The Duchess

"Роза през зимата" - Невероятна книга,страшно динамична,адски богат и пълен сюжет,страхотни герои и перфектна развръзка...През цялото време бях под напрежение и буквално изядох двете книги,просто не ги оставих,докато не видях "La fin".Определено й давам 10,даже е малко,но няма как.Много ми харесва как е подбрано заглавието и от къде идва неговият смисъл - в книгата се казваше,че когато видиш цъфнала роза през зимата,това означава,че си открил истинската си любов(Иърин видя такава роза).Чудесно четиво,една от най-любимите ми книги...препоръчвам я на всички! Има една картинка,която свързвам с тази книга(Докато я четях,толкова се бях зарибила,че започнах да търся в интернет "рози през зимата" ...та да я споделя с вас,наистина много красива снимка.

Страшно много ви благодаря за всички новокачени книжки,дами!Страхотни сте!Боби,ти направо ме просълзи с книгите на и за Джейн Остин,не можеш дори да си представиш колко много ги исках...Огромни благодарности на теб и на издателство "Мърлин"...И още веднъж браво за труда и желанието ви да споделите с нас тези съкровища!

"Венчило с дявола" получава 10 от мен...вие вече казахте,че коментарът е излишен,страхотна книга,страшно забавна и като прибавим любимата тема "брак по неволя",четенето й се превръща в неповторимо изживяване... На "Разбойникът и зеленооката" давам 8,защото честно да си кажа,макар и да остави у мен приятно чувство,почти не си спомням за какво ставаше въпрос в тази книга,въпреки че съм я чела само преди няколко месеца...определено е свежо четиво,но нещо ми липсва лично на мен. 9 за "Девицата и звярът" на Вероника Хол...историята е прекрасна,героите също,много трогателни сцени имаше,книжката си заслужава. Честно казано,момичета ще ми се на всички заглавия да им дам десятка,просто всяка книга си има своя чар и носи уникално усещане,което предава на читателя и ми е много трудно да ги сравнявам и да оценявам някоя повече от друга,защтото са различни като сюжет и всяка създава различно,но хубаво чувство у мен.

Благодаря ви за новите книжки,момичета

Благодаря много...просто нямам думи да изразя благодарността си за тази книга. "Тетрадката" беше най-добрият филм,който някога съм гледала,най-силно въздействащият...от толкова време исках да прочета книгата,просто не вярвах,че някога ще се докопам до нея,не знаех,че е издавана на български...направихте ме много щастлива.Още веднъж едно огромно благодаря!

Благодаря на всички за новокачените книжки.Браво на вас

Браво! Чудесна новина!

Айде и аз вече да се включа в клуба.Моето мнение не е много по-различно от предходните две.Определено бих казала,че тази книга ми подейства освежаващо,защото е първата с индиански сюжет в моя читателски опит(като изключвам,разбира се,някои моменти от "Ласки и насилие" ).Първото нещо,което ме подразни в "Таен обет" бяха началните страници,в които,както каза Петето,авторката беше споменала почти всички герои.Това наистина е малко объркващо,а факта,че се беше опитала да не разкрива напълно историите им веднага, допринасяше още за объркването ми.По едно време станах малко ,но като се зачетох по-нататък това се преодоля .Много оригинално беше да съчетае херцог и индианец в една личност,не съм попадала на подобно нещо досега,но не съм и много сигурна дали ми харесва.По принцип индианските истории не ме влечат много,та затова.Но тези,които харесват такъв сюжет определено ще останат доволни от книгата.Описанията бяха на ниво - природата,реакциите и действията на героите.Малко неадекватни ми се струваха диалозите на моменти - все пак главаната си мислеше,че е отвлечена от някакъв дивак,който я влачеше като чувал с картофи,но въпреки това те си говореха съвсем спокойно,разказваше му защо я било страх и не знам си какво,все си мисля,че това не е нормална реакция за отвлечена,разсъблечена и изплашена жена.Вярно,че целта на авторката е била да ги накара да се опознаят и влюбят,но ми дойде леко прибързано.Както винаги ми правеха впечатление малки,незначителни грешки,които ми разваляха удоволствието от книжката,като например факта,че на едната страница пишеше,че главния има сърповиден белег на лявата ръка,а на другата страница пишеше,че е на дясната ръка...Озадачих се и от "гладката голота на мъжки крак" ,някак гладка голота не ми звучи много като за мъж,но...Хареса ми много сравнението за косата на Виктория с цвят на черешово дърво.Характера на главаната ми допадаше повече от този на мъжа й.Леко наивна,невинна,емоционална,объркана...свързвайки всичко това с живота й,много лесно се долавяха и нейните чувства.Не,че съм й фенка,но просто бях по-наясно с нея,отколкото с променливия й съпруг.Адам в началото на книгата ми харесваше повече,във всяка негова дума имаше бунт и арогантност и доста се забавлявах с факта,че не знаеше какво е това животно "секундант" .Милият,тръгнал да се дуелира,а не може и да стреля .После обаче след дългогодишното робство ми изглеждаше по-примирен,макар и бесен до някаква степен,много бързо му мина ядът към Виктория,очаквах сблъсъкът между тях да е по-голям.Толкова пък да е любвеобилен при положение,че си мисли,че е виновна за страданията му...но пък това,че се чувстваше виновен като й причиняваше болка беше сладко.Като цяло бяха големи сладури и двамата,но книгата няма да се нареди сред любимите ми.Ако действието не се беше пренесло в Америка,а си бяха останали в Англия определено щях да съм много по-доволна Достатъчно интересни интриги можеха да се завържат от факта,че е индианец и лорд едновременно,голямо шоу щеше да падне,но...въпреки това,както каза Инчето,не съжалявам,че прочетох книгата.Доста ободряващо ми подейства,имах нужда от нещо по-различно като сюжет.Ако обичате индиански истории ви преопъчвам тази книжка и не защото е единствената такава,която съм чела ,а защото си струва отделенето време и макар да не е сред най-добрите от жанра,мисля,че заслужава внимание .

Не мога и аз да не те похваля,справила си се чудесно,определено си се постарала и това си личи Мен също диалогът между графинята и Алекс ме грабна,много е добър,а тази реплика на Доминик направо ме разби : "- В живота винаги има избор Алекс – нежно го погледна Доминик – може би избора сте го направили самите Вие, много преди да се намесим и да ускорим нещата. Но сте още прекалено млади и живота тепърва ще ви научи, че на този свят нищо не става без причина. Хайде тръгвай, не искам да те обърквам още повече." Браво Кристи,продължавай все така

Съжалявам,че се надсмивам над страданието ти Кристи,но така се забавлявах,че си нямаш и идея даже...направо си била страховита гледка Милата...поне после си си прекарала хубаво с любимия Жалко обаче за дънките и манджата...но пък за сметка на това сте си хапнали яйчица ;)

Сигурно за десети път я хваля,но "Ад и Рай" определено ще се нареди след любимите ти книги...изпипана е във всяко едно отношение и за мен това е перфектното четиво...докато побелея и се сбръчкам няма да спра да я препоръчвам...Мога само да ти завиждам,че ще я четеш за пръв път

Здравейте дами, днес е петък и както знаете от правилата на най-новата ни тема "Читателски клуб" е време отново да се предложи книга,която да изчетем в рамките на седем дни. Моето име беше предложено за да определя тазседмичното заглавие ... и това е една книжка,която страшно много искам да прочета - Сюзън Танер - Сърце в изгнание. Да благодарим на Боби,че я сподели с нас.Надявам се да ви хареса и да сте доволни от избора ми. Имам добри очаквания за тази книга,но за съжаление нямам никакво време и едва ли ще мога да се включа в дискусиите,както за нея,така и за "Сърцето на амазонката". Доколкото разбрах,Теди ще бъде тази,която ще определя човека,предлагащ всяка следваща книга,затова аз няма да посочвам име. Това е от мен,желая на всички приятно четене.

Надявам се,че не си се обидила.Сама виждаш,че единственото ни желание е този проект да се получи.Относно сцената ти ,в предишните постове беше коментирано какво е необходимо да се оправи,за да придобие вид .Недей да дописваш нищо ,само редактирай това,което вече си написала,защото Петето се е заела със продължение,но изчаква ти да оправиш своя текст за да го пусне.Сигурна съм,че ще се постараеш,ние с Петето ти посочихме основните пропуски и остава само да ги коригираш.Ако имаш проблем с правописа,бихме могли заедно да се справим с него и някоя от нас да помогне Погледни си сцената няколко пъти,за да си сигурна,че всичко е наред и няма слабо място Желая ти успех

Не съм искала да те обидя и да те накарам да се почувстваш зле.Всяка една от нас допринася за романа - не мисли,че не е така.Просто искам да отстраним несъответствията,които се получават при писане,да се постараем и да сме доволни накрая.Нека критиката не се възприема по този начин,не желая никой да се обижда,нека се сработим и да се учим една от друга,за да достигнем до желания резултат.

Относно критиката съм съгласна.За да станат нещата перфектни,трябва да ги обсъждаме обстойно,да обменяме идеи и мнения и същевременно да не се чувстваме обидени,когато някой не хареса сцената ни.Всички тук сме аматьори,случва се да сгрешим,да объркаме нещо и никой не може да ни обвинява за това.Но най-важното е да бъдем старателни и когато пишем да вложим всичко от себе си.Талантът тук не играе много голяма роля,но старанието е от първостепенно значение.Много пъти съм обръщала внимание на това,да се проверява написаното,да се премахват граматическите и фактическите грешки и да се запазват логическите връзки в текста.Не е нито трудно,нито сложно,просто трябва да сме внимателни! Ето например Милена,сама си казваш,че не си добре с правописа…ами и аз не съм перфектна,но се опитвам да си отстраня грешките,доколкото мога.Сигурна съм,че ако си погледнеш текста един-два пъти поне 70% от тях вече няма да ги има.Самата посока,в която си насочила действието ми харесва,може би малко трябва да пипнеш диалога с Бет и Андре…Но виж например този абзац с колко повторения е пълен… „Както се очакваше в долнопрообен квартал като този нямаше много хотели.Хотел,, Орхидея" не се откроявеше по нищо повече от един дървен надпис ,, Хотел Орхидея''.Това определено не беше хотел от висока класа.Със своят опит и двамата мъже знаеха че леките жени ползват услугите на хотела, когато клиентите йм плащаха или просто искаха да се скрият от студа през зимата.И двамата бяха ползвали услугите на на такива,, дами''. Когато Александър и Девлин влязоха в хотела не бяха изненадани.” Виждаш ли колко пъти се повтаря думата „хотел”?Мисля,че би могла да го оправиш.Обърни внимание на това изречение,например : „Хотел,, Орхидея" не се откроявеше по нищо повече от един дървен надпис ,, Хотел Орхидея''.”Няма ли да е по-правилно да кажеш „Хотел,, Орхидея" не се откроявеше с нищо повече от един дървен надпис,на който беше изписано името му” – съвсем просто и лишено от всякакви описания,но поне го няма това натрапчиво повторение.Или пък вземи : “Едната двоика бяха застанали до рецепцията”..звучи ми точно като „Две боза и едно баници”.Харесва ми накрая намесата на Алекс,но финалното изречение според мен е недовършено : „Това момиче имаше дарба да се забърква само в неприятности.Беше същински магнит.” , ако го напишеш,например така „Беше същински магнит за тях” ще е по-смислено.Съжалявам,че съм толкова критична,но съм убедена,че ако се вгледаш в текста по-внимателно,ще ги отсраниш тези грешки. Друго,което ми направи впечатление е,че в сцената на Кристи беше описана дегизировката на Бет,обръщам внимание най-вече на голямата шапка,която почти изцяло скрива лицето й.Не мога да си обясня как тогава само 5 реда по-надолу,където се описва сблъсъкът й с Андре ,той веднага я познава,още от далече…Също и в следващата сцена на Милена – Алекс я вижда и то дори само с периферията на окото си,но веднага я познава,въпреки ,че лицето й не се вижда.Надявам се да не съм засегнала никой,казвам всички тези неща,заради нас самите,защото вярвам,че всички искаме крайният резултат да ни удовлетворява.

Прочетох внимателно това,което си написала.Съжалявам,ако се повтарям с мнението на Тихи,но аз също си мисля,че трябва да обърнеш внимание на правописа,тафтологията и правилното построяване на изреченията.Сигурна съм обаче,че при по-внимателно вглеждане в текста ще отстраниш тези негови недостатъци. Макар наистина да е малко хаотично и объркано на моменти,бих казала,че историята ме плени.Браво на теб.Имаш страхотна идея,която определено грабва.С малко повече старание и внимание ще се получи чудесно четиво.Бих ти дала съвет,да бъдеш по-описателна и когато пишеш дадена сцена,да се съсредоточиш в нея,без да мислиш как ще продължиш по-нататък действието,защото по този начин се объркват мислите ти,а оттам и самият текст.Определено имаш потенциал,но още веднъж казвам,че е необходимо да бъдеш по-прилежна,когато пишеш,за да се избегнат гореспоменатите дразнещи елементи,които объркват и настройват читателя отрицателно.Защо не си се включвала досега с някоя сценка за създаването на общия роман?Ще ми се да удариш едно рамо.Какво ще кажеш?

Сцените и предложенията ви са страхотни,момичета. Тихи справила си се блестящо,изключително забавно се е получило,освен това представяш характерите на всеки един от героите,точно такива,каквито ги коментирахме и искахме да са.Аз също съм на мнение,че твоята сцена ще пасне по-добре преди тази на Маги,ще се запази смисловата цялост на текста. Кристи,твоята сцена много ми хареса.Изобразила си много добре притеснението на Катрин за двамата братя и тяхното опасно разследване,а също така и непридвидимата природа на Елизабет,много описателно и завладяващо.Финалът обаче малко ме притеснява.Мисля,че се получава противоречие с написното дотук.Елизабет сякаш едва ли не се радва,че вижда Андре.Според мен не е много подходящо,все пак Бет мрази Андре,винаги се стреми да го избягва,неприятни са й посещенията му при семейството й,освен това само преди 2 дни заради него избухна страхотен скандал и побой,който доведе до двойна сватба.По-скоро Бет би се скрила зад някой ъгъл,отколкото да отиде при него и дори да му каже "- Не мога да повярвам - спусна се тя към него - Андре, какво правиш тук? И какво ти се е случило?" Много фамилиарно е това "Андре" и като цяло си мисля,че не е подходящо да става така.Това е моето мнение,надявам се да не съм обидила никой.

Определено се е получило по-добре На мен това с готвенето много ми хареса,но може би ако вмъкнеш някъде,че от малко момиче се занимава с домакинските задължения,тъй като е загубила майка си много рано,ще е по-добре,защото иначе това "а някога обожаваше да готви,години наред събираше рецепти,любими и бяха сладките неща и прекарваше цели часове в малката им кухня за да ги приготвя" звучи все едно е на 100 години Все пак тя е на 18 .Поне на мен ми прозвуча малко неясно и мисля,че ако вмъкнеш една-две думи за разяснение ще стане

Маги,на мен ми харесва написаното от теб.Мисля обаче,че Тихи е права за това "Ники"- все пак те не се познават,дори не са си говорили и наистина е прекалено интимно,за човек,който не й никак близък...И това "бъди силен Ники,заради мен"...как така заради нея?Между тях все още няма абсолютно нищо.Другата ми забележка е за "Негово Височество",все пак Дерек е граф,а не монарх,към него трябва да се обръщат с "Милорд",а към Кристофър,тъй като е херцог с "Ваша Светлост". Това е от мен Хубаво си го написала и това,че е кратичко според мен не пречи,но може би ако добавиш тук-там по някое изречение за по-голямо разяснение ще стане още по-добре Давам пример : "...трябваше да настоява да остане при него докато се събуди,ами ако...Отметна завивките и изтича навън. -Майко мила,момиче,какво правиш,изкара ми акъла,така ли се излиза ?..." Някак много рязка ми се струва така представена сцената.Не знам...но така го усещам,нещо сякаш ми липсва.Тя отмята завивките и извендъж започва диалогът,без никакво описание на случващото се (аз поне си представям,че е щяло да стане сблъсък между камериерката и Даяна,затова и Моли реагира така).Това е моето мнение по въпроса Много ме радва финалът : "...промълви Даяна и започана да се облича в сумрачното утро." Обичам да е сумрачно Пък ако го направиш и дъждовно утрото ще съм много доволна

Аз съм "ЗА"

Този списък определено е доста изчерпателен и би могъл да помогне на всяка от нас за по-бърза ориентация .Макар че в началото на самата тема за романа има основни насоки,все пак мисля,че ще ни е от полза Благодаря Кристи! Имам предложение към теб - ако си съгласна можеш да добавиш и описанието на Девлин и Катрин,за да допълним още повече нещата

Кристи и от мен имаш едно голямо браво...Много добре си развила сцената и ми харесва как си представила характера на Даяна...от нея ще излезе много нежна и фина жена.Както Петето каза това "момиче" е малко грубо,но не пречи и така да остане.Получило се е чудесно писание.Продължавай в същия дух

Пете,отново си се справила блестящо.Както каза krist_34 наистина се пренасяш там и сякаш отстрани гледаш случващото се.Много динамика и напрежение.Това със сигурност ще е един от най-критичните моменти в книгата и ти си съумяла да го напишеш прекрасно.Браво на теб

Радвам се,че ти е харесало, Пете Относно Даяна съм напълно съгласна с теб.На нея повече ще й отива да е по-плаха и кротичка.Но въпреки това не ми се иска да е прекалено наивна и да я унижават...все пак ще е преживяла много и докато я приемат в семейството на Ники ще е доста тежко положението...А за това дали да има семейство или не, не съм много сигурна кое ми се нрави повече Не може да е напълно самичка,ако не родители и кръвни роднини,то поне някоя близка приятелка или приятел ,с който са израсли заедно и на Ники това хич няма да му допадне ,разбира се. Всичките идеи ,които дадохте са много хубави и могат да се доразвият,така че сюжета да стане супер интересен...което и да изберем,няма да сгрешим според мен Успех момичета !

С бързи крачки Деби Маккайл се отправи към стаята на своята господарка.В ръцете си държеше красиво изработена бяла порцеланова ваза,на която бяха изрисувани малки лилави панделки с перлен отблясък.Стъпките й отекваха в безлюдния кордидор на втория етаж и бавно заглъхваха в дъното му. Камериерката стискаше вазата и се стараеше да не излива водата,която даваше живот на прелестния букет от орхидеи в нея.Само преди няколко минути кочияшът й бе доверил,че дамите са се върнали от гостуването си при семейство Брентън,затова Деби бързаше да отнесе любимите цветя на лейди Катрин в стаята й. Още от малко момиченце Катрин обожаваше орхидеи.Тя сама се грижеше за тях и отделяше немалко от свободното си време да им се любува.Тези приказни цветя се отглеждаха в градините на всички семейни имоти.Освен ,че красяха и привличаха окото със своята екзотичност,те придаваха на въздуха нежен аромат,който сякаш галеше и омайваше сетивата. Катрин Нортфилд държеше в спалнията й винаги да има свеж букет от бели и розови орхидеи.Още от както постъпи на работа тук, преди пет години, Деби се стараеше да изпълнява стриктно желанията на господарката си.С течение на времето двете станаха много близки и често младата лейди споделяше тревогите си със своята камериерка.Изненадващата новина,че Катрин скоро ще стане виконтеса Лийчфилд беше стреснала,но и зарадвала Деби.Знаеше ,че тя ще бъде чудесна съпруга и майка.Лорд Брентън беше щаствливец,щом получава такова съкровище за жена. Когато достигна до дъното на дългия коридор с мраморен под и просторни прозорци,от които навлизаше свелината на залязващото слънце,Деби повдигна полите си и изкачи малкото стълби,водещи към източното крило на къщата,където бяха покоите на дамите Нортфилд.Веселото настроение,в което беше от сутринта само за миг изчезна,когато видя безжизненото тяло на Елизабет върху студената мраморна повърхност.Писък,последван от трошенето на скъп порцелан изпълни коридора и изпрати ужасяващо ехо,което се разнесе из цялта къща. -Какво беше това? – попита стреснато Катрин и стана от спалнията,където досега наблюдаваше майка си,която старателно прибираше красивата булчинска рокля на Бриана Брентън в не по-малко красива зелена кутия. Доминик тъкмо се канеше да я затвори и да я даде на Катрин,когато чу призрачния писък .Обърна глава по посока на шума,а след това погледна малката си дъщеря уплашено.Треперещите й пръсти изпуснаха капака на кутията и той падна на земята.Сякаш на сън тя изтича и отвори вратата на стаята.Застина на прага,когато съзря Елизабет да лежи на пода със смъртно бледо лице.Коленичи до нея и взе главата й в ръце. -Какво си направила?-изкрещя тя на обляната в сълзи камериерка. -Не съм виновна,милейди – изхълца тя. – Отивах в стаята на лейди Катрин и когато завих по коридора … - неспособна да продължи Деби избухна в плач и скри лице в дланите си. -Бет? – извика ужасено Катрин и се приближи към майка си. -Повикайте веднага доктор Филипс! – кресна с насълзени очи Доминик на камериерката. - Да,милейди. – пошепна тя. Деби беше толкова изплашена,че едва успя да обясни на кочияша ситуацията.Без да губи време той оседла един кон и тръгна към градската къща на семейният лекар. Междувременно бяха дошли няколко слуги от персонала и внимателно бяха отнесли Елизабет в спалнията на майка й. -Всичко е наред, миличката ми. Всичко е наред. – шепнеше успокояващо Доминик и милваше русите къдрици на малкото си момиченце. Катрин стоеше до прозореца,вцепенена от страх и не знаеше как да помогне на сестра си. Сълзите й се стичаха по алабастровата кожа,а красивите виолетови очи бяха замъглени от скръб. Вратата внезапоно се отвори и в стаята влезе Дерек.Притеснен той се взря в нежното лице на Елизабет и бавно се приближи до леглото,където бе седнала съпругата му.Злокобната тишина беше нарушена от дрезгавият му тих глас. -Какво се е случило? Минаха няколко секунди,докато въпросът му достигна до съзнанието й. -Не знаем,Дерек…Намерихме я да лежи отвън в коридора. – с мъка отговори Доминик. Графът въздъхна тежко и прокара пръсти през косата си.Когато си бе вкъщи той никога не носеше онези неприятни бели перуки. -Къде се бави този проклет лекар,по дяволите? – изкрещя той и закрачи неспокойно из стаята. Беше в кабинета си и преглеждаше важни документи,когато научи за станалото .Сега стоеше в тази стая безпомощен и неспособен да спаси детето си.Бавно се приближи до Доминик и постави ръка на рамото й.Тя обърна насълзените си очи към него и докосна с пръсти ръката му. Сякаш времето се върна назад с години и тя си спомни онзи момент,когато стоеше пред леглото на болната си майка.Тогава обвиняваше Дерек,че я е отвел в Англия и я е откъснал от семейството й.Викаше и крещеше като обезумяла,кореше го и не искаше дори да го погледне.Безмълвната му подкрепа,която бе отхвърлила навремето,сега бе толкова нужна и желана.Искаше да му го каже,искаше той да й прости,имаше нужда от обичта и закрилата му,имаше нужда от него…Съжаляваше за всяка изречена дума в миналото,за всеки гневен поглед и необмислена реплика,с която все повече убиваше чувствата в сърцето му. Преди да успее да каже й дума,Доминик чу шума на приближаваща се карета. -Доктор Филипс…най-накрая – прошепна с надежда тя и изтича при прозореца,за да се убеди,че е той. Когато видя фамилният герб на Нортфилд на каретата,тя си отдъхна успокоена,че кочияшът е успял да открие уважаваният лондонски доктор и да го доведе тук.Но изведнъж в главата й се породи съмнение.Преди двадесетина минути Деби я бе уведомила ,че Уилис – новото момче е оседлал коня си е и е хукнал по павираната улица с невиждана скорост да търси мистър Филипс.Как тогава …? Преди да зададе въпроса си,тя проследи с поглед кочияша,който скочи от капрата и бързо отвори вратичката на каретата.Оттам излезе момиче с разкъсани окървавени дрехи, което му помогна да повдигнат безжизненото тяло на… -Ники… - извика ужасено графинята,притисна ръка към гърдите си и се свлече в безсъзнание на пода.