piano_lady

Dimadoctor,благодаря за линка,ще го пробвам непременно.А за жилищата-знам,че се дават с всичко необходимо вътре,само че представи си хора,които са мислели да се установят на едно място,да си купят жилище и изведнъж решават да направят кардинална промяна и да сменят мястото.През тези години тук сме си купили много хубави неща,няма какво да ги правя,освен да ги пратя обратно в Бг да стоят неизползвани,което ще бъде жалко,а да им взема пари като втора ръка не си струва-практически са нови.Не мога да оставя примерно дигитално пиано ямаха,искам да си го взема със себе си,за това мисля да проверя дали има наистина мито и ако да,в какъв размер.Ако има може да се окаже,че е по-ниско от стойността на това,което имаме и все пак да излезе по-изгодно.Мислех като дойде момента,да вземем необзаведено жилище само с кухня,защото останалото си го имаме почти всичко.Но за сега е още рано да му мислим,в процес на преследване на мечтания договор сме . Иначе езика не ме плаши- гърмян заек съм вече и знам,че ще се оправя.Няма да е приятно отначало,но после усилията се възнаграждават и се чувстваш супер! Тук,където съм сега,съм наблюдавала българи,голяма част комуникират предимно помежду си,гледат булсатком и т.н.Резултатът е,че физически си тук,но ментално-не,не можеш да говориш добре езика,някои даже нямат и с кого от местните и какво да си кажат изпускат толкова позитивни неща около себе си.А и в крайна сметка,щом си решил да живееш извън родната си страна,логично е да приемеш този факт и да се опиташ да извлечеш максимално полезното от него,а не да се затвориш във всевъзможни аспекти. Мерси за пожеланието,надявам се нистина да успеем.Поздрави на теб.

Привет на всички в този форум! От известно време следя написаното тук и не само тук за живота в Норвегия.Аз съм пианистка и съм била там пет поредни години за по някой и друг месец и горе-долу имам представа за това каква е страната и хората в нея.Разбира се,не съм се сблъсквала с всички битови и административни проблеми там,тъй като идвах по договор с уредено всичко. В момента сме в Италия с мъжа ми,почти три години.Определено не се оказа това,което си мислехме и което изглежда отстрани на хората,които идват като туристи.Въпреки,че работи по специалността си,многото неуредености и невъзможността да се оправят ни тласнаха към решението да си потърсим късмета в по-добре уредена страна.И след много мислене се спряхме на Норвегия,още повече,че и двамата имаме впечатления от нея. Знам какво е да се пристигне без език,нямахме време да учим италиански в Бг и ни се наложи да положим огромни усилия тук,на място.Не мисля да повтарям повече тази грешка и много се учудвам на хората,които тръгват без език.Като знам колко е хубаво да можеш да говориш с местните,да четеш преса,да гледаш телевизия,да си част от живота около теб,дори не искам да си спомням какво беше,преди да науча италиански.Уточнявам,че пристигането ни тук стана случайно,не сме избирали тази страна и за това не се бяхме подготвили.Както и да е. Да ви кажа,открих в нета издадена през 2009 година норвежка граматика на български език.Сега чакам да ми отговорят дали е възможно да ми я пратят тук. Относно живота в чужбина,бих казала,че пълноценния такъв се изразява в максимално интергиране в средата,избягване капсулирането само в български групи-просто трябва да завибрираш на местната честота.Разбира се,езика трябва да се знае максимално добре и непрекъснато да се усъвършенства.Човек трябва да е в състояние да приеме с отворено сърце новостите,да се обогати с това,което другата страна му предлага,както и разбира се,да спазва правилата и културата там,където се намира. Ние сега започваме да учим норвежки,като аз знам какво е това да се прави онлайн и никак не съм привърженик на този метод.Предпочитам си един учебник,по който да науча правилно граматиката,което се оказа изключително трудно дори и тук,в Италия.Просто нямат норвежка граматика,за това сега надеждата ми е в тази българската,която открих в нета. Разбира се,без договор няма да тръгнем и сега сме в процес на търсене.Знам,че няма да е лесно,но веднъж вече сме го правили и сме наясно кое да избегнем и как да процедираме. Единственото,което малко се чудим,е как да си прекараме нещата,които имаме тук-пералня,сушилня,съдомиялна и тем подобни-дали по суша или с контейнер по вода.Но,това е второстепенно,първо да се доберем до договор за работа)). Моряк,много се радвам за теб,успеха ви с майка ти е невероятен,браво!!!И ние имаме котарак и ще си го вземем с нас задължително. Е,пожелайте ни успех,ще се радвам да се включат и останалите. Поздрави от мен