Velikata Niki

http://marssociety.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%BD/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%BD2012/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%BD2012-%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B4%D0%BE-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE/?fb_action_ids=481031235264992&fb_action_types=og.likes&fb_source=aggregation&fb_aggregation_id=288381481237582

Кехлибар Вчера пратих до Господ писмо, но забравих да сложа адреса. До безкрая го пуснах с клеймо: „От една много тъжна принцеса”. Исках само да питам, кога моят принц на кобила ще дойде. Тя дали ще е с дълги крака, с много остър език и наморник? А пък той,той дали ще е мил, много строен и снажен, и нежен? Или кльощав и груб крокодил, с остри зъби и страшно небрежен? Не, не си го представям така. Хайде, Боже, изпращай го скоро, че изплаках солена река и напът съм да скоча отгоре й. Пък дано срещна някой рибар, замечтал се за златната рибка. С много топли очи, кехлибар. С всичко друго в живота се свиква. Само с времето имам проблем. И забравих да сложа адреса. Как сега да го пратиш при мен? Вън е пълно с красиви принцеси, дето чакат за приказен мъж на каляска при тях да пристигне, да им грабне сърцето веднъж, със усмивка към тях да намигне. Аз пък вече си имам рибар, дето все на река ми мирише, но е с топли очи, кехлибар, и такъв, и такъв го обичам. Николина Милева

Не ми ли вярваш, доста съм сериозна. От тук, та чак до горе...до небето. Във мене няма нищо твърде сложно. И няма вероятности в сърцето. Причинно точно днес ще те намеря. И пак причинно в тебе ще се случа. Доколко може слънцето да свети? И аз не знам, живея и се уча. Върти ли се земята?На къде ли? Защо и аз не се въртя със нея? Какво се прави в празните недели, без бабината питка на вечеря? Дели ли се сърце на половина? И тази половина колко значи? (Мечтаех си да стана балерина, но се превърнах в дъжд...да се изплача.) Въпросите ми май са адски сложни. Дано не те побъркам от сериозност. Но точно днес съм крайно невъзможна. И всичко ми тежи...до състегловност. Защо избрах да дойда точно днес ли?! Не, няма да оставам. Просто питам. Веднъж се случвам. Не е никак често. Но случа ли се...цял живот обичам. Николина Милева http://www.facebook.com/photo.php?fbid=410554005648922&set=a.393123914058598.75411.393105804060409&type=1&theater

Този свят е объркан и груб. Постоянно боли го главата. Нелечим е, заклет темерут. И върви все напред със рогата. А пък аз се крепя на крака. Ще попитате колко ми коства. Не е много. Надежда една. И оставам при него. На гости. И оставам при него напук. На инат и на много усмихване. Вече стигнах. Къде ли. Дотук . Тук където сияя в обичане. Нищо, че е хроничен инат. По-инат на дали е от мене. Ще остана и днес в този свят. Да го будя, защото все дреме. Нищо, че е капризен и луд. Търпелива съм, мога да чакам. Със кибритче се топля във студ. Трябва само живот. Във душата. НМ http://www.facebook.com/pages/Небеса/393105804060409

Ще те черпя един сладолед Сякаш Бог ме нарече за теб. И от малка си имам посока. Имам собствен вграден самолет във сърцето ми, много дълбоко. Там където се реят мечти. И се любят в небето си птиците. Аз протягам за обич очи. И препълвам със нежност зениците. Всичко имам в сърцето за теб. А съм колкото зрънце голяма. (Ще те черпя един сладолед И на него ще пише „За двама”.) Сякаш Бог ме създаде за теб. Все да гледам нагоре високо. Да си слънце, а аз слънчоглед е призвание с вечна посока. Николина Милева http://www.facebook.com/pages/Небеса/393105804060409

Във неделя събирам мечти. Нямам нужда от миг за почивка. Като малките, силни пчели неуморно се трудя. С усмивка. И обичам неделните дни. Цели чудни полета от обич чакат мен. Да ги грабна. С очи да обходим небето със поглед. Само ние го можем така. Само аз, много аз и мечтите. Просто вдигам (до Бога) ръка и докосвам света си различен. После влизам с копнежи и вик, чак нахълтвам живота да сграбча , но с добро, със надежди и в миг, миг от вечност приветливо щастие. Във неделя създавам мечти. Даже Господ, мечтае в неделя. А през всички останали дни... Не, не спя. Сбъдвам ги. И живея. Николина Милева