Ако ми бяха задали този въпрос преди година, щях да отговоря категорично не. Но то не пита, като дойде...
Коледата 2004/2005 баба ми получи инсулт /уточнявам, израстнала съм с нея, тя ме е отгледала, не живея с родителите си от 2 годишна / . В началото се справях, после дойдоха проблемите, тя получи още 3 , вече беше съвсем неподвижна , имаше нужда някой да е до нея 24 часа в денонощието, напуснах работа, получих дископатия, докато в един момент нещата просто не се получаваха по този начин. Направих проучване, с помощ от познати я настанихме в дом. Там медицински екип се грижеше за нея, страхотни хора, и мястото беше чудесно. Както се казва - никога не казвай никога ...