Премини към съдържанието
Българче

Бихте ли оставили родители те си в старчески дом?

Препоръчан отговор


Еми да ви кажа миналата седмица в петък както си вървя по центъра и едно момиче като са засили към мене и ме стряска с въпроса "Бихте ли оставили родители те си в старчески дом?" ... и след кртако мълчание от моя страна казваме :hush: "Не не бих ги оставил..."

Това не ецелият разговор който проведохме с това ни момиче...

А вие бихте ли оставили родителите си в с тарчески дом .... ?! :angry:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много е сложен този въпрос. Не може да се отговори еднозначно. В първият момент всеки би се заклел, че не би оставил родителите си в старчески дом. И това е съвсем нормална реакция и отговрът на повечето хора би бил такъв. Всичко зависи от обстоятелствата. Прост пример обаче, би показал различни гледни точки и би ни накарал да се замислим какво е най-добро за тях. Все пак нали го правим за тяхно добро.

Аз живея и уча в чужбина. Родителите ми са в БГ. Докато са двама е по-лесно, но идва момент, когато единият си отива (да са живи и здрави). От там започва трудното. Aми ако са болни? Всичко е 2 пъти по-трудно за човека останал сам. Точно тогава може би е моментът да се помисли за старческият дом. Естествено, че трябва да се провери и къде ще отидат все пак родителите ти. Мизерията е навсякъде, особено по тези места.

Много са случаите, в които родители и деца не живеят заедно. Като казвам заедно имам в предвид отдалечени в различни градове, че и държави. Тогава лесно ли е да отговориш на въпроса? Лесно ли е да кажеш: "Не, няма да ходят!" Съвсем не е, знаейки, че няма кой да им помогне с нищо живеейки сами.

Точно за това е трудно да се отговори. Всъшност лесно е и отговорът за повечето хора е един (надявам се) и той е не, но замисляйки се... никак не е лесно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

М ... не мисля така ... в смисал,че даже и да си далече от тях можеш да направиш,както се казва невъзможното за тях(или за единия)!Никога няма да ги оставя в старчески дом след като знам каква мизерия е тук в БГ ... то едвам има условия за живот пък камоли ако ги оставя в некой порутен старчески дом!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Както каза ostavime въпроса е много сложен.Зависи от възможностите.В моя град има старчески дом който е много добър.На хората им е топло,хранят ги добре,медицинска помощ,сградата е нова,материалната база е добра.Вземат им част от пенсията,а остатъка за издръжката се поема от созиалното министерство.За някои хора е по добре да живеят там,а не да мръзнат като кучета в къщи с 50 лева пенсия.Според мен е останало схващането от кумунизма когато някой да отиде в старчески дом беше срамно.Баба ми има познат в старческия дом и разправя че си живеел добре.Все пак това е крайна мярка когато няма други варианти,но не е чак толкова зле.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А според вас не ги ли изолираме по някакъв начин родителите ни или дядовци баби ... и т.н. ?


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Те са ме пращали на детска градина, нали? => Да biggrin.gif

Бъзикам се... никога не бих ги оставил там.

Не виждам смисъла

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
А според вас не ги ли изолираме по някакъв начин родителите ни или дядовци баби ... и  т.н. ?

<{POST_SNAPBACK}>

Изолирани от какво?Едната ми баба преди да почине не беше излизала с години от къщи,тя от леглото не можеше да стане.Не споря че в къщи е най-добре.Обаче има много фактори.Пари,свободно време.Някой възрастни хора се нуждаят от непрекъснати грижи.Трябва да напуснеш работа,а пари за сметки и лекарства?Баба ми получаваше 80 лева пенсия,а само хапчетата и инжекциите и струваха 150 лева.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Бих направила всичко възможно да не ги оставя, но понякога обстоятелствата правят нещата доста по-сложни!

Редактирано от vanessa (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Изолирани от какво?Едната ми баба преди да почине не беше излизала с години от къщи,тя от леглото не можеше да стане.Не споря че в къщи е най-добре.Обаче има много фактори.Пари,свободно време.Някой възрастни хора се нуждаят от непрекъснати грижи.Трябва да напуснеш работа,а пари за сметки и лекарства?Баба ми получаваше 80 лева пенсия,а само хапчетата и инжекциите и струваха 150 лева.

<{POST_SNAPBACK}>

Имах в предвид,че до някаква степен са изолирани от останалия свят ... пък и този въпрос ми зададоха ... пък и зависи защо са там според мен ... ако съответно физическото лице било то мъж жена от нашият род е оставено поради здравословни причини съм съгласен,но ако е оставено заради това,че не ни е грижа за него и не ни се занимава с него е доста неморално и според мене! И съжелявам за баба ти bo6ko!!!

Айде успех на всички :):)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
А вие бихте ли оставили родителите си в с тарчески дом .... ?! :)

<{POST_SNAPBACK}>

Не, не бих. Независимо от обстоятелствата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тука има тънка уловка.В България старчески дом означава мизерия и лошо отношение но си има и добри изключения.Мой приятел остави старата си баба в такъв дом ама от хубавите.Готвят им,чистят им и ги забавляват.Лекарски екип се грижи за персоналните им болести които като на стари хора хич не са малко.Ходил съм два пъти с моя приятел да я видим и мога да кажа че нищо не и липсва и се чувства доста добре.Там е сред хора със същите интереси.Много са относителни нещата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако ми бяха задали този въпрос преди година, щях да отговоря категорично не. Но то не пита, като дойде...

Коледата 2004/2005 баба ми получи инсулт /уточнявам, израстнала съм с нея, тя ме е отгледала, не живея с родителите си от 2 годишна / . В началото се справях, после дойдоха проблемите, тя получи още 3 , вече беше съвсем неподвижна , имаше нужда някой да е до нея 24 часа в денонощието, напуснах работа, получих дископатия, докато в един момент нещата просто не се получаваха по този начин. Направих проучване, с помощ от познати я настанихме в дом. Там медицински екип се грижеше за нея, страхотни хора, и мястото беше чудесно. Както се казва - никога не казвай никога ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е съгласен съм с вас,но наистина зависи за какво оставяш човекът в домът! Пък и да ви призная честно ... супер тъпо ми станаха като ми зададоха вълната от въпросите и се налагаше да отговарям бързо с точни думи ... настина ако някой от моите роднини е в такова състояние в каквото описвате по горе бих направил всичко възможно да му е добре на него,колкото и да е ми е зле на мен! dragozow мисля,че си прав наистина са много относителни нещата!

Айде успех на всички :down:;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако гледам в далечното бъдеще не мисля че бих оставила родителите си в дом..откъдето и да го погледем..сами в къщи няма да им е лесно,но да тънат в мизерия в някои старчески дом :) неее..те се пак са ми родители..пък ако уча и живеч в чужбина надявам се сестра ми да се грижи за тях..и се пак това ми се струва много далеч и не искам да знам какво би могло да стане :speak: само ще се притеснявам.. sad.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Никога няма да ги пратя!!! :wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Никога няма да ги пратя!!! :wors:

<{POST_SNAPBACK}>

FUCK ... НИКОГА не казвай НИКОГА!!! Защото не знаеш на каде ще те отнесе животът и в каква мизерия ще попаднеш!

:bye:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз обаче ще кажа "никога"...Нали и без друго някои ден ще ги загубим...няма да ги има...защо да правим последните им дни нещастни и самотни...На кого може да пречи един възрастен човек толкова че да го изостави в старчески дом...Те се нуждаят от малко любов и внимание само,и без това старостта е толкова голяма болка...Аз определено никога не бих го направила.Пък да не забравяме че и ние ще остареем.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.