saintcat

хахахах ах милата тя и аз съм минала през тва и ся се радвам че тва лято успях да си почина . че кат се сетя ко ме чака след месец като почна втората година. само се надявам да нямам пак 6 предмета щот изпитите направо ми взеха здравето тогава. ми то как се учи за 6 предмета по 21 теми ??? радвам се че въпреки това успях да си ги взема че и стипендия си взимам да се надяваме че скоро ще можеш и ти малко да си починеш тихи

здравейте пак от мен как сте момичета . почти всеки ден проверявам кой какво е написал по романа . съжалявам че вече не пища но се бях отдала на заслужена почивка от изпитите ми в университета и нямах никакво време да пиша. брат ми се прибра от русия за лятото и можете да си представите каква битка е за компа при положение че сме 4 човека които искат да го ползват. и аз като най малка от всички много трудно стигам до него. както и да е. брат ми замина пак за русия майка ми пак тръгна на работа след отпуската си и компа вече е мой тихи в никакъв случай не съм се обидила просто нямах никакво време а и не виждах смисъл да пиша сега защото щеше да е набързо и въобще нямаше да е добре което щеше да е много гадно за тези които четат и за вас. не исках половинчата работа затова спрях да пиша назявам се ме разбирате и няма да ми се карате за отпуската която си позволих целувки на всички момичета

ето момичета В същото време Катрин обмисляше как да привлече вниманието на Девлин. Тя отдавна беше разбрала , че жените нямат право да изказват мнение по какъвто и да е било въпрос и че щом баща й и Кристофър са й казали , че ще се омъжи за него , то точно така щеше да стане. Това не означаваше , че тя ще седи със скръстени ръце без да прави нищо. щом щеше да се омъжи за Дев , то тя щеше да съсредоточи целия си темперамент и скрита енергия в това да направи брака им сполучлив. Нямаше намерение да седи по цели нощи и да изплаква сълзи по него. Щеше да превърне женкаря в предан съпруг и щеше да даде всичко от себе си брака им да провърви. Закле се , че тя ще бъде единствената жена за него , защото нямаше намерение да търпи задявките му с други жени. Реши да му гостува , затова облече най – красивата си дневна рокля от синя коприна и накара да извикат каретата й. Нямаше нищо странно в това да го посети – нали все пак са годеници. Девлин Брентън щеше да види какво съкровище ще има за съпруга. Защото колкото и да беше темпераментна , тя първо беше жена , която нямаше намерение да даде бъдещия си съпруг на мръсниците , които обикаляха около него. Щеше да го накара да гледа само нея и тя щеше да изпъди другите жени от живота му. Нямаше да се даде толкова лесно на някакви си пачаври. Тя беше Катрин Нортфийлд за бога и скоро щеше да стане съпруга на Девлин. Щеше да покаже на жените , че не трябва да припарват до него защото щеше да се запознаят отблизо с огненият й характер. С тези мисли тя усети как каретата потегли и изпита нетърпеливост за срещата си с него. Девлин от своя страна беше посрещнат от Сюзън . Последната му любовница беше бясна след като разбра новината за предстоящата сватба и искаше обяснение от него.. - Слушай котенце – не мисля , че има какво да ти обяснявам. Трябва да се оженя и точка. В този момент се сети за Катрин и много му се искаше тя да е тук , вместо тази истерична жена. - Но ти … - ти ми каза , че ме обичаш. - Миличка , казвам го на всички жени с които спя. Надявам се не си мислиш , че съм бил сериозен и , че ще се оженя за теб. - Но ти .. - аз те обичам Дев не ми причинявай това – с тези думи тя се хвърли на врата му и почна да го целува. Невероятно , но точно този момент беше избрал иконома , за да въведе гостенка. А именно – Катрин. Като видя сцената , кръвта й закипя. Как смееше тази жена. След като знае , че той ще се жени за нея. Сега беше времето да научи нея и всички други жени , които искат да припарят до Девлин, че с нея шега не бива и че е опасен противник.

да мила разбирам. мерси че ми каза какво не ти харесва. ако искате включете такава сцена но съответно като си я обработите вие мерси отново

еми мила сцената не се хареса поне така ми казаха и аз я махнах. все пак ако някой друг я е прочел и я е харесал мога да я кача пак ако е заинтригувала някой а и наистина исках да видя катрин да се кара с някоя жена и да я направи на пук и прах но явно мненията ни не съвпадат затова

всичко е наред мила. оценяваме че имаш желание да се включиш и сега като си запозната очаквам невероятни сценки от теб. браво мила продължавай да пишеш

както и да е .. kristi_34 е продължила идеята си и е най добре да се захванете да пишете нови сценки

аз я изтрих мила... знам че не трябваше да се трие нищо но не виждам смисъл тази сцена да седи щом не се харесва и щом не върви със сюжета ... нека момичетата да измислят друг вариант и да продължат сцените както ще е най добре ... мерси че поне ти си я харесала малко

Може да не харесате това което написах сега , но това беше единственото , което се сетих , за да не замине за ямайка. нямам нищо против да го направи но нека да е след като се оженят.

мерси мила радвам се че ти е харесало надявам се да се включиш и ти

момичета надявам се да ви е харесало продължението казвайте какво мислите

Отпуснат на скъпото канапе, Никълъс Нортфилд размишляваше над цялата тази налудничава ситуация. Не можеше да реши дали да се намеси. От една страна разбираше гнева и нежеланието на братята Брентън, самият той се ужасяваше от перспективата да бъде притиснат по такъв начин, впримчен в оковите на брака. Но в същото време бе заложена честта на двете му сестри, а той не можеше да допусне името им да се въргаля в калта. Разбира се, когато беше разбрал плановете на родителите си, се бе засмял развеселен. Всъщност не можеше да отрече иронията, но беше време да погледне сериозно на положението и това, което осъзна не му хареса. Мислите му бяха прекъснати от ледения коментар на Девлин: – Е, мисля, че Алекс доста ясно изрази мнението си за вашето предложение, господа. – Поклони се насмешка към баща си и Дерек. – И аз не мога да не се съглася. Сега, ако ме извините, мисля да се оттегля. Нощта беше дълга и вълненията ми дойдоха в повече. – Продължи с ирония. – Дами, – обърна се към Бет и Катрин. – Надявам се да не се видим в следващите няколко месеца… – Разбира се! – Възкликна възмутено Елизабет. – Колко удобно! Девлин се поколеба за момент, но все пак отговори на забележката. – Простете, мадмоазел – започна той с открит сарказъм. – Но няма как да затворя очите си за фактите. Вашето неблагоразумие и лекомисленост ни докара до тук. – За момент отмести погледа си към Катрин и повдигна вежда в недвусмислено предизвикателство. За негова изненада, Никълъс беше този, който отговори, преди някой друг да успее да се намеси. – Мисля, че прекалихте, Брентън. – Младежът се изправи пред Девлин, а лицето му издаваше, че е вбесен. Виконтът махна с ръка и продължи към вратата, като промърмори. – По-добре не се меси, малкия. Това преля чашата на търпението му и Никълъс препречи пътя на младия Брентън без да се замисли. – Момчета! – Предупредителния глас на Бриана заглъхна. Младите мъже не обърнаха внимание на херцогинята. Виконт Личфийлд просъска: – Отмести се, или кълна се, скъпите ти роднини ще те събират от пода… На Никълъс му притъмня, с бързо движение замахна, но Девлин успя да парира без усилия. В стаята настъпи хаос. Дерек и Кристофър се спуснаха да разтървават обезумелите си синове. Едва влезли в схватка, младите мъже, бяха прекъснати от яростния вик на Катрин. – Престанете! Веднага! Металната нотка в гласа й стъписа околните. Присъстващите се обърнаха в нейна посока, включително Девлин и Никълъс, за миг забравили разправията си. Младата жена ги изгледа толкова гневно, че двамата се отдръпнаха бавно един от друг. – Кат… – подхвана брат й, но момичето вдигна ръка в знак да замълчи. – Какво ти става, Никълъс?! Полудя ли? – Попита тя с укор. – Постъпката ти беше ужасно глупава. – Но… – Не ме прекъсвай, за Бога! Нека ти припомня, че си ми длъжник, ако не беше помлял граф дьо Монтбар, може би нямаше да се намираме в това положение. Гневните ти изблици са нетърпими. Младият Нортфилд погледна буреносно сестра си, но Катрин дори не го удостои с поглед, вперила виолетовите си очи в Девлин, на чието лице играеше развеселена усмивка. – С удоволствие ще изтрия усмивката ти, бъдещи съпруже. – Катрин почти се разсмя, когато Девлин се навъси. – Може двете със сестра ми да сме били лекомислени и безотговорни в постъпките си, но нека ти припомня, благороден задник такъв, че нито ти, нито Алекс блестяхте с джентълменски маниери, когато се запознахме преди два дни. Едва ли ще излъжа, че тогава с удоволствие се опитваше да ме вкараш в леглото си. Доминик и Бриана ахнаха сподавено, а Девлин изръмжа: – Очевидно не знаеш кога да си държиш устата затворена, котенце. Беше учудващо пестелива на думи онази нощ, а както разбирам, след това охотно си разказала на баща си случилото се. Катрин се приближи към бъдещия си съпруг. Погледа й хвърляше мълнии, докато процеждаше през зъби. – Не съм казала и думичка, проклетнико! Внезапно и двамата замълчаха смутени. – Тогава как родителите ни са разбрали? И какво, по дяволите, правехте двете със сестра си насред гората, в наета карета? – Запита накрая Девлин. – И аз бих искал да знам отговора на последния въпрос. – Гласът на Дерек Нортфилд ги прекъсна и младата двойка се обърна към него. Елизабет гледаше, смръщила чело. – За Бога, татко, от къде разбра? Не сме споменавали на никого! Граф Уоуфърд се засмя. – Скъпа Елизабет, винаги си имала неудържим нрав. Мислехте, че няма да науча ли? Може би щяхте да сте прави, но една много услужлива прислужница разказа на градинаря спора ви в коридора, точно под прозореца на кабинета ми. Но дори да бях пропуснал клюката, само няколко часа по-късно щях да я знам, благодарение на мисис Арнууд. Как изобщо ви хрумна, че ще прекосите половината Лондон, без никой да забележи двойния товар върху конете?! Признавам, успяхте да ме изненадате този път. Но въпросът е друг. Какво, за Бога, сте си мислили, та сте тръгнали посред нощ и то сами? Девлин слушаше с интерес, забравил яда си. Противно на желанията си, трябваше да признае, че и той е любопитен какво е допринесло, за да му надянат примката на шията. Катрин изсумтя, нещо, което правеше много рядко. – Великата идея на Елизабет… – Доколкото си спомням, не ти изглеждаше лоша в началото – избухна Бет, но след това се опомни. – Всъщност отивахме във Воксхол Гардън. Никълъс трябваше да ни чака там. Съвсем невинно пътуване. За съжаление, се оказа, че сме измамени от разбойници… – И разбира се, двамата с Алекс трябваше да влезем в ролята на рицари на бял кон. Какъв проклет късмет! – Изръмжа Девлин. – Никой не ви е насилвал, по дяволите! – Отново настръхна Катрин. – С удоволствие бих си спестила запознанството ни и нахалните нападки. Ти съсипа роклята ми! Девлин повдигна вежда. – Само направих две малки цепки. Доколкото си спомням такова беше и твоето желание. Освен това не личеше да ти е неприятно да си играеш на котка и мишка, отказвайки да ми кажеш името си! – Бях права да го крия. Ти си непоносим, самодоволен, арогантен негодник, който… – Катрин беше толкова разгорещена, че не забеляза потъмнелия поглед на Девлин и не успя да реагира, когато той внезапно я притегли към себе си и я целуна страстно, заглушавайки думите й. Кабинетът потъна в тишина, но това не направи впечатление на двамата млади. Краката на Катрин се подкосиха, главата й се замая, по тялото й пропълзяха горещи тръпки. С мъка се върна към реалността, когато Девлин се откъсна от нея така внезапно, както беше започнал целувката. Пресвета Дево! Когато отново се владееше, стрелна с присвит поглед мъжа до себе си. – Какво беше това, по дяволите!? Девлин се ухили като чаровен хлапак. – Просто малка целувка, котенце. Все пак сме сгодени, какво е една целувка между годеници. – Беше му прекалено забавно, за да се замисли над думите си. Кристофър се прокашля, привличайки вниманието им. Изгледа предупредително сина си, като по този начин накара Девлин да пусне девойката от прегръдките си, а Катрин за пореден път тази вечер почервеня до корените на косата си. Не можеше да повярва, че цялото й семейство видя падението й. – Струва ми се, че изяснихме положението. – Обобщи херцогът и се обърна към Доминик и Бриана. – Дами, ще е добре приготовленията за венчавката да започнат възможно най-скоро. И Девлин, да не съм чул и дума повече против. Синът му кимна мрачно. Бе наясно, че няма доводи, които да вразумят баща му. Засега. Граф Уоуфърд се намеси. – Деца, можеше да се оттеглите. Никълъс, наглеждай сестрите си. След половин час тръгваме. Не искам други изпълнения тази вечер. Веднага щом младите затвориха вратата зад себе си, херцог Евърдън се засмя. – Сигурен ли се, че Катрин е по-кротката, приятелю? Бих казал, че е обратното. Само я погледни, още не са се оженили, а вече командва Девлин като малко дете. – Кристофър! – Възкликна Бриана. – Тя е толкова очарователна, не говори глупости. – Разбира се, скъпа. – Намигна й Евърдън. – Напомня ми на теб, когато се запознахме. Макар че ти беше доста по-темпераментна, трябва да призная. Лейди Бриана се изчерви от смущение. Граф Уоуфърд отклони темата. – Притеснявам се, Крис. Младите се противят. Може да не излезе нищо. Сам видя как Александър изхвърча от стаята. Не знам за теб, но на мен не ми приличаше на развълнуван младоженец. – Ти не го познаваш Дерек, оттеглянето му не беше породено от страхливост. Напротив, той много добре осъзнава случилото се до тук. И двамата ми сина са мъже на честта и ще поемат отговорността за действията, но не очаквай да го направят с ентусиазъм. Но фактите са налице, между тях хвърчат искри. Нека ги оставим сами да разгорят огъня. А това ще стане, повярвай ми. За пръв път в разговора се намеси Доминик, с което предизвика шокираното изражение на съпруга си: – Не ги подценявайте Кристофър, сигурна съм, че могат да бъдат не по-малко изобретателни от вас самите. Аз лично ще очаквам изненади. – Каза тя с усмивка. – Права сте, милейди. Но не смятам да им оставя вратичка. Още в утрешния вестник ще бъде съобщено за двойният годеж.А докато вие двете с Бриана ангажирате момичетата със суетенето около подготовката, ние с Дерек ще се погрижим синовете ми да нямат и една свободна минутка, за да кроят планове за бягство. – Завърши херцогът със сияещо лице.

След като преглътна първоначалното си смущение, тя промълви: – Татко, двамата господа спасиха мен и Кат от много опасна ситуация. – Започна тя с почти овладян глас. – Наистина ли мислиш, че това е най-разумният начин да им се отблагодариш? Дерек изсумтя раздразнено. – Не ме залъгвай, Елизабет, за Бога… – Сигурно и вие не сте правили нищо нередно?! – попита с ирония той. Издайническа червенина се плъзна по страните на Бет. За да засили ефекта от думите си Дерек се насочи с агресивно изражение към Александър, хвана го за реверите на сакото и се опита да го раздруса. – Aх, ти… Александър не реагира по никакъв начин. За пореден път тази вечер усети остро последствията след мислене с неподходящата част от тялото. Съвестта му не позволяваше да отвърне на най-добрия приятел на баща си, въпреки че целият кипеше от гняв, не можеше да отрече, че се бе възползвал от Бет, при това два пъти, или бяха три?! За безкрайно учудване на присъстващите, не някой друг, а Бет се спусна да спасява Александър от привидно гневната хватка на баща си. – За Бога, Татко, не го наранявай, не ме е насилвал… – Каза тя, хващайки ръката на Дерек. – Ако искаш да го направиш, ще трябва да накажеш и мен… В пристъп на закъсняло джентълментство, Александър се отскубна от бъдещия си тъст и придърпа Бет зад широкия си гръб, далеч от гнева на баща й: – Няма да й посягате, тя няма никаква вина, аз поемам цялата отговорност! – Протестира той. – Никога не бих го направил, синко! – Отвърна сърдито Дерек. Двамата с Кристофър едва скриваха възторга си. Малкият им блъф се бе оказал повече от печеливш и без да подозират, скъпите им деца затъваха все повече. Решил да не насилва късмета си, Кристофър произнесе крайното решение: – Е, ако това бяха всичките ви извинения, които само ни убедиха в правотата ни, мисля че няма да е лошо да определим дата. Какво ще кажете за юли… – Хмм, скъпи, мисля че трябва отново да помислиш. Това е невъзможно. – Прекъсна го Бриана. Александър и Девлин си поеха дъх с облекчение. Разумната им майка се намесваше. Тя нямаше да позволи подобна лудост и ако имаше човек, който да разубеди баща им, то това беше неговата херцогиня. Кристофър отправи към Бриана поглед, който би накарал всеки друг да изчезне от стаята със скоростта на светлината. Вместо да се уплаши, съпругата му се усмихна лукаво и довърши мисълта си: – Нали не очакваш да се съглася на подобно безумие? – Запита тя. Синовете й я гледаха почти развеселени, но ентусиазмът име бе попарен в зародиш, когато бързо добави: – Сватбата на единствените ми синове в един ден и ми даваш по-малко от два месеца време за подготовка? Това, скъпи съпруже, е абсурдно! Осъзнаваш ли колко работа ще имаме с Доминик и момичетата? – попита възмутено тя. Отново настъпи неловка тишина. Кристофър се усмихна с облекчение на малката си жена и отговори с благ глас: – Първи септември скъпа, но нито ден по-късно. – Не е перфектният срок, но мисля че времето ще е достатъчно! Доминик, можеш ли да повярваш, най-накрая ще станем баби… – Чуруликаше тя със заразителен ентусиазъм и Доминик се присъедини към смеха й. Думите на Бриана бяха прекъснати от подобния на кучешки лай смях на Никълъс. Причината за веселият му изблик бе израза на Алекс, чието лице бе придобило много интересен оттенък на зеленото. Явно представата за розовобузести бебета не му въздействаше, както на майка му. – Лейди Брентън, струва ми се, че синът ви не е никак очарован от идеята. – Заяви през смях Ники, докато Катрин и Елизабет му хвърляха гневни погледи. Дерек и Кристофър се спогледаха със светнали лица. Вече нямаше съмнение, че планът им е успешен. Бъдещият херцог Евърдън се свлече тежко на близкото канапе, глух за смеха на Никълъс и подигравателната му забележка. Девлин гледаше сурово, също толкова недоволен от развоя на събитията. И двамата се питаха как стигнаха до тук. Александър не помнеше някога да се е чувствал по-зле. За всичко обвиняваше проклетия алкохол, беше изпил прекалено много и си плащаше. Главата му запулсира, нуждаеше се от свеж въздух и време да помисли. Всичко това беше безумие! – По дяволите! – Възкликна в израз на безсилие, изгледа вбесено баща си, а след това и Елизабет. За миг си помисли, че отново ще попадне в бездната на очите й, но бързо отвърна поглед и с решителна крачка се отправи към вратата.

урааааааааааа боже пете беше невероятна много се радвам че нещата ще станат така мила трябва да станеш писателка освен че ти се отдава , винаги като чета твоите неща се заливам от смях толкова хубаво пишеш браво и на другите момичета които се включват. нещата станаха много интересни и нямам търпение да видя продължението браво мила много хубаво си го написала въвеждаш ни най после в обсъждането на сватбите как чаках този момент много ми хареса сценката ти , продължавай да се включваш

Браво мила много добре се е получило много ми хареса как представи катрин и девлин и характерите им. страхотна сценка която ни дава поле за мислене

олееее нямам търпение давай мила

да да разбирам пете спокич ... еми каквото стане стане може по много начини да продължи и това зависи от момичето което ще пише след мен ..... аз и затова се опитвам горе долу да се съобразявам с това което са написали момичетата а и не мисля че трябва да имаме точно определен сценарий .. предполагам и ти ... каквото напише предното момиче нашата цел е да го продължим за да става интересно ... не ти се сърдя не си казала нищо с което да ме засегнеш мила и имаш пълното право да си кажеш мнението както и аз моето хехе спокич

весело лято мила надявам се скоро пак да си тук

хехе мерси така исках да вкарам и още няколко черти в характера му - нетърпеливост, желание да притежава всичко което харесва, а колкото до разговора за брак исках отсега да се намекне нещо защото наистина искам да ги оженим против волята им разбира се - не исках историята да стане така че той се жени за друга тя за друг после осъзнават грешките си и искат да са заедно - начела съм се на такива романи и честно да ти кажа пете ме дразнят защото цялата книга минава в това да се намерят и как са нещастни с другите - надявам се да ме разбираш

да разбирам ... на мен ми беше мисълта в това че той същност е женкар и не се интересува дали е правилното време щом очите му са попаднали на една жена която желае той трябва да я има . не обича да чака и да иска това което желае веднага. затова сложих тази сцена тук защото според моите виждания той я иска и не вижда защо да чака. не е свикнал да му отказват и винаги получава това което го интересува и не вижда защо бет не би искала да има връзка с него... поне нещо подобно ми се върти в главата и исках с това което публикувах да го покажа в тази му светлина...

надявам се да не съм обидила някое момиче с това което съм написала. тъй като днеска беше тихо и никое от момичетата не се хвана да пише за алекс и елизабет и продължението в градината , реших аз да я завърша. надявам се да ви хареса поне малко и да не съм била прекалено крайна - макар че на няколко места дори и аз се изчервих от това което съм написала моля ви кажете си мнението

Пълната луна осветяваше пътеката, по която Алекс водеше Бет към укритието на дърветата. Очарованието, което струеше от нея, омайваше сетивата и парализираше ума му. За разлика от неговото, съзнанието на Бет работеше на пълни обороти. Неспособна да се въздържи тя рязко се закова на място и зададе въпроса, който я притесняваше. – Как мислите, лорд Брентън… дали е възможно малкото ни приключение да остане само помежду ни? Със сестра ми ще имаме сериозни неприятности, ако… хмм… се разчуе за инцидента в гората. Александър вдъхна аромата на косите й, неспособен да се съсредоточи, за да й отговори. – Милорд? Не ми казвайте, че обмисляте възможността да разкажете на някого за тази история?! – Бет бе възмутена. – Разбира се, че не! – Възкликна Алекс. – Ако ви компрометирам, мила, компрометирам и себе си. Нищо чудно след като разкажа за малкото ни приключение, както го нарекохте, скъпите ни бащи да ни оженят, преди да успеем да мигнем. А ние не искаме такъв злочест край на прекрасните ни взаимоотношения, нали, малка лейди? – Гласът му беше като от урок по съблазняване, едновременно нежен и дрезгав, загатващ океанът от емоции, който заплашваше да я залее. Неспособен да се овладее, Алекс наведе глава и с устните си проследи нежната извивка на шията й, съвсем леко, почти без да я докосва. Очите на Бет бяха станали огромни, а сърцето и биеше сякаш ще се пръсне. Алекс долови бесния му ритъм и нежно прошепна: – Не се страхувай от мен, няма да те нараня! – Сам не беше убеден в казаното, но Бет му повярва и доверчиво вдигна глава, за да го погледне в очите. С полуспуснати клепачи и леко разтворени устни, тя изпита докрай самообладанието на младия мъж, а той не беше известен с него. Бавно се наведе и погали устните й със своите. Алекс забрави за собственото си препускащо сърце и за бесния пулс на Елизабет. Забрави мощната реакция на телата им, когато бяха заедно. И привидно невинната му целувка, даде началото на същинска лудост. Леката целувка не бе достатъчна, затова той нежно я ухапа и когато Бет импулсивно разтвори устни, езикът му се плъзна между тях и се впусна в чувствен танц с нейния. Силните му ръце я притискаха в страстна прегръдка, а нейните бяха заровени в гъстата му черна коса. Бет изгуби представа за време и място. Всичко, което я интересуваше беше тук и я даряваше с неземни усещания. Във вените течеше не кръв, а разтопена жарава. Тялото й се притисна плътно до неговото, търсейки облекчение за силната възбуда. Устните й трескаво отвръщаха на целувките му, сякаш от това зависеше животът й. Алекс се самозабрави. Ръцете му се плъзгаха по стройното й тяло, нетърпеливи да усетят всяка чувствена извивка. „За всичко е виновна проклетата рокля!” – мислеше си той. Жаден за нещо повече, той спусна устни по шията й, следвайки плата на дълбокото деколте, докато достигна своя Рай, или по-скоро „Вечният Ад”. – Искам те, сладка моя! – Шептеше прегракнало. – Така гореща и извиваща се под мен, в голямото ми легло, искам да ме прегръщаш, да попивам стоновете ти с устни, докато не усетиш екстаза, докато не закрещиш от удоволствие. Толкова си вкусна! – Изрече с устни, впити в буйно надигащата й се гръд. „Ще ме имаш, отведи ме в леглото си и ме направи своя!” – Бет не успя да изрече желанието си, защото устните му отново завладяха нейните. Чувствената им сцена бе прекъсната от гласове, идващи от другата алея. Алекс бързо я откъсна от себе си и я придърпа по-навътре в сенките. Бет осъзна сериозността на стореното. Дишането й се учести още повече. Какво правеше този мъж с нея? Та тя беше готова да му се отдаде! Ако не бяха прекъснати, щяха да стигнат доста далеч… и Бог да й е на помощ, тя нямаше да има нищо против. Алекс тръсна нервно глава. Невидима примка стягаше гърлото му. Беше ядосан на себе си… или на нея!? Беше яростен, защото ги прекъснаха… или защото изобщо започнаха? Смутени, със зачервени лица, двамата се опитваха да се приведат в достатъчно приличен вид, за да се върнат в балната зала. Слепи за всичко останало, не забелязаха присъствието на граф Монтбар, който стоеше скрит в сенките на голямо кедрово дърво. Красивото му лице бе застинало в грозна маска. „Така значи, малката мръсница си играеше на любов с нещастника Брентън. Ще съжалява горчиво! Ще моли за милост, но няма да има кой да я чуе. А ти, Александър… ти ще платиш с кръвта си.” Омраза и ярост изпълниха цялото му същество. С бърза крачка Андре напусна любовното укритие и се запъти към осветената къща, където балът тепърва започваше.

мерси много пети радвам се че харесваш какво съм написала нямам търпение да видя продължението . Боже момичета романа почва да става много добър направо предлагам да го публикуваме хехе сигурна съм че ще спечелим много пари хехе чао от мен момичета

– Кат, слава на Бога! – Елизабет се затича и едва дочака младия Брентън да свали сестра й от кобилата, за да я прегърне. – Добре ли си? Сториха ли ти нещо? – При последните си думи Бет погледна Девлин с подозрение. – Разбира се, че съм добре. Бет, едва не загубих разсъдъка си от притеснение! Само като помисля какво можеше да ни се случи! – Тревожни бръчки се врязаха в челото на Катрин. – Постъпката ти беше безумна! Казах ти да не тръгваме за този проклет концерт, особено без придружител! – Думите се лееха от устните й в притеснен поток, докато погледа й не попадна върху Александър. Той я гледаше изучаващо, което за момент я смути. Алекс хареса момичето от пръв поглед. Излъчваше невинност, която липсваше в обкръжението, в което той се движеше. Едновременно с това маниерите й бяха, като че ли, овладяни и премерени. Интересна комбинация. Колкото до сестра й… той се подсмихна. Какъв контраст! Едва сега успя да отдели достатъчно време, за да я разгледа добре. Тя беше като изваяна – стройна, с позлатена от слънцето кожа, стегнати пълни гърди, а на лунната светлина русите й къдрици имаха лек сребрист оттенък, който я караше да изглежда почти неземна. Чувствените й устни бяха меки и сладки, както сам бе имал възможността да разбере, но най-невероятното бяха очите й – преливащи нюанси на синьо и зелено, които се променяха прекалено бързо, за да се каже какъв е основният ми цвят. В това момиче гореше огън. Същинска фурия, в един момент му се искаше да я напляска, а в другия – да я целува до забрава. Всъщност, ако трябваше да бъде честен, второто натежаваше повече. С изненада установи, че въпреки очевидно крехката възраст на младата жена, темперамента й и неопитността й, той е запленен от нея. Здравият разум му подсказваше, че ще е най-добре да я заведе у дома й и никога повече да не я види, но Алекс нямаше намерение да се вслуша. Бе очевидно, че момичето не е безразлично към него и той смяташе да се възползва, щяха да се срещнат отново, беше сигурен в това. „О, само почакай, малко дяволче, знам, че си играя с огъня, но и ти ще се опариш, обещавам ти.” Усмивка играеше на устните му, когато се обърна към брат си: – Време е да потегляме, братко. Дами, – кимна галантно към сестрите. – Предполагам, че сте уморени от последните събития. Позволете да ви изпратим до дома ви. Елизабет, можете да яздите с мен… Бет присви очи и се приготви за битка. – Не мисля… – Катрин я прекъсна, като изненада сестра си с недоволната нотка, прокрадваща се в думите й: – Разбирам, че все пак сте намерили време да се запознаете официално? Девлин отметна глава и се засмя. Колко забавно, малката игричка на дамата бе провалена безславно. Катрин стисна устни. По дяволите, трябваше да го предвиди. Беше се направила на пълна глупачка. Не тя, а Девлин заслужаваше унижение. Той беше този, който не я помни. Макар да се бяха виждали само веднъж като деца, Кат трудно можеше да не го познае. Дори тогава, едва 14 годишен, той представляваше впечатлителна гледка. Особено за едно малко 7 годишно момиченце, което имаше навика да го наблюдава скришом и да му се възхищава безмълвно. Тогава се беше държала като глупачка, правеше го и сега. Какво от това, че Девлин Брентън се е превълнал точно в красивия мъж, който очакваше да бъде – елегантен, с чувство за хумор, със стегнато, стройно тяло, спираща дъха усмивка и топли, дълбоки зелени очи. Мечтата на всяко момиче. Но разбира се, не бе пропуснал и пороците на младостта, поне доколкото можеше да се вярва на приглушените шушукания в светските салони и прошепнатите пикантерии под прикритието на ветрилата на високопоставените дами. Пленителен развратник, това беше той, нищо повече. И не трябваше да го забравя. Никога! – Би ли ми обяснил какво става, Дев? – Запита намръщено Алекс. – Нека първо се представя на дамата. – Смигна му брат му и се поклони галантно на Елизабет. – Името ми е Девлин, мадмоазел. Ако се питате каква е фамилията ми, а също и титлите, сестра Ви с готовност ще ви отговори, сигурен съм. От очарователния акцент, който долавям, предполагам, че сте французойка? Бет погледна изпитателно сестра си, но не намери отговор в очите й. Изгледа Девлин със скептицизъм, но въпреки това се представи. – Елизабет Брисо, наполовина французойка, ако трябва да бъдем точни. Катрин трепна едва забележимо и с усилие успя да прикрие усмивката си. Повдигна войнствено брадичка и отбеляза с недоволен тон. – Е, вече знаете коя съм. – Отмести поглед от Девлин и кимна ледено към брат му. – Катрин Брисо, лорд Брентън. Елизабет застина. Пресвета Дево! Александър Брентън!? А тя… но той… Вгледа се съсредоточено в младия мъж и с всяка изминала секунда изненадата й растеше. Как бе могла да не забележи?! Последният път, когато го бе видяла, едва беше навършила 9 години, но това не я оправдаваше. Какво й предстоеше? Ако баща й научеше за случилото се тази нощ… Не, за Бога, той нямаше да разбере! Освен това Александър очевидно не я помнеше, нито пък брат му. За тях тя и Катрин бяха просто непознати, наполовина французойки, които носеха името Брисо. И така щеше да си остане. – Освен ако не искате да осъмнем на тази поляна, ще е добре да потегляме. Елизабет… – Смятам, че ще е по-разумно аз и сестра ми… – Бет нямаше намерение да се окаже притисната в прегръдките на Александър Брентън отново. Алекс и Девлин се спогледаха и прекъснаха думите на младата жена с едновременни възклицания: – Не! – В никакъв случай! Бет не успя да възрази, тъй като безцеремонно бе качена на гърба на огромния черен жребец, борейки се да запази равновесие, докато Алекс зае мястото си зад нея. – Това беше страшно нелюбезно! – заяде се тя. – Напротив, скъпа, по-любезен съм отколкото си мислиш. Не забравяй, че те отървах от банда разбойници. – Подигра й се той. – Не забравяй, че ти спасих живота! – Никога! – Алекс се наведе към нея и зашепна в ухото й, което я накара да настръхне цялата. Подсмихна се и продължи: – Смятам да ти се отблагодаря много щедро, сладурче. Елизабет се стегна от негодувание. Имаше огромното желание да размаже физиономията на негодника зад себе си. – Да гориш в Ада дано! – Само ако ми правите компания, мадамоазел! Само тогава. – Закле се той и се усмихна на стиснатите й устни. Тя не му проговори до края на пътуването. На няколко крачки от тях Девлин предложи помощта си на Катрин, която едва го удостои с поглед. – Струва ми се, дължите ми поне няколко думи, след като Ви спасих. – Подкачи я той. Катрин се изправи на седлото, отново избягвайки погледа му. След като той се настани до нея, тя отговори с делови тон. – Ако търсите благодарността ми, имате я. Девлин я придърпа към себе си като обхвана с една ръка кръста й, а с другата юздите. Усети нежеланието й да се облегне в прегръдките му и това го развесели. – Не е никак честно, да ме обвинявате за провала на малката Ви тайна. Самонадеян, разбира се, едва ли е свикнал жените да му се сърдят, помисли си Катрин. – Девлин… – започна тя, но веднага съжали. – Радвам се, че минахме на малки имена. – Възползва се той от грешката й. – Поласкан съм от оказаната чест. Кат стисна за момент устни, абсолютно убедена, че младият мъж, в чийто прегръдки се намираше в момента, се забавлява с неудобството й. Все пак се отказа от официалния тон. – Ласкавите слова са излишни. Освен това личи от километри, че са пропити с ирония. Може да съм млада, Девлин Брентън, но не съм глупава, нито наивна. Ти не се интересуваш от мен, а от малката загадка, която представлявам за теб. Разбира се, аз нямам намерение да се оставя да бъда подигравана. Най-малко от теб. Девлин замълча за момент. Не бе сигурен дали чутото му хареса. Тя беше права в едно, той й се подиграваше. Правеше го прекомерно и за собствено забавление. Но Катрин грешеше за друго, интересуваше го много повече… плашещо повече. Той използваше жените, не беше по-различен от брат си и го признаваше с готовност. Нежният пол не бе единствено средство за забавление за него. Не много отдавна откри, че никоя жена не заслужава сляпата отдаденост, която някои наричаха любов. Веднъж беше изпитал разочарованието на това откритие. Нямаше намерение да повтори, независимо, че чернокосата красавица в ръцете му събуждаше в него отдавна погребани копнежи. Катрин вече си мислеше, че той няма да отговори, когато все пак Девлин отрони: – Не бъди толкова сигурна. Тя не посмя да попита какво има предвид. Останала част от пътя премина в мълчание. Катрин благодари на всички светии, че не срещнаха никого по пътя си през улиците на Лондон. Поне за момента честта им бе спасена. „Но до кога ли?” Съкрушено се запита тя. Не се залъгваше. Някой ден всичко щеше да излезе наяве. Баща й бе близък приятел с херцога на Евърдън, рано или късно братята Брентън щяха да разберат истинската им самоличност. А тогава… Не! Нямаше да има тогава. Кат се застави да се стегне, макар още да трепереше от притеснението, което я бе обзело, когато Александър Брентън съвсем небрежно бе подхвърлил, че градската им къща му е странно позната, когато малко по-рано двамата с брат му ги бяха оставили пред вратата. Слава Богу, констатира наум Катрин, младият мъж бързо се отказа от предположението си. Най-вероятно е решил, че се е събуждал в толкова много къщи, та вече всички му изглеждат познати. Не би се учудила. Елизабет пристъпваше мълчаливо до нея, докато изкачваха стълбите към спалните си. Изглеждаше замислена и унила и Катрин се запита какво ли точно се е случило между нея и Александър Брентън. Не смееше да предположи. Малко преди да се разделят на път към спалните си Кат наруши мълчанието: – Бет,… – започна нерешително. – Трябва да поговорим… – Утре, Кат. Дори не мога да мисля в момента. Що за приумица на съдбата? – Никога не си вярвала в съдбата. – Кат… – Добре, утре. Преди пробите при шивачката. – Съгласи се накрая Катрин. Елизабет я погледна с досада. – Какви проби?! – Боже, дай ми сили! Утре сме на бал, Бет, или и това забрави, както истинското ни име? – Катрин!? Трябва да ми благодариш, ако не бях излъгала за фамилията ни, на сутринта щяхме да сме в устите на всички клюкари. Кат повдигна вежда в очевидна ирония. – Да ти благодаря?! Бет, ти ни забърка в цялата тази каша! Великата ти идея да тръгнем сами посред нощ! И то с наета карета! – О, не ми казвай, че мисълта за малко приключение не ти се понрави. Беше дори по-ентусиазирана от мен, Кат. – Разбира се, защо ли очаквам да си разтревожена. Очевидно ти беше уютно в прегръдките на Александър Брентън. Ядно възклицание се изплъзна от устните на Елизабет, а очите й се присвиха застрашително. – Негодникът успя да си открадне една целувка, нима ще ми натякваш? Не аз си гуках с Девлин Брентън. Двамата изглеждахте като влюбени птички, скъпа ми сестричке. А колко доверчиво се бе отпуснала в ръцете му, докато яздехме насам. – Бет, преминаваш всякакви граници. Това са глупости! Просто му благодарих. Ако добре си спомняш Девлин и брат му са причината да сме живи. Кой знае какво щеше да се случи, ако не бяха се появили навреме. Бяха ни наобиколили най-малко десетина главорези, за Бога. – Всичко беше под контрол. – Вирна брадичка Елизабет и излъга без да трепне. – Вече бях повалила двама, когато Алекс се намеси, за да се прави на герой. Катрин въздъхна примиренчески. Сестра й беше по-упорита и от магаре. – Ако това успокоява съвестта ти, радвам се. Аз си лягам, надявам се да забравя тази вечер колкото се може по-скоро! Бет бе готова да продължи спора, но сестра й не й даде тази възможност. Обърна й гръб и влезе безшумно в стаята си. Елизабет изфуча недоволно и с трясък затвори вратата на собствената си спалня. Нито една от двете не беше забелязала притаилата се в сенките прислужница, която с интерес проследи свадата на младите сестри. *** Дерек Нортфилд се отпусна в креслото пред голямото си махагоново бюро с уморена въздишка. Прокара ръка през прошарените си коси и погледна с недоволство купчината документи пред себе си. Липсваше му енергията от младите години, когато вършеше всичко със замах. „Стегни се, старче, има още живец в теб.” Опита се да се ободри, но изтощението го надвиваше. Едва преди няколко часа се бе върнал от семейното имение и копнееше за чаша парливо уиски и здрава дрямка. Но безпорядъка, в който бе заварил делата си, след завръщането в Англия, не му позволяваше подобна почивка. Освен това бе обещал да почете бала, който Кристофър организираше за сина си. Това бе събитие от особена важност за него. След всичките, години, през които бяха изгубили дирите си, двамата приятели горяха от нетърпение да подновят познанството си и да представят едни на други вече порасналите си рожби. Дерек се усмихна унесено на тази мисъл. Дори не беше казал на момичетата кои ще са домакините на празненството. Съмняваше се да помнят семейство Брентън. Бяха много малки, когато за пръв път ги беше запознал с Кристофър, Бриана и синовете им. Тъкмо, когато за пореден път погледна измъчено към документите, откъм отворения прозорец повя свеж пролетен въздух, а с него и няколко откъслечни думи, които привлякоха вниманието му. – Кълна се, Барт. Ако щеш в гроба на старата ми майчица, снощи двете, младите, ако знайш как си викаха в коридора. И мъртвец щеши да ги чуе. Дерек смръщи чело и почти се засмя на себе си. Слухтеше като стара клюкарка. Не беше негова работа разговорът между прислужницата и градинаря му. Посегна към един от документите, но следващите думи, които дочу, го накараха да застине. – И тогава по-младата госпо’ица, Катрин, викна на сестра си, че много й било хубаво да се целува с ония господин. А Бет пък я обвини, чи тя се пригръщала с другия. Как му беши името… Ама щото нали ги били нападнали разбойници, кат’ отивали някъде сами. А пък онея двамцата, братя, ги спасили. Лорд Нортфилд слушаше с удивление. – Ай, сетих се, Барт! – Чу се писъка на прислужницата. – Брентън! Тъй беше фамилията на братята дет’ са спасили госпо’иците от бандитите. Кръвта заблъска в слепоочията на Дерек. Изправи се, стиснал юмруци, готов да позвъни да извикат двете му дъщери. Какво, по дяволите, ставаше в този дом? Нима всички бяха загубили разсъдъка си? Елизабет и Катрин имаха да обясняват доста неща. Посегна към звънеца на прислугата, но се поколеба. Брентън? Името отново пропълзя в съзнанието му… Беше ли възможно? Трябваше първо да говори с Кристофър. Да, а след това дъщерите му щяха да отговарят за действията си. Лорда се подсмихна и отново се отпусна на креслото. С нетърпение очакваше вечерта. Предстояха изключително интересни разкрития, а децата му дори не подозираха. *** В имението на херцог Евърдън цареше трескава суматоха. Краят на деня наближаваше и лакеите се подготвяха за пристигането на първите карети. Прислужници, облечени в строги черни униформи с бели престилки, разнасяха последните блюда до разположените специално за случая в големия салон маси. През широко отворените френски прозорци се стигаше до огромната балната зала, бляскаво осветена от двата величествени, кристални полюлея, които бяха в семейството от век. В дъното й, върху дървен подиум, се бяха настанили музикантите и настройваха инструментите си. За да бъдат максимално улеснени танцуващите двойки, залата беше необзаведена за сметка на двата салона, до които се стигаше непосредствено през страничните врати. В единия дамите на спокойствие можеха да се отдадат на клюки, а другия бе предназначен за господата и забавленията им с карти, пури и уиски. Построено в края на 17 век, имението блестеше с тържественост и пищност, характерни за ранния Барок. Фасадата и интериора на сградата се отличаваха с богат скулптурен декор, а изпълнените с орнаменти и декоративни елементи, стени създаваха впечатление за пространство. Не по-малко разкошна бе и градината зад имението, разположена на огромна площ, която постепенно от подържана оранжерия, преминаваше в гориста местност, в която гостите на дома се забавляваха с лов. Бриана Брентън даваше последни напътствия на персонала. Очакваше се броя на гостите да надхвърли 500 души и всичко, трябваше да е идеално. Огледа критично за пореден път украсата и подредбата на масите и след като остана доволна, излезе в градината, където се бе събрало семейството й. Погледът й с гордост установи колко елегантни са мъжът и синовете й. С усмивка тя притегли Девлин в прегръдката си и с дрезгав глас промълви: – Честит Рожден Ден, миличък! – Не успя да се сдържи и едра сълза се търкулна по бузата й. – Благодаря мамо, за всичко! – Усмихна се трогнат Девлин и избърса с върха на палеца си мокрото лице на майка си. – За Бога, мамо, не плачи, не съм тръгнал на война. Макар че предпочитам да съм на бойното поле вместо потънал в скучен разговор с принц-регента! – Изпъшка младият мъж, а майка му го перна с ветрилото. – Мислиш ли, че ще дойде! – Възкликна ентусиазирано Бриана. – Майко, не мога да не ти го призная! Виж само какво си направила със старата хралупа! Целият град ще ахне при вида й! – Похвали я Александър. – Да скъпа, всичко е чудесно! – Съгласи се Кристофър и нежно обгърна раменете на крехката си жена, която цялата заблестя след комплиментите на любимите хора. Бриана бе облечена в елегантна рокля от лилава коприна, която подчертаваше всяка нежна извивка и блестеше в преливащи се тъмновиолетови тонове. Очите на херцогът изпиваха красивите й форми, а нахалният му взор, предизвика силно изчервяване сред присъстващите. Изведнъж Александър и Девлин намериха нещо изключително интересно в притъмнялото небе, а Бриана още веднъж използва ветрилото като оръжие, за да вразуми нахалния си мъж. Тъкмо щеше да го смъмри, когато от балната зала се появи икономът и с тържествен глас заяви: – Лорд и Лейди Уинтроп пристигнаха, милейди! – След тези думи той се оттегли, а семейство Брентън се запъти към входа на голямата къща, за да посрещне първите гости. Вече втори час Александър проклинаше съдбата си! Потокът от прииждащи карети сякаш нямаше край. До него Девлин пристъпваше от крак на крак, не по-малко изнервен и нетърпелив за щедра порция уиски. Семейство Уиндзор…Лорд и Лейди Стърлинг…Мисис Холт, придружена от маркиз Аштън, семейство Барингтън… Гостите влизаха един след друг, за да поднесат почитанията си на любезните домакини. Още половин час… В погледа на Александър проблесна надежда след бързия оглед на алеята, от 10 минути не бе пристигала нова карета. Сега беше ред на Едуард и Шарлот Малори, които се задържаха неприлично дълго. Шарлот попиваше всяка подробност от украсата и изкопчи обещание от скъпата си приятелка, за подробен анализ на празненството след няколко дни. Оставаха около десет души… нетърпението на братята Брентън достигна връхната си точка. Александър се загледа с открит интерес в следващата двойка. „Толкова са ми познати…”, мислеше си той, когато изведнъж светкавица проряза съзнанието му. Семейство Нортфилд, чичо Дерек и леля Доминик, защо когато майка му ги спомена, не се сети веднага за тях. Като дете обожаваше срещите с приятеля на баща си, а Бриана и Доминик, организираха най-забавните вечери. Преди години се радваше, че му позволяват да присъства на събиранията им като най-големия, докато това не бе позволено на брат му и децата на семейство Нортфилд. Очакваше всеки момент да застане лице в лице с поверениците си за вечерта. Алекс надигна любопитно глава, но брат му привлече вниманието му с думите: – И това, ако не е хубав подарък! – възкликна Девлин. Александър, насочи погледа си в посоката, където се беше заплеснал Дев. В същия миг замръзна на място. От дясно на Дерек беше застанала Доминик и тъкмо протягаше ръка към Кристофър, който галантно я целуна… а отляво… Катрин Брисо довършваше елегантен реверанс пред родителите му… Какво става тук, по дяволите? Завъртя се бързо към входа и усети как кръвта се качи в главата му. На около метър разстояние от Катрин беше застанала Елизабет под ръка с някакъв сополанко. Двамата се приближиха до семейство Нортфилд и Дерек се обърна към баща му: – Крис, Бриана, позволете ми да ви представя Елизабет или може би я помните като Лизи… – Не мога да повярвам, колко си пораснала, мила? – Възкликна Бриана – Същинска красавица като майка си, нали, Крис! – Доминик се изчерви от удоволствие, явно срещата със старите приятели й действаше ободряващо. – А ако това бижу е Лизи, то със сигурност ти си Кати, нали? Приличаш на ангел, както каза баща ти! – присъедини се Кристофър, напълно очарован от промяната в момичетата. Дерек не беше излъгал, те вече не бяха деца, а прекрасни млади дами. Александър наблюдаваше с тих ужас милата сцена. До него Девлин се хилеше предоволен от неочакваната среща. „Катрин е прекрасна…” Мисълта му бе прекъсната от студения глас на Алекс: – Братле, много сме загазили! – Какво, по дяв… – Девлин, Алекс, защо стоите като изстукани, елате да се запознаете с младите дами Нортфилд! Казаното достигна бавно до съзнанието на Девлин. Нортфилд!? Приятелите на родителите му!? Това не беше добре…очакваха ги проблеми, големи при това… В същото време Катрин пристъпваше ефирно, роклята й бе от бял муселин с широки поли и корсет обшит с кремава дантела и скъпоценни камъни. Раменете й бяха едва покрити с дантела, а квадратното деколте едновременно предизвикваше, но и скриваше повече, отколкото биха искали джентълмените. Трябваше му само половин сантиметър, за да бъде скандално. Това момиче си играеше с огъня, помисли си Девлин, когато забеляза колието на тънката й шия и големия овален розов скъпоценен камък, който лежеше на гърдите й. Катрин Нортфилд приличаше на ангелско привидение, дошло да измъчва грешниците с красотата и недостижимостта си… Елизабет се опитваше да надникне иззад раменете на баща си и да види любезните домакини. Пусна ръката на брат си и застана до сестра си, която тъкмо довършваше елегантния поклон с повече от заразителен ентусиазъм. Дерек издърпа Бет пред себе си, за да я представи на семейството, чиито специални гости бяха. Тя се изчерви от комплиментите и побутна Кат, която не беше помръднала през последната минута, с лице по-бяло от роклята й. С неподправен интерес проследи втренчения й поглед, когато домакинът се обърна към двамата мъже, застанали малко в сянка. – Девлин, Алекс… – Не чу нищо повече, а и не трябваше. Късметът отново ги беше предал… Как не се досети, че скъпите приятели, които организират бала, са семейство Брентън. Братята се приближиха с каменни изражения. Алекс остана зашеметен при вида на ослепителната гледка, която представляваше Елизабет. Лицето й, приятно зачервено от вълнение, сияеше, а устните й го приканваха за целувка. С жаден поглед проследи тънката извивка на врата й и крехките й рамене, като с нарастващо удивление разгледа дълбокото деколте на тюркоазеносинята копринена рокля, която й стоеше като втора кожа. Бе сигурен, че дори най-дръзките дами на бала, ще бъдат засрамени от скромността на плътта, която разкриват, в сравнение с Елизабет Нортфилд. За Бога, как баща й въобще й е позволил да прекачи прага в подобно облекло. Стегнатият корсет, обшит с черна паяжина, не оставяше тайни за богатствата на разкошното й тяло. Полите на роклята падаха свободно около стройните й дълги крака, усилвайки усещането за тънката й талия и гъвкавостта на тялото й. Алекс бе сигурен, че единственото, което я отличаваше от куртизанките в този момент бе липсата на бижута, които самата тя би засенчила и естественото благородство, което се излъчваше от всяка нейна стъпка и маниер. Все пак, ако искаше да я опази непокътната, щеше да му се наложи да разгонва контетата като разбеснели се песове за кокал. „Тази жена ще ме вкара в гроба! А баща ми я остави на моите грижи…”. Нито един от четиримата не забеляза неловката ситуация, в която бяха изпаднали. Втренчили поглед един в друг, те предизвикаха вниманието на Кристофър, който вдигна учудено вежди. „Какво става тук, дявол да ме вземе…?”. Херцогът очакваше съвсем друга реакция от синовете си при вида на двете красавици и не беше подготвен за намръщените им физиономии. От друга страна, защо дъщерите на Дерек гледаха уплашено, все едно са видели Дявола… Нещо не беше наред… Погледна към приятеля си и забеляза, че той се усмихва едва доловимо. Пръв се съвзе Девлин. Бързо нахлузи маската на любезен джентълмен и се обърна към Катрин: – За мен е чест, мис Нортфилд, позволете ми да се представя, Девлин Брентън. Струва ми се, не сме се виждали от деца. – Усмихна се с най-чаровната си усмивка, нежно хвана ръката на Кат и я целуна върха на пръстите й, сляп за нервното й потреперване. Катрин успя само да кимне. За разлика от нея, Бет се овладя доста по-бързо и когато Девлин пое ръката й, отвърна с искряща усмивка: – За нас е чест, милорд! – А това госпожици е брат ми, Александър, бъдещият херцог на Евърдън! – продължи Девлин, след което побутна припряно брат си към двете момичета, а той самият се насочи към лейди Нортфилд, за да й засвидетелства почитта си. Александър поздрави хладно двете момичета и последва Дев, като първо се здрависа сърдечно с графа, е след това целуна с финес ръката на лейди Доминик. Обърна се навреме, за да види как майка му се усмихва приятелски на придружителя на Елизабет, а баща му го потупваше по гърба. Изведнъж прозрението достигна до него: „Това не е приятел или годеник, това е брат й” – ликуваше Алекс. Тогава чу сладкият й глас: – Кой от вас двамата е рожденикът? – Попита с любопитство Бет. „Аз, аз, аз и си искам подаръка веднага!” – Крещеше подсъзнанието му. – Всъщност, това трябва да съм аз! – Ухили се Девлин, сякаш прочел мислите на брат си. – И очаквам още невероятни изненади за тази вечер! – Двусмислието на казаното остана скрито за присъстващите, освен за Катрин, чието сърце се блъскаше в гърдите й. Лека руменина плъзна по тънката й шия. – Момчета, ще ви помоля да се погрижите за двете дами, ние с майка ви ще посрещнем останалите гости! – Нареди с усмивка Кристофър. Първи тръгнаха Девлин, хванал под ръка почервенялата Катрин. Без да бърза, наслаждавайки се на близостта й, той я заведе в големия салон, където се зае да й намери чаша шампанско или пунш. В същото време, Александър и неговата дама за вечерта влязоха в препълнената бална зала. Елизабет почувства, че се задушава от присъствието на многото хора. Сякаш усетил неразположението й, Алекс предложи галантно: – Малка разходка в градината? – Аз… – поколеба се Бет, но отвърна с решителност, когато се сети за прохладата, която я очакваше отвън. – С удоволствие! – И пое ръката, която той и предложи. Алекс познаваше перфектно залата и въпреки многобройните гости, без проблем откри най-краткия път до големите френски прозорци, които водеха навън. Потънали в мисли, двамата се отправиха към прикритието на дърветата.

олеееее поздравявам вии за страхотната идейка браво Миа страхотен пролог ни даде хаххахахаха пете търкалях се на земята от смях страхотно пишеш надявам се скоро пак да драснеш нещо а ти тихи също си много много добра браво момичета. ето че и аз драснах нещо смятайте така ме всъхновихте че от 12 до сега до 3 часа седях и мислех какво да напиша после се оказа че тихи ме е изпреварила и трябваше да си попраням целия диалог и седях до 4 часа но се надявам да е в крачка със сюжета кажете ми ако не съм поправила нещо да го направя ... надявам се да ви е харесало моля ви кажете някой коментар и за мен pls