Премини към съдържанието

ozcan1964

Потребител
  • Публикации

    1
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

2 Неутрална репутация

1 Последовател

Всичко за ozcan1964

  • Титла
    Новобранец
  1. ozcan1964

    Жив ли е Исус според Корана?

    здравейте!аз съм мюсюлманин и реших да ви напиша какво казва коранът за Иса(Исус) ( Иса (Исус), мир нему е един от славните пророци, пратени от Аллах. Въпреки голямата си непопулярност сред християните, ислямските вярвания за Иса по никакъв начин нямат за цел да омаловажат неговата роля или да пренебрегнат неговия характер, или да принизят неговата велика личност. Тъкмо обратното, тези ислямски вярвания характеризират Иса (Исус) по най-почтителния начин и му отреждат толкова високо положение, колкото му е отредил самият Аллах. ) Когато ангелите рекоха: “О, Мариам (Мария), Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса (Исус), синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.”, -рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” Рече: “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става. И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: “Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи. [И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.” [3:45-51] И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?” Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” Това е Иса, синът на Мариам - словото на истината, в която се съмняват. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става. [И добави Иса:] “Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.” [19:29-36] Месията, синът на Мариам, е само пратеник, преди когото отминаха пратеници, а майка му е всеправдива. И двамата приемаха храна. Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат! [5:75] ( Юдеите не вярват, че пророкът Иса, мир нему, е роден от непорочна и целомъдрена жена, хулят майка му и твърдят, че той се е родил вследствие на незаконно съвъкупление. Свещеният Коран отхвърля тази клевета, като преди това разказва как пророкът Иса е бил заченат по чудодеен начин, а тук се споменава, че майка му е праведна и непорочна. Освен това, с един непоклатим довод Коранът отхвърля и доказва несъстоятелността и на приписваната на него и на майка му божественост - след като и двамата са се хранели и са чувствали глад и жажда, нима са богове? ) И рече Иса, синът на Мариам: “О, синове на Исраил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмад.” А когато [Мухаммад] им донесе ясните знаци, рекоха: “Това е явна магия.” [61:6] ( Ахмад е едно от имената на Пророка Мухаммад, мир нему. Неговото идване било споменато както в Тората така и в Евангелието. ) И когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, ти ли каза на хората: “Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!” Рече: “Пречист си Ти! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти си Всезнаещият неведомите неща. Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах - моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел. [5:116-117] ...и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” - но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те. Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър. [4:157-158] ( Всевишният Аллах избавил Нух(Ной) от потопа, Ибрахим(Авраам) - от огъня, Муса(Мойсей) - от Фараона, Мухаммад - от засадата на съдружаващите. Спасил и Иса(Исус) от евреите -уподобил на него човека, който го предал и той бил убит вместо Иса(Исус). ) О, вярващи, бъдете помощници [по пътя] на Аллах, както Иса, синът на Мариам, рече на учениците си: “Кои са моите помощници [по пътя] на Аллах?” Учениците рекоха: “Ние сме помощниците [по пътя] на Аллах.” И част от синовете на Исраил повярва, а друга не повярва. И подкрепихме вярващите срещу врага им, и те станаха победители. [61:14] ( Учениците са дванадесет святи и чисти люде, повярвали преди всички други, че Иса е раб Божи и Негов пророк, и като пророк е възнесен на небето. ) И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби със син.” Вие изрекохте нещо ужасно, от което небесата биха се разкъсали и земята - разцепила, и планините - сгромолясали в руини - да приписват син на Всемилостивия! Не подобава на Всемилостивия да има син. Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия. Той добре ги знае и всички ги отброява. И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня на възкресението. [19:88-95] О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник. Месията не ще презре да бъде раб на Аллах, нито приближените ангели. А който презре да Му служи и се възгордее - Той всички ще събере при Себе Си. [4:171-172] Един от най-противоречивите проблеми в човешката история е въпросът за Иса. Бил ли е напълно бог или само човек, или е бил полубог получовек? Наистина ли е бил само поредният измамник с претенции? Бил ли е роден от баща и майка по обикновения начин като всяко друго дете? През зимата ли е бил роден или през лятото? Много въпроси като тези продължават да се задават от времето на Иса до днес. Сред християните са се появили много маловажни варианти на тези въпроси. Всичко това е известно както на християните, така и на нехристияните. Но каква е позицията на Исляма? Може ли той да предложи тълкуване, което да отговори на тези объркващи въпроси? Преди да се каже каквото и да е, трябва да се изяснят три неща. Първо, един мюсюлманин с нищо не може да бъде разколебан от отношението на Исляма към Иса. Съзнанието му е спокойно, съвестта - чиста, и вярата - здрава. Второ, мюсюлманското понятие за Аллах, религия, пророчество, откровение и човечество дава възможност на мюсюлманина да приеме Иса (Исус) не само като исторически факт, но и като един от най-славните пророци, пратени от Аллах. Тук трябва да се знае, че приемането на Иса от мюсюлманите е фундаментален постулат на вярата в Исляма и че един мюсюлманин никога не може да мисли за Иса с пренебрежение. Никой мюсюлманин няма право да клевети Иса или който и да е друг пророк на Аллах. Трето, каквото и да се каже тук, него Коранът ни го казва и на него ни учи. Въпреки голямата си непопулярност сред християните, ислямските вярвания за Иса по никакъв начин нямат за цел да омаловажат неговата роля или да пренебрегнат неговия характер, или да принизят неговата велика личност. Тъкмо обратното, тези ислямски вярвания описват Иса по най-почтителния начин и му отреждат толкова високо положение, колкото му е отредил Самият Аллах. Всъщност мюсюлманинът почита Иса повече от много християни. Но отношението на Исляма трябва да бъде разбрано правилно. То не бива да се тълкува като помиряващо, ласкателно или компромисно. То трябва да се приеме като истината, в която мюсюлманинът непоклатимо вярва и ще продължи да вярва. Това е истината вчера, истината днес и истината утре. Средата, в която е роден и израснал Иса, заслужава внимание. Хората, при които той бил изпратен, имали специфични черти, сред които: - те били заблудени и неправилно тълкували и значението, и думите на Светите Писания на Аллах, - те отричали някои от своите пророци, включително Иса, и убили някои от тях. - за тях е разказано много, те се отнасяли безотговорно към богатството. Коранът казва: "Нима не ви обземаше надменност всеки път, щом пратеник ви донасяше онова, което душите ви не желаят? И някои отрекохте, а други убивате." [2:87] "Аллах чу словата на онези, които казаха: “Аллах е беден, а ние сме богати.” Ще запишем какво казаха и как избиваха пророците без право. И ще кажем: “Вкусете мъчителното горене!”" [3:181] "Аллах прие обета от синовете на Исраил и проводихме от тях дванадесет старейшини. И рече Аллах: “Аз съм с вас. Щом отслужвате молитвата, давате милостинята закат, вярвате в Моите пратеници, подкрепяте ги и заемате на Аллах добър заем, Аз ще отмахна от вас лошите ви постъпки и ще ви въведа в Градините, сред които реки текат. А който от вас след това е неверник, той се е отклонил от правия път.” И защото нарушиха своя обет, Ние ги проклехме и сторихме сърцата им да закоравеят. Те преиначават словата, размествайки ги. И забравиха част от онова, което им бе напомнено. И не преставаш да откриваш тяхна измяна освен у малцина от тях. Но ги извини и прости! Аллах обича благодетелните." [5:12-13] Това e втората природа на хората, при които Иса (Исус) бил изпратен. Относно датата на неговото рождение християните не са могли да посочат точно определен сезон или година: “Астрономите все още нямат никакво научно обяснение на Витлеемската звезда... нито годината, през която Иса (Исус) се е родил, нито сезонът, през който (звездата) се е появила, са известни със сигурност.” Историците уточняват, че възможно най-ранната година на раждане е била 11 преди Христа и най-късната - 4 преди Христа. Също: “Понеже сезонът на рождението не е бил напълно установен, най-вероятно това е станало по-скоро през пролетта, отколкото през декември.” (Г-жа Симоне Даро Госнер от Морската Обсерватория на САЩ, цитирана в Едмънтън Джърнъл, 23.12.1960) По-важен за мюсюлманина въпрос е как се е родил Иса. До времето на Иса са били известни три начина на сътворяване. Силата на знанието и мъдростта на Аллах, Сътворителя, ясно личат във всеки един от тях. Първо, имало е сътворяване на човешко същество без материалната намеса или присъствието на който и да е известен човек, баща или майка. Такъв бил Адам. Второ, имало е сътворяване на човешко същество без материалното съществуване или старшинство на която и да е известна майка или жена-предшественик. Такава е била Ева. Тя е била създадена от Адам, който може да се смята за символичен или формален баща на човечеството. Трето, милиони хора били родени чрез нормална интимност между бащите и майките. Любознателните хора, търсещи знание, могат да помислят и за възможността да се осъществи четвърти вид сътворяване, по-точно - създаване на човешко същество без телесна намеса на който и да е човек-баща. Тази възможност е била превърната в действителност от Аллах със сътворяването на Иса, може би за да завърши четирите възможни начини на сътворяване и за да илюстрира силата на Сътворителя във всяка възможна форма. Рождението на Иса от девственицата Мариам е чудо, сторено според волята на Аллах. Изборът на такъв вид сътворяване точно по това време може да бъде колкото високо интелигентен, толкова и полезен. Изглежда, медицината била доста разпространена в една или друга област. Съвременниците на Иса се отклонили много от пътя на Аллах и били обзети също така от упорство. Аллах им показал, че Неговата сила е безпределна и че тяхното спасение ще дойде, само ако Му се подчиняват и вярват в Него. Жива илюстрация на това е сътворяването на Иса. То е било също така предпоставка за чудесата, които по-късно Иса с помощта на Аллах щял да извърши - чудеса, които имали малко или много медицински характер. Трябва да се посочи, че това хипотетично тълкуване на рождението на Иса не се основава върху съдържанието на Корана или Пътя (сунната) на Мухаммед. Тези четири логически възможни форми на сътворяване и обобщението, че рождението на Иса съставлява четвъртата и последна форма са лично мнение на автора и негова собствена хипотеза. Това лично мнение не засяга авторитета и истинността на Корана и пътя на Мухаммед (сунната). Дали тази хипотеза за четирите вида сътворяване е валидна или не, тя по никакъв начин не хвърля сянка върху мюсюлманската вяра в Корана и върху неговите думи, че рождението на Иса било чудо по волята на Аллах и Негово дело. При всички случаи заслужава да се проследи целият въпрос. Ако някой желае да нарича Иса син на Аллах или Бог, защото той е сътворен без посредничество на човек-баща и защото Самият Аллах го е осиновил и е действал като негов баща, и ако това се окаже вярно, същото нещо би било дори по-приемливо и подходящо за Адам, който не е имал нито баща, нито майка. И ако бащинството на Аллах се тълкува във фигуративен смисъл, тогава то трябва да се приложи към цялото човечество, и по-специално към онези, които се отличават със служене на Всевишния Господар. Човешките същества са прекрасното творение на Аллах и в известен смисъл - Негови деца. Независимо дали бащинството на Аллах се тълкува буквално или формално, би било напълно произволно то да се ограничи само до Иса, като се отхвърля Адам в първото тълкувание и останалото човечество - във второто. Коранът представя рождението на Иса по следния начин: "И спомени [о, Мухаммед] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек. Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...” Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.” Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница? Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.” И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място. И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!” И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми! И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.” И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително. О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.” И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?” Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” Това е Иса, синът на Мариам ­ словото на истината, в която се съмняват. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става. [И добави Иса:] “Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.”" [19:16-36] "О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник. Месията не ще презре да бъде раб на Аллах, нито приближените ангели. А който презре да Му служи и се възгордее - Той всички ще събере при Себе Си." [4:171-172] "Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” Кажи: “А кой ще попречи с нещо на Аллах, ако поиска да погуби Месията, сина на Мариам, и майка му, и всички по земята?” На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. Той сътворява каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила." [5:17] "Бяха неверници онези, които рекоха: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” А Месията рече: “О, синове на Исраил, служете на Аллах - моя Господ и вашия Господ! За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.” Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг Бог освен единствения Бог. И ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците. Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение? Аллах е опрощаващ, милосърден. Месията, синът на Мариам, е само пратеник, преди когото отминаха пратеници, а майка му е всеправдива. И двамата приемаха храна. Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат!" [5:72-75] "А вместо Него [неверниците] приеха божества, които нищо не творят, а те са сътворени, и не владеят за себе си нито вреда, нито полза, и не владеят нито смърт, нито живот, нито възкресение." [25:3] "И когато синът на Мариам бе даден за пример, ето - твоят народ му се подигра! И рекоха: “Нашите богове ли са по-добри или той [Иса]?” Дадоха ти го само за спор. Да, те са заядлив народ. Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил. И ако пожелаехме, щяхме да сторим ангели вместо вас да останат на земята. Той е знак за Часа. И не се съмнявайте в него, и Ме следвайте! Това е правият път. И сатаната да не ви отклони! Той е ваш явен враг. И когато Иса донесе ясните знаци, рече: “Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете! Аллах е моят Господ и вашият Господ. Затова единствено на Него служете! Това е правият път.” Но групите сред тях изпаднаха в разногласие [относно Иса]. Горко на угнетителите от мъчение в болезнения Ден!" [43:57-65] Мисията, която Аллах поверил на Иса, не била спасение чрез изкупление с кръвната жертва, а спасение чрез добродетелта на правилното напътване и самодисциплина, чрез активизиране на замрялото съзнание и смекчаване на коравите сърца. Истинската Му мисия се състояла в това, да утвърди истинската религия на Аллах и да възстанови Неговите повели, които били неправилно тълкувани и обиждани. При обръщението Му към замрялото съзнание и към коравите сърца Иса не само проповядва словото на Аллах, но също и донесъл ясни знамения, и извършил “чудеса” в подкрепа на своята мисия. Логичните и духовните доказателства, както и “свръхестествените”, необичайните, били дадени от Аллах в ръцете на Иса, за да покаже на тези коравосърдечни хора истинския път към Аллах. Разказвайки за мисията на Иса и за “чудодейната” същност на неговите доказателства, Коранът посочва: "Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.”, ­ рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” Рече: “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става. И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: “Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи. [И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.”" [3:45-51] Аллах е казал също така: "О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица ­ с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица - с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения - с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите ­ с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: “Това е само явна магия.” И как вдъхнових учениците: “Да вярвате в Мен и в Моя пратеник!” Рекоха: “Ние повярвахме. И засвидетелствай, че сме отдадени!” Как учениците рекоха: “О, Иса, сине на Мариам, твоят Господ може ли да ни спусне трапеза от небето?” Рече: “Бойте се от Аллах, ако сте вярващи!” Рекоха: “Искаме да ядем от нея и да се успокоят сърцата ни, и да знаем, че си ни говорил истината, и да бъдем свидетели на това.” Рече Иса, синът на Мариам: “О, Аллах, Господи наш, спусни ни трапеза от небето! Тя ще е за нас празник, за първия и за последния от нас - знамение от Теб. И ни нахрани! Ти си Най-добрият от даващите препитание.” Рече Аллах: “Аз ще ви я спусна, ала който от вас след това отхвърли вярата, ще го измъчвам с мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от народите.” И когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, ти ли каза на хората: “Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!” Рече: “Пречист си Ти! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти си Всезнаещият неведомите неща. Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах - моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел." [5:110-117] Тези знамения от Корана са само част от многото подобни на тях. Всички те подчертават факта, че Иса (Исус) никога не е твърдял, че е Бог или син на Аллах и че само е раб и пратеник на Аллах, както и тези преди него. Коранът подчертава този факт по следния начин: "И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите." [5:46] Коранът казва също: "Бяха неверници онези, които рекоха: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” А Месията рече: “О, синове на Исраил, служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ! За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.” Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг Бог освен единствения Бог. И ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците. Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение? Аллах е опрощаващ, милосърден. Месията, синът на Мариам, е само пратеник, преди когото отминаха пратеници, а майка му е всеправдива. И двамата приемаха храна. Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат! Кажи: “Нима служите не на Аллах, а на онова, което не владее за вас нито вреда, нито полза, а Аллах е Всечуващия, Всезнаещия?” Кажи: “О, хора на Писанието, не прекалявайте в религията си, като надхвърляте истината, и не следвайте страстите на хората, които вече се заблудиха и заблудиха мнозина, и изгубиха правия път!”" [5:72-77] Началото на Иса е противоречиво, такъв е и неговият край. В това време той продължавал да изпълнява своята мисия, подкрепена от Книгата на Аллах, от мъдрост, от ясните знамения и от Доверения дух (Джибрил). Независимо от това, малко били онези, които го приели с цялото си сърце. Въпреки толерантността и любовта си към мира, Иса не можел да търпи лицемерието на синовете на Исраил и това, че се посветили на буквата на Закона за сметка на неговия дух. Те го отрекли и му се противопоставили, и решили да се освободят от него по най-жестокия начин. За тях било обичайно да отрекат някои от своите пророци и да убият други от тях. Иса не правел изключение от това правило. Те за малко щели да го убият на кръста и на практика смятат, че са го убили. Тази история е твърде драматизирана и религиозните оплаквания станали свещени за християните, както плачът за евреите. Скроили план за разпъване на Иса. Екзекуцията била изпълнена и някой наистина бил разпънат. Но това не бил Иса, а някой друг вместо него. Колкото до самия Иса, Аллах го спасил и го избавил от неговите врагове. Аллах увенчал неговата мисия на земята, спасявайки го от жестока смърт и издигайки го високо на небесата. Това, дали е бил издигнат по степен чрез превъзходство или е бил въздигнат приживе по душа и тяло, или само по душа след естествената си смърт, няма особено отношение към ислямските вярвания. Това не е постулат на вярата, защото важно и обвързващо за един мюсюлманин е само онова, което Аллах разкрива. А Аллах е разкрил, че Иса не бил разпънат, а издигнат при Него. Коранът разказва за края на Иса по следния начин: " Хората на Писанието искат да им свалиш Писание от небето. И от Муса искаха дори повече от това. И рекоха: “Покажи ни Аллах наяве!” И ги порази мълнията заради техния гнет. Сетне приеха телеца, след като ясните знаци дойдоха при тях, и Ние ги извинихме за това, и дадохме на Муса явен довод. И въздигнахме отгоре им Планината поради техния обет, и им рекохме: “Влезте през вратата, кланяйки се доземи!” И им рекохме: “Не престъпвайте в Съботата!” И взехме от тях твърд обет. Защото нарушиха своя обет и не повярваха в знаменията на Аллах, и убиваха пророците без право, и изричаха: “Сърцата ни са в броня.” - да, Аллах ги запечата [сърцата] поради тяхното неверие и не вярват освен малцина - и защото не повярваха и изричаха срещу Мариам огромна клевета, и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” - но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те. Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър." [4:152-158] Ислямът отрича доктрината за разпъването на Иса от враговете на Аллах, а и също и основите на тази доктрина. Това отрицание се базира на казаното в Корана от Самия Аллах, и на дълбокото отрицание на кръвната жертва като изкупление на чуждите грехове. Ислямът ни учи, че първият грях на Адам бил опростен, след като самият той направил изкуплението. Това означава, че никой грешник, на когото Аллах не е простил, не ще изкупи греховете на друг. Това отхвърля доктрината за кръвната жертва и изкуплението на греховете вместо друг човек. Някои от ранните християнски секти също не вярвали, че Иса е убит на кръста. Някои били убедени, че друг е бил разпнат вместо него. Трети твърдят, че Иса никога не е имал истинско материално или обикновено тяло, а бил само видение, и че разпъването му е привидно, а не истинско. Марционитското Евангелие (около 138 г. от н.е.) отрича, че Иса бил роден и просто казва, че се появил в човешка форма. Евангелието на Свети Барнабас, което се съхранява във Виенската държавна библиотека и има английски превод и арабска версия, поддържа теорията за замяната на кръста. Мюсюлманинът се чувства неангажиран както по отношение на края на Иса, така и по отношение на неговото начало. Мюсюлманинът вярва, че Иса нито е убит, нито разпнат, а че Аллах го е издигнал при Себе Си като благодат и милост от Него. Мюсюлманите имат ясно съзнание по този въпрос. Коранът окончателно е разрешил този спор. Вярването, че Иса е разпнат, повдига редица неизбежни въпроси. Някои от тях са следните: 1. Дали разпъването на Иса, както се схваща от християнските учения, съответства на справедливостта, милостта, силата и мъдростта на Аллах? 2. Справедливо ли е от страна на Аллах или на някой друг да се накара един човек да изкупи греховете на други грехове, към които той няма никакво отношение? 3. Подобава ли на милостта на Аллах и на Неговата Мъдрост да вярваме, че Иса е бил унижаван и убит по споменатия начин? 4. Това ли е изпълнението на Божието обещание (да защитава Своите съюзници и да покровителствува Своите любими), а Иса бил дотолкова изоставен, че станал лесна жертва за враговете на Аллах? Така ли се изпълнява дълг или се зачита дадена дума? 5. Оправдано и правилно ли е да се вярва, че Аллах, Опрощаващия, не е могъл да прости на Адам и неговия род греховете им, и че ги е държал в неизвестност и объркване, докато не дошъл Иса да ги изкупи със собствената си кръв? 6. Вярването в разпъването и в кръвната жертва появява ли се и в друга религия, освен в езическите вероизповедания на древните гърци, римляни, индийци, перси и други подобни? 7. Има ли в човешката история друга личност, подобна на Иса освен Бакхус, Аполон, Адонис, и други древни богове? 8. Не ни ли дава това нов поглед, който ни кара да сравним думите, приписвани на Иса, с тези на Бакхус, който казал, че е алфата и омегата на света, и е дошъл за изкупление на човечеството с кръвта си? Може ли сходството на тези думи с думите, приписвани на Иса в по-късните години, да бъде нов стимул, за да се потърси цялата истина по въпроса? 9. Какво е възправило римските власти срещу Иса? Той не представлявал никаква заплаха за техния контрол. Всъщност, той направил много услуги на техните водачи и техните семейства. Учел последователите си да въздават на Цезаря онова, което му принадлежи, и на Аллах - онова, което Му принадлежи. Бил мирен проповедник и велика подкрепа за римските власти в поддържането на закона и реда на земята. Тогава защо те го разпнали и загубили такъв гражданин, зачитащ законите, и такъв поддръжник? 10. Какво знаем за характера на римския владетел Пилат? Бил ли е в добри отношения с евреите - негови съвременици, които призовавали Рим срещу него? Управлението му в Юдея не изразявало ли омразата и презрението му към тях? Не е ли бил уязвим за подкупи? Ако е било така, защо тогава е избързал да изпълни тяхната воля или заповед? Защо не е приел подкупа на един по-богат поклонник на Иса като Йосиф от Арматея? Според Лука този Йосиф бил много богат и много се интересувал от Иса, също така бил съветник, и като член на съвета не се съгласил с неговото решение да предадат Иса на разпъване. Не е ли могъл той, дори подкупвайки продажния владетел, да се опита да спаси Иса, след като не успял да направи това в съвета? 11. Всъщност колко ученици са били свидетели на това разпъване на Иса и какви са били техните реакции? Може ли да бъде вярно това, което Матей казва [26:56], че всички ученици са го изоставили и избягали? Това ли е критерият за честността и характера на такива велики ученици на един велик учител? Казва се, че само любимият Йоан присъствал на събитието. Но колко дълго е бил там и колко време осъденият човек умирал на кръста през онези дни? Според някои надеждни исторически източници (виж статията за Кръста, The Chamber’s Encyclopaedia, 1950), обикновено осъдените умирали на кръста за няколко дни. Но защо той “умрял” на кръста, докато другите двама негови братя по съдба го надживели? А мракът обгърнал цялата земя в продължение на три часа след разпъването [Матей, 27:45, Марк 15:33, Лука 23:44]? Възможно ли е през този период на мрак и смут да е станала смяната на кръста под пурпурната роба? 12. Доколко римските войници, дошли да отведат Иса на кръста, са го познавали? Колко сигурни са били, че водят към мястото същия човек? Наистина ли са го познавали, когато отишли да го арестуват? Имали ли са особен интерес или стимул да разпознаят Иса по време, когато започвали народните празненства и страхът от обществен изблик бил неибежен? 13. Може ли вярващият да си представи, че Иса (който бил един от петте най-славни пратеници на Аллах) от кръста е говорил с Аллах както се казва, че е направил, с нотка на съжаление или безпокойство? Разумно ли е било виден пратеник като Иса по време на изпитание да каже на Аллах, че Той го е изоставил? Това ли трябва да се приеме за образец на обръщение към Аллах или за реакция по време на изпитание? 14. Не е ли могъл Аллах Милосърдния, Опрощаващия и Най-Великия да прости човешките грехове без това жестоко и страшно унизително разпъване на онзи, който не само бил невинен, но и посветен на Неговото служение и кауза по най-забележителен начин? Това ли е приложението на Божията милост и прошка, или отражението на Неговата справедливост и любов? Ако се направи по-пълно изследване (на обстоятелствата, свързани с времето, поведението на светските власти, отношенията в обществото, представите за Бога, за състоянието на човека, целта на религията и живота), бихме достигнали до изводи, близки до представените по-горе. До намирането на разумно обяснение на тези факти вярващият не може да се задоволи, нито да изпита удовлетворението на истинския покой. Затова може да се пожелае на всички заинтересовани страни да направят сериозно изследване по въпроса и да вникнат в него по-задълбочено. Що се отнася до мюсюлманите, подобни въпроси никога не възникват пред тях, подобни затруднения не съществуват, защото Ислямът твърдо поддържа схващането, че Иса (Исус) не е нито разпънат, нито убит, а е почетен и издигнат при Самия Аллах. В християнската литература се казва, че след разпъването Иса (Исус) се появил пред някои ученици. Неговата поява е напълно възможна и по никакъв начин не противоречи на ислямските вярвания. Ако е истина, че се е появил, мюсюлманинът би повярвал, че неговата поява не е била след смъртта му на Кръста, а след неговото излизане от убежището, където се приютил по повеля на Аллах като част от Божия план да го спаси и противодейства на злосторния вражески замисъл. Вместо да бъде разпнат и унижен, както замисляли враговете, той бил издигнат по степен и почетен, съгласно замисъла на Аллах. Според мюсюлманите величието на Иса и отличието на неговата роля не произлиза от християнското вярване, че бил хладнокръвно разпнат заради своето учение и за изкупление на човешките грехове. Ако това разпространено вярване е валидно, човек може да се изкуши да каже, че жертвата на Иса за изкупление е била напразна, защото грехът не бил премахнат. Или човек може да каже дори, че има хиляди велики герои като Иса, загинали при изпълнението на своите каузи, независимо дали каузите заслужават или не саможертва. Такива може да се открият навсякъде сред германците, съюзниците, комунистите, официалните лица в ООН, религиозните войни, борците за свобода и т.н. Ако тази насилствена смърт придаваше божественост на мъртвите, човечеството би имало безброй богове и божества, и би било несправедливо боготворенето да се ограничи само до Иса, без да се смятат другите герои, загинали при подобни обстоятелства. Още веднъж искаме да повторим, че за мюсюлманина не съществува такъв парадокс. Той вярва, че величието на Иса (Исус) произтича от факта, че е бил избран от Аллах и почетен с дадената от Него дума, че са му поверени откровенията на Аллах и че му е поръчано да проповядва Неговото послание, че е пратеник с характер и личност, че е честен към себе си и към другите, че се бори с лицемерието и богохулството, че е отличен в началото, по време на раждането си, и в края, по време на възхождението си, и че е знамение за хората, и милост от Аллах, Аллах да дари с мир него и другите пророци! Естеството на този преглед не позволява да се занимаем докрай в детайли с изказванията в Корана за Иса и неговата мисия. Това, което бе дадено тук, е само фундаменталната част. За по-нататъшни изследвания и търсения можете да се обърне към самия Коран. За улесняване на справките представяме знаменията на Корана, засягащи този въпрос: [2:87, 136, 253], [3:42-53, 84], [4:156-159, 171-172], [5:17, 46, 72, 75, 78, 110-118], [6:85], [9:30-31], [19:1- 40], [23:50], [33:7], [42:13], [43:57-65], [57:27] и [61:6, 14]. ЧЕТЕТЕ ХОРА! КОГАТО НЕ СТЕ СЕ ИНФОРМИРАЛИ И ПОСЛЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НЕ СТЕ Я ФЕРМЕНТИРАЛИ В ГЛАВИТЕ СИ,КАК ЩЕ КАЖЕШ МНЕНИЕ РАЗЛИЧНО ОТ ТОВА КОЕТО ХОДЖАТА И ПОПА И ВСИЧКИ ДРУГИ ВСЕЗНАЙКОВЦИ СА ТИ ПОДСКАЗАЛИ?КАК ЩЕ ДИСКУТИРАШ НА РЕЛИГИОЗНА ТЕМА СЛЕД КАТО И НА ЙОТА НЕ ПОЗНАВАШ ОТСРЕШНАТА ТЕЗА?ТОВА ГО ПИША НА ОНЕЗИ КОИТО ЩЕ МЕ ОБВИНЯТ ЧЕ ЕДВАЛИ НЕ АЗ ТУК ПРОПОВАДВАМ ИСЛЯМА,АЗ НЕ ГИ КАНЯ ДА СЕ ЗАМИЛЯТ КОЯ РЕЛИГИЯ Е ПО ПРАВА,ЗА МЕН ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ Е И МОЯ РЕЛИГИЯ, ЗАЩОТО ГОСПОД БОГ СЪЗДАТЕЛЯ НА ВСИЧКО И ВСИЧКИ Е САЗДАЛ ТАЗИ РЕЛИГИЯ.САМО ТОВА Е ДОСТАТЪЧНО ЗА ДА Я ПРИЕМА И ИЗУЧАВАМ КАТО СВОЯ,НО КОГАТО ХОРАТА СЪС ВЛАСТ РЕШАВАТ КАКВО ДА ОСТАНЕ В ЕДНА РЕЛИГИЯ И КАКВО ТЕ ЩЕ ПРЕМАХНАТ ЩОТО НЕЕ УГОДНА НА ТЯХ?ЧИСТОТАТА НА БИБЛИЯТА БИВА ОСКВЕРНЕНА МНОГОКРАТНО ОТ ПАПИ И ПАТРИЦИИ НА СЪБОРИ,ЕТО ЗА ТОВА СЕ ПОЯВЯВА КОРАНЪТ .
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.