Празнувам невъзможната ни среща.
Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.
Не съм сама! - усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.
Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.
Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?
Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!
Камелия КОНДОВА
Обява
Заменям една измислена радост
за две сълзи - ама съвсем истински.
И дом с едно уютно мълчание
за едничък тавански писък.
Заменям на Варна мекия климат
за топла дума - на двата полюса.
И още - едно есенно имане,
за едно нямане - пролетно!
Заменям едно породисто куче
за един верен, бездомен пес...
Заменям насилено благополучие
за една нещастна любов днес!
К. Кондова