узнае тя. Усмивка трепна по устните му: - Достатъчно дълго.

Това е "Вихрена страст" на Ирис Йохансен. Страхотна трилогия.

Мисля, че това е Връщане към живота на Сандра Браун. Книжката е сред любимите ми.

Браво, позна я! Ти си.

Ето и моя цитат: — Не мога да си представя защо сте тук, господин Главния — чу се тя да казва рязко. — Ами дошъл съм да ви ухажвам. Трапчинките му бяха дълбоки, зъбите извънредно бели и блестящи. Дръзките му сини очи приковаваха нейните. Въпреки решимостта си Главната усети как неотвратимо попада под въздействието на неговия чар. Магнетизмът му беше непреодолим. — Господин Главния, не разбирам — каза тя сковано. — Защо ще идвате да ме ухажвате? — Питате ли другите джентълмени защо идват да ви ухажват? Тя се изчерви, съвсем затруднена. — Смятам, казала съм ви, че нямам ухажори. Той се вгледа в нея и усмивката му угасна. — Нима никой не ви идва на гости? Тя вдигна брадичка. — Не и джентълмени. Погледът му бе невярващ Трапчинките отново се появиха — Е, сега е дошъл един — аз. Тя си пое дъх. Сърцето й още биеше лудо. — Вие сте светски човек — каза Главната, подбирайки думите си внимателно. Беше решена да научи какви са намеренията му. Решена да разсече тази неразбираема загадка веднъж завинаги. — А аз съм, както виждате, пристрастена, но ексцентрична художничка. И… Тя не можа да го изкаже. Не можа да изрече истинската причина, поради която той не можеше да я смята за интересна Очите му потъмняха. — И какво още? — Защо ще ме ухажвате? — извика тя, губейки крехкото си самообладание и заедно с него — хладнокръвието си. Той се навъси. — Значи сте ексцентрична, така ли? Това е смешно, защото аз не ви намирам ексцентрична. Оригинална, талантлива, да. Но ексцентрична? Не. Чии думи са това, Главната? Ваши или на майка ви?

Не, сбърках, това е Играта на Бренда Джойс. 99% съм сигурна.

Прилича ми на Черсия рицар на Кони.

Аз имам Първичен инстинкт на Барбара Делински, ако искаш описанието на книгата отзад ми пиши да ти го пратя