Понякога не пускаме болката от нас да си отиде
поддържаме в нас жива някаква изгубена мечта
и продължаваме, лутайки се в "истина" горчива
че с болката ще си отиде Любовта!
Живееме обаче в митове и в заблуди
...че ще се върне този който ни презря
и построяваме в себе си въздушни кули
и много бързо падаме от тях!
Усмихваме се, но вътре ни изгаря
на: "как си?" отговаряме, че сме "добре"
.....дано,дано да му намерим края
да може боката да спре!
А там, там някъде далече
протяга безпомощно ръка
Тя-Обичта, готова товара да отнеме
и да превърже прекършените ни крила!
Защото ние:
"Всички сме ангели с едно крило и можем да летим само, ако сме прегърнати!" /Петър Дънов/