The Duchess

Така..дами, аз също мисля,че трябва да се синхронизират нещата малко.Идеята за редактор е много добра,но на този човек ще му падне доста работа и вместо да го затрудняваме по-добре да сме по-внимателни,когато пишем...Петето е права,не бързайте,обмисляйте добре,когато пишете...Наистина на моменти е много хаотично развитието на действието,много са резки промените в отношенията на главните герои..не може така Не искам сега да се карате,първоначалната идея беше да се забавляваме и се надявам до края на нашия проект да е така Знам,че всеки има различен вкус и му се ще нещата да вървят в определена посока,но все пак на първо място не трябва да забравяме,че това е общ експеримент и трябва да се съобразяваме с написаното дотук Така че моля ви не бързайте...не е важно да пишем постоянно,а качествено

Пете,върховна си...

Браво..супер сте..ей думи не ми останаха да ви хваля Ан,Теди така се зачетох,че чак ми стана гадно като свърши ..Много добро..

Ооо Пете и си мълчиш Айде запретвай ръкави,че сме се настървили всички тука..

Много сте добри момичета Впечатлена съм...Браво Тихи,хареса ми как върна действието на Девлин и Кат в гората много оригинално.. И ти си чудесна Мери..Продължавайте в същия дух . Искам да кажа като финал,че всяко момиче може да се включи в този проект,без значение дали е от скоро тук или не...Затова пишете и не се притеснявайте П.П: Подкрепям това,което предложи Тихи...Идеята е много добра.

Браво,браво Страхотни сте момичета,много ми е забавно и сега като не знам какво ще стане по-нататък чак няма да заспа Пете,чудесно чувство за хумор смях се с глас. Браво и на теб laska . Надявам се да се активирате момичета и да вървим с това темпо.. Давайте,че нямам търпение

ПРОЛОГ Лондон, Aприл 1823 Вятърът люлееше унесено клоните на дърветата и нашепваше в короните им тайнствена приспивна песен. Небето беше покрито с гъста пелена от сиви облаци, които предвещаваха буря. Ситни капки вече трополяха по калдъръмените улици и заплашваха да се превърнат в пороен дъжд. Времето през този следобед с нищо не се отличаваше от това през изминалите дни. Все така мрачно и влажно, то тормозеше лондончани и им навяваше усещане за тъга. Лорд Нортфилд, удобно настанен в каретата си, наблюдаваше притихнал гледката навън. Природата сякаш беше в унисон с неговите чувства. Многогодишните проблеми оставиха своя отпечатък върху него, непрекъснато напомняйки му за прекрасния живот който бе имал и бе изгубил. Родом от Уелс, Дерек Нортфилд се бе оженил за една красива парижанка, спечелила любовта му още в първия миг, в който я видя. Споменът за невинните зелени очи и плахата усмивка на Доминик Брисо му бе скъп и още повече подсилваше носталгията му по онези дни, когато тя бе влюбена в него. Тогава живееха щастливо и спокойно с трите си деца, а Доминик бе любяща съпруга за него и грижовна майка за Никълъс, Елизабет и Катрин. Преди три години, след смъртта на майка й Клер, графиня Нортфилд се промени много. Сякаш изведнъж изчезна любовта й към Дерек и останалите от сплотеното им семейство. Държеше се отчуждено и странеше от общите им забавления. Не осъзнаваше че скърбейки по изгубената си майка, лишаваше собствените си деца от такава… Нортфилд несъзнателно впи пръсти в кадифената тапицерия на каретата, когато си спомни за грубостта на Доминик преди седмица. Тя спореше с дъщеря си, а виковете й се чуваха из цялата къща и смущаваха персонала. – Некадърна малка глезла – фучеше тя. – Не заслужаваш да бъдеш графска дъщеря. Ти си срам за мен и за баща си… Мислите на лорда бяха прекъснати от силния шум, който се разнесе отвън. След по-малко от минута вратичката на каретата се отвори и млад кочияш с измокрени дрехи изпелтечи почти неразбираемо оправдание: – Простете милорд, едно от десните колела на каретата заседна в дупка… Щ-ще отнеме няколко минути да… – Не гледаш ли пътя момче? – с рязък, но спокоен тон го прекъсна лордът. – Не видя ли дупката, преди да ни забиеш в нея? – Не, сър… Пътищата са мокри и… – Добре, добре, но побързай. Не искам да се размотавам цял ден из Лондон в това отвратително време – Без повече думи, лорд Нортфилд, пети граф на Уоуфърд, затвори вратата на каретата и се облегна отегчено на седалката. Реши да си подремне малко, след този изтощителен ден, който бе прекарал при адвоката си в другия край на града. Още преди да притвори очи се чу нов шум, последван от силен удар. Графът се изтърколи на пода на каретата и прилежно пригладената му побеляла коса се разроши. – Дявол те взел, момче, – изкрещя той. – Какво си мислиш, че правиш? Да ни убиеш ли искаш?! С гръм и трясък отвори вратичката, която за малко не излетя от пантите и се огледа навън като побеснял. Гледката никак не беше приятна, явно някаква карета се бе сблъскала с неговата и сега положението се утежняваше допълнително. – Що за некадърни кочияши? Моят дупката не видял, а този пък цяла карета? – извика графът. – Дерек? – попита познат глас и графът се обърна, проследявайки посоката му. Смръщи чело в опита си да познае мъжа, който му се усмихваше приветливо от прозорчето на другата пострадала карета. – Евърдън? – невярващ отвърна той. Херцогът на Евърдън, лорд Кристофър Брентън, изкочи пъргаво от пострадалото возило и с изкрящ от радост поглед огледа приятеля си от младежките години. – Господи, не мога да повярвам – възкликна лорд Брентън. – Ти ли си това, Дерек? След толкова години? Най-после отново се срещаме. Къде се изгуби, по дяволите?! – Бях във Франция, Кристофър, за много дълго време – промълви графа с мрачен тон и обърна погледа си към сивото небе. – Едва ли тук е най-подходящото място за провеждането на този разговор, приятелю. Лорд Брентън се огледа и видя една малка кръчма точно на ъгъла на отсрещната улица. – Хайде ела. – Ухили се Кристофър и посочи съмнителното заведение. – Там? – повдигна въпросително вежди графа. Намираха се в неособено елитната част на града, а Дерек не искаше неприятности с пияни моряци. – Да, там. Знам, че не е много подходящо за джентълмени, но да виждаш наоколо нещо по-добро? Хайде… като те гледам имаш нужда от нещо силничко. Аз черпя! – Настоя Кристофър. Изпълнен с недоверие, Дерек последва приятеля ли си и пресече улицата. Двамата се изправиха пред мръсната врата, готови да се откажат, когато видяха табелата на кръчмата. „Волът Уили” – гласеше написаното. – Не мога да го пропусна! – ухили се Кристофър, бутна вратата и влезе в задименото заведение. Дерек се присъедини към него и с учудване установи, че не предизвикаха особено внимание. Имаше само няколко посетители, част от които доста пияни, а останалата част се стараеше да ги настигне. Кристофър осъзна, че с приятелят му не изглеждат особено представително, не и след малкото им приключение под открито небе. Така поне си обясняваше липсата на интерес от страна на присъстващите. След като си поръчаха шотландско уиски и запалиха по пура, двамата потънаха в разговор. – Три години отсъствахме от страната – започна Дерек. – И сега съм затрупан с работа. Трябва да обиколя имотите си, и няколкото фабрики в които инвестирах през последните години. Но чакам Никълъс да се прибере от Париж… Връщам се от среща с адвоката си и след като се запознах с проблемите в счетоводните книги на „Уоуфърд хаус”, стигнах до извода, че престоят ми в Лондон няма да е дълъг. Трябва в най-скоро време двамата с Ники да се погрижим за семейните дела… – Стига, старче, отпусни се… Работата далеч не е най-важното. Вече надхвърлихме петдесетте и живота ни се изплъзва малко по малко. – Херцогът отпи голяма глътка уиски и продължи. – Кажи ми как са Доминик и децата? – Нещата не са както преди, приятелю. Животът ми много се промени или по-скоро трябва да кажа, че Доминик се промени много… Но сега не е времето да говорим за това… – Не говори глупости – прекъсна го лорд Брентън. – Кажи ми какво не е наред… – Доминик вече не е онази жена, която познаваш – жизнерадостна и всеотдайна – вече е друг човек… Имам чувството, че когато си отиде Клер, нещо се пречупи в нея. Отблъсна мен и децата от себе си, в момента почти не си говорим… – довърши с oгорчение Дерек. – А Елизабет, Никълъс и Катрин? – попита загрижено херцогът. Дерек се усмихна и продължи: – Никълъс е във Франция. Цялото семейство прекара последните три години в Париж и той предпочете тамошното образование. Но след по-малко от месец го очаквам да се прибере. Той е невероятен Крис, напомня ми за теб преди години. Нюхът му за биснес е страхотен, няма равен във фехтовката, и мога да кажа, че почти няма жена в Париж, която да не е тайно влюбена в него. – Това е чудесно, Дерек, – засмя се Кристофър. – А двете палавници, които се катереха по мен, докато не получат бонбон? – Те отдавна не са малките момиченца, които си спомняш, Кристофър. Превърнаха се в красиви млади дами. Елизабет се стреми да е независима и самостоятелна и само да я видиш, толкова прилича на майка ми – с гордост продължи графът. – А Катрин, Катрин е същинско ангелче, с усмивката си може да разтопи дори ледник, но не трябва да се подвеждаш от миловидния й образ. Ако я предизвикаш, ще се изправиш пред една доста гневна млада дама! Те са гордостта на живота ми, и тримата, превърнаха се в прекрасни млади хора… Кристофър закима разбиращо. – А ти, Крис? Разкажи ми за Бриана и за двамата немирници, не съм ги виждал отдавна, но обещаваха да се превърнат в силни мъже. – Хмм, ще те разочаровам, приятелю, – изсумтя Кристофър. – И двамата ще ме докарат до лудост с ината и похожденията си. Категорично отказват и намек за скорошна женитба… Но ако трябва да бъда честен, последното са го наследили от мен… Доста поизмъчих Бриана, докато успее да ми надене хомота! – ухили се херцогът. – Александър е вече на 27 и пое изцяло отговорностите си като бъдещ наследник на титлата. Преди 8 години участва във войната. Избяга, когато беше на 17 и прекара две години на бойното поле, включително и битката при Ватерло. Майка му едва не се спомина от тревога. Видя много лоши неща, които някога едва ли ще забрави, но стана истински мъж. А Девлин върви по стъпките му, помага му в работата и се разбират добре. Не мога да разбера това момче, винаги оставя у мен усещането, че крие нещо. – Имаш прекрасни синове, Крис! Не ги съди строго. Те продължиха разговора си, забравяйки и за времето, и за проблемите. Дългата десетгодишна раздяла не бе развалила приятелството им, даже напротив, усещаха се по-близки от всякога. Ако някой ги погледнеше отстрани би казал, че двамата са се подмладили от радостта да се видят отново. Говореха разгорещено, смееха се и с наслада си припомняха старите времена. След като пресушиха втората бутилка уиски, Дерек реши че е крайно време да потеглят. Кристофър се съгласи, но вдигна за последно чашата си с тържествен тост. – За нашето приятелство, Дерек. Лорд Нортфилд кимна и с усмивка отвърна, след което се запътиха към вратата. По време на отсъствието им, двамата кочияши бяха поправили каретите и чакаха господарите си. Кристофър се качи пръв, но преди да потегли извика: – Другият месец Девлин има рожден ден – каза той. – Бриана организира бал, който обещава да се превърне в събитието на годината. Очаквай поканите Дерек, не приемам извинения, трябва да присъствате! – За мен ще бъде чест, Кристофър. – отвърна Дерек и с бавна крачка се отправи към своята карета. Уморена усмивка играеше на устните му.

Еее,големи сте образи значи Посмях си се за ваша сметка,ама няма да се сърдите Не съм Рак..И аз не знам какво съм.На границата на Дева и Лъв Трябва да си направим "Клуб на каскадьора" явно..дори не съм предполагала,че освен сродни души за романите,ще открия и сродни души в болката Това със зимните падания ми е много познато..големи шпагати падат посред зима Най-унизителния ми случай е с един дядо с бастун,който ме хвана преди да падна след подхлъзване и ми каза "Внимавай,момиче"..вместо аз да му помогна,че е стар човека... Много съжалявам за по-сериозните ви падания..звучат ужасяващо . Оприличих се на Сара от "Брачна авантюра" и защото самата аз понякога ставам причина за инцидентите на други хора..Онзи ден без да искам ударих моя приятел с едно двулитрово шише вода в главата ..Просто исках да му хвърля шишето да пие вода,ама той не го хвана и..така силно го ударих,че ми стана адски гадно..Той ми се скара после и на мен ми стана още по-гадно..и цяла вечер ревах,а той ми се извиняваше и ме успокояваше..настана една каша ..много кофти

Напълно те разбирам Тихи,човек да се чуди чак как постоянно се случват такива неща.. Последната ми по-сериозна каскада беше преди година..както си бягах с кучето (разбира се без да гледам напред) се блъснах в една телефонна кабинка и паднах на земята..адски нелепо беше и майка ми беше с мен и се спукваше от смях..аз първите минути не можех да говоря чак,а тя ми се смее За щастие,макар че поех 2 удъра с главата на нея нищо й няма..само крака си засегнах много сериозно и една седмица не можех да ходя ..после проходих но се възстанових напълно след месеци чак ..много гадно беше,но и много забавно И най-гадното беше,че това се случи пред един старчески дом..и до ден днешен се питам ако бях блъснала някоя стара баба вместо кабинката сигурно щях да я убия на място

По принцип никога,когато чета книга не се оприличавам на героинията,но ако трябва да изкажа мнение,мисля,че ще заложа на Сара от "Брачна авантюра"... Естествено включвам само някои черти на характера й..не всички ...Аз също като нея съм много чувствителна,е не колкото нея (тя е ненадмината) ,но доста..емоциите ми са просто неконтролируеми Много често ми се случва едно уникално изживяване : от много силен смях преминавам в много силен рев,явно ми идва в повече и просто както си се смея започвам да плача..и не само ми течат сълзи,ами ми става и много тъжно,чак започват да ме успокояват Побъркана работа ..Не съм наивна като Сара,даже напротив,но пък съм добра душа като нея и на никого зло не мисля и...когато правя бели,макар и много рядко, не ги правя нарочно и със зла умисъл..и после много съжалявам..Не мога да лъжа и затова не го правя,откровена съм и си казвам всичко,което ми е на душата...Специалитета ми е да се блъскам и да се удрям някъде,имала съм много страшни каскади..направо нелепо смешни ..е това вече не се отнася до Сара,но пък заради нея доста хора пострадаха

Аз с радост щях да помогна за качването на книжките,но мисля,че не мога да качвам в тракера торенти..но може да се сдобиеш отново с тях,например ако някой ти ги прати по скайп или по пощата Ако съм те разбрала правилно де Тук вече ще мога да окажа подкрепа стига да имам книжките

Здравейте дами,искам да ви попитам дали има издавани книги на Джорджет Хейър (Georgette Heyer ) в България..Изглежда тя е доста известна и е творяла доста преди авторките,чиито книги ние четем..Преди време попаднах на един руски сайт и там имаше доста нейни книги. Ето един сайт за авторката : http://www.georgette-heyer.com/bio.html ..на английски е,но това намерих..

В момента чета "Диви нощи" на Лайза Клейпас...Много уникална авторка,чела съм 2 нейни книги,а сега трета.. и просто за мен тя създава най-силно въздействащите характери и сюжети..страхотна...Аз като чета нейна книга и през цялото време съм на нокти,корема ми е свит на топка,рева,смея се Абе и аз,че съм си откачена съм си,ама и авторката си я бива много

Привет и от мен на новодошлите Много се радвам,че ставаме все повече..цяла мафия любовникарки hercoginiqta няма защо да се извиняваш всеки има право да се пише както желае .. Добре дошла

Здравей svetla11 .Благодаря ти за бързия отговор и препоръките,макар че на Джули Гарууд съм прочела всички книжки,а на Джоана - почти всички ,преведени на български.Включвам само историческите романи,защото аз чета само такива ... просто не мога без тях "Ад и Рай" наистина не те оставя нито да спиш,нито да ядеш докато не я довършиш За мен това е една страхотна книга,много изпипана във всяко отношение - характерите на героите,сюжета,описанията..всичко.Книга,която те разсмива и просълзява,а на моменти направо си се скъсвах от рев ...Но това вече си е индивидуално..на всеки човек книгите му въздействат различно ... И все пак ще цитирам любимия си момент,който наистина много силно ми въздейства...може пък да хване окото на някои дами,които все още не са чели книжката "Ще те преследвам в съня ти нощем,точно както ти ще преследваш мен всяка нощ,когато съм далеч от теб.Ще лежиш всяка нощ буден и ще ме желаеш и ще знаеш,че и аз лежа будна и те желая.И когато почувстваш,че повече не издържаш,ще се върнеш при мен,а аз ще бъда там и ще те чакам.Ще ридая в прегръдките ти и ще ти кажа колко много съжалявам,а ти ще ми помогнеш да открия начин как да простя сама на себе си..."

Здравейте дами,много ми е приятно да се запознаем..казвам се Милена Искам да Ви кажа колко много се радвам,че Ви има и че правите всичко това.Много е благородно от ваша страна да споделяте книжките си и да хвърляте толкова труд по превръщането им в текстов формат и редактирането им. Тъй като колекцията ми от книжки тип "Любовен роман" е изключително бедна,направо жалка..даже няма да я споменавам ,а аз страшно много харесвам жанра,затова не мога да Ви предложа нещо ново за форума,но с най-голямо удоволствие бих се влючила в някоя друга дейност..само ми намерете работа Наистина много ще се радвам да помогна с каквото мога през свободното си време,тъй като сега се занимавам с кандидат-студентски щуротии и .... знаете как е Много хубаво,че намерих сродни души,много се радвам Желая приятен ден на всички P.S. Ако и на вас ви е приятно да се запознаем може да ми казвате Миа Никой не ми казва така,но на мен винаги ми се е искало много