Смехът на Смирненски
I.
Аз искам дъжд от светлина,
буря от обич...!
Света да прегръщам
с глупашки трепет.
Да влюбвам живота
и всичко във всеки.
Да пия,
да плача,
да бъда Човек!
II.
.................................................
.................................................
III.
Сняг заваля.
IV.
Океани от кръв,
вятър от злоба
дъх на лепкава мъка.
Нещо боли...
Яростно-сив кардинал повърна любов.
Червеят-Бог, лаком за ужас, изяжда на трапеза от робски смърти,
режисира блюдо от гниещи съдби.
Спрете,
умрете,
зачевайте любов!
Новият Ден,
да трещи,
да троши,
да руши,
да твори!
Смърт!
Смърт,
смърт
да роди!
Въздух от кървава кал и сълзи,
незряща реалност от скопени души!