Heartagram93

Титнтявата Валери Петров Бих го взел преди известно време тоя стар турист със голо теме, услужлив и мек съм общо взето, возил съм мнозина по шосето, пък сега надолу слизах празен и навярно по-разнообразен моят път би бил и бих узнал нещо извън своя си квартал – но спирачките натиснал вече порива ми изведнъж пресече лоша мисъл: от таблото вчера някой ми свали електромера, завчера един ме нагруби - откъде да зная, може да е именно от тях и тоя?... И не спрях, и гледах до завоя стария човек да се смалява. А държеше китка от тинтява и навярно беше не от тия, дето ще ти сторят мръсотия. И си казах, леко огорчен: - Утре ще си спомни той за мен как съм го отминал и на други ще откаже своите услуги, и така нататък до безкрая... Дребен случай, но след него зная как и ние, меките, учтивите, ставаме от грубите и дивите, ставаме железни, нелюбезни със беззвездни във душите бездни. Хора на доброто, не умирайте! Първите си пориви не спирайте! Още сме едни във други сплетени, още е тинтявата в ръцете ни! Виновният Валери Петров Нямаше как. Беше истинска хала. Лаеше страшно и прежалих го аз. Взех го и далеч от квартала го пуснах навънка и дадох газ. Беше ми тежко, но повтарям го пак, лаеше страшно и нямаше как! И ето, след седмица нещо драска вратата, нещо чука с опашка,скимти и квичи, нещо ми скача върху рамената, нещо ме лиже със сълзи в очи! Мръсен и кален, отслабнал и жален търка се в мене и гледам го аз, слушам , разбирам му кучия глас. - Господарю-той казва- господарю любими, От сърце ти си моля, вината прости ми! Аз съм твоето куче! Аз не знам как се случи! Гледай, вярна муцуна във краката ти слагам: Честна кучешка дума, не съм искал да бягам! Сигур там зад завоя съм се някак отбил и загубил съм твоя автомобил! Ау,как беше ужасно! Ау, как беше опасно! Стигах няколко пъти до един магазин, но закрит бе дъхът ти от лъха на бензин! Ти навярно си свирил и ругал своя пес, но и аз съм те дирил седем дена до днес! Опрости ми вината! Отвори ми вратата! Няма вече да шавам, свойто място ще зная и от днес обещавам дваж по силно да лая! -Влизай!-казвам му строго.- Но сърдит съм ти много, Няма никога вече да те водя далече! Прощално Никола Вапцаров На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида. Аннабел-Ли Едгар Алан По То бе тъй отдавна в далечна страна - в приморска страна сред мъгли. И в тази страна бе девойка една, наречена Аннабел-Ли. Обичах я аз - и обичан аз бях: в разлъка не бихме могли. Ний бяхме деца - две деца в таз страна, обкръжена от сиви мъгли, но безкрайна любов - непозната до днес - ме обвързваше с Аннабел-Ли! И за нея дори да завиждат на нас серафимите биха могли! Но затуй ли - уви!- в тая морска страна, обкръжена от вечни мъгли, буря есенна сви - и уби мойта Аннабел-Ли! И тогава от мен, в онзи траурен ден - там роднини и близки дошли - скриха в скъп саркофаг върху морския бряг навсегда мойта Аннабел-Ли! О, без завист - уви! - горе в ангелский хор да ни гледат не биха могли! И аз знам: затова-знаят всички това във оная страна сред мъгли, затова там - уви! - буря есенна сви и уби мойта Аннабел-Ли! Но аз знам, че сега да обичат така, както двама ний с Аннабел-Ли, вече други не биха могли! - И затуй - нито Бог в своя светъл чергог, нито земните духове зли - не ще разделят вече мойта душа от душата на Аннабел-Ли! Щом луната изгрей, скъпи мисли навей за нетленната Аннабел-Ли! И звездите навред ми изпращат привет със очите на Аннабел-Ли! В нощни мрак аз съм пак- там под гробищни свод с нея - мойта душа - и любов - и живот! Сякаш двама ни сбра пак в един саркофаг любовта, там - на морския бряг!