ivan70

Аз си задавам този въпрос - Не само за мен , а защото нямам деца . А и не знам искам ли да имам ! Един човек който има 3 деца ми каза ето това нещо - Иване , недей да създаваш Нещастници на тази Земя ! ! ! И ако нямаше смисъл в думите , бих го подминал като поредният простак но е прав - понеже никой не може да ми каже че , живота ми е цветя и рози а по - скоро ... Не го пожелавам ... Камоли да създам дете което да мине по целият този път - да се заблъска с какво ли не . . .и то за какво ? Има ли смисъл да претърпи всичко това , само за мимолетни удоволствия от временно влюбване , секс , алкохол , радост от нещо независими какво , то трае най- много 3 месеца . Та както казах , живота ми досега не го пожелавам , не че ми има нещо здравословно да пази бог... но представете си пък тези с болести и инвалиди и Т.Н. Също не мога да разбера , тези които раждат деца - Толкова райско кътче ли им се струва Света ? Че да го предлагат и на други ? Или просто си задоволяват животинският нагон за продължение на рода ? Не Знам ?! А вие Знаете ли защо сме направени ? Мислил ли е някой за какво ? После такъв си бил - това не можеш , грозен си бил - пишката ти била малка , нямаш много пари ....еееее Алооо Да не съм Искал да съм на тази Земя - Поне не си спомням да съм искал ... Така че Исус е прав , че трябва да се обичаме един друг като себе си - Защото сме не само братя а и еднакви по съдба..........

И аз съм съгласен с вас . . . Но това мисля е по- лошо от колкото да се нагрубим и напсуваме . . . Защото не трябва да сме на едно мнение . . . Значи ли това , че спираме да мислим ? И това добре ли е ?

Какво правим ? Ми ще се стремим да постигнем това което трябва ! Не си прав , че всеки Сам определя смисъла на живота си . Защо не си прав ? Защото мислите и всичко което знаеш е от други хора , учители , родители ...и т. н. Ако се замислиш и проследиш нещата в които си убеден - ще видиш , че някой са над 300 години . Самата тема за смисъла на живота не ти ли прилича на новата версия на Кокошката или яйцето .Няма лошо човек да се вслушва в знанието на поколенията ... Но трябва да знае , че по- голямата част от тях , остави че не ни вършат работа в 21 век но и ни вредят . Примерно култура на хранене . . .Затова смятам , че е полезно за нас - да говорим и мислим на тези теми . Защото по този начин човек преосмисля живота , минали и сегашни убеждения , и си прави така да се каже Почистване на съзнанието ....По горе прочетох че Фройд казал - Че почнеш ли да си задаваш тези въпроси , значи си болен ! Ето ти още един пример за стари разбирания . Не мислиш ли че това е най - човешкият въпрос ? А какво ? Да живееш като Свиня ? Да ядеш , сереш и това до края на живота . Ми то тогава ти си Мъртъв - Защото преживяваш един и същи Ден , но цял живот . Не трябва да се живее и мисли така - Ние сме духовни същества и не може да живеем като животни .... а го правим все повече и повече .........

Най- общо и кратко казано смисъла на живота е Еволюцията ОТКРИЙТЕ ЖИВОТА ЗАД ЖИТЕЙСКАТА СИТУАЦИЯ Не разбирам как мога да бъда свободен сега. Всъщност в момента съм крайно нещастен от живота си. Това е факт и бих се заблуждавал, ако се опитам да убедя себе си, че всичко е добре, след като то категорично не е. За мен настоящият момент е много нещастен и изобщо не е освобождаващ. Крепи ме единствено надеждата и възможността за някакво подобрение в бъдеще. Вие си мислите, че вниманието ви е в настоящето, а то всъщност е напълно обсебено от времето. Не можете да бъдете едновременно нещастни и изцяло присъстващи в Настоящето. Би било по-правилно да наричате „житейска ситуация" това, което наричате свой „живот". Житейската ситуация представлява психическо време - минало и бъдеще. Някои неща от миналото не са си отишли, както вие сте искали. Още се съпротивлявате срещу нещо, което се е случило в миналото, както и срещу това, което е. Надеждата ви крепи, но надеждата приковава вниманието ви към бъдещето и този траен фокус е причината за отричането на Настоящето и съответно за нещастието ви. Вярно е, че сегашната ми ситуация е резултат от неща, които са се случили в миналото, но все пак тя си остава настоящата ми ситуация и съм нещастен именно защото съм прикован към нея. Забравете за малко за ситуацията и обърнете внимание на живота си. Каква е разликата? Житейската ви ситуация съществува във времето. Животът ви е сега. Житейската ви ситуация е творение на ума. Животът ви е нещо реално. Намерете „тясната врата, която води към живота". Тя се нарича Настояще. Сведете живота си до сегашния момент. Ситуацията ви може да бъде пълна с проблеми -така е с повечето житейски ситуации, - но вижте дали имате някакъв проблем точно сега. Не утре, не след десет минути, а в този момент. Имате ли проблем сега? Когато сте пълни с проблеми, няма място да навлезе нещо ново, няма място за решение. Затова при всяка възможност създавайте малко място, малко пространство, за да видите живота зад житейската ситуация. Използвайте пълно сетивата си. Бъдете там, където сте. Огледайте се. Просто гледайте, не тълкувайте. Вижте светлината, формите, цветовете, текстурите. Осъзнайте безмълвното присъствие на всяко нещо. Осъзнайте пространството, което му позволява да бъде. Слушайте звуците, без да съдите за тях. Слушайте тишината зад звуците. Докоснете нещо - каквото и да е - и почувствайте и приемете неговото Битие. Наблюдавайте ритъма на дишането си, почувствайте как въздухът влиза и излиза, почувствайте жизнената енергия в тялото си. Позволете на всичко да бъде, във вас и извън вас. Приемете съществуването на всички неща. Потопете се дълбоко в Настоящето. Оставяте зад гърба си убийствения свят на мисловните абстракции, на времето. Измъквате се от изкривения ум, който източва жизнената ви енергия, точно както бавно отравя и унищожава Земята. Събуждате се от съня на времето и се озовавате в Настоящето. ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ СА ИЛЮЗИЯ НА УМА Имам чувството, че от плещите ми е паднал тежък товар. Усещам лекота. Яснота... но проблемите ми си остават и все така чакат на мен, нали? Те не са разрешени. Това не е ли просто временното им избягване? Ако се озовете в рая, не след дълго умът ви ще започне да казва: „да, но..." Все пак тук не говорим за решаването на проблемите ви. Говорим за осъзнаването, че проблеми няма. Само ситуации - с които трябва да се справяте сега, или да ги оставите и да ги приемете като част от това, което е в настоящия момент, докато то не се промени или не се разреши. Проблемите са творение на ума и се нуждаят от време, за да оцелеят. Те не могат да се запазят в действителността на Настоящето. Съсредоточете вниманието си върху Настоящето и ми кажете какъв проблем имате в този момент. Не получавам отговор, защото е невъзможно да имате проблем, когато вниманието ви е изцяло в Настоящето. Да, може да има ситуация, с която трябва или да се справите, или да я приемете. Защо да я превръщате в проблем? Защо да превръщате изобщо каквото и да е в проблем? Нима и без това в живота няма достатъчно предизвикателства? За какво са ви проблемите? Умът несъзнателно ги обича, защото те ви дават някаква идентичност. Това е обичайно, но е лудост. „Проблем" означава, че умът ви мисли за определена ситуация без истинско намерение или възможност за предприемане на мерки, така че вие несъзнателно го превръщате в част от себеусещането си. Житейската ситуация така ви обсебва, че губите усещането си за живота, за Битието. Или пък носите в ума си нездравия товар на стотици неща, които може би ще трябва да направите в бъдещето, вместо да съсредоточите вниманието си върху онова, което можете да направите сега. Когато създавате проблем, създавате болка. Достатъчен е един прост избор, едно просто решение: каквото и да стане, повече няма да си създавам болка. Няма да създавам повече проблеми. Решението е просто, но е и много радикално. Няма да го вземете, ако не ви е наистина омръзнало да страдате, ако не ви е дошло до гуша. И няма да успеете да го приложите без достъп до силата на Настоящето. Ако не създавате повече болка за себе си, няма да създавате повече болка и за другите. Ще престанете да замърсявате красивата Земя, вътрешното си пространство и съвкупната човешка психика с негативизма на проблемотворството. Ако някога сте били в критична ситуация на живот и смърт, знаете, че тя не е била проблем. Умът няма време да се размотава и да я превръща в проблем. В истински спешна ситуация той спира, вие присъствате изцяло в Настоящето и нещо безкрайно по-силно поема командването. Затова има толкова много разкази за обикновени хора, способни на невероятно смели дела. В една критична ситуация или оцеляваш, или не оцеляваш. И в двата случая не става дума за проблем. Някои хора се ядосват, когато чуят, че проблемите са илюзия. Опасяват се, че ще им отнема усещането за това кои са. Те са инвестирали много време във фалшивото си себеусещане. В продължение на много години несъзнателно са определяли цялата си самоличност от гледна точка на проблемите и страданията си. Какво ще остане от тях, ако ги загубят? .Повечето от онова, което хората казват, мислят или правят, е в действителност мотивирано от страх, който, разбира се, е свързан с това, че са съсредоточени върху бъдещето и са загубили връзката с Настоящето. Тъй като в Настоящето няма проблеми, няма и страх. Възникне ли ситуация, с която трябва да се справите в настоящия момент, действията ви ще бъдат категорични и точни, ако произтичат от съзнанието за настоящето. Вероятно ще бъдат и по-ефективни. Няма да представляват реакция, обусловена от миналия опит на ума. а интуитивна реакция на ситуацията. В други случаи, когато обвързаният с времето ум би реагирал, вие ще установите, че е по-ефикасно да не предприемате нищо -просто да останете центрирани в Настоящето. КВАНТОВ СКОК В ЕВОЛЮЦИЯТА НА СЪЗНАНИЕТО Зървал съм за кpamкo това състояние на освободеност от ума и времето, което описвате, но миналото и бъдещето са толкова непобедими, че не мога да ги елиминирам задълго. Обвързаният с времето режим на съзнанието е дълбоко вкоренен в човешката психика. Това, което правим тук, е част от една дълбока трансформация, която се извършва в колективното съзнание на планетата и отвъд нея -пробуждане на съзнанието от съня за материята, формата и отделността. Това е краят на времето. Разбиваме мисловни модели, които от векове управляват човешкия живот, мисловни модели, създали мащабни и неописуеми страдания. Нарочно не използвам думата „зло" По-добре е да го наричаме несъзнание или лудост. Това разбиване на стария маниер на съзнанието или по-точно на несьзнанието - ние ли трябва да го направим или то ще се случи и без това? Искам да кака, неизбежна ли е промяната? Това е въпрос на отправна точка. Правенето и случването са всъщност един и същи процес, тъй като вие сте едно със съвкупността на съзнанието и не можете да разделите едното от другото. Но няма сигурна гаранция, че хората ще го направят. Процесът не е неизбежен или автоматичен. Вашето съдействие е важна част от него. Както и да го погледнете, това е квантов скок в еволюцията на съзнанието и същевременно нашият единствен шанс за оцеляване като вид.