Премини към съдържанието

katarjina

Потребител
  • Публикации

    25
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Информация

  • Пол
    Жена

Постижения на katarjina

Новобранец

Новобранец (2/21)

  • Първа публикация
  • Сътрудник Рядка
  • Разговор за начинаещи
  • Първа седмица
  • Месец по-късно

Нови значки

6

Репутация

  1. katarjina

    Светите тайнства

    ПРИЧАЩЕНИЕ Най-тясно ни съединява с нашия Спасител светото тайнствоПричащение. В него вярващите приемат под вид на хляб и вино истинското Тяло и истинската Кръв на Господа Иисуса Христа за прошка на греховете си и за живот вечен. Както човек не може да поддържа силите на тялото си, ако не приема физическа храна, тъй не може да поддържа силите на душата си, за да води правилен духовен живот, ако не приема св. Причастие. Сам Иисус Христос говори: „Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна и кръвта Ми е наистина питие" (Иоан. 6:54-56). Св. тайнство Причащение е установено от Господа на Велики четвъртък на Тайната вечеря, когато Иисус Христос причастил учениците Си за първи път. Ето как разказва за това очевидецът св. евангелист Матей: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки го на учениците, каза: „Вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете" (Мат. 26:26-28). По какъв начин хлябът и виното се превръщат (пресъществяват) в истинско Тяло и истинска Кръв Христови, е непонятно за нас. Това не могат да разберат не само човешките умове, но дори и ангелите на небето. То е чудо на Божието всемогъщество. Св. Иоан Дамаскин говори, че при извършването на това велико тайнство не слиза от небето Тялото Христово, което Спасителят е възприел от св. Дева Мария, а се пресъществяват хлябът и виното в Тяло и Кръв Христови, и продължава: „Ако питаш за начина, как става това, достатъчно ти е да чуеш: ­ чрез Светия Дух, по същия начин, по който Господ направи чрез Духа Светаго плът за Себе Си и в Себе Си от Богородица. Нищо повече не знам освен това, че Божието слово е истинно, действително и всемогъщо, а начинът ­ неизследим". В житието на св. Григорий Двоеслов, римски папа, се разказва за едно знаменателно чудо, което станало с пречистите Христови тайни по молитвите на светителя. Една знатна римлянка донесла просфори за извършване на св. тайнство Причащение. Сам св. Григорий извършвал тоя ден божествената служба. Когато дошло времето да се подава на вярващите св. Причастие и тая жена пристъпила да се причасти със св. Тайни. При думите на светителя: „Дава ти се животворящото Тяло на Господа нашего Иисуса Христа", жената неволно се усмихнала. Св. Григорий се сепнал от смеха и преди да є подаде св. Причастие, я запитал: „Защо се засмя?" Жената отговорила: „Чудно ми се видя, владико, че ти наричаш тяло Христово тоя хляб, който аз измесих и изпекох със своите ръце." Св. Григорий, като видял нейното неверие, помолил се Богу и веднага хлябът добил вид на същинско човешко тяло. Това чудо видяла не само жената, но и всички останали богомолци в храма. Те прославили Христа Бога и се утвърдили във вярата си, че наистина в пречистите тайни под вида на хляба се дава истинското Тяло Христово и под вида на виното ­ истинската Кръв Господня. След всичко това св. Григорий отново се помолил и св. Причастие пак добило вид на обикновен хляб. Със страх и жива вяра жената приела хляба като Христово Тяло и виното като Христова Кръв. Св. Причастие ни съединява по най-тесен начин с Иисус Христос, служи ни за извор на вечния живот, очиства ни от греховете и ни укрепва за духовен живот. Затова ние трябва да се стараем колкото можем по-често да пристъпваме към това тайнство. Самоволно отклоняващите се от св. Причастие вършат голям грях по отношение на собственото си спасение, като не искат да приемат св. Тайни Христови. Чрез това те служат на дявола, тоя заклет враг на нашето спасение. Св. Йоан Златоуст говори: „Мнозина, виждам, се причастяват твърде рядко. Това е дело на дявола. Той им внушава да не приемат Христовото Тяло често. А знае се, че който не се причащава често, дава възможност на дявола да придобие власт над него, тъй че действително дяволът взема връх над него и почва да го води към всяко зло". В „Кормчая книга" (сборник от църковни закони на православните славянски народи) се разказва, че един подвижник запитал злите духове, от какво те най-много се боят. Бесовете му отговорили: „От това, което вие приемате при причастие. Ако християните с добра съвест биха пазили онова, което вкусват при причастието, то те биха били непристъпни за нашите козни". Ние трябва да помним това и колкото е възможно по-често да пристъпваме към божествената трапеза. Съзнавайки дълбоко своето недостойнство, трябва да възлагаме надеждата си на Божието милосърдие. Св. Димитрий Ростовски учи така: „Бог е твой лекар, а не враг. Той иска да те изцери, а не да те погуби. Защо тогава бягаш от Неговата божествена чаша? По-добре е за тебе да вземеш това духовно лекарство и да се изцериш, отколкото, бягайки от лекарството, да паднеш в големи духовни болести и да погинеш". Древните християни са се причащавали всяка неделя. От днешните християни малцина имат такава чистота в живота си, че да бъдат готови всякога да пристъпват към това велико тайнство. Затова св. Църква задължава чедата си след надлежна изповед да се причащават поне четири пъти през годината (през четирите пости). Ние трябва да знаем, че св. Причащение не всякога е спасително. Само по себе си то не може магически да ни спаси и без никакви усилия от наша страна да ни доведе до вечния блажен живот. Ако ние сме потънали в грехове и не се каем за тях, а пристъпваме да се съединим със Спасителя, св. Причащение вместо за живот и спасение ще ни послужи за осъждане. За да пристъпим що годе достойно към св. Причастие, трябва предварително да изследваме съвестта си пред Бога, да се изповядаме пред свещеника с дълбоко разкаяние, по тоя начин да се очистим от греховете си, сторени след св. Кръщение, да простим на всички всичко, да се примирим с ближните си и тогава чак да пристъпим към св. Причащение. Без такава подготовка св. Причастие може да ни послужи вместо за здраве ­ за телесно разслабление и дори за смърт, а във вечността ­ вместо за оправдание ­ за съд и осъждане, както говори св. ап. Павел (1 Кор. 11:28-31). Светото тайнство Причащение се извършва през време на св. Литургия. Свещенослужителите се причащават след възгласа „Святая святим", т.е. „Светинята е за светии", а миряните ­ на края на литургията, след възгласа: „Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете". За да не става безредие при такова велико тайнство, миряните трябва да пристъпват благоговейно към св. Чаша с кръстообразно сложени на гърдите ръце и с искрено разкаяние в душите. Тежко болните могат да се причащават и у дома си. Свещеникът там им занася св. Дарове и след надлежна изповед и прочитане на полагаемите се молитви ги причащава. Нерядко св. Причастие спасява от смърт тежко болни. В живота на великия праведник о. Йоан Кронщадски имало много случаи, когато той въздигал от смъртния одър болни, след като ги причащавал със светите Христови тайни. *** Що е Причастие? Причастието е тайнство, чрез което вярващият приема във вид на хляб и вино самото Тяло и Кръв на Христа за вечен живот. Как е установено това тайнство? Господ Иисус Христос го извършил за първи път преди Своите страдания, като представил предварително в него живо изображение на Своите спасителни страдания; когато причастил апостолите, в същото време им дал заповед винаги да извършват това тайнство. Кога се извършва тайнството Причастие? То съставлява главната и съществена част на християнското богослужение. То е тайнство на тайнствата. Богослужението, на което се извършва, се нарича Литургия. Тази част на литургията, в която се приготвят Даровете за тайнството, се нарича проскомидия(предложение), във връзка с обичая на древните християни да принасят в църквата хляб и вино за извършване на тайнството. По същата причина и хлябът се нарича просфора, което значи принос. Какъв трябва да бъде хлябът за тайнството ­ просфората? Такъв, какъвто изисква самото име "хляб", светостта на тайнството и примерът на Иисуса Христа и апостолите, т.е. хляб квасен, чист, пшеничен. Св. апостол казва, че един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб (1 Кор. 10:17). Защо хлябът, приготвен за причастието, се нарича Агнец? Защото той представлява образ на страдащия Иисус Христос, както във Ветхия Завет подобно Го представял Пасхалният Агнец, когото израилтяните по Божия заповед заколвали и ядели за спомен на избавлението им от гибелта в Египет. Защо виното за тайнството причастие се смесва с вода? Защото цялото свещенодействие се извършва според начина на Христовото страдание; а във време на Неговото страдание от прободеното Му ребро изтекли кръв и вода. Кое е най-важното, сакрално действие в литургията? Произнасянето на думите, които казал Господ Иисус Христос при установяването на тайнството: "Вземете, яжте: това е Моето тяло; пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет" (Мат. 26:26-28), и след това призоваването на Светия Дух и благословението на Даровете, т. е. на принесения хляб и вино. Защото при самото това действие хлябът и виното се претворяват или пресъществяват в истинско Тяло Христово и в истинска Кръв Христова. Как трябва да се разбира думата "пресъществяване"? В "Изложението на вярата на източните патриарси" е казано, че думата "пресъществяване" не обяснява начина, по който хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Господни, защото това не може да постигне никой, освен Бог, но само се показва това, че наистина, действително и същностно хлябът става самото истинско Тяло Христово, а виното ­ самата Кръв Христова. Какво особено се изисква от всеки, който желае да пристъпи към тайнството Причастие? Той е длъжен да изпита пред Бога своята съвест и да я очисти с покаяние на греховете, за което помагат постът и молитвата: "Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1 Кор. 11:28, 29). Каква полза получава този, който се причастява с Тялото и Кръвта Христови? Той се съединява по най-тесен начин със Самия Господ Иисус Христос и в Него става причастник на вечния живот: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" (Иоан. 6:56); "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен" (Иоан. 6:54). Често ли трябва да се причастяваме със Светите Тайни? Древните християни се причастявали всеки неделен ден; но между сегашните не много имат такъв чист живот, че винаги да бъдат готови да пристъпят към толкова великото тайнство. Църквата с майчински глас завещава на християните да се изповядват пред духовния отец и да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, на ревнуващите за благоговеен живот ­ четири пъти в годината, или всеки месец, а на всички ­ непременно поне веднъж в годината (вж. Православ. Изповед. ч. I. въпр. 90). Какво участие в Божествената литургия имат тези, които не пристъпват към Светото Причастие? Те могат и са длъжни да участват в литургията с молитва, вяра и най-много с непрестанно възпоменаване на нашия Господ Иисус Христос, Който именно е заповядал това да се върши в Негово възпоменание (Лука. 22:19). Винаги ли ще се продължава употребяването на Светото Причастие в Църквата? Ще се продължава непременно винаги, до самото Христово пришествие, според думите на св. апостол Павел: "Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той" (1 Кор. 11:26). Из "Православен катехизис", издание на манастира "Св. вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон
  2. Днешната неделя е краят на третата подготвителна неделя преди Великденския пост. На Сирни заговезни, християните искат прошка от близки и приятели преди началото на поста. "Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." (Матей 6:14-15) Част от проповедта "За неосъждането" на архиепископ Серафим (Соболев) можете да прочетете по-долу. Материалът е взет от Православието.ком Твърде труден подвиг изисква от нас Господ в тези думи, призоваващи ни да обичаме нашите врагове. Такава любов е свръхестествена, тъй като на нашето естество е свойствено, преди да се е възродило чрез благодатта, да се противи, когато е подложено както на физически, така и на нравствени удари. “Какво толкова чудно е извършил Господ”, попитали някога разбойниците-сарацини един свят старец-пустинник, оскърбявайки го. “Ето чудото, което е направил Господ, отговорил старецът: вие ме оскърбявате, а аз ви прощавам и се моля на Бога за вас.” Подобна любов иска Господ и от нас. Да, наистина не е леко искането на Господа, с което се обръща към нас св. Църква, въвеждайки ни в дните на поста и покаянието. Но друг път за получаване прошка на греховете от Бога Господ не ни е посочил. Това се вижда не само от приведените думи на Христа, но и от Неговата притча за милосърдния цар и безмилостния заемодавец (Мат. 18:23-35). Господ простил на последния целия огромен дълг, т. е. всичките му грехове, но тъй като заемодавецът не простил на своя ближен малкия дълг, то бил осъден на вечни мъки. Ако е толкова трудно да имаме истинска християнска любов, т. е. да прощаваме на нашите врагове всичките им съгрешения срещу нас, а в същото време няма друго средство за получаване на милост от Бога, то какво трябва да правим в такъв случай, възлюбени? Несъмнено ние никога няма да станем изведнъж подобни на Христа и Неговите истински ученици в делото на християнската любов. Най-напред ние трябва да придобием смирено настроение на сърцето и да престанем да осъждаме нашите ближни. Всъщност всички наши караници, разпри и дяволска злоба, довеждащи до унищожението ни един от друг, започват с осъждане и първопричината им е в това, че в нас няма смирено съзнание за нашето нищожество. Ние всички сме склонни да считаме, че сме по-добри от ближния. Наистина понякога, повлияни от спомена за своята греховност и немощ, достигаме до съзнанието, че нашите ближни са по-добри. Но това съзнание не е достатъчно дълбоко; и ние отново се връщаме към осъждане
  3. Феноменът “Царичина” През 1990 асансьорният техник Димитър Кекеменов и инж. Стамен Стаменов, секретар на асоциация “Феномени”, успяват да заинтригуват с една легенда за съкровището на цар Самуил самия Генерален щаб на Българската армия. Според Кекеменов, имането било заровено в центъра на родното му село Царичина. Така на 6 декември 1990-а започва секретната военна операция “Слънчев лъч”. В продължение на почти две години ръководените от екстрасенската Елисавета Логинова офицери въртят кирките под земята, за да прокопаят 160-метров тунел. В търсене на останките на първото разумно същество, живяло на Земята. Или нещо подобно. В началото на разкопките двама от участниците – екстрасенската Марина Наплатанова и баща и проф. Наплатанов се самоубиват. Останалите твърдят, че на 12 май 1991 година в Царичина кацнал космически кораб с извънземни... През есента на 1992-ра новият министър на отбраната отказва да продължи финансирането на операция “Слънчев лъч”, глътнала 16 млн. лева от джоба на данъкоплатците. Изводите на назначената експертна комисия от учени и специалисти са размазващи за идеолозите и участниците в “Слънчев лъч”. Малко по-късно главните действащи длъжностни лица са дадени на съд... Кои са извънземните? Православната църква учи, че извънземни има. По-точно – надземни. Става въпрос за падналите духове, за войнството на Луцифер. Тези невидими същества са сътворени с огромни възможности. Те могат да внушават мисли, да предават информация на определени хора, наричани контактьори. Дори да имитират кацането на космически кораб... А който и свещеник да попитате, ще ви каже, че случаят “Царичина” е нагледен пример как дяволетата могат да направят за смях Генералния щаб, войската и държавата ни, когато се управляват от духовно неграмотни люде. Музей на националната глупост И една безплатна печеливша идея. Да се отвори царичинската Дупка и да се преустрои в действащ Музей на българската национална глупост. По подобие на Одринската крепост, реалистични восъчни фигури ще пресъздадат тогавашните двама военни министри, началника на Генщаба и офицерското воинство с кирки в ръце. Светлинно шоу, подобно на това от Царевец, ще пресъздава кацането на извънземните. И туристопотокът ще потече яко. С първите приходи ще се направи водопровод в селото. После ще се помисли и за един хубав паметник пред Министерството на отбраната... Цялата статия можете да прочетете ТУК
  4. Суеверен е човек, който вярва в свръхестествени, магически сили, които не произтичат от Бог, а от нещо друго - предмети, природа, хора. Всяко такова вярване, ни отклонява от истинската, чистата вяра в Бог и ни води по кривите пътеки на греха. Суеверието е страхопочитание пред въпросните сили и в този смисъл е идолослужение и поклонничество. Библията многократно ни предупреждава за подобни случаи. Всеизвестна е притчата за златния телец: 1. Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек - с Моисея, който ни изведе от Египетската земя. 2. Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете. 3. И всички извадиха златните обеци от ушите си и ги донесоха на Аарона. 4. Той ги взе от ръцете им, и направи от тях излян телец, и го обдяла с длето. И те казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя! 5. Като видя това, Аарон съгради пред телеца жертвеник; и извика Аарон, като каза: утре е празник на Господа. Изход 32:1,5 "За всеки човек е характерен копнежът по духовен живот. Жажда за богообщение има у всекиго, независимо от неговата народност, възраст или професия." - Иерей Ал. Пикальов. Когато сме откъснати от богооткровеното слово и вяра, тогава започваме сами да си създаваме своя религия. Християнинът трябва да вярва само в Бог, защото всяка друга форма на вярване е езичество, заблуда и лъжа.
  5. Набожност не значи вяра. Ако човек искрено вярва и е Божията воля ще получи това, за което проси в молитва. Ходенето на врачка няма да реши проблема, но ще донесе нови проблеми за човека. Бог изпраща изпитания на хората. Наличието на изпитания, трудности, проблеми не са критерий за това дали го има или не. Две бебета си говорят в корема на бременна жена. Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането? Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота. Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това? B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си. Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса. B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само. Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака. B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас. Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя? B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме. Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува. B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти? Превод Пламен Сивов
  6. Общуването с врачки, баячки, леещи куршуми, извикващи мъртъвци, гледачки на боб и други е забранено ог Бог: "Не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти." (Второзак. 18:12) В книга Левит Бог нарежда: „Не яжте нищо с кръв, не врачувайте и не гадайте” и „Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш” (Левит 19:26, 31) Защо Бог забранява общуването с тези хора? Врачките общуват с паднали духове. В Библията се наричат "поднебесни духове на злобата". Тези паднали ангели са от създание мира. Единствената им цел е да вредят на хората. Когато общуваме с тях ние допускаме те да се вселят в нас или да ни притесняват. В Новия завет има една притча за Гадаринския бесноват: "И преплуваха [Иисус и учениците Му] в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна" (Ев. Лук. 8:26-37 На всеки от нас се е случвало да има проблеми и да отиде при врачка или от любопитство да разреши да му гледат на кафе или карти. Това, което трябва да направим е да се покаем за сторения грях, ако имаме други проблеми: странни шумове в къщи, чувстваме че някой ни души нощем, разместват се предмети в къщата ни тогава трябва да повикаме свещеник, който да се помоли за нас и да освети дома ни. Трябва да имаме предвид, че въздействието на злите духове върху нас е толкова по-силно, колкото повече са греховете ни, ако да бяхме безгрешни не биха могли да ни навредят. Но само един е без грях - Иисус Христос. За това трябва да се покаем за греховете си да ги изповядаме и да се стараем да не ги повтаряме. Всички, които желаят могат да прочетат историята на едно семейство тук
  7. katarjina

    Молитва

    Псалом 103 (Псалом Давидов за сътворението на света.) Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; 2. Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра; 3. Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле. 4. Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци - Свои служители. * 5. Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки. 6. Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините. 7. От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават; 8. възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил. 9. Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята. 10. Ти прати извори в долините: между планини текат (води), 11. поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си. 12. При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. 13. Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. 14. Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна 15. и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека. 16. Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади; 17. по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите, 18. високите планини - на сърните; каменните скали - убежище на зайците. 19. Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. 20. Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; 21. лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си. 22. Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища; 23. човек отива по делата си и по своя работа до вечерта. 24. Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения. 25. А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни; 26. там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него. 27. Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. 28. Даваш им - приемат, отваряш ръката Си - насищат се с благо; 29. скриваш лицето Си - объркват се, отнимаш духа им - умират и в пръстта си се връщат; 30. пратиш духа Си - създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. 31. Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си! 32. Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят. 33. Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. 34. Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа. 35. Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия! Източник
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване