Ichbin

Описвани са различни такива. Някои от тях са на по-високо еволюционно стъпало от нас, например ангелите, архангелите, и т.н. Други са наричани елементарни същества, свързани например с природните стихии (вода, въздух, огън и т.н.), известни в митологията като ундини, саламандри, гноми и т.н. Не трябва да забравяме и човешките същества, които се намират в периода между смъртта и ново въплъщение във физическо тяло.

Един начин е да насочим мисълта си към него. Обикновено обаче тя ще се разсейва от получаваните впечатления от заобикалящите ни неща. Затова полезно е да потърсим подходящо време и място, в които да имаме по-спокойна обстановка. Тогава можем да се абстрахираме от мислите за материалния свят, от спомените си и да насочим мислите си навътре към себе си, към духовния свят или се опитаме да ги изключим. За тази цел трябва да имаме подходящ инструмент, подобно на това, както един биолог се нуждае от микроскоп за изследването на много малки обекти. Разликата при изучаването на невидимите духовни същества е, че инструментът за наблюдението им е самият човек, по-точно, латентното му духовно зрение, което трябва да се активира.

Докато за днешната религия бихме могли да кажем, че е заблуда, за духовността това можем да кажем само ако разглеждаме нещата повърхностно, външно (екзотерично). Ако обаче погледнем по-дълбоко, можем например да разгледаме явлението на съня. По време на будното състояние ние изживяваме различни опитности, в резултат на които след определено време се изморяваме и ни се доспива. Защо се получава така? Това е така, защото материалният свят, в който навлизаме и пребиваваме по време на будност, е до голяма степен чужд на нашата душевно-духовна същност. Наред с полезните и нужни опитности, той ни влияе и увреждащо, ние се изморяваме, губим сили. Затова след известно време ние заспиваме. И макар обикновено да не изживяваме съзнателно това, по време на сън ние се пренасяме в духовния свят, откъдето черпим сили, защото това е светът, от който ние сме произлезли и който ни предоставя духовни сили. А ако се научим да се свързваме с духовния свят съзнателно, по време на будуването, ще можем още по-качествено и ефективно да възстановяваме силите си и да се развиваме духовно.

Истинската религия според мен трябва по един сигурен, бих казал, научен начин да развива способностите на човека по отношение на връзката му с духовния свят, възможностите да контактува с невидимите същества, да ги изследва така, както например един биолог изследва микроскопичните същества с помощта на микроскоп. Разликата тук ще бъде в инструмента на изследванията. Истинската религия според мен трябва да ни покаже какъв е пътят на човешката еволюция: какви сме били в миналото, какво сме сега и какви можем да станем в бъдеще. Къде е нашето място сред духовните йерархии. Каква е нашата мисия.

Това, което днес се възприема като религия не е онова, което е била религията в миналото. Тя е възникнала тогава, когато хората са загубили способността да виждат духовния свят. Глаголът "религаре" означава свързвам, следователно предназначението на истинската религия е да възстанови изгубената връзка между човека и невидимия свят. Сега религията е нещо по-различно, където се намесват и много чисто човешки, често не съвсем почтени интереси. Духовността за мен е стремеж на човека да се свърже с нематериалния свят, който е наша истинска родина и от който ние сме слезнали, за да научим много уроци в материалния свят, който е необходим за нашата еволюция в настоящия етап. Духовният свят е паралелен на материалния, те са преплетени, но често, потопени прекалено в материалното, ние забравяме за духовното. Като цяло, бих казал, че духовността е родствена на истинската религия.