Едно осем годишно момче отишло при майка си и й показал лист, на който било написано:
За това,че си подредих стаята - 5лв.
За това, че почистих прозорците - 3лв.
За това, че отидох до магазина да купя олио - 2лв.
За това, че си написах домашните сам - 4лв.
За това, че си оправих леглото - 2лв.
-----------------------------------------------------------------
Дължиш ми - 16лв.
Майката избърсала ръцете си в престилката,погледнала го натъжено,обърнала листа и написала:
За това,че те родих - няма цена
За това,че те научих да вървиш и говориш - няма цена
За това,че съм до теб,когато си болен и уплашен - няма цена
За любовта и грижите - няма цена
Не ми дължиш нищо
Детето взело листа, обърнало го откъм своята страна и със сълзи на очи написало под чертата:
“Всичко напълно платено”
Питам се:какво ли не правят майките за нас-със своето голямо сърце,със своята обич,със своите ръце?
Майката-чудото на един свят!
Майката-начало на всеки живот!
Майка да те наричат, това звучи гордо!
Тя крие в себе си чиста и прозрачна душа, светъл поглед,две големи очи,в които живее сиянието на вечната доброта.
Жената-майка е толкова обикновена,но същевременно така величествена,така силна!Тя е тази,която умее истински да обича,да помага, да бъде състрадателна и всеотдайна.Разкрива своята душа с очи, с поглед,без слова.Носи непосилния товар на плещите си с усмивка.Залива земята със своята красота и сила.А ситните бръчици по лицето й издават нейните грижи в ежедневието.Тя винаги пази нейде дълбоко скрито в сърцето си женското си достойнство и вътрешната си свобода.
Мъдра и тиха,наивна и дръзка,уморена и щастлива,тя гордо се извисява в очите на детето.Осветява като Зорница пътя му,пази го от лоши бури и ветрове.
Чувствата й преминават през всички земни разочарования,но винаги вдъхват сила и кураж,състрадание и обич.
Майката е като винаги протегната ръка,свързваща минало,настояще и бъдеще!
Тя е толкова земна…Нима не я срещаме навсякъде около нас?И в същото време е
толкова възвишена,че трябва винаги да се надигаме на пръсти,за да целунем десницата и!
Спомням си за Осми март,когато мама с благодарност поема цветята от мен.Как внимателно ги взема и нежно ме целува.
Бъди благословена и вечна като майката природа!