Премини към съдържанието

barin

Потребител
  • Публикации

    8
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

11 Добра репутация

Всичко за barin

  • Титла
    Новобранец
  • Рожден ден 11.09.1969

Последни посетители

1152 прегледа на профила
  1. barin

    Старите занаяти в България

    1. Благодаря на haidukpikaso за коментара. Тревненската школа е сред водещите в България. 2. Изброените от Yvan Sergeev не са стари, а нови занаяти, предимно на цигани, погрешно наричани в медиите'роми". 3. Аз не съм допуснал грешка, sliderum. Може би някой от авторите на цитираните от мен източници в края да е сгрешил. Доверих се на написаното, доколкото се отнася за описанието на занаятите. 4. Повече информация и материали има в blog.bg- потребител barin.
  2. В България има запазени стари занаяти, които са останали от времето, когато не сме били независима държава. Някои са взаимствани от други места, други са от по-стари времена. В някои малки градчета и села има запазени занаятчийски работилници, като Жеравна, Трявна, Копривщица, ЕМО Етъра, Боженци и на други места из страната, където има обособена запазена стара част. Има ги и в по-големи градове, като Пловдив и Велико Търново. Не посмях да пиша, че посочените по-долу занаяти са чисто български, но имената им са останали от старо време. Някои имат турско име, други- старобългарско, което вече не се употребява и много млади и на средна възраст хора не ги знаят. Аз например всяко лято посещавам Панаира на занаятите във Варна, който е обикновено от първи до двадесети август. Забелязал съм, че всяка следваща година магазинчетата се увеличават. Ходил съм и на занаятчийски представления във Враца. Ето кои занаяти имам предвид, като пиша за типично българските занаяти: Обработка на кожа Изработване на накити Изработване на изделия от ковано желязо Художествено леене Звънчарство Ножарство Изработване и ремонт на старинно оръжие Везбарство Художествено плетиво Изработване на национални кукли Изработване на художествена керамика Грънчарство Тенекеджийство Калайджийство Ковачество Изграждане на кладенци Каменоделство Точиларство Ключарство Коларство Художествена обработка на дърво и дърворезба Изработване на художествени тъкани Гайтанджийство Изработване и ремонт на български народни музикални инструменти Художествена обработка на камък Бакърджийство (медникарство) Изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство 28. Ръчно килимарство 29. Изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло 30. Рисуване и гравиране върху стъкло 31.Изработване и ремонт на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях 32. Изработване и ремонт на изделия от мед (бакър) и сплавите й 33. Часовникарство 34. Книговезане 35. Гравьорство 36.Тенекеджийство 37. Калайджийство 38. Изграждане на кладенци 39. Каменоделство 40. Точиларство 41. Ключарство 42. Бъчварство 43. Коларство 44. Седларство и сарачество 45. Ковачество 46. Обущарство 47. Тапицерство Малко по-подробно за някои по-характерни стари занаяти: Грънчарство: В българските народни представи работата на грънчаря е свещена. Според народното вярване овладяването на този занаят представлява тайнство, което ревниво се пази в рода. Едва през 18-19 в. тази обичайна норма се нарушава и в занаята навлизат "чужди хора". Според българския народ за усвояването на занаята се изискват не само труд и старание, но и "дар божи". Към началото на 19 в. се формират няколко изявени центрове сред повсеместно разпространеното грънчарство. Към средата на века занаятът в Троян, Габрово, Берковица, Разлог, Айтос, с. Бусинци, Софийско, Чипровци, Разлог и др. е в разцвет. Развитата продажба по различни краища води до взаимовлияние на технологии и художествени принципи. И все пак в отделни райони се запазват специфични предпочитания към форми, маниер на украса, цветова гама. По своето предназначение керамичните съдове следват особеностите на медните и често пъти се покриват като форма. Особени глинени изделия са сватбените крондири (съдове за вино, сватбарски), плоските (съдове за ракия, носени в пояса), ръкатките (за носене на храна на полето) и др. Везбарство: Везбарското изкуство на българките е било забелязано от не един чуждестранен пътешественик, минал през българските земи в периода ХVІ-ХІХ век. Традицията на везбарството е разпространена най-вече сред селското население и е свързана предимно с украсата на облеклото. Шевицата се изработва, като се броят нишките на тъканта, а при тънките памучни и копринени тъкани за везането се използва гергеф, като изображенията се очертават предварително с въглен или молив. Традиционната българска везба се характеризира с голямо регионално и локално разнообразие, основано на три основни цвята - черен, червен и бял. Съществуват най-различни плоски, релефни и ажурни бодове. Най-използваните сред тях са няколко: прав (цепен) бод - хоризонтален или полегат (разминат); кръстат бод (или кумански); бримчен бод и двулицев бод. Високата художествена стойност на везбената орнаментика се дължи най-вече на умелия подбор, съчетаване и обработка на материалите. Обикновено се използват вълнени и копринени конци. Металните (сърмени) нишки придават блясък и великолепие на шевицата. Мотивите са предимно геометрични, съчетани с стилизирани флорални мотиви, както и животински и човешки фигури. Извезаните с антропоморфни фигури фризове са характерни за Самоковската шевица. Шевицата от Софийско е симетрична, сложна комбинация от семантично богати древни геометрични мотиви. Гъстата шевица от Югозападна България с типичното си преливане на червено и винено, е напълно различна от сокайната шевица с нейната ажурност и сърмена украса. Везбената украса определя до голяма степен спецификата и уникалността на българските народни носии. Тя е характерна за всички географски области, но е най-застъпена в Северна и Северозападна България, както и в района на Македония. Тя е обичаен елемент от мъжките и женските ризи, престилките и коланите, от сукмената и саяната носия; открива се и върху завеските на двупрестилчената носия. Везбените мотиви красят също тъканите, използвани за забраждане на омъжените жени. Шевиците върху носиите са най-разнообразни по техника на изпълнение, структура, модел, материал, цвят и място на поставяне. Бакърждийство( медникарство): Медникарството (или бакърджийството) е занаят, познат по нашите земи още от времето на древните траки, за които се смята, че са били прочути майстори на медта. То среща своя разцвет през Възраждането, когато в България се оформят множество бакърджийски центрове (Велико Търново, София, Шумен, Пловдив, Прилеп и Устово),а медните съдове почват да заемат важно място във всекидневието на българина. Тогава се обучават и едни от най –добрите майстори, оставили в наследство красиво изработени съдове, които и до ден днешен будят възхищение у нас. Медникарството се специализира в изработката на домашни съдове и църковна утвар или по-конкретно в тяхното профилиране. Това се дължи на ковкостта на медта и нейната висока топлопроводимост. Бакърджийството, както и повечето занаяти, се е предавало през поколенията, което допринесло за запазване на многогодишните му традиции. По важни медникарски сечива, които си заслужава да познавате са: мях, мулия, циция, дървени чукове, железни чукове, магаре, калеми и други. Що се отнаса до материалите най-старо време майсторите сами са леели медните листи, от които са изработвали съдовете, но по – късно започнал внос от Цариград. От тези листи се правят всички части на съда и впоследствие те се събират в едно цяло. Следва и дооформянето, която често се е преплитало и с украсата. В противен случай бакърджията украсявал своето произведение едва най-накрая – предпочитан метод било продължителното нагряване и начукване на медта с различни чукове, но понякога се използвало шило или киселина. Розоварство: Едно от нещата, които е прославило България през вековете е маслодайната роза. Тя е донесена на Балканския полуостров още през XII век от околностите на Дамаск името Rosa damascena, известна у нас като казанлъшка роза.. Технологията за нейното обработване е взаимствано от източните страни Персия и Индия. Българските производители увеличават количеството и подобряват качеството на продукта чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията. Това налага българското розово масло на междунарадния пазар още през XIII век. Основна технологична база на Розоварството до началото на ХХ век са розоварните с малки казанчета- гюлапхани. Многократна редестилация се извършва в така наречените аламбици- медни казани с вместимост около 120 л., групирани по няколко в дестилационна инсталация- гюлпана. В процеса но модернизация на технологията се преминава към пароотделяне, като се използват парни дистилационни казани. През 1935 започват да действат 100 частни и кооперативни розоварни инсталации. През ХІІ и началото на ХІІІ век розоварството се развива като основен поминък на населението в някои от Подбалканските котловини поради благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза, заради което българската маслодайна роза е с най-високо качество. Цветовете на казанлъшката роза съдържат около 0,04% етерично масло, което се натрупва главно във венчелистчетата. Те се берат рано сутрин, когато съдържат най-много етерично масло и веднага се подлагат на дестилация. От около 2500 и 3000 кг. цвят се получава 1 кг. розово масло. То е незаменим компонент на най-хубавите и трайне парфюми у нас и в чужбина. Разпространява се и в Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско, Пазарджишко, Пловдивско и други. В края на ІІ световна война в България има 88 розоварни инсталации. До 1950 тя е най-големият износител розово масло в света. Днес център за розоварство е комбинатът "Българска роза" в Карлово с Цехове и в други градове. Тъкачество: Тъкачеството е един от най-древните занаяти по българските земи. То е следствие от традицията, широкоразпространена по целия Балкански полуостров, свързана със скотовъдството. Територията на страната е била изпълнена с големи стада овце. Българските пастири са изминавали огромни разстояния със стада от по над 5 хиляди глави, които са търсели пасища. Тази миграция е започвала от Родопите и е стигала до Бяло море в търсене на пасбища за овцете. След прибирането на стадата в кошарите започвало стригането на овцете, от което се е получавала началната, сурова вълна. Технологичният цикъл за производство на изделия от вълна, започва с очистването на грубата суровина от груби остатъци. Вълната се попарва с вода за да се отстрани мазнината, която се съдържа във вълната. След изсушаване на слънце започва разчепкването на вълната, което става с ръце и от нея се премахват слама и тръни, които са останали след изпирането. Разчепканата вълна се разчесва с гребен или дарак, който има два реда дълги железни шипове. След многократното разчепкване на вълната, от нея се отделят дългите влакна във вид на добре изправени пасма, наричани пластове. Преденето е процес, който се извършва по няколко начина в зависимост от това, какъв конец се цели да бъде извлечен от вълната. Най-финото предене на конец се извършва чрез дървени хурки, които в различните региони на страната имат специфична геометрия, която определя напридането на вълната върху вретеното. За по-грубите тъкани и за по-дебел конец се ползва предене на чакрък. За разлика от фините конци (прежда), получавани от дървените хурки , които са предназначени за изтъкаване на платове за дрехи, грубите конци (маане) са използват за изтъкаването на килими и черги, дебели връхни дрехи и др., които изискват по-голяма дълготрайност на материята. Килимарство: Чипровските и котленските килими са изключително здрави и устойчиви във времето, могат да запазят първоначалния си вид повече от 50 години. Те са изтъкани от ествествени материали - памук и вълна като двете им страни са абсолютно идентични. Преждата се оцветява с грижливо подбрани естествени багрила – листа и кори на дървета, цвят, листа и корени на определени растения. Именно този изцяло натурален процес носи прелестта на тези килими. В най-стария си период килимите са били в земни пастелни, особено нежни цветове - бледозелено, охра, жълто. В по-късния етап – яркочервени, по-пищни и по-тържествени, с хора, птици, надписи. В края на 19-ти и началото на 20-ти век е характерна пъстротата, забелязва се едно многогласие в тъканите. Чипровци казват, че тъкат своите килими с любов и за любов, което още повече допринася за вълшебството им. Уникалните чипровски килими се изработват на вертикален тъкачен стан, състоящ се от две вертикални устои, горно и долно кросно, представляващи цилиндри, около които се намята основата, горен и долен цепец, от които горният разделя основата на чивтове и с него се образува нищелката, а с долния се разпределят мотивите при започване. Гайтанджийство: В началото на 19 век група габровски ковачи напускат железарската си работа и започват да правят само чаркове за плетене на гайтан. Само за няколко години те се обособяват в отделен еснаф – чаркчийство. Производството и ремонтът на чаркове се превръщат в един от най-доходоносните занаяти. Първоначално чарковете се задвижват ръчно, но много скоро са модифицирани и водата става движеща сила. Подробно описание на чарка, техниката за апретура и боядисване, както и за търговията с прежда и гайтани, може да намерите в книгата на д-р Петър Цончев „Из стопанското минало на Габрово” (том 1, с. 281-317). Тук е по-важно да отбележим, че благодарение на бурното развитие на гайтанджийството, по нашите земи се появяват (или укрепват) няколко други занаята – чаркчийство, долапчийство, тепавичарство, кърджийство. Приносът на занаятчийските еснафи за развитието на гайтанджийството в различните райони е следният: Карлово – първи произвеждат и предлагат на пазара този продукт; Казанлък – първи въвеждат дървения чарк; Калофер – първи използват човешка урина при боядисване на гайтана; Габрово – първи произвеждат железния чарк; първи започват да пърлят. Куюмджийство( златарство): Златарството, наричано още „куюмджийство”, е много престижен занаят. Златарите били почитани наравно със свещениците, учителите и другите първенци на общността. Обучението продължавало дълго – най-малко три години. Бъдещите майстори трябвало да овладеят не само големи сръчности и умения, за да подчинят деликатния материал. В стремежа си да станат известни и търсени занаятчии някой ден, младите калфи се стараели от самото начало да намерят свой стил, да развият естетическо чувство и богато въображение. Особено голяма отговорност представлявало изработването на невестинското гиздило. Независимо от благосъстоянието на семейството, всяко момиче трябвало да прекрачи прага на новия си дом с богата украса от накити – златни или сребърни. Гиздилото е дар от бъдещия съпруг и е неотменна част от костюма на булката. Синджири, обеци, пафти, пръстен, специфични украшения върху главата (в зависимост от фолклорната област) – тези предмети може да увеличат или намалят своя брой, но тяхното присъствие било задължително в сватбения ден. Резбарство: Проявления дърворезбата намира както в църковната архитектура и вътрешно оформление — иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, така и в дома и бита — резбовани тавани, мебели, сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей. В периода на Българското възраждане се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска резбарска школа. В годините след Освобождението дърворезбата запада, тъй като не успява стилово да се свърже с новите тенденции в архитектурата, и се пренасочва към дребните форми — цигарета, албуми, по-рядко мебели. Ножарство: Ножарството е един от най-рано обособените железарски занаяти с няколко центъра: Габровско, с. Шипка (Казанлъшко), с. Костенец (Ихтиманско) и др. Изработвани са саби, ятагани, бръсначи, ножици. Произвеждали са се над 150 вида ножове, като наименованията им произлизали от формата на изделието: кулаклии – дръжката на ножа завършва във формата на уши; сойки – наподобяващи птицата сойка; бабичици – употребявани само от баби – акушерки; балакчийски – рибарски, чобански и др. Ножарската работилница се е състояла от ковачница, където е разположено огнището и духалото, нужни за обработка на металите и второ помещение – изкарвалня, използвана за довършителни работи. След изковаването и поставянето на дръжката, ножът се е заточвал на точило. Особеност при ножарството е това, че освен метала, майсторите обработвали рога, кости и дърво за дръжки. С тях те предавали изящество на студения метал. Мутафчийство: В нашите земи започва да се упражнява след падането на България под турско робство. То е особен вид тъкачество с козинява прежда, изпридана с няколковретенен чекрък. Тъканите от козина се изработвали на отвесен стан и са предназначени за чулове, дисаги, постелки, чували, торби, колани за добитъка и др. Мутафчийството се упражнявало на много места в България, но най-добре било развито в Панагюрище, Копривщица, Казанлък, Трявна, Севлиево, Устово, Ксанти, Гюмюрджина и пр. Технологичните етапи при производство на козиняви изделия са: Требене - с ръце се прави подбор на козината по цвят и дължина на материала. Разбиване на козината - върху дървена дъска са забити 4 колчета на разстояние едно от друго. За всяко колче се завързват памучни въженца с дължина 2 м. Противоположните им краища се свързват заедно в лескова пръчка. Козината се разстила под вървите и при биене тя се разбива (разчепква). Предене - то се извършва на чекрък. Майсторът слага под лявата си мишница "вулията" - кожена торба със свита на къделя козина. Превързва се през кръста с кожен колан "черкез", който се закача на трансмисионното въже, задвижващо чекръка. При движението си назад майсторът преде едновременно две нишки, а другите две се пресукват. Тъкане - при този занаят тъкането се извършва на вертикален стан. Набиването на основата се прави с тарак, отварянето на устата - чамшира, а изпъването на плата - чрез метит. Две са основните шарки използвани при украса на козинявите изделия - "миши учишки" и "котешки зъбки". Другият ефект при тъкането се получава от съчетаването на естествените цветове на козината - бяло, сиво, кафяво и черно. Сграфито керамика: Българите възприемат сграфито керамиката през XII в. чрез посредничеството на Византия, която от своя страна я заимства от Близкия изток броени десетилетия по-рано. Сграфитото е техника за украса на глинения съд, която включва няколко етапа. Първият от тях е покриването му с бяла или бледорозова ангоба. След засъхването й ангобата се гравира с желаните мотиви и орнаменти и съдът се изпича. Най-накрая се прави покритие с прозрачни и цветни глазури, като предметът минава повторно през пещта. В средновековна България, за разлика от другите страни, сграфито керамиката няма елитарен характер. Въпреки високите си функционални и естетически качества тя се среща в изобилие както в царските дворци, така и в селските домове. Нещо повече: хората я използват не само на трапезата, а и за украса по стените на помещенията - както постъпват и днес ценителите и колекционерите. Калайджийство: Занаятът, при който се полага специално покритие върху метални съдове, които имат пряк контакт с огъня - джезвета, казани, тави. Тъй като бързо оксидират, се налага медните съдове да се посребряват или калайдисват. Бакъреният съд се поставя на огъня да обгори отвън и отвътре, като се държи с големи клещи. После с малко сярна киселина и памук се обтрива цялата повърхност и се залива с вода. В калая се добавя нишадър, който го разтваря, после се добавят солна киселина и цинков прах. Съдът се поставя отново на огъня да се нагрее. Тази процедура се повтаря, докато се калайдиса хубаво целият бакър. Ако работата е качествено свършена, съдът издържа цяла година преди повторно калайдисване. Абаджийство: Най-разпространен занаят в Родопите през ХIX и началото на ХХ в.Още в началото на своето развитие абаджийството може да се определи като домашно производство на аба /дебел вълнен плат/.Дейност по необходимост тъй като повечето от дрехите на мъжете и жените са ушити от абян плат Производството на аби се засилва в края на 20 –те на ХIXв./История на България1985г.,227/при въвеждането на редовната турска армия,чиято униформа е ушита от аба.По разкази на възрастни хора ,тъкането на този вид вълнен плат се е тъчало почти във всяка къща,а допълнителната обработка се извършвало в с.Михалково/съседно нам село/.”Според документи през 1827г. само от селата Михалково и Ракитово се иска доставянето на 500топа сива аба и 120 топа бозова аба за ямурлуци.” Терзийство: Занаят свързан с ушиване на дрехи от аба .Най -известен терзия от 1900г. насам /точна година малко трудно да определим /е бил Асан Чаушев,дядо на Риза Тайфик Войводов -самарджията. Разказват че е шиел дрехите на ръка.20 – ти век постепенно навлиза механизираното производство,появяват се първите машини. Материали са ползвани от сайта: Националистически форум
  3. barin

    Кръглите годишнини през 2018 г.

    Темата е написана в края на 2017 г., но в blog.bg. Реших да я пусна тук, да видя отзивите и дали се чете. Не съм съобразил да го премахна.
  4. Наближава края на 2017 година и е време всеки да си направи равносметка каква е за него изминалата година. Покрай старата година може да си мислим какво ще донесе новата. През всяка година се честват празници и годишнини от изминали събития. През миналата година пуснах подобна тема за 2017 г., но твърде късно- малко преди Коледа. Блогът на barin :: Кръгли годишнини през 2017 г. Сега, за да се осмисли по-добре какво предстои я пускам двадесетина дена по-рано. Всеки оже да си направи сметка какви кръгли годишнини предстоят догодина за отбелязване. За улеснение аз ще отбележа повечето от тях, за да може да се следят по-добре и своевременно. Под понятието" Кръгла годишнина" аз имам предвид число. завършващо на три, две или една нула на първо място, а също някъде се приема завършващото на пет. Струва ми се, че число, завършващо на пет години от събитието се възприема за нови неща, случили се през последния век. Не звучи правдоподобно да се отбелязва 1415 години от нещо си. Ако това нещо е толкова значимо, може да се отбелязва всяка година, както например 2 юли- деня на Ботев и падналите за свободата на България. За подобни съдбоносни за България събития няма значение колко са годините, само на кръгло число се прави някаква по-тържествена програма.м За един живот от около 70-90 години човек може да бъде в състояние да отбележи 4-5 юбилейни събития и да ги помни. Затова ако едно се пропусне по някакави причини не е толкова фатално. Поради тези причини ще акцентирам на събития, от които през 2018 г. ще са изминали кръгло число години, завършващо на 0. Описаните по-долу събития няма да ги степенувам по важност или период. За тях всеки ще прецени дали са важни за него, съобразнио вижданията и убежденията му или не. Започвам: 1. 717-718 г. битката между българите и арабите по време на обсадата на Константинопол. Явяваме се в тила на врага по молба за помощ на Византия. Кан Тервел правилно е преценил на кого трябва да помогне и че с византийците по можем да се разберем, отколкото с арабите. Войната е тежка и продължителна. Кампанията се проточва във времето, а и хваща здрава зима и арабите, след като са победени се оттеглят. Дават големи загуби, мад 30000 души. С това Арабския халифат за втори път е победен от българите и то в началото, когато се издига като сила. Годишнината беше включена и в предната подобна тема за изминаващата година. 2. 1878 г.- освобождението на България от почти петвековно османско владичество( 3 март). За съжаление не се осъществяват нашите мечти за Санстефанска България, а по-късно по време на Берлинския конгрес т.н."Велики сили" ни рязват чувствително и предвещават следващите войни за обединение.В тях печелим всичко, но сме на губещата страна и нямаме позиции, кой да се застъпи за нас по време на мирните договори. Нищо- нашата армия поне придобива слава и ни наричат"Прусаците на Балканите". 3. 1218 г.- възкачване на престола на цар Иван Асен II( 1218-1241 г.) Той е най-успешния български владетел, защото с една успешна битка ликвидира един от претендентите за възстановяване на византийската империя- Теодор Комнин и присъединява обширни територии към България. Държавата ни е с територия, излизаща на три морета. И сега си искаме България на трите морета, но няма как да стане.Още за битката с най-големи положителни дивиденти: Блогът на barin :: Териториално разширение на България след битката при Клокотница 1230 г. 4. 98 г.- въвзкачване на император Траян( 98-117 г.) на трона на Римската империя. Датата е известна- 28 януари. Император Траян ( пълното му име е: Цезар Марк Улпий Нерва Траян Август), заедно със следващия- Адриан( 117-138 г.) са най-успешните и най-уважаваните римски императори. За император Траян, както и за следващите може много да се напише, но по-добре вижте тук: Блогът на barin :: римските императори през II век 5. 1688 г.- Чипровското въстание- опите да се освогоди България или поне част от нея, защото въстанието не онбхваща голяма територия. Водачите на въстанието са Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Въстанието продължава половин година. 6. 1018 г.- една неприятна кръгла годишнина и то от "най-кръглите"- падането на БЪлгария под византийска власт. С това се слага край на Второто Българско царство. Падането и завладяването на България съвсем не става лесно- след около четиридесетгодишна борба между царр Самуил и император Василий II Българоубиец. 7. 1918 г. - още една неприятна годишнина- края на Първата Световна война, завършила с унизителния за българите Ньойски договор. След него от територията на България са отнети и придадени на съседните държави голми територии от неделимите за нас области: Мизия, Тракия, Добруджа и Македония. Точно вчера гледах предаването по "История бг" за Западните покрайнини, дори мой коментар от facebook беше показан. Повдигна се въпросът дали е изтекъл Ньойския договор и каква е давността му. Иска ми са държавната граница да се промени, но няма да допуснат, защото ще се получи прецедент и други държави ще поискат да им се върнат свои бивши територии. 8. 1868 г.- четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа навлиза в България, разкрита е и води неравен бой с турците. За хода на събитията: Блогът на barin :: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа Само ще спомена, че тяхното си е истински подвиг, който цели повдигане на националния дух към борба за независимост. 9. 1848 г. - има три събития, заслужаващи внимание: - буржоазно-демократичните революции в Европа - роден е Христо Ботев- наш национален герой, поет-революционер( на 6 януари по стар стил - Берн е избран за столица н аКонфедерация Швейцария- една много добре уредена държава 10. 1968 г.- Пражката пролет- опит Чехословакия да се откъсне от орбитата на Съветския съюз и Варшавския договор, но завършил с неуспех. Навлязоха танкиовете на СССР и останалите социалистически страни и защитиха социалистическия строй, а западните държави изглежда решиха да спаязят договореностите и разпределението след конференциите в Техеран, Потсдам и Ялта и не се намесиха. 11. 1618 г.- Йохан Кеплер открива своя трети закон за движението на планетите: "Ако едно тяло се движи около друго тяло по елипса с голяма полуос а, то неговият период ще бъде един и същ, независимо от това каква е малката полуос на елипсата, т.е. независимо от ексцентрицитета на елипсата. Показаните на фигурата орбити имат различен ексцентрицитет, но еднаква голяма полуос. Орбиталният период е един и същ за тела, движещи се по всяка от тези орбити". 12. 1928 г. -Чирпанското земетресение- едно от най-опостошителните по нашите земи. 13. 1888 г.- основан е Софийския университет "Св. Климент Охридски"- един от най-престижните в България. 14. Като стана дума за висши учебни заведения- 1218 г.- основан е университета в Саламанка, Испания 15. 988 г.- Киевска Рус приема християнството. Ккато виждате руснаците се покръстват повече от век след българите, като ние имаме значителна роля за това. 16. 1118 г.- създаден е орденът на Тамплиерите. Само за няколко години влиянието му нараства до застрашителни размери и френския крал Филип IV Хубави(1285-1314 г.) взема мерки и го ликвидирта, но не напълно. Арестувани са тамплиерските ръководители и са конфискувани имотите им. Тамплиерите след събитията от 1307 г., когато е направен сериозен удар по ордена на Тамплиерите значението му отслабва. 17. 1168 г.- установяване на ацтеките в Мексико. Те създават могъща империя, но при нейното западане е покорена лесно от испанските конкистаори, начело с Кортес. 18. 868 г.- папа Адриан II( 867-872 г. ) признава кирилицата за равностойна и равноправна азбука след борба и разискване от страна на Кирил и Методий. 19. 268 г.Битката при Гарда, където император Клавдий II Готски побеждава готите. По-значителната и решаваща битка е на следващата година при Наисос( Ниш). 20. 1898 г.- съсздаване на Българската телефонна агенция. 21. 1908 г.( 22 септември)- България е обявена и призната за независимо царство при цар Фердинанд. Една от заслугите на Фердинанд, който има и други приноси, но накрая води до две сериозни загубени военни кампании, наричани от историците" Национални катастрофи" и остава запомнен именнои с тях. Понеже са накрая с тях е заличено всичко положително до момента. 22. 1873 г.- годишнина, макар и не съвсем кръгла от обесването на Васил Левски- Апостола на свободата( 19 февруари). Датата се знае от всеки българин, дори съмпитал деца от първи и втори клас. 23. 1258 г. монголците, начело с Хуладу, един от внуците на Чингиз хан завладяват Арабския халифат. 24. 1948 г., 14 май- след решение на ООН е създадена държавата Израел. Освен нея с резолюция трябва да има и Арабска държава Палестина, но Израел се сбива с Арабския свят и Палестина не се създава, а Израел като победител в Първата Арабско-израелска война окопира нови земи. Следват много военни конфликти, които с прекъсване продължават и до днес, но под друга форма. 25. 1938 г., 12 февруари- Аншлусът на Австрия от Хитлеристка Германия. Аншлус- присъединяване на основание, че Австрия и Германия са две държави, населени с германски народ и говорещи на един език с единна етническа принадлежност. 26. 282 г. пр. Хр. битката при Популония- римляните побеждават етруските и вземат окончателно надмощие на Апенинския полуостров. 27. 1983 г.- на 21 юли е измерена най-ниската температура на Земята- на Антарктида- - 89,2 градуса. Припомням, че в Южноито полукълбо сезоните са обратно на нашите и юли е най-студения месец. 28. 1798 г. Английският мореплавател Джеймс Кук открива Хавайските острови- един земен рай, мечта за много хора да ги посетят. За Дж. Кук: Блогът на barin :: Откритията на капитан Джеймс Кук 29. 1768 г.- като сме на вълна Британия- първото издаване на Енциклопедия Британика. 30. 202 г. пр. Хр.- Битката при Зама между римляни и картагенци. Сципион Африкански побеждава Ханибал Барка и с битката се слага край на Втората Пуническа война. Именно Втората война между двете средиземноморски държави Рим и Катаген е най-известната. 31. 1973 г. военен преврат в Чили, начело с Аугусто Пиночет. Извършен е на 11 септември- една дата, която по-късно става известна с атантатите на Двете кули в САЩ. За света датата може да е лоша и навява неприятни спомени, но за мен си е добра. Аз съм роден на 11 септември, а рождения ден е основна дата за всеки. 32. 1648 г.- Вестфалският мирен договор възвестява края на Тридесетгодишната война( 1618-1648 г.) След него се появяват други понятия, като"Велики сили", "Петимата силни", "Новия световен ред" и други. Повече информация има в посочената тема: Блогът на barin :: Новия световeн ред 33. 1998 г., 9 февруари- един приятен спортен спомен- първият и единствен засега, а може би и за в бъдеще златен олимпийски медал от зимна олимпиада- на Екатерина Дафовска в индивидуалната дисциплина 15 км. в биатлона. Засега мисля да спра дотук, а може би има и други кръгли юбилейни годишнини от събития, които заслужават внимание. Написах много годишнини, като всеки сам преценява кои да празнува и отчита. За някои може споменатите да не са важни. За други предложения за честване и отбелязване може някои потребители да поставят коментар под темата. Ще съм доволен, ако някои го направят.
  5. barin

    Крепостите на България

    Мисля, че може да вярвам на написаното, защото е от различни автори, живяли в различни времена. За повечето крепости има сведения, намерени са останки. Аз съм посещавал около 70-80 крепости на българска територия.
  6. Българската територия е била населявана от дълбока древност от различни народи. Те са се разраствали, имали са разцвет и са западали. На мястото на едните народи идват други, които взаимстват културата на предните, донасят нещо ново и си отиват. Освен писмеността, за която писах в предната тема, друго голямо достижение на цивилизацията е строителната дейност. Държавата се разраства и възниква необходимост от отстояване на териториалната цялост. За целта се строят крепости, отбранителни валове, стени и други защитни съоръжения. През аантичността и сртедновековието когато съседната държава се увери, че на престола има слаб и неспособен владетел, веднага предприема действия( военни) за възвръщане на по-рано отнетите територии от съседа. Ако има възможност и достатъчно сили прибавя към своята територия нови области. За да си ги запази за по-дълго време се извършва разселване на населението,налага се мирен договор, подкрепен с годишен данък, прибягва се към династически брак между престолонаследниците и др.мерки. На територията на съувременна България крепости строят почти всички народи без славяните.Не съм чувал за славянска крепост, те са дали и допринесли в други области, на крепости и зидове от тяхно време няма.Добри крепости са стъроили траките, римляните, блгарите, византийците. Крепости строени от българите, погрешно наричани"прабългарски" има по-добре запазени в Азия на територията на Русия и средноазиатските бивши съветски републики. В България една такава е Плиска( Абоба). Тя е построена по подобие на град Аркаим и мистичната Шамбала. Като е пристигнал тук хан Аспарух е поправил Доросторум( Силистра) и някои крепости в североизточнаъта част, където е била неговата държава. На територията на Румъния не е имало съществени крепости, защото е била обезлюдена и слабо заселена. Към тракийските и гръцките крепости спадат Одесос, Месембрия, Аполония, Анхиало, Деултум,Дионисопол и други, разположени по морския бряг или в близост до него.Римляните когатоп са завладели черноморския район са използвали наличните крепости за отбрана откъм морско направление. Те, както и гърците са имали флот, способен да действа в Черно море и извън него. Във вътрешността на страната от това време(VI-IVв. пр.Хр.) са Августа Траяна, Филипопол( според някои-най-стария град на българска територия, а други смятат,че Аполония е по-стар), Сердика, Мелта( Ловеч), Сторгозия( Плевен) и други. По време на романизирането на траките и гърците на Балканския полуостров се строят римски окрайпътни станции, гарнизони за разполагане на легионите за защита на дадена област. Пример за такива са Марцианопол, построен за защите на минералните извори и Одесос и Абритус. Вследствие на голямата победа на император Траян над даките през 105 г.сл. Хр. са построени Никополис ад Иструм и Никополис ад Нестум през 106 г. Те са били значително големи и през III в. и са имали право да секат собствени монети(тема 8 от моя blog). В района на Родопите и Сакар е пълно с малки крепости, строени предимно през късната античност и ранното средновековие: Букелон, Устра, Моняк, Асара, Аетос, Баеднос, Станимака и още много незнайни крепости, за които доскоро не бях чувал.Добре е, че през последните няколко години се възстановиха много крепости в България. Крепости на територията на България по области: Северозапад Баба Вида Белоградчишката крепост Кастра Мартис Сексагинта Приста Червен Чипровските градища Централна северна Бяло кале Вишеград Лардея Новград Раховец Хисаря (Ловеч) Царевец Североизток Калиакра Меджиди табия Тича Урвич Хисарлъка Шуменска крепост Югозапад Алинското кале Батил (Бояна) Землънград Кладнишка крепост Кракра Момина кула Петлюка Самуилова крепост Траянови врата Церово Чертиград Централна южна Аневското кале Асеновата крепост Бялград Киево кале Копсис Кременската крепост Кривус Лютица Маточина или Букелон Мезек Моняк Оряховица Патмос Сторгозия Устра Хисаря Цепина Югоизток Малкото кале Маркели Ранули Русокастро Сикера В моя роден край- гр. Варна има крепост до Аладжа манастир, Петрич кале( над с. Разделна), Мъглиж- на пътя Аксаковска панорама- Кичево, Одесос, Овеч е сравнително близо. Интересна българска крепост от Второто Българско царство е Червен, а към най-старите спадат дунавските: Сексагинда приста, Доросторум, Нове( тук се правят интересни възстановки ежегодно: Орел на Дунава"), Улпия ескус, Рациария, Бонония, Апиария и др. По своя строеж крепостите на българите се оказаха, че са едни от най-здравите. Имало е крепости с много широки стени. При строителството е имало значение дали са правени на спокойствие или в предвоенни години и строителите са бързали. Използвани са били всички възможности при по-дълъг мирен период за строителство. Често строежите са били извършвани от пленниците по време на война под ръководството на майсторите строители. снимка1- ЦАРЕВЕЦ снимка 2- Асенова крепост- Асеновград снимка 3- Белоградчик снимка 4- Букелон- до с. Маточина Много добре запазени са крепостите Неутзикон( до с.Мезек, Свиленградско), Лютица( край Ивайловград),Червен( намира се в парк Русенски лом и заедно с Бесарбовския манастир, Ивановските скални църкви и пещерата" Орлова чука" представляват красив комплекс от забележителности). При последните ми посещения добре изглеждаха крепостите: Меджиди табия( до с. Калипетрово, почти сляло се с гр. Силистра; Никополис ад Иструм( по нея продължава да се работи- до с. Никюп, Великотърновско, където се предполага, че отец Вулфила е измислил азбуката на траките и готите), Плиска, Червен. На Червен, както и на Щуменската крепост съм гледал възстановки на битки. При нас лошото е, че завоевателите( османските турци) за с различна религия и са унищожавали всичко, което срещнат по пътя си и не се вписва в Корана. Не са разрешавали строеж на църкви и други религиозни храмове, които да са поп-високи от турчин, възседнал кон. Зная и за още крепости, които не са достатъчно проучени или няма как да бъдат( визирам Севтополис, столицата на Одриското царство, която лежи под язовир "Копринка",пътна станция Ад Путея край Плевен и Состра до с. Ломец, Ловешко и още някои). Едни от най-скоро възстановените са Цари Мали град до с. Белчин, Самоковско и Перистера в гр. Пещера. Защо е наречена Перистера, а не св.Петка, както се е казвала не мога да обясня. Поради факта, че отвсякъде граничим с бивши български територии има много български крепости,които се намират в пределите на съседните ни държави.По-съществени са: Адрианопол, Стоби, Охрид( много неща от нея са запазени- външните и вътрешните стени, двореца, училището, имарета), Найсос, Виминациум, Томи, Калатис и др.В град Хисаря, поради минералните извори император Диоклециан( 284-304 г. сл. Хр.) е обградил града с крепостна стена, която на места влиза в сегашния град, а някои част остават извън крепостната стена, включително хисарската гробница и единия извор. Столицата ни Сердика от дълги години играе съществена роля и още император Константин Велики( няма да пиша годините на управление- всички ги знаят) е харесал софийското поле, а по-късно хан Крум го завладява и включва в пределите на България. Има тенденция да се популяризират крепостите в Странджа и източните Родопи: Русикастро( тук се е състояла една важна битка при цар Иван Александър през 1331 г.), Деултум, Кабиле, Устра, Маласар, Юстина, Момино кале( скален град- крепост на бесите) и други. Наред с крепостите в източните Родопи, Сакар и Странджа е пълно със светилища и мегалитни съоръжения(тема 12). Предвид отдалечеността на Балканския полуостров от Римската империя тукашните крепости от римско време не са били сред най-важните за империята. В много от тях са поддържани гарнизони с войници за опазване на цялостта на огромната Римска империя. Римски крепости има по р.Дунав: Трансмариска( Тутракан), Доросторум, Сексагинда приста, Димум( Белене), Улпия ескус, Рациария( с.Арчар),Бонония, Нове. Преди римляните траките и гърците са обръщали повече внимание на крайбрежието и затова техните големи градове са по брега. Като си ги представя единствено на Бургас няма античен град. В Каварна крепостта Бизоне е потънала, а Карвуна се е намирала на мястото на старата Акра н. Калиакра). В България има изобилие от антични и средновековни крепости и строежи, но от повечето е останала само малка част, а по--късно са достроявани, както при Ловешката и Шуменската крепости. На интересно място е разположена Патмос- скалист полуостров до х. Боровица на язовир Кърджали, близо до хижата е пещерата Утробата. Логично е обяснението защо са били във високите части на града- за наблюдение и сигнализиране своевременно за наближаваща опасност. Може да посетите Овеч( Провадия),Червен, Велбъжд( Кюстендил,старо име- Пауталия;има запазени римски терми), Асеновата крепост, Балзена( до с. Главан- за тази научих съвсем скоро), Баба Вида, Улпия ескус( с. Гиген), Никополска( От нея има много далечен изглед). Има крепости и по родопските върхове: Заград, чуката, до вр. Баташки снежник и Усипа. До Търговище е крепостта Мисионис а в близост до нея-Крумово кале.До тях се стига по приятна пътека, минава се покрай заслон Ротари. Различията се дължат на народа и времето, от което са крепостите. з
  7. Зная, че съветските и руските паметници в България са около 30.Те трябва да останат.В другите държави също има и не се оскверняват паметниците на чужди държави,с които са воювали. Също така не трябва да се посяга и на гробовете на загинали знатни и известни хора. Сърбите,които не ги смятам за цивилизована нация не са закачили гроба на българския цар Михаил Шишман, дори той е направен по поръчка на неговия победител-Стефан-душан. В моя роден град Варна има паметник на съветските войници,на французи, загинали през първата световна война. Дори съм ръководил едно почистване на френския паметник.Има и паметник на българо-съветската дружба. Не е било нужно да се прекалява да се строят тполкова много руски паметници. Руснаците са ни освободили, но от тях много сме патили( не че от американците виждаме нещо по-хубаво)
  8. Съгласен съм, че имевто на българите е познато от предбиблейски времена. Имало го е по време на шумерите, като се започне от герой Гилгамеш(Билгамеш) и се потърсят връзки с всички думи, включващи корена БЪЛГ,БИЛК, БАЛХ, БИЛГА и други.Трябва да се отчита трансформацията на буквите в-б, б-г в лингвистиката на народите.Връзката с Египет и фараоните са хиксосите-един народ, който се появява от нищото, завладява Египет за около век и оставя следи, водещи към българската календарна система.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...