Премини към съдържанието

lelemale

Потребител
  • Публикации

    201
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

8 Неутрална репутация

3 Последователи

Всичко за lelemale

  • Титла
    Почетен потребител
  1. Цитатчето е от съвременен роман. Лесно е, но пък е хубаво. "Премигна с усилие. Кожата й бе тъй бледа и крехка. Подутината преминаваше през гърдата и онзи неин мил корем, в който бе детето й. Тяхното дете. Детето, от което, както й бе казал, искаше да се избавят. Като че ли YYYYY можеше изобщо да направи нещо подобно. Като че ли той би допуснал тя да го направи. Грозните, пълни с омраза думи, които й наговори, още кънтяха в ушите му. Думи, които тя нямаше никога да забрави или да прости. Дори и YYYYY нямаше чак толкова голямо сърце, за да му прости за онова, което бе изрекъл. Стигна до клетката и &&&&&& го изгледа с немигащите си очи, които сякаш надникваха в най-дълбоките кътчета на душата му. Какво виждаше тигърът? Прекрачи въжения парапет и хвана пръчките на решетката. Студената празнота в душата му бе изчезнала — сега вече го знаеше — но какво я бе заместило? Погледът му срещна погледа на тигъра и косата на тила му настръхна. В един миг всичко бе само покой, а в следващия чу глас — собствения си глас — да му съобщава онова, което тигърът бе видял. _Любов._ Сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите. Любов. Ето какво бе чувството, което не бе разбрал — чувството, което начена с това, че усещаше как се топи вътрешно. Учеше се как да обича. YYYYY го бе забелязала. Знаеше какво става с него, но той го бе отрекъл. Обичаше я. Сляпо. Безусловно. Как можеше да не го знае? За него тя бе по-ценна от старинните икони и безценните предмети на изкуството, които толкова време бяха обсебвали живота му. Живеейки с нея, той се бе научил как да бъде щастлив. Позна радостта, страстта, предизвикващото благоговение чувство на смирение. И какво й бе дал в замяна? _Не те обичам, YYYYY! И никога няма да те обичам._ Стисна очи като си го спомни отново и отново — как бе отхвърлил безценния й подарък. Ала с кураж, от който дъхът му секваше, тя продължи да се държи за него. Без значение колко пъти отхвърля любовта й, тя продължи да разширява обсега и силата й. И сега тази любов бе въплътена в детето, което растеше в утробата й. Детето, което той не желаеше. Детето, за което копнееше с всяка фибра на тялото си, с всеки удар на сърцето си. Какво бе сторил той? Как щеше да я спечели отново? Изви глава към фургона, надяваше се светлината да го призове, но прозорчето оставаше тъмно. Трябваше да я спечели отново, да я накара да прости грозните думи, които й бе изрекъл. Беше сляп и арогантен, толкова обсебен от миналото, че се бе отвърнал от бъдещето. Беше я предал по начин, който никой обикновен човек не би простил. Ала YYYYY не бе обикновена. Да обича за нея бе тъй естествено, както и да диша. Не бе в състояние да потисне любовта, тъй както не можеше да нарани нарочно някого. Ще трябва да се предаде на милостта на нейното благородство и великодушие. Ще й разкаже за всичко онова, което изпитва, и ако не се смили, ще й напомни за онзи свещен обет, който бяха поели. Ще заиграе на струната на съчувствието й, ще я притисне, ще я люби дотогава, докато не забрави, че я бе предал. Ще й напомня, че и тя вече е от семейство XXXXXX, а жените от това семейство не изоставят мъжете си, дори и онези, които не ги заслужават." Вие сте.
  2. Ех, това е лесно. "Пламъкът и цветето" на К. Удиуиз. 100 %. Обожавам я тази поредица и я знам наизуст.
  3. Хайде де, познавайте по - бързо , че искам да я прочета през почивните дни.
  4. И със змии и без тях все е вярно. Ти си със следващия цитат.
  5. Цитатът е от исторически роман: "Зли, коварни гадини, които бяха вдигнали глави срещу него, и той бе извадил меч, за да ги изтреби до крак. Размаха меча с цялата си сила, но не можа да се справи с тях. Бившата беше до него и той знаеше, че е лежала тук; усещаше нежното й докосване, милувката на косата й, крайниците й се преплитаха в неговите. Продължаваше да се бие със змиите, но те бяха безброй. Ала когато посегна към Бившата, от гърлото му се изтръгна отчаян вик и проби небето. Любимата му беше цялата в кръв. Взе я в обятията си и се опита да й вдъхне живот, но кръвта заля и двамата като потоп. Едва тогава осъзна, че това не е Бившата, че в обятията му лежи друга жена и косата й го е загърнала целия. Опита се да отмахне от лицето й напоените с кръв кичури, но тя започна да потъва в постоянно надигащото се море от кръв. Змиите я теглеха към дълбините му. Той посегна към нея и отново изкрещя… Събуди се вледенен. Скочи на крака и стисна верния си ттттт. Дишането му бавно се успокои. Укори се, че се е уплашил от един сън, докато наяве беше готов да се опълчи срещу цялата датска армия. Легна отново и се загледа в луната, измъчван от спомени. Очите му бавно се затвориха и този път заспа дълбоко. Усети настъпването на утрото, целувката на развиделяването, първия слънчев лъч. Чу мекия ромон на потока и се озова в онова приятно, безтегловно състояние между съня и будуването. Някъде далече в гората се чу шум. Пращенето звучеше безобидно и той знаеше, че не го заплашва опасност. Затова не се изправи. Още в полусън установи, че крачките са на момиче. Малката се стараеше да стъпва безшумно и очевидно не желаеше компания. Главния нямаше намерение да пречи на усамотението й, затова не издаде присъствието си. След време обаче към нея се присъедини мъж. Главния чу откъслеци от шепота им. Беше склонен да предостави влюбените на щастието им, но не можеше да си тръгне, без да го видят. Видя как започнаха да се събличат. Видя възхитителната белота на нейния гръб, защото косата й беше сплетена на плитка и увита на тила. Жената беше замайващо красива и Главния не можеше да откъсне очи от меката закръгленост на гърдите й, от добре оформеното задниче и възхитително тънката талия. Шията й беше дълга и прелестна, раменете красиво извити и гъвкави. Той я наблюдаваше със затаен дъх и в същото време му се искаше да бъде някъде далеч, за да не пречи на страстната им прегръдка. Следващите думи обаче се чуха съвсем ясно и Главния внезапно съзна коя е жената насреща му. Главната. Годеницата му."
  6. Tърси се съпругА - да,това е книгата. Чакаме следващия цитат.
  7. Цитатът е от съвременен роман. "Той се изправи и се обърна към нея. Главната закова погледа си върху него и веднага я обзе напрежение. Знаеше значението на думата зашеметен, но за първи път го изпитваше на живо. Бавната й походка се забави и накрая тя напълно спря. Застана неподвижно по средата на фоайето, неспособна да направи още една крачка. Подобно нещо не й се бе случвало досега, такава тотална загуба на контрол, но нищо не можеше да направи. Чувстваше се стъписана, сякаш някой и бе изкарал въздуха. Сега вече сърцето й биеше до полуда. Дишането й се учести, а малкият сак се изплъзна от пръстите й и се строполяса на земята с тъп звук. Чувстваше се като пълна глупачка, но изобщо не й пукаше. Просто не можеше да откъсне поглед от него. Чиста, старомодна сласт, това бе всичко. Не можеше да е нищо друго, особено от пръв поглед. Обзе я паника при самата мисъл, че би могло да е нещо друго. Просто сласт. Той не бе най-красивият мъж, когото някога бе виждала, защото Ню Йорк беше пълен с страхотни мъже, но това нямаше никакво значение. Единственото, което имаше значение, наречи го примитивни инстинкти, химия, електричество или биология, той беше неустоим. Този мъж излъчваше сексапил. Всяко негово движение бе наситено с чувственост и мъжественост, които веднага събуждаха образа на потни тела и измачкани чаршафи в съзнанието й. Беше висок поне метър осемдесет и пет с яки мускули, излъчващи силата на мъж, който върши тежък физически труд. Кожата му бе загоряла, а косата, поне доколкото можеше да види изпод шапката, бе много тъмна, почти черна; с ъгловата брадичка, съвършено очертани устни и трапчинки от двете страни. Не се беше нагласил специално за срещата си с нея, а носеше бяла риза с навити ръкави, овехтели джинси и протрити каубойски ботуши. Главната бе съсредоточила цялото си внимание върху детайлите, докато се опитваше с цялата си воля да се съвземе от шока, връхлетял я без предупреждение. Дори и най-смелите и фантазии не я бяха подготвили за подобно нещо? Как трябваше да постъпи една жена, когато срещнеше мъжа, който разпалва най-скритите й страсти? Първата й мисъл бе да побегне с всички сили, за да спаси живота си, но въпреки това не бе в състояние да помръдне от мястото си."
  8. Ех, че игра си спретнахме ние двете! Цитатът е от исторически роман: "— Върви си сега — чу YYYY гласа си, треперещ от страх и смущение. — Или… или ще сметна за необходимо да застрелям и теб! Той се стопи в мрака като призрак. YYYY пропълзя до двете тела на земята. Устата й зина от ужас и тя я прикри с треперещите си пръсти. Определено бе убила човек. Заобикаляйки свлеченото му тяло, тя се приближи към жертвата на нападението. Лицето му бе обляно в кръв. Тя се стичаше от смолисточерната му коса и се просмукваше във вечерните му дрехи. На YYYY й прималя при мисълта, че помощта й е дошла твърде късно. Тя пъхна пистолета обратно в чантичката. Побиха я ледени тръпки, бе крайно неспокойна. През всичките отминали двадесет и пет години от живота й никога не й се бе случвало подобно нещо. Погледът й пробягваше от едното тяло към другото. Само да се намираше патрул наоколо, или някой млад и добре обучен градски офицер. Осъзна, че очаква нещо да се случи. Някой щеше да се появи на местопроизшествието твърде скоро. Въпреки силния шок, обхвана я чувство за вина. Мили Боже, как щеше да живее отсега нататък, като знаеше какво е сторила? Тя се взря в жертвата на покушението със смесица от любопитство и жалост. Трудно бе да различи чертите на лицето му под кръвта, ала изглежда бе млад мъж. Дрехите му бяха елегантни, видът облекло, което можеше да се намери на Бонд стрийт. Внезапно раменете му потръпнаха. Тя примига от изненада. — С-сър? — заекна тя, привеждайки се към него. Той стремително се изправи и тя нададе ужасен писък. Огромна ръка я сграбчи за корсажа, стискайки го твърде силно, за да й позволи да се откопчи. Другата му ръка докосна лицето й. Дланта му обхвана бузата й, треперещите му пръсти зацапаха с кръв повърхността на очилата й. След френетичен опит да избяга YYYY се предаде, непохватна човешка фигурка, свита край него. — Аз прогоних нападателите ви, сър. — Тя се стремеше енергично да отмахне пръстите му от деколтето си. Но те стискаха здраво като желязо. — Мисля, че успях да спася живота ви. Пуснете ме… моля ви… Той забави отговора си. Постепенно ръката му се отдръпна и се плъзна по роклята й, докато не улови китката й."
  9. "Където е сърцето" - Елизабет Лоуъл?
  10. Ха-ха-ха. Много бързо позна. Давай твоя цитат.
  11. Цитатът е от съвременен роман: "Без да каже и дума, той се обърна и целуна пръстите й, след това се наведе и преди да се е осъзнала, той я целуваше. Устните му бяха страстни, жадни и топли. Ръцете му галеха гърдите й и се спуснаха към бедрата и колената и нетърпеливо се плъзнаха под полата. Главната с ужас осъзна, че той бе извън всякакъв контрол; в този момент се подчиняваше единствено на собственото си желание да притежава нежното й, съблазнително тяло. Изобщо не го интересуваше нейната реакция. Сърцето й започна да бие по-бързо, когато с ужас, Главната си даде сметка, че този път може да не успее да го спре. — Недей, Главен! Не тук! Моля те, престани — промълви тя. Не искаше да се кара с него, тъй като знаеше, че на този етап това само би го възбудило още повече. Той й причиняваше болка; ръцете му бяха навсякъде по тялото й, докосваха я както никой мъж досега и събличаха дрехите й. Тя се пресегна, хвана лицето му в двете си ръце и започна да повтаря името, тревожно и настоятелно, докато най-накрая той вдигна очите си към нея. Лицето му се сви в гримаса и той стисна зъби. Помогна й да се изправи, като я отдръпна от скута си и след това и той стана. Погледна я, когато тя се залюля и се облегна на бюрото; изруга тихо и се обърна с гръб към нея. Главната мълчаливо се загледа в широкия, мускулест гръб; чувстваше се толкова безсилна, че не можеше да пророни и дума. Какво да прави? Искаше да си тръгне, но краката й трепереха толкова силно, че не бе сигурна дали ще успее да излезе от кабинета. Дрехите й бяха усукани, раздърпани и блузата й бе разкопчана. Бавно и несръчно тя ги оправи и отново го погледна несигурно. Имаше вид на човек, който се бори със себе си, и тя не искаше да направи нещо, което би го ядосало. Тишината стана непоносимо тягостна и тя се насили да си тръгне, като се насочи към стола, на който бе оставила чантата си. — Няма да ходиш никъде — тихо каза той и тя замръзна на мястото си. Главният се обърна и тя видя, че чертите на лицето му бяха опънати. — Съжалявам — въздъхна той. — Причиних ли ти болка?"
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...