Премини към съдържанието

AntonBM

Потребител
  • Публикации

    37
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

11 Добра репутация

Всичко за AntonBM

  • Титла
    Потребител
  1. може ли котела да е отвън

    Може, но за да не замръзва ще трябва да се напълни инсталацията с антифриз. Точката на замръзване на този антифриз трябва да е поне -20°С т.е. 36% етилен гликол и вода или 39% пропилен гликол. Ще губиш топлина от котела и КПД-то му ще е по-ниско, но ще работи.
  2. Прозорци за пасивни сгради

    Терминът „Пасивна къща” в България още не е въведен нормативно. Няма, Закон, Наредба, Правилник или друг нормативен акт, в който тя да е регламентирана. За това частни организации (които са се заели с този въпрос) ползват нормите за определяне това дали една къща е пасивна на други страни – най-добре това е развито в Германия. Все пак там нещата са правени за техните климатични условия. В България нещата стоят малко по-различно. Много правилно rulom казва, че тази пасивна къща не трябва да се разглежда като система за спестяване на топлина през зимата. За да е пасивна, тази къща трябва да има ниски нужди и от енергия за охлаждане през лятото, БГВ, вентилация и най-вече на вътрешните уреди, които се ползват в тази къща. В България първи в Европа въведохме към критериите за оценка на консумацията на енергия на жилищата и енергията необходима за охлаждане през лятото. Понеже се изсилихме да сме първи, не го направихме много добре. Има проблеми в методиката за оценка на тази енергия – получават се не много точни резултати, понеже в изчисленията се ползват среднодневни температури. По-вярно беше да се ползват часови стойности на дневните температури за различните месеци, но това много ще усложни изчисляването. Все пак от това, че ние първи се заехме да смятаме тази енергия, първи видяхме какво се случва в къщите с добра топлоизолация през лятото. За много от вас може би е изненада, но резултата е, че добре изолираните къщи (пасивните се водят върха в тази насока) имат по-големи нужди от охлаждане от тези с по-слаба топлоизолация. Причината е, че по-голямата част от топлината, която трябва да се вади от къщата, за да се поддържа нормативната температура се получава НЕ чрез топлообмен през стени и прозорци, а от вътрешните топлинни източници и светлината проникнала през прозорците. Много често външната температура е по-ниска от тази, която се получава вътре в къщата и тогава топлообмена през стените и прозорците е полезен, защото е в „правилната” посока. Топлоизолацията обаче тогава пречи. Вентилацията може да помогне, но тя трябва да е проектирана с възможност да се изключват рекуператорите на пасивната къща (байпасиране на дебита), понеже в този случай и те вредят. Има още много тънкости, но се отклоняваме от темата. За пасивните сгради в България трябва да се ползват стъклопакети, които включват в себе си нискоемисионни стъкла, които не само запазват топлината, но и задържат студа в помещенията. В тази насока, производителите на стъкла работят отдавна и има много нови продукти, които имат такива функции. Също така трябва да се мисли за външно засенчване на остъкляването на къщата. През зимата е полезно да прониква светлина в къщата, но през лятото тя е причината за най-големите проблеми с охлаждането. Моето мнение е, че архитект сам не може да проектира пасивна къща. Възможно е да се справи с голяма част от проблемите и чисто интуитивно, но за да направи една наистина пасивна сграда, ще трябва да се довери на своя ОВК колега, а той трябва да е наистина добре подготвен, за да може да постигнат добър резултат. Аз често съм проектирал къщи на хора с „възможности”, които в началото мислехме да ги докараме до пасивни, но най-често Инвеститора сам се е отказвал от идеята. Просто, за да се постигне пасивност на сградата, често се налага да се приложат мерки, които не винаги водят до комфорт, а хората с възможности, не искат да се ограничава комфорта им. Как да направим пасивна една къща в която собственика иска да има по 15-20 лампи на стая (за ефектно осветление), във всяка стая сложи по един 40” телевизор, има джакузи (консумира много енергия), а прозорците са ориентирани към фасада която не е най-добре според него?
  3. Прозорци за пасивни сгради

    Така е, правят ни на идиоти... Тъжното е, че много мои колеги (аз съм проектант) им вярват и залагат в изчисленията си тези измислени стойности. Така се получава в техните изчисления, че сградата може да се затопли с по-малко топлина от реално необходимата. Резултатът е трудно забележим, понеже в крайна сметка всеки проектант си слага запас на мощност и е напълно възможно той да е достатъчен, за да се покрие тази грешка в изчисленията. Пък и грешката е видима само при екстремално ниски външни температури. При по-високи външни температури инсталацията си има мощност... Колкото до пасивните къщи, погледнах сайта им. Малко съм разочарован. Очаквах по-грамотни мнения там. Явно на хората, които са правили сайта ОВК-то не е силната страна. Има много неща, които са обяснени много неточно и подвеждащо. Не мисля, че е нарочно, по-вероятно е да е от недоразбиране. Там говорят за КПД на рекуператори от порядъка на 90% и нагоре... В случая КПД не е точно понятие, по вярно е да со говори за коефициент на енергийна ефективност и тя при стандартните рекуператори не надвишава 0,6. За по-висока екефтивност се правят по-сложни системи - 2, 3 или 4 кръга на загряване, но това е друга тема.
  4. Прозорци за пасивни сгради

    Погледни какво дават в проспекта на REHAU: http://www.rehau.bg/files/Termo70_923700_BG.pdf Малко се различава от това, което е на твоя линк. Там е даден Uf=1,3 за рамките, като има опция той да спадне максимум до 1,2 [W/m².°K] за някакъв тип с термично разделена армировка. Проблема е, че и този каталог е превеждан и натъкмяван за Българският пазар... Ние сме прости и те не се притесняват да ни баламосват! Там е дадена една стойност на Uw=1,3 и е обозначена с ** - по долу поясняват, че е по стандарт DIN EN 10077-1, но не казват какъв тип стъклопакет са ползвали (хубаво, че са се стетили, поне габарит да сложат). По-горе съм описал по кой стандарт се изчисляват стойностите на Uw и ти гарантирам, че никъде в България няма кой да ти сложи 3 ниско емисионни стъкла и да пълни криптон в тях, за да докара такъв коефициент (и забележи той пак е 2-пъти по-лош от това, което е дадено в първия ти пост). А линка „примерче” е още по-нагъл. Там говорят за Uw=0,8 – постижим е само с 4 стъкла, ксенон и т.н... С аргон нещата са по-зле от криптона, а той сега е „връхта на сладоледа”, които се предлага у нас. На практика ако успееш да намериш дограма докарваща сега действащите нормативи по Наредба 7 от 2009 г. (U=1,7 W/m².°K), значи си намерил един много качествен прозорец. По-вероятно е обаче дограмата ти да е стандартен PVC в най-добрия случай с К-стъкло и пълна с нормален въздух тя има средно U=2,6 W/m².°K. Във фирмата от която си закупил обаче тази твоя дограма ще твърдят и ще се кръстят, че тя е с U=1,95, без да обясняват как се получава тази стойност...
  5. Прозорци за пасивни сгради

    Полезна статия, но има няколко неточности в нея. За прозорец с габарит 150/250 cm. с троен стъклопакет 5х3х5 mm. изпълнен с вътрешно ниско емисионно стъкло и запълване на въздушните междини 2х6,5=13mm с Криптон (само Ксенона има по-добри показатели, но с много малко) се получава: За PVC – U=1,461;[W/m².°K] при фактор на засенчване g=0,65. За AL с прекъснат термомост U=2,045;[W/m².°K] при фактор на засенчване g=0,698 Изчислени са със софтуера на Carrier – Hourly Analysis Program v.4.5 Методиката за изчисляване е EN ISO 15099. Ако и 3-те стъкла са нискоемисионни (никой не прави такива пакети) и рамката е PVC, запълването пак с криптон коефициента намалява до U=1,279;[W/m².°K] при g=0,577. Т.е. описните по-горе стойности на коефициенти на топлопреминаване U са меко казани измислени. От голямо значение е габарита на прозореца! При по-малки прозорци се получават по-лоши показатели (за това избрах сравнително голям прозорец). Става въпрос за профила крепящ стъклопакета, а не за цялостното изделие – прозорец с рамка. Стандартно рамката има U=2,1 (за прекъснат термомост), PVC рамките имат по-добро U, като то зависи от броя на камерите и дебелината на профила и нищо чусно някой профил да има стойност на U=0,8, но това не е от много голямо значение. Рамката е малка част от целия прозорец. Явно проблема не е в теб, а в източника. Не се заяждам. Просто, често смятам прозорци и ме смутиха тези нереално ниски стойности на U, които ти цитираш.
  • Разглеждащи в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.