... и ето, в красивата бездънност на лилата,

твори се зов. Нещото,

нищото,

нищетата,

ниществуващият Бог -

изхождащ от синовството

на Младенеца.

................................................................................

.....................................

Реки от стомана, вятър от огън,

кървави клади, железни слова...

С химнът на машините

приветсвай Демонът на Новото!

................................................................................

.....................................

Да рисуваш с чук

Жестокият Пророк изпива тъмнината,

облича се със времето

и пак руши.

Със щурм се ражда светлината,

величествен разгром в недрата съживи.

Изригва воля,

мощ свирепа свирепо твори!

Зачева разруха...

Заваля болка.

Свирепият Пророк във мен се прероди!

Редактирано 16 август 200917 г. от No-One (преглед на промените)

Смехът на Смирненски

I.

Аз искам дъжд от светлина,

буря от обич...!

Света да прегръщам

с глупашки трепет.

Да влюбвам живота

и всичко във всеки.

Да пия,

да плача,

да бъда Човек!

II.

.................................................

.................................................

III.

Сняг заваля.

IV.

Океани от кръв,

вятър от злоба

дъх на лепкава мъка.

Нещо боли...

Яростно-сив кардинал повърна любов.

Червеят-Бог, лаком за ужас, изяжда на трапеза от робски смърти,

режисира блюдо от гниещи съдби.

Спрете,

умрете,

зачевайте любов!

Новият Ден,

да трещи,

да троши,

да руши,

да твори!

Смърт!

Смърт,

смърт

да роди!

Въздух от кървава кал и сълзи,

незряща реалност от скопени души!

Редактирано 3 септември 200917 г. от No-One (преглед на промените)

Като "Тя"

Когато есенни листа отронят своя лик

и есенна тъга дъхът ти заглуши.

Когато е фалшив поредният ти клоун

и болката отляво пие своя ром.

Слез тихо в моя глас

и тихо ме изпий,

и тихо затвори...

Убий ме и ме скрий!

В ръце по-нежни от целувка,

с очи по-тъжни от любов.

Със стон, със болка, със раздяла...

Нима, любов не бе?

... не е било!?

Нима кръвта, от твоите очи, валя за нищо?

И нищо от това което бе,

... не е било?

Дали и краят ни рисува сбогом?

........................................

Смъртта не е утеха за бездните ти-устни.

До тебе лягам и полагам "утре"

в нощта на мразещите чувства!

Редактирано 3 септември 200917 г. от No-One (преглед на промените)