Pajarito

Да, тя е.. извинете за закъснението ти си ))

Пак прекалих, но не можах да се спра, това е любимия ми момент от книгата Главната изчака няколко минутки, преди да излети като вихър от тоалетната. Беше гледала четири пъти филма на Кармен Миранда, добре бе изучила цялото й поведение, така че когато влезе в залата с приглушеното осветление и всичките тези елегантно облечени дами и господа във фракове и в парадни униформи, беше същинска Кармен Миранда. Вървеше леко, полюшвайки бедра, всред стъписаната публика. — Много си сладичък! — каза Главната на един адмирал и го щипна закачливо по бузата. Беше усвоила добре странния испански акцент. — Много му са хубави звездичките, нали? — усмихна се тя към жената на адмирала. След това Главната се отпусна на скута на някакъв капитан трети ранг, като си позавъртя хубаво задничето насам-натам. — Искаш ли да направиш с мене малко чика-чика бум-бум? — Млада госпожо! — задави се офицерът от възмущение. — Имате ли изобщо покана за този бал? — О, да! — изписука Главната. — Аз съм съпруга на един много важен човек! — И той е? — излая капитанът, докато се бореше отчаяно да се освободи от нея. — Ето го! Главния бе наблюдавал сцената страхотно развеселен, нямаше и представа каква е тази мадама. — Мили Боже! — изпъшка той поразен, когато позна Главната. Той машинално хукна през залата към нея и я дръпна от скута на капитана. — Ужасно съжалявам, сър! — каза Главния. — Нямах представа, че тя… Искам да кажа… О, сър! — Май че харесваш жените в червено? — прошепна Главната на ухото му. — Затова съм си сложила и червено, точно като цвета на косата й… — Тя се обърна към другите и отново изви глас. — Толкова е мъжествен, нали? Толкова е… — Тя завъртя очи, издаде задните си части към Главния и се поотърка о бедрото му, като разтърси поли високо и показа разголените си крака чак до горе. — О-о-ох! — изскимтя тя. — Лейтенант ! — гръмна адмиралът. — Да, сър? — отвърна Главния едва. — О-о-оу! Искам да се запозная с майка му — поде Главната и присви капризно устенца. Тя се освободи от хватката на Главния и се хвърли към някакъв капитан. — Понякога мъжете са толкова ужасни, не мислите ли, миличък? — Аз съм майката на Главния — чу тя глас зад гърба си. Главната се обърна и се вкамени — дамата от тоалетната! — Господи! — прошепна Главната. — Аз… аз… Нямаше сили да продължи. Искаше й се да потъне в земята. Мисис Монтгомъри се наведе и целуна Главната по бузата. — Няма да се предаваш сега! — прошепна тя. След това се обърна към околните: — А сега ще ви изпеем нещо с моята снаха. Главния , подай ми моля те, джобното си ножче! — Мамо, сега искам да ви отведа веднага вкъщи! — Мисля, че това е чудесна идея, лейтенант! — обади се адмиралът. — Ще ви очаквам в понеделник сутрин в кабинета ми! — Слушам! — Главния отдаде отривисто чест и хвана Главната за рамото. Но ... се отскубна и каза високо: — Страхотен тиранин, нали? Иска от мене да мия чинии, да жуля пода, кара ме дори да му търкам гърба в банята, а никога не ми позволява да пея… Неколцина от гостите се разсмяха: — Хайде де, защо не й позволите да попее? — Но да! И аз с удоволствие бих послушала — каза развеселена съпругата на адмирала. — Подай ми ножчето си, …..! — каза Елеонор. Главния машинално подаде ножчето и тя цепна скъпата си елегантна вечерна рокля чак до бедрото… След това взе три големи цвята от хибискус от масата и ги втъкна в косата си. — Кажи на оркестъра да свири „Тико-тико“! — нареди тя на Главния.

Сладостта на живота – Нора Робъртс

и аз подхванах "Как да отвлечеш шотландски лорд"

изобщo ne можах да се реша къде да напиша нещичко за "Брак за една година" на Вирджиния Хенли. Действието се развива в Шотландия но Главния не е шотландец.. Не се сещам и да го описват като рицар, по скоро като отличен боец.. В сцената с риса който и ближе гърдите и тя въздиша си казах "мале дано не е от извратените книги които описват момичетата" но книгата приятно ме изненада. В съсловие с многото исторически факти, любовта между главните бешe описана тоолкова чувственно.. особенно моментите когато той беше на прага на смъртта и не можешe да се храни, тя го кърмеше.. Е описано така не е никак приятно но вярвам че тези които са я чели са на същото мнение.. Оценявам я с десятка с мъъничко минусче.

Снощи подхванах "Брак за една година" на Вирджиния Хенли Тази сцена с рис'а който и ближеше гърдите и тя изпитваше удоволствие не ми допадана. Още съм в началото, дано да ме увлече.

На мен ми харесва книгата. Ralna е права, после галавния става салдичък Да, това е! Ти си

Малко дългичък ми е цитата, попрекалих.. но това е Главната отстъпи назад, когато той тръгна към нея. Обикновено приятното му лице, сега изглеждаше особено, и това я държеше нащрек. — Що се отнася до теб, .... — прошепна Главния, — дойдох да се убедя, че ме разбираш и ще изпълниш докрай желанията ми. Той вдигна едната си ръка и я сграбчи за косата. Завесите бяха спуснати и в полумрака на стаята тя мярна в другата му ръка ножици. Обзе я паника. Какво смяташе да прави? Тя се опита да отблъсне ръката му, но той дръпна косата й още по-силно и я стисна здраво. Остана за миг надвесен над нея. Наслаждаваше се почти садистично на страха, който изпитваше. После опъна кичура толкова силно, че тя се свлече на колене. Главната извика. От очите й потекоха сълзи. Веднага след това чу първото изщракване на ножиците и видя част от скъпоценната си коса да пада на пода. Изпищя и тръсна глава. Това й причини още по-голяма болка, но не искаше да се предаде. Главния остави ножиците, сграбчи я за раменете и я постави между колената си. Ръцете й бяха долепени до тялото. Стискаше я толкова силно, че щеше да я смаже. — Престани да се съпротивляваш! — извика .... с нарастващ гняв в гласа. — В противен случай наистина ще те заболи. Напрегнатото му изражение й даде да разбере, че твърдо е решил да го направи и че ще я пусне едва когато извърши ужасното си дело, както си бе наумил. Веднъж вземеше ли някакво решение, нямаше начин да го отклониш от него. Тя спря да се бори и го погледна умолително. Очите му бяха студени и безмилостни и тя с изплаши. Само след няколко минути той приключи с отрязването на косата й. Не го интересуваше дали липсата на дългите й къдрици ще я направи нещастна. Със сигурност щеше да бъде единствената жена в къщата, а може би и в целия град, с къса коса. Без боне нямаше да може да излиза навън. Щеше да се срамува до смърт, че косата й не е много по-дълга от тази на Главния. Защо бе направил това? Когато свърши, Главния я освободи. Тя падна на пода и остана да лежи там. Ридаеше, заобиколена от златистите си кичури, захвърлени небрежно от него. Вече бе намразила силно този мъж, от когото се бе възхищавала доскоро. Главния отиде до прозорците и дръпна завесите. Снопове дневна светлина нахлуха в стаята. Продължаваше да вали и вятърът виеше. Около къщата бяха натрупани огромни преспи. Продължаващата буря заплашваше да ги откъсне от света за няколко дни. Главната лежеше на пода, без да помръдва. Стискаше кичури от косата си между пръстите, а тялото й се тресеше от ридания. Усети, че я обгръща мрак, но не се опита да се отърси от него. Копнееше за утехата на безсъзнанието. Всичките й сили я бяха напуснали. Главния взе една купа с вода от мивката и я отнесе до нея. После я изля до дъно върху й. — Стани! — изрева той. Главната бавно се изправи. Водата се стичаше по лицето й заедно със сълзите. Стоеше и го гледаше, а някъде дълбоко в душата й се надигаше протест. В момента, в който той се обърна с гръб към нея, тя грабна купата и я стовари с всички сили върху главата му. Порцелановият съд се строши и парчетата се пръснаха навсякъде. Главния се извърна подивял и сграбчи китките й, преди тя да успее да вдигне ръце да се защити. За нейна голяма изненада той не я удари. Просто я дръпна трепереща в прегръдките си. Притискаше я и галеше мокрите й, къси къдрици. Прошепна в ухото й: — Съжалявам. Прости ми. После той я взе на ръце и я отнесе до малкото кресло пред огледалото. Отпусна се тежко върху него, продължавайки нежно да мълви и да я милва, докато хлипанията й стихнаха.

Това е Триумф на Хедър Греъм

В момента си чета "Рандеву" на Аманда Куик, но някак не ми потръгна тая книжка :/ Преполових я даже, но няма да я оставя.. Дано да е по забавна към края

Съгласна съм с мнението на ан8 по повод "Богатият Варварин". Книгата не е лоша, но ми дойде в повече манията на главната по конете. И изобщо," нямам опит с хората"," държах се с нея като с кон" и тем подобни. Иначе главния си беше сладичък. Oценявам я с 8.

В момента чета "Уитни моя любов" на Джудит Макнот.. вчера си прочетох "Кралството на мечтите" и ужасно ми хареса

Сюзън Джонсън - Блейз