Като оставим настрана,че всичко написано по темата е носталгия и копнеж по отдавна отминалото ни детство/младост,наистина всичко беше така.Били сме малки,безстрашни изследователи на един невероятно "красив" свят пълен с чудеса(бонбони"Амфора","фин млечен","Кума лиса",Пинко в неделя вечер,"Студио Х" събота вечер,Светая-светих "Кореком" за Богопомозаните и всички други крайни на брой чудесии.)
Помня добре и предизвикателствата да вляза в училище покрай проверяващата другарка за дължината на косата и ноктите.Физарядките преди часовете на неизменната "Раз два три четьри" на Висотски.Макар да бях тих и малко свит,поведението ми постоянно се колебаеше между задоволително и незадоволително.Така и не ме приеха "Комсомолец",голяма загуба за "Партиятта" ха,ха.Милиционерите бяха разкошни(това сериозно),днешните полицайчета(с някои изключения) са направо жалки карикатури.Сигорно е "нормално",предвид "управляващите" ни.Направо се отклоних от темата(нещо ме смущава в това изречение).
Както казват някои даскали:да обобщим изводите
1-во аз съм дете на 70-те и средата на 80-те години-игрите бяха разкош,училището беше очен кофти.Нямах почти никакъв "социален"(много модерна дума)живот:от училище на тренировки(волейбол),а от там на занималня.В къщи още учене и ,ако имах късмет час-два игра на вън.
2-ро от 87-ма нататък става много интересно......
3-то абсолютно сигурен съм,че повечето неща,които съм преживял сте ги преживели и вие.И хубавите и лошите.
Иска ми се хубавите да са повече,вярвам че е така!