The Duchess

Много ти благодаря

Радвам се,че ти е харесало Тихчо Ох дами,току що станах леля на братовчед ми му се роди момченце,много съм щастлива

С бързи крачки Деби Маккайл се отправи към стаята на своята господарка.В ръцете си държеше красиво изработена бяла порцеланова ваза,на която бяха изрисувани малки лилави панделки с перлен отблясък.Стъпките й отекваха в безлюдния кордидор на втория етаж и бавно заглъхваха в дъното му. Камериерката стискаше вазата и се стараеше да не излива водата,която даваше живот на прелестния букет от орхидеи в нея.Само преди няколко минути кочияшът й бе доверил,че дамите са се върнали от гостуването си при семейство Брентън,затова Деби бързаше да отнесе любимите цветя на лейди Катрин в стаята й. Още от малко момиченце Катрин обожаваше орхидеи.Тя сама се грижеше за тях и отделяше немалко от свободното си време да им се любува.Тези приказни цветя се отглеждаха в градините на всички семейни имоти.Освен ,че красяха и привличаха окото със своята екзотичност,те придаваха на въздуха нежен аромат,който сякаш галеше и омайваше сетивата. Катрин Нортфилд държеше в спалнията й винаги да има свеж букет от бели и розови орхидеи.Още от както постъпи на работа тук, преди пет години, Деби се стараеше да изпълнява стриктно желанията на господарката си.С течение на времето двете станаха много близки и често младата лейди споделяше тревогите си със своята камериерка.Изненадващата новина,че Катрин скоро ще стане виконтеса Лийчфилд беше стреснала,но и зарадвала Деби.Знаеше ,че тя ще бъде чудесна съпруга и майка.Лорд Брентън беше щаствливец,щом получава такова съкровище за жена. Когато достигна до дъното на дългия коридор с мраморен под и просторни прозорци,от които навлизаше свелината на залязващото слънце,Деби повдигна полите си и изкачи малкото стълби,водещи към източното крило на къщата,където бяха покоите на дамите Нортфилд.Веселото настроение,в което беше от сутринта само за миг изчезна,когато видя безжизненото тяло на Елизабет върху студената мраморна повърхност.Писък,последван от трошенето на скъп порцелан изпълни коридора и изпрати ужасяващо ехо,което се разнесе из цялта къща. -Какво беше това? – попита стреснато Катрин и стана от спалнията,където досега наблюдаваше майка си,която старателно прибираше красивата булчинска рокля на Бриана Брентън в не по-малко красива зелена кутия. Доминик тъкмо се канеше да я затвори и да я даде на Катрин,когато чу призрачния писък .Обърна глава по посока на шума,а след това погледна малката си дъщеря уплашено.Треперещите й пръсти изпуснаха капака на кутията и той падна на земята.Сякаш на сън тя изтича и отвори вратата на стаята.Застина на прага,когато съзря Елизабет да лежи на пода със смъртно бледо лице.Коленичи до нея и взе главата й в ръце. -Какво си направила?-изкрещя тя на обляната в сълзи камериерка. -Не съм виновна,милейди – изхълца тя. – Отивах в стаята на лейди Катрин и когато завих по коридора … - неспособна да продължи Деби избухна в плач и скри лице в дланите си. -Бет? – извика ужасено Катрин и се приближи към майка си. -Повикайте веднага доктор Филипс! – кресна с насълзени очи Доминик на камериерката. - Да,милейди. – пошепна тя. Деби беше толкова изплашена,че едва успя да обясни на кочияша ситуацията.Без да губи време той оседла един кон и тръгна към градската къща на семейният лекар. Междувременно бяха дошли няколко слуги от персонала и внимателно бяха отнесли Елизабет в спалнията на майка й. -Всичко е наред, миличката ми. Всичко е наред. – шепнеше успокояващо Доминик и милваше русите къдрици на малкото си момиченце. Катрин стоеше до прозореца,вцепенена от страх и не знаеше как да помогне на сестра си. Сълзите й се стичаха по алабастровата кожа,а красивите виолетови очи бяха замъглени от скръб. Вратата внезапоно се отвори и в стаята влезе Дерек.Притеснен той се взря в нежното лице на Елизабет и бавно се приближи до леглото,където бе седнала съпругата му.Злокобната тишина беше нарушена от дрезгавият му тих глас. -Какво се е случило? Минаха няколко секунди,докато въпросът му достигна до съзнанието й. -Не знаем,Дерек…Намерихме я да лежи отвън в коридора. – с мъка отговори Доминик. Графът въздъхна тежко и прокара пръсти през косата си.Когато си бе вкъщи той никога не носеше онези неприятни бели перуки. -Къде се бави този проклет лекар,по дяволите? – изкрещя той и закрачи неспокойно из стаята. Беше в кабинета си и преглеждаше важни документи,когато научи за станалото .Сега стоеше в тази стая безпомощен и неспособен да спаси детето си.Бавно се приближи до Доминик и постави ръка на рамото й.Тя обърна насълзените си очи към него и докосна с пръсти ръката му. Сякаш времето се върна назад с години и тя си спомни онзи момент,когато стоеше пред леглото на болната си майка.Тогава обвиняваше Дерек,че я е отвел в Англия и я е откъснал от семейството й.Викаше и крещеше като обезумяла,кореше го и не искаше дори да го погледне.Безмълвната му подкрепа,която бе отхвърлила навремето,сега бе толкова нужна и желана.Искаше да му го каже,искаше той да й прости,имаше нужда от обичта и закрилата му,имаше нужда от него…Съжаляваше за всяка изречена дума в миналото,за всеки гневен поглед и необмислена реплика,с която все повече убиваше чувствата в сърцето му. Преди да успее да каже й дума,Доминик чу шума на приближаваща се карета. -Доктор Филипс…най-накрая – прошепна с надежда тя и изтича при прозореца,за да се убеди,че е той. Когато видя фамилният герб на Нортфилд на каретата,тя си отдъхна успокоена,че кочияшът е успял да открие уважаваният лондонски доктор и да го доведе тук.Но изведнъж в главата й се породи съмнение.Преди двадесетина минути Деби я бе уведомила ,че Уилис – новото момче е оседлал коня си е и е хукнал по павираната улица с невиждана скорост да търси мистър Филипс.Как тогава …? Преди да зададе въпроса си,тя проследи с поглед кочияша,който скочи от капрата и бързо отвори вратичката на каретата.Оттам излезе момиче с разкъсани окървавени дрехи, което му помогна да повдигнат безжизненото тяло на… -Ники… - извика ужасено графинята,притисна ръка към гърдите си и се свлече в безсъзнание на пода. Дами,очаквам коментари,предложения и критика Ще ми се да ги изкоментираме нещата ,преди да пусна окончателно текста.

Допълненията и корекциите, които си направила Пете, са много добри и правят историята още по-увлекателна.Браво! Успех на всички по-нататък.

Уникално,разкошно,завладяващо...толкова пълно и майсторски изпипано,че нямам думи просто... Браво,Пете !

Браво на теб! Страхотно е станало,направо перфектно,изпипала си всяка подробност много умело

Ами какво да кажа,очарована съм както винаги... Това,което си написала Тихи адски радва много е хубаво... Предложението на Маги не е лошо,би могло да се добави едно изреченийце за да се спомене злощастното изливане на чая,но пък може и така да остане Нека кажат другите момичета,на мен и така ми хареса Още веднъж,браво

Много,много ти благодаря

Момичета,всичките ви идеи са страхотни... Извинявам се за това със състезанията,аз си помислих,че вече е участвала в такива,а то било съвсем друго Щом само си мечтае за това,съм твърдо "за",все пак е най-темпераментната ни героиня Пък по-нататък ще видим как ще я смирява Алекс с тези нейни желания Радвам се,че сме единодушни по отношение на Доминик и Дерек И на мен ми се ще да има още малко действие по време на следобедния чай Идеята с приятелка на Дев е много хитра С нетърпение ще чакам продължението Приятна и спокойна вечер на всички...

Супер се е получило...особено ми хареса първата част,където Доминик осъзнава ,че вината за отчуждението й с Дерек е именно в нея.Много добре си го предала.Харесва ми... самоче имам една забележка към теб и някои предложения като цяло за книгата В началото на тескта си написала "имението Евърдън" ,действието не се развива там,а в градската къща на Брентън...цитирам от предишната сцена на kristi_34 : "Когато в четири часа трите пристигнаха в градската къща на семейство Брентън изглеждаха лъчезарни и красиви." Относно хобитата на двете момичета...харесват ми,но бих предложила Елизабет просто да обича конете и животните като цяло,без обаче да ходи на състезания За Кати градината и цветята са перфектни ,но това с внасянето на стоки не ми се връзва малко ... Тя би могла да помага на баща си в работата около имотите и другите дела - това е моето предложение - млада,ерудирана и способна дама,която не се интересува само от коприна и дантела А за Елизабет бих предложила може би,че не се държи като типична благородничка,в смисъл да речем иска сама да си оправя стаята,обича да прекарва доста време в кухнята,грижи се за конете,говори свободно с цялата прислуга..ей такива неща ми се въртят...И последното ми предложение е свързано с Доминик и Дерек,не ми се ще толкова бързо да претупаме нещата около тях...3 години са се държали студено един към друг и едва са се поглеждали и хоп само за 1 нощ всичко се оправя,според мен трябва да им дадем малко време,трябва да разговарят,да се ухажват и любовта отново да пламне Като цяло това,което си написала ми допада страшно много и докато четях непекъснато се усмихвах Много си спомогнала за разкриването характерите на героите - на братята,на сестрите и особено на Доминик.Справяш се чудесно,успех по-нататък Ще те посъветвам само преди да го пуснеш официално да му хвърлиш пак едно око,тъй като в бързината се допускат неволно грешки,а ние не искаме да затрудняваме редакторките все пак

Разбиваш ме...честно То и аз съм му фенка..тоя с маската отдолу кой мислиш,че е

Ех тоя Джери бе

Пете, аз си мисля,че книгата ще ти хареса доста...Не съм чела другите от поредицата,но "Неприлично предложение" определено си залужава според мен... Не казвам,че е нещо свръх яко,но има много хумор,емоция и напрежение и вярвам,че ще ти допадне Да си кажеш мнението после като я прочетеш

Здравей Аз не съм чела нищо на авторката,а от доста време се каня,затова потърсих информация за тази книга ,но за съжаление не можах да открия абсолютно нищо...дано някой все пак да знае нещо и да ти помогне...така като гледам как си го сложила отдолу Джерард Бътлър със сигурност ще привлечеш вниманието на дамите Успех П.С : Браво на всички за новокачените книжки

Страшно много ти благодаря за бързия и радващ отговор Сигурна съм,че книгата е трепач...Ще я чакам с нетърпение

Дами,да ви говори нещо това заглавие " Сърце в изгнание"...не знам нито автор,нито издателство,ако въобще има такова...Мисля,че някоя от вас беше споменала тук за тази книга и много ще се радвам,ако ме светнете по въпроса дали има изобщо такава

На мен идеята ми допада...хубаво е да се обръща повечко внимание и на второстепенните герои,така книжката ще бъде по-богата ...но естествено не трябва да се прекалява И аз не го харесвам тоя французин,ама пък не може всичко да е розово трябва да има и интрижка малко,драмичка,ревност

Да,тук ще те подкрепя...наистина не е подходящо за невинно момиче...Достатъчно е,че Бет го гледа като "мераклия младото си слугинче" - това беше размазващо просто ,освен това е много точно и супер намясто Все пак е младо неопитно момиче,което само преди година излиза в обществото и е нормално при срещата с такъв мъж да го зяпа и оглежда...и според мен трябваше да спрем дотук,защото мислите за езика й върху устните му са по-подходящи за брюнетката от спалнията (Розалин) Това е моето мнение...Ето Пете,искаше критика и най-накрая намерих за какво да се хвана Сега само да не се обидиш,че ще се разтроя Много се радвам,че темата отново е отворена и можем да пишем...Виждам,че през последните дни има малко хора във форума и някак си е едно мудно и заспало Силно се надявам скоро да поправим това и да си продължим хубавото романче

Маги,диалога е написан така като знак на уважение на дъщерите към майката ,защото доколкото аз знам хората( и по-конкретно благородниците) по онова време са си говорили на "вие",дори да са много близки,поне в повечето случаи Не мога да бъда сигурна за това,естествено,но имам чувството ,че съм права Ако греша поправяйте ме ..та затова съм го написала така - да е по-автентично Ако желаете ,разбира се, ще го коригирам..за мен няма проблем kristi_34,много хубаво се е получило..доста забавно и оригинално... Имаш талант със сигурност Единствената ми лека забележка е за това "г-жо"...някак си не ми върви да наричаме една херцогиня - госпожо,все пак титлата "Херцог" е много високо в йерархията - непосредствено след "Принц" и затова си мисля,че е по-подходящо да се обръщаме към Бриана с "Ваша Светлост" Просто изказвам мнение

Благодаря ви,радвам се,че ви хареса Вече си казах мнението за редакцията,нямам повече думи да опиша колко ми хареса.Романът обещава да се превърне в нещо божествено просто Давайте момичета

Градската къща на семейство Нортфилд се намираше в един от най-оживените и модерни лондонски квартали – Мейфеър.Тя бе триетажна масивна постройка,която впечатляваше с арихтектурата и двувековната си история.Няколко поколения от рода Нортфилд бяха оставили своя отпечатък тук.Къщата бе видяла много радости и скърби.Сблъсквала се беше неведнъж с живота и смъртта,когато бебешки плач внезапоно прокънтяваше в студените й стени,или когато мъртвешки стон бавно заглъхваше и изчезваше някъде в мрака. В това кътче от големия Лондон,Дерек Брентън бе познал радостта от бащинството.Тук на бял свят се появи неговият син и наследник,а след по-малко от минута малкият юнак беше последнван от едно русокосо ангелче,което внесе топлина и хармония в душата на граф Уоуфърд.Той никога нямаше да забрави и онзи прекрасен ден в далечната 1806 година,когато научи,че отново ще става баща.С неговата красива съпруга бяха прекарали един вълнуващ ден из улиците на Лондон,но не като лорд и лейди Нортфилд,а като обикновени хора…като Доминик и Дерек,които бяха влюбени и щастливи.Искаха да забравят поне за миг доброто възпитание и маниерите,затова тръгнаха без карета.Емоциите им достигнаха своя връх,бяха като малки деца,които се радват на свободата си.Макар че слънчевият ден бе заменен от обичайния дъждовен следобед това не помрачи доброто им настроение,а дори още повече засили нестихващия смях и лъчезарните им усмивки.Въздухът ухаеше на цъфнал люляк,примесен със свежеста на пролетния дъжд и омайваше сетивата им.Двамата тичаха към къщата си в централен Лондон целите измокрени и окаляни.В стремежа си да предпази Доминик от големите капки ,Дерек се опита да се надвеси леко над нея,но изгуби равновесие,подхлъзна се и падна в една локва.Звънкият смях на съпругата му бе последван от ново цопване във водата.Лордът най-безмислостно я беше издърпал при себе си.Малкото минувачи в това мрачно време зяпаха учудено двамата авантюристи,удобно поседнали в гьола и разменящи си влюбени погледи,в които бе стаена дълбока обич и уважение.Страста в душите им бе толкова очевидна колкото и искрите в техните очи.Дерек вдигна съпругата си на ръце,с което предизвика нов изблик на смях и хукна да бяга,за да скрие и двама им от усилващия се дъжд.Отстрани приличаха на кочияш и кухненска слугиня,които са успели да си откраднат малко време с любимия човек.Къщата им бе съвсем близо и много скоро джентълменът с дама на ръце нахлу в дома си и с крак затвори входната врата.Внимателно остави съпругата си да стъпи на земята и двамата тихичко се изнизаха към покоите си,за да не ги види някой от прислугата. Когато затвориха вратата на спалнията Дерек все още дишаше учестено.Облегна се на вратата и разроши мократа си кестенява коса. -Запъхтели сте се като старец,милорд.. – предизвикателно каза Доминик и го погледна с прекрасните си виолетови очи,които изглеждаха още по-красиви на фона на дългите мигли,покрити със ситни капчици от дъжда. -Вината е във вас,мадам-подсмихна се той шеговито.-Колкото и неджентълменско да е от моя страна да изтъквам подобни факти,имам основание да отбележа,че сте станали по-тежка от преди. Дерек се изтласка от вратата,на която удобно се бе облегнал и изморено се насочи към леглото.Започна да разкопчава ризата си доста съсредоточено,тъй като това далеч не беше лесно занимание след като бе прилепнала по него и капеше вода навсякъде по пода. -Имаш право,Дерек,но не е справедливо да търсиш вината само в мен…За това са отговорни двама души… Лорд Брентън продължаваше вече леко раздразнен със заниманието си,без да обръща внимание на думите й.Казаното от нея достидгна много бавно до съзнанието му и той като,че ли не можа да разбера веднага какво се опитва да му каже…”И двамата сме били виновни…че е по-тежка” – звучеше адски нелогично,мислеше си той докато силно дърпаше едно от копчетата,което му се опъваше.В следвашият миг,обаче Дерек сякаш бе осенен от нова мисъл и вихрушката от чувства го връхлетя изневиделица.Ръцете му престанаха да го слушат и той като на сън се обърна към съпругата си.Погледна я втренчено,удивено и възхитено едновременно.Представляваше много забавна гледка и тя прихна да се смее. -Какво каза,Доминик?-попита възбудено той. -Чу ме,любов моя – усмихна се тя мило. -Чух те,но не съм сигурен дали те разбрах правилно –каза нетърпеливо. -Ако съдя по странното ти изражение,значи си ме разбрал съвсем точно.-усмихна му се тя и едва потискаше смеха си. -Да не искаш да кажеш,че…отново ще ставаме родители… -Да – засмя се тя. - Ще си имаме бебе – довърши Доминик и му се усмихна обичливо. В отговор графът прегърна толкова силно жена си,че за малко вместо баща,щеше да стане вдовец.Това беше един от най-щастливите дни в живота му.Не…той никога нямаше да го забрави… Тази къща пазеше скъпи спомени и криеше много тайни.Тя бе чула тихият плач на лейди Нортфилд,скърбяща по мъртвата си майка;бе слушала караниците и веселия смях на сестрите Нортфилд още от както бяха малки момиченца;знаеше,че Никълъс заспива трудно и дълго броди в тъмната си стая,докато попадне в капаните на съня;усещаше тревогата в душата на лорд Дерек,разкъсван от желанието да осигури добро бъдеще за децата си,но и от страх да не остане сам някой ден,забравен и то тях,и от сърпугата си. И в този миг тя разбираше неговите притеснения…Бе прекарал цяла нощ в кабинета и безмълвно разкриваше душата си,затворен между тези четири стени.Вече бе настъпило утро и радостните песни на птиците изпълваха въздуха с празнично настроение.Лорд Нортфилд стоеше до прозореца,където бавно проникваха слънчевите лъчи и уморено отпиваше от чашата с кафе.Наблюдаваше градината замислено и се връщаше назад към изминалата нощ – бе взел важно решение и само се опасяваше да не е било прекалено прибързано и крайно.След няколко месеца неговите красиви дъщери щяха да го напуснат и да създадат свои семейства.Това го радваше и натъжаваше едновременно.Сякаш вчера бяха малки деца и играеха навън в градината,където в този момент стояха като приказни създания в своите прекрасни рокли и отпиваха от чая си. Дерек открехна леко прозореца и се опита да чуе за какво си говорят дъщерите и съпругата му.Изглежда те вече приключваха със закуската си и бяха преминали към ободряващия чай.Лордът изсумтя като си спомни,че през последните дни явно му бе станало навик да подслушва чужди разговори под прозореца,затова леко го притвори,но бързо се отказа от намеренията си да го затвори ”…Имам право да знам какво се случва в собствената ми къща”- успокои съвестта си той и се заслуша в мелодичните гласове,които се разнасяха отдолу.Остана изненадан,когато чу въодушевения тон на Доминик. -Има много неща,които трябва да се обсъдят и уточнят – каза тя. – Това не е обикновена сватба…Всички ще говорят за нея месеци преди и след като тя се състои.- продължи с онзи блясък в очите,който отдавна сякаш бе загубен. Елизабет стоеше нервно на стола си и се чудеше дали пък да не скрие за посещението на младия лорд и най-вече за поканата,която бе донесъл.Със сигурност това би било добро начало за да осуети намеренията на родителите си и нелепата им идея да я омъжат за този неприятен човек.Но това е прекалено грубо за милата Бриана,не можеше да прояви такова неуважение към нея само защото ненавиждаше сина й.Най-лошото от всичко бе,че не знаеше какво точно изпитва към него…той я объркваше с желанията и действията си. Не би могла да излъже,че Александър просто е пропуснал да донесе въпросния бял лист с любезната покана,защото видя че Бриана обожава синовете си и никога нямаше да повярва на подобно неоснователно обвинение.Изглежда младата лейди Нортфилд нямаше друг избор освен да каже истината,но пък можеше поне за собствено удоволствие да си поизмисли някои неща…за сметка на Алекс. -Майко ,забравих да ви кажа,че тази сутрин пристигна писмо от нейна светлост,лейди Бриана - със спокоен тон започна тя. -Как си могла да забравиш такова нещо,Елизабет?- попита учудено Доминик с ясното съзнание,че едва ли в тази скучна сутрин би могло да има нещо по-интересно,което да отклони вниманието на Бет.Писмото със сигурност би трябвало да внесе поне малко вълнение у голямата й дъщеря. Катрин обърна поглед към сестра си и отпи голяма глътка чай. -Лейди Бриана бе така любезна да ни покани на следобеден чай в нейният уютен дом.Има желание да изясним някои подробности около сватбата. – с весел тон каза тя,което придизвика въпросително повдигане на вежди от страна на Кат.Тя просто не можеше да разбере,защо сестра й се държи толкова странно – първо забравя толкова незабравим факт,а след това с радост и усмивка го съобщава на майка си сякаш е най-дългоочакваната и желана покана. -Наистина много любезно от нейна страна.Радвам се,че подхожда толкова сериозно към нещата.У теб ли е поканата,Елизабет?- попита Доминик. -Не майко,оставих я в гостната,на малката маса при плодовете.Донесе я един много нахален…слуга на семейство Брентън – продължи с хитра усмивка Бет. Катрин се задави с бисквитата,която кротко похапваше.Тя много ясно бе чула за посещението на Александър Брентън,когато съобщиха за неговото пристигане. -Бет! – погледна сестра си с укор. -Какво има,Катрин? – запита развеселено тя. – Да не би бисквитите да са прекално сухи,искаш ли още чай? Катрин поклати невярващо глава,но не издържа и се изкиска.Майка й и хвърли въпросителен поглед. -Извинете ,майко – промълви тя,но едва казала това избухна в нов смях,който зарази и Елизабет.Двете сестри искрено се забавляваха на ситуацията,в която бе поставен Алекс. -Какво ви става момичета?Какво смешно има? -Нищо особено майко.Просто сме малко…развълнувани от сватбата.-отвърна Бет,все още засмяна. – Ако ни извините,бихме искали да се оттеглим. -Разбира се…И моля ви не закъснявайте,искам ви тук в оречения час.Не може да пренабрегваме учтивата покана на бъдещата ни роднина. -Естествено майко – каза Катрин и се надигна от масата. Елизабет я последва,но закачи роклята си в храста с рози и я задърпа нервно,едва сдържайки смеха си.Успя да се отдели от бодлите,но се блъсна в стола,като с едната ръка бутна каничката с чая,която стоеше на масата,а с другата успя да се подпре,когато падна на земята.Роклята й се омота около краката и тя се изправи доста трудно сред морето от дантела и зелено кадифе.Красиво подредените руси къдрици сега стърчаха разрошени във всички посоки.Катрин й помогна да се изправи,но когато двете срещнаха погледите си,избухнаха в смях.Майка им бе дълбоко озадачена от случващото се.Усещаше ,че има нещо ,което тя не разбра в цялата ситуация.Не знаеше кое е толкова смешно – Катрин се задави,Елизабет едва не се изподра цялата в бодливия храст,а двете не спираха да се хихикат . -Надявам се,че това ваше неоснователно настроение ще поутихне малко до няколко часа.Предстои ни важна среща,не искам да се излагаме пред нейна светлост и семейството й. -Да майко – отговориха двете в един глас и се запътиха бързо към къщата. Доминик се загледа в отдалечаващите се момичета,поклащайки глава и не забеляза,че самата тя е обект на наблюдение.Лорд Нортфилд с усмивка бавно притвори прозореца и дръпна завесата.Седна на бюрото си и замечтано погледна към картината на отсрещната стена,там бяха неговите близнаци и красивата французойка,която носеше под сърцето си плода на тяхната любов.

Божичко,какво да кажа,думи нямам...Превъзходно е,направо съвършено,истинско бижу Пете,Тихи..просто сте уникални...не можете дори да си представите колко ме развеселихте и удивихте..Възхитена съм...и съм страшно впечатлена.Продължавайте в същия дух..пожелавам ви музата никога да не ви напуска..и да знаете,че се гордея с вас

Здравей адашке Знаеш,че в момента романът търпи редакции от нашите момичета Тихи и Петето...Внесени са някои промени в характера на Доминик..Пак в резултат от смъртта на майка й тя се държи странно,дръпнато,леко е депресирана и доста тъжна,в годините след загубата на Клер почти нищо не може да я развесели и точно оттам идват терзанията на съпруга й Дерек - тя се отдалечава от семейството си.Общо взето дамата ще преживява трудно нещастието,но това,което се планира за тази героиния е тя да се промени по време на подготовката на сватбите,тогава ще живне и лека-полека ще започне да се превъща в онази любяща съпруга и майка,която е била някога. Относно аферата с френския граф - може да се получи интересно,но могат да възникнат и някои проблеми,все пак искаме Доминик да е положителна героиния,а като мърсува с ония чичко едва ли ще я обикнем много Това е моето мнение... Имам само една забележка към теб laska - Да внимаваш с името на ДомИник,защото ми направи впечатление,че си го запомнила грешно... Всички ние трябва да внимаваме при изписването на имената,за да не усложняваме допълниетелно трудната работа на редакторките Желая ви приятна вечер

Пете,идеята е добра,макар че честно да ти кажа с този опиум ми изглеждат малко пресилени нещата,иначе предложението за изпращането на подаръци,бонбони и т.н. е много хитро и може да се доразвие дори в друга насока......Например това,че целта на графа е да се сближи с Доминик,за да спечели одобрението й за евентуален брак между него и Елизабет,да й ходи редовно на гости,да и праща подаръци,да се прави на загрижен за нея,а тя милата да си мисли,че той е много добър човек,че само той разбира душевние й терзания и мъката й...Естесвено семейството й няма да е очаровано от посещенията и подаръците на графа и затова Доминик ще се настройва срещу тях,ще ги обвинява и така...И след като омъжим Елизабет за Алекс,графът,разбира се,ще промени отношението си към милейди тя ще започне да разбира,че семейството й е било право,ще започнат да й липсват дъщерите й,смеха,виковете,присъствието им...ще осъзнае колко е била несправедлива да се самосъжалява и да си мисли,че само тя страда от смъртта на майка си,ще осъзнае колко е била жестока като лишава дъщерите си и Дерек от вниманието си,точно когато им е била най-нужна...Нещо такова ми се върти в главата,макар че и с опиума работите могат да се натъкмят Кажете си и вие мнението дами,та да решим накрая какво да я правим тая сладурана Доминик

Аз в началото,когато писах за Доминик въобще не съм и правила намек,чe e мръсница Идеята ми беше,че явно й е повлияла смъртта на майка й Клер... и тя се е превърнала в непоносима жена,истеричка,която постоянно нервничи и си го изкарва на другите..И тъй като Елизабет си е непокорна,затова й с майка й постоянно се дърпат...Знаете,че смъртта на някой близък може да ни доведе до лудост направо,и затова описвах Доминик като нервна жена,която много се е променила след това...Не знам дали сте усетили какво точно имам в предвит,дали можете да си я представите като героиния,но това беше моята идея