ЗИМА
С бяла покривка
покрита е земята.
В пухена завивка
спят семенцата.
Децата играят
в снежните преспи.
Зима е вече.
Време за смешки.
През бялата зима
всяка хубава къща
прилича на картина,
която те връща
назад във времето,
назад в годините,
през минали коледи,
когато комините
пушеха пак
през старата зима.
Сега децата играят
и весело взимат
кой-снежна топка
кой-парче лед
и замерят се с тях,
но похапват и мед.
Коледа и Нова Година
посрещаме със сняг.
Подаръци подаряваме
и получаваме пак.
През студената зима
всичко е снежно,
но изглежда красиво
и като коприна нежно.
Докосва душата,
докосва сърцето
и не може да се опише
дори с перцето.
Но имат и край
тези снежни игри.
Сезони минават.
Светът се мени.
Краят е пролет.
Почти начало е есен.
Краят е първата
птича песен.
Боряна Нинова
Естествено, това съм аз!