bahai

На 12 декември 1863г. в Европа за първи път идва Божи пратеник . Макар и част от Османската империя Одрин по това време е Български град и в него Бахаулла прекарва 10 години, като разкрива някой от най-важните си книги. http://pajamasmedia.com/michaeltotten/2010/12/09/iran%E2%80%99s-other-war/

Съгласен съм. С времето хората изкривяват Божието учение и започват даго използват за постигане на материалните си цели. Затова и Бог изпраща нови пратеници и дава нови учения. Ето и последния пример с мощите на Йоан. Едните казват , не са негови , а другите какво от това дай да направим и ние бизнес. Не е лошо да се направи бизнес, лошо е че уж се прави религия.

Мисленето е сложен процес, не всеки го може. А защо трябва да откриваме топлата вода отново. Не е ли по лесно просто да проверим дали написаното е истина. Казваш да се доверяваш сляпо и да следваш някакво учение, е фанатизъм. Но ако не се доверяваш сляпо, а проверяваш истинноста на това което следваш, това какво е?

Невъзможността да бъде познат Бог , не е съчинение а Факт. А обяснението на този факт е понеже Той е много по-висш от нас. Все едно да искаш масата и стола , да познаят дърводелеца, който ги е направил. Има доста цитати и в Стария и в Новия завет, да не говорим за Корана или за "Най-святата книга" (Кетаб-и-агдас).

Май вече идва идеята че и Библията и Корана, са много стари и не са автентични. Дали не е време да потърсите нещо ново от Извора, чиито оригинални са налице? Мислите ли че Бог ще остави своето творение да се лута 1500 - 2000 г. без необходимите напътствия. Ето например историята за Адам и Ева, разказана и обяснена. В Библията е написано, че Бог оставил Адам в Райската градина, за да я обработва и да се грижи за нея, като Му казал: "От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш."1 После се казва, че Бог накарал Адам да заспи, взел едно от ребрата Му и създал жената, за да Му бъде другар. След това се казва, че змията подмамила жената да яде от дървото, като й казала: "Бог ви забрани да ядете от дървото, за да не ви се отворят очите и да не познавате доброто и злото."2 Тогава Ева яла от дървото и дала и на Адам, Който също ял; очите им се отворили, те видели, че са голи и покрили телата си с листа. Следствие тази постъпка, те били упрекнати от Бога. Бог рекъл на Адам: "Ял ли си от забраненото дърво?" Адам отвърнал: "Ева ме изкуши и аз ядох." Тогава Бог укорил Ева, а тя казала: "Змията ме изкуши и аз ядох." Затова змията била проклета и между Ева и нея била създадена ненавист, както и между техните потомци. И Бог рекъл: "След като позна доброто и злото, човекът стана като Нас и сигурно ще яде от дървото на живота и ще живее вечно." Затова Бог заварди дървото на живота.3 Ако вземем този разказ с явното му значение, той е наистина изключителен. Разумът не може да го приеме, да го потвърди или да си го представи, тъй като подобно подреждане, подобни подробности, речи и укори далеч не могат да бъдат направени от разумен човек, да не говорим от Божествеността - онази Божественост, Която е подредила вселената в най-съвършена форма, а безбройните й обитатели - в абсолютна система, сила и съвършенство. Трябва малко да размислим - ако буквалното значение на този разказ бе приписвано на някой мъдрец, несъмнено всички логично биха отрекли, че това подреждане, този замисъл, би могъл да произлезе от разумно същество. Затова този разказ за Адам и Ева, които яли от дървото и тяхното изгонване от Рая, трябва да се разглежда просто като един символ. Той съдържа божествени тайни, има всеобхватен смисъл и предполага чудни обяснения. Единствено тези, които са посветени в тайните и тези, които са близо до Двора на Всемогъщия, са запознати с тези загадки. Затова и тези библейски стихове имат многобройни значения. Ще обясним едно тези значения, като кажем следното: Адам означава божествения дух на Адам, а Ева - човешката Му душа. Защото в някои откъси от Светите книги, където се споменават жените, те представляват човешката душа. Дървото на доброто и злото означава човешкия свят, тъй като духовният и божествен свят е изцяло добър и абсолютно светъл, а в човешкия свят светлината и мракът, доброто и злото съществуват като противоположни състояния. Значението на змията е привързаността към човешкия свят. Тази привързаност на духа към човешкия свят отвела душата и духа на Адам от света на свободата в света на робството и Го накарала да се обърне от Царството на единството към човешкия свят. Когато душата и духът на Адам влезли в човешкия свят, Той излязъл от рая на свободата и паднал в света на робството. От висотата на чистотата и абсолютната доброта, Той навлязъл в света на доброто и злото. Дървото на живота е най-висшата степен на света на съществуванието - състоянието на Божието слово и на върховното Проявление. Поради тази причина това състояние било съхранено и при появата на най-благородното върховно Проявление, то станало ясно и очевидно. Защото състоянието на Адам, по отношение появата и проявлението на божествените съвършенства, било зародишно състояние; състоянието на Христос било състояние на зрелостта и на разумната възраст; а изгряването на Най-великото Светило1 било състоянието на съвършенство на същността и на качествата. Затова във върховния Рай дървото на живота е израз за центъра на абсолютно чистата святост - тоест на върховното божествено Проявление. От дните на Адам до дните на Христос, Те говорели малко за вечния живот и за всеобхватните божествени съвършенства. Дървото на живота било състоянието на Реалността Христова; чрез Неговото проявление то било посадено и украсено с вечни плодове. Помислете сега доколко това значение съответства на реалността. Защото, когато духът и душата на Адам били привързани към човешкия свят, те преминали от света на свободата в света на робството и Неговите потомци заживели в робство. Тази привързаност на душата и духа към човешкия свят, която е грехът, била унаследена от потомците на Адам и тя е змията, която винаги се намира сред духовете и потомците на Адам и е техен враг. Тази ненавист продължава и е трайна. Защото привързаността към света се е превърнала в източник на робство за духовете, а това робство се равнява на грях, който е бил предаден от Адам на Неговото поколение. Именно поради тази привързаност хората са били лишени от присъщата им духовност и въздигнато положение. Когато пречистващите повеи на Христос и свещената светлина на Най-великото Светило2 се разпространили навред, човешките същности - тоест онези, които се обърнали към Божието слово и получили изобилието на Неговата благодат, били спасени от тази привързаност и греховност, получили вечен живот, били освободени от робските окови и стигнали до света на свободата. Били освободени от пороците на човешкия свят и благословени с добродетелите на Царството. Това е смисълът на Христовите слова: "Дадох Своята кръв за живота на света"3, тоест избрах всички тези несгоди, тези страдания, беди и дори най-голямо мъченичество, за постигането на тази цел - опрощението на греховете (тоест откъсването на духовете от човешкия свят и тяхното привличане към божествения свят), за да могат да се надигнат души, които ще представляват самата същност на напътствието за хората и проявления на съвършенствата на Върховното царство. Забележете, че ако според предположенията на Хората на Книгата1, значението бъде взето в неговия явен смисъл, то би представлявало абсолютна несправедливост и пълно предопределение. Ако Адам е съгрешил като се е доближил до забраненото дърво, какъв е бил грехът на Авраам и каква е била грешката на Моисей Събеседника? Какво е било престъплението на Ной Пророка? Какво е било прегрешението на Верния Йосиф? Каква е била несправедливостта на Божиите Пророци и каква е била простъпката на Йоан Целомъдрения? Би ли позволила Божията справедливост, поради Адамовия грях тези просветени Проявления да попаднат в мъченията на ада, докато дойде Христос и чрез саможертвата Си да ги избави от мъчителните страдания? Подобна представа излиза извън рамките на всякакъв закон и наредба и не може да бъде приета от никой разумен човек. Не, това означава, каквото вече беше казано - Адам е духът на Адам, а Ева е Неговата душа; дървото е човешкият свят, а змията е онази привързаност към този свят, която представлява греха и която е заразила потомците на Адам. Чрез Своите свети повеи Христос спасил хората от тази привързаност и ги освободил от този грях. Грехът на Адам е относителен по отношение положението Му. Въпреки че от подобна привързаност произтичат резултати, привързаността към земния свят се смята за грях по отношение привързаността към духовния свят. Добрите дела на праведните са греховете на Приближените. Това е установено. По този начин телесната сила е не само несъвършена по отношение на духовната сила - в сравнения с нея тя представлява слабост. По същия начин физическият живот, в сравнение с вечния живот на Царството, се смята за смърт. Затова и Христос нарекъл материалния живот смърт и казал: "Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци."2 Въпреки че тези души притежавали физически живот, в Неговите очи този живот представлявал смърт.

Ако трябва да се извиня, че не съм разбрал. :wors:

Въпросната немска група е част от небезизвестния "Темплиерски орден". И таканареченото Второ пришествие, е станало точно там и точно така както е били обещано. Това че те не са го разбрали , е техен пропуск. Ако погледнеш историята ще видиш че очакванията на хората са различни от това което се случва в действителност. Евреите още си чакат Месията. Кой е виновен че не са го разпознали? По интересно е защо не са го разпознали. Искаш ли един цитат от Библията, нали уж си християнин. Лука 17 24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден. 25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. 26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; Разбира се. Но първо трябва да имаш какво да напишеш, а после трябва да си наясно че ако то наистина е това за което претендира, тоест имаш достатъчно последователи, ше трябва да платиш с живота си. Всички истински религии започват с яростни гонения и масови екзекуции. Евентуани резултати ще имаш след 100 - 200 години. Бахаулла е син на министър и поста му се полага по наследство. Вместо това Той избира живот на затворник. Лежал е 60 години в затворите на Турската империя, заедно със семейството си. Имаш ли идея как един затворник има 40-50 000 последователи. Всеки който се е доближал до него го е разпознавал и е ставал последовател на неговото учение. Затова са го местели непрекъснато и не са му давали да се срещне с Шаха. Самото учение е било изключително неприемливо за тогавашните нрави. Известен е случай когато един последовател, разбирайки със закъснение че според учението което е вече е приел, мъжете и жените са равнопоставени и неговоте жени ще трябва да си махнат фереджетата, се самоубива.

Апокалипсис на значи край , а значи "Откровение". Всички които смятат че в Библията се говори за край на света грешат. Във всички Свещенни книги се говори за Духовния свят, не за физическия.Самият Исус казва че е цар, но не във физическия смисъл. Упреците ги отправи към Автора на посланието. Ние само го предаваме на хората. Но не мисля че е закъснял. Напротив , посланието е точно навреме. Човечеството навлезе в нов етап на развитие и Господ му показа пътя , който трябва да следва. При това безплатно. Всички тези глупости за въдички и кукички са бошлаф. Втова вероиповедание , никой нище не трябва да даде, за да получи. Няма и духовници нито водачи на които да се поклонят вярващите. Има само знание и който е умен може да се възползва от него , както намери за добре. Що се отнася до това кога Бахайската религия ще стане една от световните религии, виж сам. http://www.bahai.bg/content/view/27/43/

Социално и морално учение Имай чисто, добро и лъчезарно сърце, за да бъде твое вечното, непреходно, безкрайно и древно царство. — БАХАУЛЛА ЕДНО ОТ изключителните качества на Писанията на Бахаулла е степента, до която те точно предсказват последствията и промените, които са ангажирали човечеството през двадесети и началото на двадесет и първи век. От равноправието на жените до расовата справедливост, от бурното развитие на научното знание и информация до динамичните процеси, превърнали нашата планета в едно "глобално село", темите от централно значение за съвременния свят са били пророчески предсказани и задълбочено разгледани от Основателя на Бахайската вяра. Визията на Бахаулла за обновление докосва всички аспекти на живота – от личния морал до икономиката и управлението; от развитието на общностите до религиозната практика. Централната тема в социалното учение на Бахаулла е, че човечеството е една обща раса и че е дошъл денят за нейното обединение в единно световно общество. Признаването на нашето същинско единство според Бахайските писания води до редица прогресивни социални принципи и идеали, които бахаите се стремят да разпространяват по света. Тези жизненоважни социални принципи включват изкореняването на всички форми на предразсъдъци, установяването на пълно равенство между половете, признаване на същинското единство на великите световни религии, елиминиране на крайностите в бедност и богатство, осигуряване на всеобщо образование, насърчаване на висок стандарт на личностно поведение, признаване на хармонията между наука и религия, преследване на устойчив баланс между природа и технологии и изграждането на световна федерална система, основана на колективна сигурност. Когато анализираме до каква степен тези принципи отговарят на социалните проблеми – от расовите взаимоотношения до икономическата справедливост, които задвижваха най-динамичните процеси на двадесети век, става ясно, че никога не е имало футурист, аналитик или пророк, чиято визия толкова точно да е предвидила критичните моменти в социалната действителност. От епохата на своето обявяване ученията на Бахаулла не само че не са загубили своята актуалност, но вече доминират в колективния живот на човечеството през двадесет и първи век. ТЕМАТА Е ЕДИНСТВО Прогресивният подход на Бахайската вяра към човешкото общество произлиза от акцента на Бахаулла върху единството. Всъщност, ако човек желае да характеризира Неговите учения с една дума, тази дума би била “единство”. Навсякъде из своите Писания Бахаулла подчертава важността и реалността на единството и обединението. Първо, Бог е един. Всички велики световни религии също представляват едно. Те са откликът на човечеството на Божията воля за неговото развитие, превъплътена в поредица от Божествени посланици. Това разбиране на общия произход и цел на великите ре-лигии лежи в сърцевината на концепцията за единство в ученията на Бахаулла. От тази фундаментална концепция за божествено и религиозно единство произлизат останалите принципи. Бахаулла учи, че всички човешки същества са създания на един Бог и представляват един народ. Разликите, основани на расов, национален, класов или етнически признак, са ефимерни, когато биват разглеждани в този контекст. По аналогичен принцип, всякакви идеи за племенно, регионално или национално превъзходство се отхвърлят в Бахайската вяра. Говорейки чрез Бахаулла, Божият глас призовава: “Не знаете ли защо ви създадохме от един и същи прах? За да не се големее никой над другите. Помнете винаги в сърцата си как бяхте създадени. След като сме ви създали всички от едно и също вещество, ваш дълг е да бъдете сякаш сте една душа, да вървите в една и съща крачка, да се храните с една и съща уста и да живеете в една и съща земя, така че от най-съкровената ви същност, чрез вашите дела и действия да се проявят знаците на единството и сърцевината на себеотрицанието.” ЕДИНСТВО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО illumination Благоденствието на човечеството, неговият мир и сигурност са непостижими, докато не се установи крепко неговото единство. — БАХАУЛЛА Идеята, че човечеството е една раса формира основата за другите принципи на социална справедливост в Бахайската вяра. Бахаулла заклеймява расовите и етническите предразсъдъци, призовавайки “Затворете очите си за расовите разлики и отворете обятията си за всички в светлината на единството.” Бахаулла категорично провъзгласява и равнопоставеността на половете – по време, когато женското движение едва започва битката си за правото на жените да гласуват на Запад, а в Средния изток подобни идеи все още били нечувани. Така Бахаулла става първият Основател на световна религия, който изрично провъзгласява пълната равнопоставеност между жените и мъжете. Всъщност момичетата трябва да са с предимство при получаване на образование, ако поради стечение на обстоятелствата семейството или обществото не може да си позволи да образова децата си равностойно. “Докато равенството между мъжете и жените не бъде напълно установено и постигнато, най-високото социално развитие на човечеството не е възможно”, заявяват Бахайските свещени писания. Този призив за равностойно отношение не отрича естествените разлики между половете. Бахаулла подчертава важността на майчинството, бащинството и семейния живот. Предизвикателството, което стои пред обществото, е да даде възможност на жените да участват като равнопоставени във всяка сфера на човешкото начинание – било то научно, икономическо или политическо – като в същото време позволява на жените да изпълняват своята жизненоважна роля на майки и първи възпитателки на своите деца. Темата на Бахаулла за единството присъства и в призива за икономическа справедливост. Обръщайки се към “богатите на земята” Бахаулла пише: “Бедните сред вас са Моето доверие. Пазете тези, които съм ви поверил и не мислете само за собственото си удобство.” Бахайските писания призовават както към доброволно споделяне на богатствата, така и за правителствени мерки като “изравняването и разпределението” на прекомерното богатство, така че огромната бездна между богати и бедни да бъде премахната. Бахаулла предписва и конкретни мерки — разпределението на печалбата и издигането на работата в акт на богослужение — за поощряване на общото икономическо благосъстояние сред всички класи. Образованието се смята за особено важно като ключ към разкриването на огромния потенциал на човечеството за прогрес, напредък и благоденствие. “Гледайте на човека като на мина, богата на скъпоценности с неизмерима стойност”, пише Бахаулла. ”Но само образованието може да накара тази мина да открие богатствата си и да позволи на човечеството да се възползва от тях.” Образованието трябва да бъде всеобщо и да включва позитивни духовни ценности и морално съзнание. Бахаите си представят едно бъдеще, в което дори “елементарното образование” ще включва повече от рутинно запаметяване и преподаването на определени умения. На учениците трябва да се дават умения за анализиране на обществените условия и изисквания да вземат участие в планирането на дейностите на общността и сами да изследват истината. Единството на човечеството е жизненоважен елемент на всяка бахайска учебна програма. НАУКА И РЕЛИГИЯ Темата за единството се появява и в ученията на Бахаулла за науката. Неговите Писания представят науката и религията като двете най-важни направления за напредъка на цивилизацията, с различни и въпреки това хармонични подходи към възприемането на реалността. Тези два пътя са в основата си съвместими и взаимно подпомагащи се. Научният метод е инструментът на човечеството за разбиране на материалната реалност на вселената. Той може да опише строежа на ядрото на атома или молекулярната структура на ДНК. Той е ключът към откриването и разработването на нови технологии. Науката не може обаче да ни даде напътствия как да използваме това познание – истина, доказана от извращенията в прилагането на науката и технологиите през изминалия век, демонстрирани в най-лоша светлина чрез разрушителната мощ на атомната бомба и другите оръжия за масово унищожение. Бахаите вярват, че само в Божието откровение човечеството може да намери система от ценности, която поставя научното развитие в подходящия контекст. Религията предлага отговори на въпросите за морала, за смисъла на човешкото съществуване и нашите взаимоотношения с Бог – въпроси, към които науката не предлага подход. В същото време бахаите вярват, че религия, която пренебрегва модерните научни истини, поема риска да попадне в капана на фанатизма. Единствено чрез признаването на хармоничното и взаимно допълващо се естество на науката и религията е възможно човечеството безопасно да се придвижи напред. Независимото проучване на истината, било то научно или религиозно, силно се насърчава в Бахайските писания. Отделната личност трябва да се стреми, казва Бахаулла, да се освободи от предразсъдъци, предубеждения и сляпо подчинение на традицията или традиционните авторитети. Консултацията е жизненоважен инструмент за откриване на истината . Бахаулла призовава също така приемането на един универсален допълнителен език като средство за насърчаване на единството. “Наближава денят, когато всички народи по света ще са приели един общ език и една обща азбука”, пише Той. “Когато това бъде постигнато, в който и град да отиде човек на пътешествие, ще чувства, че все едно е посетил собствения си дом”. Терминът “допълнителен” е многозначителен - повелята на Бахаулла не е легитимиране на културната шаблонност. Напротив, Бахайските учения ценят и поощряват културното разнообразие. Когато Бахаулла провъзгласява тези принципи преди повече от сто години, те са изглеждали като радикална социална програма. Фактът, че те не само са оцелели през годините, но и придобиват все по-широка популярност и признание, свидетелства за висотата на прозрението, което ги е разкрило. Моралният кодекс на Бахаулла за индивида и предписаният от Него модел за брак и семеен живот са в съзвучие с реалните нужди на съвременното общество. Както социалните принципи, така и законите на Бахаулла за индивидуалния морал и семейната структура целят поощряване на единството и добруването на обществото като цяло. “Тези, които Бог е надарил с проникновение, веднага ще разберат, че Божиите заръки представляват най-висшето средство за поддържане на реда в света и сигурността на народите”, пише Бахаулла. Тъкмо това проникновение - че стандартите на социална справедливост и индивидуално поведение, очертани от Бахаулла предлагат интегриран и отличаващ се подход към привидно неразрешимите проблеми на човечеството днес – лежи в основата на реалния оптимизъм на Световната бахайска общност. Независимо дали става въпрос за ерозията на околната среда, за социалния тумор на расизма или за деградацията на семейната структура, бахаите твърдо вярват, че Писанията на Бахаулла съдържат отговорите. Техният стремеж е да споделят идеите на своя Учител със света.

Ще угасне за около 1000 г. То вече е на 160. И му остават още 800 г. през които ще води човечеството. Дано само не се обвърже с политиката , както се случи с другите религии, а си остане чисто място за малцина.

Господ е създал човека свободен да прави избор. Предразсъдъците са тези които му отнемат това право. Бахайската религия е единствената която няма секти и е самостоятелна и независима религия. В разговорния българския език "секта" има по-друго значение. Нещо опасно от което трябва да се стои далече. В Библията обаче пише за Второто пришествие (1844г.) и че Божият път е тесен и по него ще минат малцина. Това означава, че официалната религия на която членове са и "куцо и сакато" не е Божият път. Хубаво е когато правиш избор да имаш повече аргументи отколкото предразсъдъци.

Приемам че нямаш какво да кажеш за Сатаната. Не е хубаво да се клевети. Вас къде са ви научили?

Яко са ти наплашили! Кажи какво имаш предвид със Сатаната! По същия начин са се отнасяли и фарисеите с Исус, така че това е по-скоро комплимент, доказваш че автора на темата е на правия път, за разлика от теб.

Свещенните текстове са от Бог. Тези които ги разкриват са само негови пратеници. Не може да се прави сравнение между основателите на независими религии и създателите на деноминации или учения? Тази сгъч няма да се получи, но евреите не искат изобщо каквато и да е сгъч. Това че Българите са бедни, не значи че и останалите са такива. В Хайфа не могат да присъстват повече от 500 бахай заедно. Между иврит и Бахайската вяра, няма абсолютно никаква връзка. Бахайските празници се състоят от 3 части. Започва се с молитви. Следва част в която се обсъждат теми от празника и се савършва със социална част, в която хората си говорят и хапват. Алкохол не се допуска. Айям е ха е празник свързан с Бахайския календар. 19 х 19 прави 361 дни и остават 3-4 които би следвало да се празнуват, както се празнуват коледните или новогодишните празници, но на този етап това не се случва поради липсата на традиции у нас.