ester77

OK

Тези харастеристики добри ли са?

Благодаря за препорьките,иначе таблета е супер. Това за приспиването и мен ме сьмнява! Bluetooth е изключено по принцип.

https://www.amazon.co.uk/TECLAST-P80-Allwinner-Processor-Bluetooth/dp/B08F7FT19F/ref=psdc_429892031_t1_B00QBPUEXQ

Да,като вех таблета ,батерията беше с 0% заряд,дано сте прав,благодаря!

Здравейте,колеги! Скоро си взех таблет с Андроид 10.Два пьти разреждах - батерията до 0% и зареждах до 100%.Нормално ли е за 10ч.батерията да падне с 20-30% без да сьрфирам и работя с таблета?

Много обьркано писание,да не кажа по-силни думи!!!

С две думи липса на аргументи и безмислен отговор!!!

След примирието всичко си е по старому, само с по-малка интензивност. Палестинците пуснаха двайсетина ракети, израелците гръмнаха един палестинец. Каква беше причината за това ожесточаване на конфликта? Да се намери още един довод за атака срещу Иран или да се легитимира президента на Египет като посредник? Защо всъщност имаше война между Израел и Газа, пита в. "Вашингтон пост". Това бе съпротива на окупацията, твърдят "Хамас" и множество международни медии. Каква окупация? Преди седем години, пред очите на целия свят, Израел се изтегли от Газа. Премахна и последното си селище, изтегли и последния си войник, евакуира и последния евреин. Останаха само оранжериите, в които заселниците отглеждаха плодове и цветя за износ. Те останаха непокътнати, за да подпомогнат икономиката на Газа - докато не бяха изпотрошени, когато палестинците взеха властта. Тогава Израел обяви границата си с Газа за международна, което означава, че се отказва от всякакви претенции към тази територия и я смята за независима единица. На практика Израел създаде първата палестинска държава в историята - нещо което не допуснаха нито османските турци, нито египтяните, които брутално окупираха Газа две десетилетия преди да бъдат прогонени оттам от Израел с Шестдневната война от 1967 г.,

Това е разказ за един народ....Този народ не е свикнал да прехвърля вини, да се самообвинява и да обяснява несгодите си с лош късмет и робска психология / макар че би могъл/...Заслужава си да го прочете човек! Преди време се запознах с възрастна двойка евреи от Израел, преселници от България, г-н и г-жа Леви. Достолепно изглеждащият г-н Леви - архитект на около 75 годишна възраст, беше великолепен разказвач и притежаваше превъзходно чувство за хумор. Неговият разказ ме развълнува с невероятната съдба на неговите - казвам го със завист - достойни сънародници! --- Семействата на тези славни старци, тогава младежи, идват в Израел през 1946-1947г. Евреите пристигат с хиляди в Палестина, придвижвайки се по всякакъв начин. С продънени гемии, с кервани, с велосипеди, някои пеш. Самото идване се нарича на иврит с думата алия, т.е. издигане, една красива метафора на вдигнатата глава, която е знак на свободния човек. Пристигат в земята си, тогава британски мандат, т.е. полуколония. Самите британци не гледат с добро око на евреите, защото по начало залагат на арабите като собственици на земята и нейните несметни богатства. Декларацията на Балфур остава къс хартия, защото принципите на хуманността са едно, а интересите на империята са съвсем друго нещо – евреите си остават втора категория поданици. Пристигащите евреи, подчертавам, КУПУВАТ земята, на която се разполагат. Купуват от арабите неплодородни парцели, заблатени участъци покрай реките и езерата, пустеещи каменисти чукари в най-древната земя. На тези враждебни участъци, заобиколени от заспали арабски села, основават кибуци и мошави - първите са комуни с обща собственост, а вторите са кооперативи на собственици. И едните, и другите правят чудеса - пустинята се превръща в градина, блатото - в нива. Строят се модерни сгради първоначално в много спартански стил, постепенно изместени от привлекателни, кокетни постройки с керемидени покриви с неизменните розови храсти отпред. Моите приятели, бъдещото семейство Леви, се запознават в кибуца Ейнгев, на брега на Тибериадското (Генисаретско) езеро, наричано още Галилейско море. Да, да, точно същото езеро, видяло Иисус Христос в Капернаум – точно на отсрещния бряг. Кибуцът Ейнгев е основан през 1937 от немски евреи, спасили се от нацистките погроми. Интересното е, че това са били хора предимно на умствения труд - университетски професори, лекари, адвокати, музиканти. Дошли в обетованата земя по Иисусовите места и стават черноработници - фермери. Заблатените покрай езерото места дават реколта чак на третата година. Блатните гъсталаци гъмжат от змии, отровни насекоми, гъсто преплетена бодлива растителност. Професорите работят по 16-18 часа на ден с кирките и количките. Адвокатите пренасят от километри на гръб чували с КУПЕНА скъпо от арабите почва. Когато имамите забраняват на фелахите да продават пръст в чували, евреите започват да пренасят с лодки пръст от отсрещния бряг - там арабите са по-сговорчиви. За 8-10 години кибуцът Ейнгев става цветущо стопанство с модерно земеделие, насочено за износ - цитруси, цветя, технически култури - розови храсти. Пускат електричество от генератори, после построяват и малка електроцентрала. В кибуца се издават ежедневни вестници, веднъж седмично професорите изнасят популярни научни сказки, и най-голямата гордост на Ейнгев - симфоничен оркестър, който изнася прекрасни концерти, дирижирани неведнъж от маестро Тосканини ( Тосканини??? - питам невярващ, но г-н Леви уверено потвърждава). За тези концерти има изграден открит амфитеатър на брега на библейското Галилейско море. Кибуцът купува два катера, с които превозва публика от Капернаум, Тиберия, Генисарет, от околните кибуци Шошана и Дагания (първият в Израел кибуц, основан в 1908-1910 г.). Най-важната дейност на кибуца обаче е ОБРАЗОВАНИЕТО. Някои от преселниците стават учители. Всички учат задължително иврит и английски език. В първите години учението е вечер, на петромаксови фенери и свещи, след изнурителния труд на полето, където се трудят и малките ученици. (По-късно, около предаването на британския мандат на новата държава, комисии на ООН ще установят 99% грамотност на евреите и 99% неграмотност на техните непосредствени съседи - палестинските араби.) Образованието за евреите е приоритет от такава величина, че дори в нацистките концлагери, дори в горящото Варшавско гето, пред лицето на смъртта, обучението на младите деца на Израиля не прекъсва. Неизменен учебен предмет на всички ученици от всички класове е Библията (Тората). Най-голямото постижение на възпитанието на младите заселници в земята Израилева обаче е възпитанието в достойнство на свободни граждани. Дошли от унизяващи ги условия в гета, спасени от погроми, по чудо оцеляли от лагерите на смъртта, тези хора си връщат човешкото достойнство. Животът векове наред като втора категория хора е дамга за поколения, но свободата кара човешките струни да звучат гордо. По време на ІІ-та световна война, доказано свързани с нацистката агентура, палестинските арабски водачи започват терористична дейност срещу еврейските заселници - отвличат хора и добитък, убиват, палят посевите. Генерал Ромел напредва в Сахара срещу англичаните, плановете на Хитлер са да го подкрепят последователно от Крит - Кипър - Палестина - Ирак, с намерението да се съединят заедно с напредващите към Сталинград хитлеристки войски. Еврейските заселници започват да организират самоотбрана. Много от тях се сражават като доброволци в английската армия. Евреите организират нелегална армия от несломими бойци - ХАГАНА, с младежко крило ПАЛМАХ и дори детско крило ГАДНА. Точно в ГАДНА се запознават през 1947г. младите преселници, бъдещото семейство Леви. Кибуците се обграждат от окопи, противотанкови ежове се заваряват от релси покрай пътищата. Фермерите се обучават през нощта на военни умения. С мъка се набавя оръжие - купуват от англичаните бракувани еднозарядни пушки, пленяват каквото могат, в люти схватки с арабите. Прекрасни техници, евреите започват да правят самоделни оръжия - първите им любими произведения са копия на английските автомати СТЕН - с простата си конструкция и пределно малък брой части, този непретенциозен картечен пистолет се произвежда в гаражи, подземия, пещери и прочее невероятни места. Тогава именно британците под натиска на еврейската съпротива и воля за своя държава със скърцане на зъби напускат Палестина. Една паметна вечер кибуцът Ейнгев чува по радиото декларацията на Давид Бен Гурион за образуването на новата държава Израел. Още на другия ден в розовите градини на Ейнгев започват да се взривяват сирийски снаряди. Заобиколен от три страни с планини, кибуцът има за гръб Галилейското море. Сирийските танкове нахлуват в кибуците, сирийската пехота ги следва на вълни. Силите за самоотбрана на евреите се държат хладнокръвно - допускат танковете вътре в градчето и отблизо децата от ГАДНА ги засипват с бутилки със запалителна смес... Точно тук госпожа Леви прекъсва разказа, вдига нагоре ръкава и гордо показва рана от куршум. Г-н Леви усмихнат й казва - недей да скромничиш, ти запали два сирийски танка, а аз не можах и един. Петнайсетгодишни бяхме! ... Сирийската пехота напира в гъсти тълпи от озверели фанатизирани бойци - цяла пехотна бригада срещу 300 недовъоръжени защитници на кибуца Ейнгев - мъже и жени, момчета и момичета. Допускат противника наблизо и стрелят хладнокръвно в залпове. Пак атака и пак сирийците бягат. Тогава, окрилени от успеха, евреите се хвърлят в яростна контраатака - в ожесточеното сражение загива бащата на момичето, бъдещата госпожа Леви. Скромният обущар Яков от Дупница, баща на четири деца, ветеран, раняван в битките при Тутракан и Добрич през Първата световна война, загива с българското „ура“ на уста, повел младите си бойци в атака „на нож“. В следващите месеци сирийците, опарени от твърдата отбрана, обстрелват от околните хълмове кибуца с артилерия. Всички къщи на кибуца са изравнени със земята, и какви къщи! - г-н Леви с възхищение разказва как къщите на Ейнгев са били построени в модерния стил Баухаус, как навсякъде в къщите е имало бани (той като жител на софийската Драз махала е смятал тогава банята в къщи за немислим лукс), електричество, телефони. Под снарядите кибуцът живее достоен живот. Евреите построяват под обстрела цял подземен град, където ... децата учат без прекъсване, вестниците излизат без прекъсване, сказките на професорите - сега със запасани през рамо автомати СТЕН, не прекъсват, а вечер, когато млъкват оръдията, над водите на библейското езеро се носят прекрасните звуци на някоя Бетховенова симфония – симфониците, с пушки през рамо, непрекъснато репетират и изнасят концерти пред жадната за прекрасното публика. В тъмното градините се поливат и обработват, продукцията за износ не прекъсва, лодки, натоварени догоре с щайги с плодове и ранени бойци, излизат от кибуца, за да се върнат в тъмното, натоварени с муниции, медикаменти, самоделни автомати СТЕН, произвеждани на другия край на езерото. ... Една нощ, щурмови отряд с бойци от детската организация ГАДНА, ръководени от по-опитни бойци от ХАГАНА, предварително нарекли се смъртна дружина, се промъкват до сирийските батареи и ги обсипват с гранати. Почти никой не се връща жив от тази акция, но кибуцът Ейнгев е спасен ... - Как след всичко това да не станеш архитект? - пита се усмихнат г-н Леви."