geri_113

Дам, ти си.

Тя отдавна лежеше под меката пухена завивка и когато Главния влезе в стаята, обърна гръб на вратата. Напрегнатият й слух улавяше всяко негово движение. Докато го чакаше да се съблече, непрестанно си повтаряше, че би е трябвало да се преструва на заспала. Толкова й се искаше да погледне силното му тяло, да задоволи копнежа на измъченото си сърце. След малко усети как Главния легна до нея и зачака нежната милувка на ръцете му. Ала той й обърна гръб и прегърна възглавницата си. Когато повярва, че мъжът й е заспал, Главната не можа да сдържи риданията си. Главния веднага се обърна към нея и я улови за рамото. — Какво ти е? — прошепна загрижено той. Тъй като не можеше да му признае истината, тя излъга тихо: — Понякога бебето ме рита с все сила… Главния веднага я прегърна, притисна гърба й към голите си гърди и нежно замилва корема й. — По-добре ли е така? Главната се усмихна в мрака. — Много по-добре, благодаря ти, Главен. — Само след миг вече спеше, усещайки се сигурна и защитена. Исторически е.

О, горещата сцена от "Среднощен бродник" на Ирис Йохансен.

Дам, случайно да. Ти си на ред

Вчера дочетох "Господаря на вълците" последната от викингската трилогия на Хедър Греъм. Отдавна не бях чела нейни книги и малко я бях позабравила , но след като поправих тая грешка съм много доволна . Книжките са страхотни. Сега започнах "Как да отвлечеш шотландски лорд"

Цитата е от исторически роман: — Jesu! — предупреждаваше Приятеля. — Не бива повече да стоиш на колене пред нея и да я гледаш втренчено. Размърдай се, Главен. Трябва да се махаме оттук, преди Злодея да пристигне с подкрепления. — Виж я само — шепнеше Главния. — Тя не е мъртва, а пък ти си виждал и по-лоши неща — изрече Приятеля, изгаряш от нетърпение. — Трябва да я измъкнем бързо от тази влажна дупка, а после ще видим какво са й сторили. Ужасни неща, би им отвърнала тя най-вероятно. Жестоки и безсмислени изтезания, унищожили всичко, което е била, и оставили на нейно място някакъв друг човек. Но беше безсмислено да разговаря със съновидение… Внимателно я вдигнаха на ръце. Странно. Нито един от другите й сънища не беше изглеждал толкова реален. Дори миризмата. Кожа и сапун и оня неповторим мъжки дъх, който свързваше единствено с Главния. Навярно все пак не беше сън. Тя се размърда и се опита да вдигне глава. — Не се движи. Ти си в безопасност. — Гласът на Главния звучеше пресипнало, думите му бяха приглушени. — Ще те измъкнем оттук. Главната искаше да пропъди мрака и да види дали това наистина е Главния. Напоследък беше открила, че волята побеждава дори когато тялото те остави на произвола на съдбата. Трябваше само да напрегне всичките си сили и да ги съсредоточи върху усилието си. Бавно отвори клепачи, а погледът й срещна наведеното над нея лице. — Вие… Вие престъпихте своето обещание. Върху бузата му трепна един мускул. — Знам. — Ръката на Главния я прегърна по-здраво. — Ала сега съм тук и се грижа за теб. Тя поклати отрицателно глава. — Твърде късно. Главната дочу как той мъчително си пое дъх, а после очите й отново се затвориха.

"Обичай ме страстно" - Кони Мейсън. Много хубава книжка.

Е, не, вие нямате спирка! Браво на вас! Такива изненади тея дни. И този път няма начин Джоана да не ни разсмее с шестнадесетте чичовци... Поклон пред вас и продължавайте да ни радвате все така

Поздравления момичета :wors: ! Много ме зарадвахте. В най-скоро време смятам да я прочета.

Днес започнах "Господаря на вълците" на Хедър Греъм.

Точно така, тя е . Ти си на ред.

Съжалявам, но и тя не е.

Не е. Друга книжка, друга авторка.

Следващата загадка е от една историческа книжка, която веднага ме грабна: Но какъв беше този шум? От леглото до него се долавяха тихи звуци, идващи сякаш от спящ човек. Главния се обърна и бе изумен да види жена, облечена в смачкана черна рокля, да спи край него. В съня си тя се обърна с лице към него и внезапно му просветна. Името й беше Името на главната. Беше поискала да разговаря с него. Той обаче не искаше. Тя беше настоявала, че той има нужда от помощ. Той не искаше помощ. Тя беше обещала, че няма да го притеснява. Естествено, не спази обещанието си. Главния се взираше невярващо в нея. Наистина ли лежеше до него? Сякаш в отговор на безмълвния му въпрос, клепачите й потрепнаха. После очите й се отвориха и погледът й се вторачи сепнато в него. Тя приседна рязко и леглото се разлюля от неочакваното движение. Раната на бедрото му се обади и Главния притисна крака си. Той простена на глас, когато жената скочи припряно и посегна към очилата си на нощното шкафче. Вече беше успяла да ги нагласи на мястото им, когато той най-сетне успя да пророни: — Ти пък какво правиш тук? — Какво правя тук? — Досадните й, зеленикаво-кафяви очи го изучаваха напрегнато иззад прозрачните стъкла на очилата. — Помниш ли коя съм? Той я изгледа свирепо. — Как бих могъл да забравя? — И коя съм? — Ти не знаеш ли? — Зададох ти съвсем учтив въпрос. Той предпочете да не й отговаря. И докато се опитваше да потисне отново връхлетялата го болка, му се стори, че погледът на Името на Главната е способен да го убие на място.

"Теменужки в снега" - Патриша Грасо Наистина много хубав момент си избрала.

Каква бързина! Правилно това са Бирмингам . Ти си на ред.

Ето цитатчето: — К-кой ме съблече? Погледът на Главния не трепна. — Опасявам се, че като капитан на този кораб не можех да оставя някой от екипажа да свърши тази отговорна задача. И тъй като навремето бях нещо като твой защитник, когато другите момчета се закачаха с теб, не можех и сега да позволя да ти се случи нещо. — Кажи ми поне, че си държал очите си затворени — изстена умолително Главната. Главния срещна очаквателния й поглед с усмивка, която се отразяваше в огледалото отсреща. Очите й наподобяваха прекрасни тъмнозелени кристали, но той знаеше, че те можеха да променят цвета си на светлината или в съответствие с облеклото й. Опита се да събере мислите си, което се окача доста трудно. Знаеше, че момичето е шокирано и се опитваше да намери начин да я успокои. — Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре… — Да не би да възнамеряваш да ме излъжеш, Името на главния — укори го Главната. Той допря ръка до устните си, докато се бореше да възпре смеха. — Единственото, за което мислех, Главна, бе твоето здраве — увери я той по най-галантен начин. — Та ти бе премръзнала от студ и аз се страхувах за живота ти. Трябваше да те стопля. А това беше невъзможно, ако прогизналите ти дрехи останеха на теб. Повярвай ми, не съм развратник… — Да, но не си и слепец — въздъхна тя и се почувства окончателно унизена. — Права си, не съм слепец — призна той с усмивка. Историческо е.

"Омагьосаните" на Елизабет Лоуел.

Точно така Ти си на ред.

Ето и моя цитат : Унесе се едва призори и се събуди малко по-късно, усещайки, че някой го наблюдава. Моментално изтръгнал се от съня, посегна под възглавницата за пистолета. Пое си дъх на пресекулки, когато видя Детето, застанал до леглото му. Лешниковите очи на момчето бяха огромни и объркани. На Главния му се стори, че детето се опитва да се бори с напиращите сълзи и не успява. Надигна се на лакът и протегна ръка, за да го привлече към себе си. Но то не му позволи. — Мама не може да излезе от стаята си. Главния изруга под нос, прикачвайки към името на Главната всички обидни епитети, за които можа да се сети. Защо беше накарала детето си да изпитва такива тревоги? — Знам, синко. — Някой заключил ли я е, сър? Не мога да намеря ключа. Главния затвори очи и си пое дълбоко дъх. — Аз заключих майка ти в стаята й, Дете. Налагаше се. — Защо? Нещо лошо ли е направила? — Да, много лошо. — Ще я накажете ли? Главния се изчерви. — Заслужава да бъде наказана — изрече той, не желаейки излишно да плаши момчето. — Чух я да плаче. Мисля, че иска да излезе. — Не е възможно. Вече не мога да й вярвам. Знам, че не разбираш, Дете, и за нищо на света не бих искал да те нараня, но някои неща не могат да бъдат пренебрегнати. Долната устна на момчето трепна и Главния изруга, привлече го към себе си и го прегърна плътно. Исторически е.

Да си призаная честно не съм чела книжката, въпреки че изглежда много обещаваща. Все пак ще се пробвам с " Благословията" на Джуд Деверо?

Вчера дочетох "Ти ми принадлежиш" на Джоана Линдзи. Много ми хареса, който я е пропуснал да си навакса . Днеска се колебах дали да не продължа с някоя друга книжка на Джоана, но накрая реших да я взимам на малки порции . Спрях се на Хедър Греъм и "Робинята на викинга" пък да видим.

Знаех си, че няма да ви затрудня, точно тя е . Ти си на ред.

Ето един от любимите ми моменти от една любима книга : Когато Главната погледна уплашено надолу и видя под себе си Главния, тя едва не припадна. Какво ли щеше да си помисли сега за жената, за която трябваше да се венчае само след един час? Отлично знаеше какво биха казали мистър ##### или Бившият Годеник, ако я видеха как пред очите на всички се катери по стената в долно бельо. Тя отново го погледна и каза единственото нещо, което й дойде на ума: — Шапката ми вероятно се е изкривила. Надяваше се, че звукът, който го чу да издава, беше нещо като кискане. — Мила, дори и аз знам, че дамите не носят шапки, когато са по бельо. Главната беше като парализирана. Той не й се сърдеше! — Ако обаче не искаш всички да те видят в това одеяние, побързай да се прибереш. — Да — промълви тя, идвайки на себе си от слисването, и бързо се изкачи нагоре, а той продължи да гледа след нея Когато стигна балкона, тя се наведе над перилата. — Главен — извика към него тя. — Твоят сватбен подарък се намира в кабинета ти. Той й се ухили. — Много скоро пак ще се видим, палавнице.

"Чисто удоволствие" - Кони Мейсън