kinshasa

Ще те погаля със очи. Ще те целуна с мисъл. Стих нежен в мен ще зазвучи – неказан и неписан. Към устните ми изкушен за показ ще напира. Но ще остане нероден – роденото умира. Надежда Захариева Среднощна молитва Събличай се, полека се събличай със грацията дивна на русалка! От себе си едно след друго свличай прикритията нежни, ала малки на свойта плът свенлива, но греховна. Нима е грях тъй да те гледам, мила? Нали от този вечен грях любовен ний всички на света сме се родили? Нали от този "грях", така наречен, започва всъщност нашето начало? Ако е грях, то този грях е вечен, безсмъртен като смъртното ти тяло. И като моето, което те обича, което тръпне, чака и което... Събличай се! Полека се събличай, греха да видя и да го усетя, в копнежа му да изгоря докрая... На този свят горчив и толкоз мрачен по-сладко чудо от това не зная: жена, която се съблича в здрача... Събличай се и ми свети със вечност. Д. Дамянов ДАЛИ ЧЕ С ТЕБ... Дали че с теб, разголвайки тела, забравяме душите да разголим, приличаме на две огледала, укрили свойте същности отдолу. А образът ни собствен отразен все ни изглежда чужд, по-грозен, в шупли.... Да дръзнехме със тебе някой ден проклетите огледала да счупим... И вместо ти във мен и в тебе аз да се оглеждаме - да се проникнем.... Навярно милиони като нас си мислят същото във този час. И огледалото не чупи никой. Н. Захариева