Едно осем годишно момче отишло при майка си и й показал лист, на който било написано:

За това,че си подредих стаята - 5лв.

За това, че почистих прозорците - 3лв.

За това, че отидох до магазина да купя олио - 2лв.

За това, че си написах домашните сам - 4лв.

За това, че си оправих леглото - 2лв.

-----------------------------------------------------------------

Дължиш ми - 16лв.

Майката избърсала ръцете си в престилката,погледнала го натъжено,обърнала листа и написала:

За това,че те родих - няма цена

За това,че те научих да вървиш и говориш - няма цена

За това,че съм до теб,когато си болен и уплашен - няма цена

За любовта и грижите - няма цена

Не ми дължиш нищо

Детето взело листа, обърнало го откъм своята страна и със сълзи на очи написало под чертата:

“Всичко напълно платено”

Питам се:какво ли не правят майките за нас-със своето голямо сърце,със своята обич,със своите ръце?

Майката-чудото на един свят!

Майката-начало на всеки живот!

Майка да те наричат, това звучи гордо!

Тя крие в себе си чиста и прозрачна душа, светъл поглед,две големи очи,в които живее сиянието на вечната доброта.

Жената-майка е толкова обикновена,но същевременно така величествена,така силна!Тя е тази,която умее истински да обича,да помага, да бъде състрадателна и всеотдайна.Разкрива своята душа с очи, с поглед,без слова.Носи непосилния товар на плещите си с усмивка.Залива земята със своята красота и сила.А ситните бръчици по лицето й издават нейните грижи в ежедневието.Тя винаги пази нейде дълбоко скрито в сърцето си женското си достойнство и вътрешната си свобода.

Мъдра и тиха,наивна и дръзка,уморена и щастлива,тя гордо се извисява в очите на детето.Осветява като Зорница пътя му,пази го от лоши бури и ветрове.

Чувствата й преминават през всички земни разочарования,но винаги вдъхват сила и кураж,състрадание и обич.

Майката е като винаги протегната ръка,свързваща минало,настояще и бъдеще!

Тя е толкова земна…Нима не я срещаме навсякъде около нас?И в същото време е

толкова възвишена,че трябва винаги да се надигаме на пръсти,за да целунем десницата и!

Спомням си за Осми март,когато мама с благодарност поема цветята от мен.Как внимателно ги взема и нежно ме целува.

Бъди благословена и вечна като майката природа!

Мими, мерси много!

Имам чувстово, че в тези редове е описан най-близкия за мен човек... Какво щях да правя без нея? Винаги е до мен, така както и аз до нея.

Често си мисля за майчината обич и за това, че по-силна от нея няма.