ivopanovcx

Ами за 10-те години, откакто съм шофьор, смених три полски фиатчета 126р, един ситроен сх 2.5 бензин комби, а за момента съм със ситроен ах 1.1 моно, и ситроен сх 2.2 бензин, фастбек. Впечатления за фиатките: много добре замислена количка по отношение на возене и устройство, супер елементарна за ремонт, доста евтина поддръжка. Недостатъци - ами на първите две проблема беше ръждата. На последното проблема бяха барабанните спирачки - така и не можах да науча тази колика да спира хубаво със оригиналните спирачки, а бях сменил съвършено всичко, което може да има отношение към спирачките. Иначе я карах три години, през които мина и профилактична смяна на лагерите на двигателя, и немога да се сетя за нещо, което да е било сложно или да ме е зарязала на пътя заради него. Взех я на 50000, точно време за профилактики, беше изключително запазена като купе и ходова част. Продадох я на 85000, със никакви проблеми, дори имаше доста монтирани от мен екстри (ел.стъкла, аларма, имобилайзер, чистачка задно стъкло) и т.н. Идеална колица за до двама души. За повече просто се задъхва. Иначе като бях сам,съм я пържил до повече от 140км...идеално си седеше на пътя количката. Пак бих си взел такава за всекидневно ходене на работа! Следващата кола - първата ми истинска любов - Citroen CX 25 Break - тогава се видях във возия - все още си пазя колата, но ръждата просто изяде купето - беше набор 79, и едва на 68000км, седяла 20 години на улицата в прах - така я и взех. Двигателя дори сега при завъртане не се чуди, а пали моментално и вдига хидрото. 168 магарета груба сила - яда ми с нея беше че доста трудно се паркирах в центъра на София, и че нямаше къде да изръчкам двигателя в градски условия. Съвършени спирачки, съвършена возия, евтини части, лесно приспособими от други коли, и ненамираеми оригинални такива! РАзхода и във града беше 12/100 а извън - 9/100. Сдобих се след известен застой със Ситроен АХ 1.1 моно - едната от сегашните ми коли. Ами първата една година - супер доволен, разход градско 6.5 извън -4.5. Обаче последната една година просто ми ходи по нервната система - разхода и в града е 10/100 , а извън градско не виждам особена промяна - гледах правих струвах - не открих причина за висок разход и я карам така сега. Иначе на първата година - заден мост, рейка, серво на спирачките - и се промени значително, макар да е ситроен без хидро. Количката е много луксозна за размерите си, много добре вози и много хубаво седи на пътя - изобщо усещането е много по -добро отколкото в повечето нови коли. Карам си я и си ме вози доволно, но все още е много жадна. Последната придобивка - Citroen CX 22 TRS Serie II - 2.2 мотор, карбураторен, глезотийки, луксове - ами за мен това е върхът на колите за момента. Купих го БРАКУВАН, съсипан, изпотрошен и разбит, с блокирал двигател, изпуснали всички сфери, окайващо изрисуван със спрейове, на 388000км, още в гаранция по пробег!. За точно 6 месеца, колата се възстанови, изправи на крака, регистрира се в кат, издържа си технотеста със отличен! След възстановяването - цяло лято не спрях да го карам, а за зимата го прибрах да не ръждясва купето. Основният проблем на двигателя, така оплют от хора с подобни коли (25гти например), е че студена трябва да си виртуоз, за да можеш да я нагласиш да работи без да и падат оборотите. Всичко това е първата една-две минути, след което задължително трябва да изключи поне автоматичната газ, за да караш спокойно. Иначе е много тиха, много бърза, и с невероятно ускорение - доста коли наказа по пътя, докато я карах. Един ден отивах към Вакарел, и се лепнах на една С-класа със 180 за задника, пича се изряза, но пак го настигнах и ме пусна. Разхода на 2.2 - във града 10-11/100. Извън града със до 100 - 6.6/100, до 130 - 8.8, а когато карах със 200, не съм го засичал дори, но сигурно е двоен. Двигателя е ужасно темпераментен - с лекота вдига 7500 оборота на скорост, не е претенциозен, много лесно се обслужва за смяна на ремъци, масла и т.н. ДИРАВИ - управлението на волана си върши перфектно работата, хидро-спирачките са мощни и навременни, изобщо много добра кола за всекидневно градско и извънградско пътуване. Известен недостатък е че на градско каране лесно почерня свещите, но това са бели кахъри. Много важно нещо за тази кола - никога не слагайте евтини и/или стари гуми - много лесно поднася дори на завой със 50! Идеалното, на което засега съм се спрял за нея е Семперит - не мърда от пътя, буквално е като на релси. Също така скороста и изобщо не се усеща - със 170 вътре седи все едно е със 30. За некаралите такава машина, много лесно може да се пребият - волана е много директен, спирачките също. тапицериите са слабото място на този параход - за 24 години дунапрените са позагнили и имат нужда от обновяване вътрешните елементи. Окачването е сравнително евтино за ремонт и поддръжка - дори и тази кола страда чат пат от дупки - ти не ги усещаш, тя обаче ги усеща, макар и доста трудно. Мненито ми за нея е че за хора с по-ограничен бюджет, които искат да се возят на нещо хубаво, оригинално и стойностно, тази кола е идеалният избор. Само дето много рядко се срещат живи съучеици на 2.2 варианта, особено във добро състояние.