Gala.ta

Четвъртъчно се мръщи времето, но аз оплезих се напук. В дуел на настроения зове ме то- спечелих. Да се пробва с друг! Небето сребърно е днес, не бива да го бъркаме със сиво. То предизвика моя интерес, събуди в мене нещо диво... Поувствах се сред джунгла от мечти, събирам плодовете на успеха, и палма виждам,а отгоре.. ти- замеряш ме с кокоси за утеха.. А аз ги хващам и превръщам ги в любов- такава екзотична, откачена.. Но ето.. че събуди се небето.. Четвъртъчно. Огромният кокос превърна се във капка посребрена..

Илюзиите крие тишината, прегърнала декори и съдби.. добре покрила радостта.. горката.. но ти недей й се сърди..! Това е мрачното затишие пред бурята от радостни дъги.

Името си още аз не съм издала, но казвам го-приятно ми е- Гала! Благодаря ти, Нини, за прекрасното ти сърчице, поради сто причини моето един човек отне! И радвам се, че пускаш своето хвърчило и детското в теб не се е изпарило,че с думите рисуваш пясъчни слънца, напомняш ни на всички,че още сме деца! Междувременно, нещо от днес ) : НЕДЕЛЯ Неделна меланхолия и скука лежат в огнището на тишината. От лилаво-сива, облачна перука едва подава се нещастна и луната.. Денят се изниза, тайно,на пръсти, на срички узрява безлюдна нощта. А звездите- далечни,красиви и гъсти на неделята мрачна поглъщат мощта. Във въздуха витае безразличие, отсъствието лази по стените. И времето дори сега е ничие, щом спряха да препускат и стрелките.

Здравейте казвам ви на всичките творци, които тук показват своя блясък.. които с финес извайват хиляди дворци от думите-вълшебният им пясък. Искам аз към вас да се присъединя, да ви покажа към поезията любовта си. С думите когато се обединя не мога да позная същността си. И знам,денят върви към своя край, надявам се на някакво присъствие. Но няма никой тук вмомента май за малко поетическо съчувствие.