what's NEXT?

Идеята за неяснотата по въпроса и това, че сме неспособни да разберем истината съм я срещал на много места. Доста религии(ако не всички), както и философии, стигат до извода, че или сме малки за истината или не ни е дошло времето. Тази гледна точка обаче не ме задоволява, а напротив поражда нов въпрос - ако отговорът не е за нас, то тогава защо въпросът се образува в съзнанието ни. Защо така упорито ще търсим нещо, което е предопределено да не разберем. Например можеше да бъдем създадени неосъзнати по този въпрос и нямаше да си задаваме тези въпроси - тогава бих приел, че тази материя не е за нас. Отделно на мен, самата психика не ми дава спокойствие да приема нормално страданието като част от процеса. Все едно някой ми казва - "Утре ще мина да те заколя" и аз да му кажа - "Ами ок, мини към 10:00", без дори да се опитам да разбера защо този човек иска да ми причини това и как това нещо е в реда на нещата? С всичко това съм съгласен, особено с парадокса за първопричината - достигал съм до него стотици пъти, просто парадоксът със страданието ми е по-притеснителен. За калпите съм чел нещичко, доколкото си спомням края им е свързан със силно страдание и ужас - по ведическите учения, което засилва още повече притесненията ми. Тоест ако го нямаше страданието като фактор в уравнението всичко щеше да ми изглежда логично и в реда на нещата, но в реалността страданието не ми пасва като нещо полезно за психиката и съществуването.

Тоест Абсолюта и Бог са две различни неща? Бог също може да страда, това ли имаш в предвид? Другият ми въпрос е не е ли притеснително ако и Бог е подвластен на друга сила? Аз по-скоро търся края на краищата, така да се каже - първопричината на всички причини, тоест ако Бог е подвластен също на някаква сила, потребност или друго въздействие, то той не е това, което търся. Чудя се кое е това нещо, от което всички са зависими, а то независимо - от неговия характер се интересувам и притеснявам, едновременно.

Според вас Бог, Създателят, Силата, Висшия Разум, Първопричината Абсолюта, или както го усещате че е - какъв/каква е по характер? Мисля, че Той, Тя или То(Абсолюта), е съвършен, всеобхватен и т.н., просто защото Абсолюта като такъв, от който всичко произлиза е един и няма база за сравнение. Парадоксът за мен е в това, че след като е съвършен, Той (Абсолюта) не бива да позволява наличието на страдание, под каквото и да била форма, поради каквато и да била причина. Просто защото Той(Абсолюта) е съвършен, всезнаещ, всесилен и би следвало да използва тези свои качества, за да реализира своите желания, представи или нужди, като продукт на които сме ние, без да ни причинява страдание. В противен случай Той (Абсолюта) ще се окаже просто един садист. Но ако това е вярно, то цялата вечност ни обрича на страдание, което е абсурдно, поне за моето светоусещане. И ето тук се образува парадоксът. Какво е вашето мнение и усещане по въпроса? Пояснявам, че съм минал през идеите, философиите и религиите, че сме тук, за да се учим или защото сме сбъркали някъде - за мен те не работят, поради факта, че Създателят като съвършен, всемъдър и всесилен може да включи тези си качества и да ни изучи или върне в правия път по безболезнен начин.